Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, I-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ивана Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 434 по описа за 2019 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „П.
Л. У. Х. Г.М.Б.Х.“- дружество регистрирано в Р.А., под фирмен № ***на
Търговския съд във В., чрез процесуалния му представител- Адвокатско дружество
„Д. и С.“, чрез адв. Д.Ш., срещу „Д.Т.“ ЕООД, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца по предявените от последния девет кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
сумата в общ размер на 58 742,97 лв., представляваща сбора от наемните
възнаграждения по девет договора за наем, както следва: 1. по Договор за наем №
PLS 31-2017 от 21.08.2017 г. на 1 брой седлови влекач марка DAF, модел FT XF
105.460 SC, първа регистрация 2009 г., с шаси № XLRTE47MSOE847870 - сумата в
общ размер на 7 041,00 лв., наемно възнаграждение за м.04.2018 г.- м.06.2018
г.; 2. по Договор за наем № PLS 35-2017 от 21.08.2017 г. на 1 брой бордово
полуремарке марка KOGEL, модел SN 24, първа регистрация 2015 г., с шаси № WKOS0002400167511 - сумата в общ размер на
4154,19 лв., наемно възнаграждение за м.04.2018 г.- м.06.2018 г.; 3. по Договор
за наем № PLS 36-2017 от 10.07.2017 г. на 1 брой бордово полуремарке марка
KOGEL, модел SN 24, първа регистрация 2015 г., с шаси № WKOS0002400182439 - сумата в общ размер на
4154,19 лв., наемно възнаграждение за м.04.2018 г.- м.06.2018 г.; 4. по Договор
за наем № PLS 39-2017 от 21.08.2017 г. на 1 брой седлови влекач марка DAF,
модел FT XF 105.460 SC, първа регистрация 2012 г., с шаси № XLRTE47MSOE937141 -
сумата в общ размер на 9111,03 лв., наемно възнаграждение за м.04.2018 г.-
м.06.2018 г.; 5. по Договор за наем № PLS 40-2017 от 21.08.2017 г. на 1 брой
бордово полуремарке марка KOGEL, модел SN 24, първа регистрация 2015 г., с шаси
№ WKOS0002400188806 - сумата в общ
размер на 4365,39 лв., наемно възнаграждение за м.04.2018 г.- м.06.2018 г.; 6.
по Договор за наем № PLS 41-2017 от 21.08.2017 г. на 1 брой седлови влекач
марка DAF, модел FT XF 105.460 SC, първа регистрация 2011 г., с шаси № XLRTE47MSOE926518
- сумата в общ размер на 8801,25 лв., наемно възнаграждение за м.04.2018 г.-
м.06.2018 г.; 7. по Договор за наем № PLS 42-2017 от 10.07.2017 г. на 1 брой
седлови влекач марка DAF, модел FT XF 105.460 SC, първа регистрация 2011 г., с
шаси № XLRTE47MSOE960486 - сумата в общ размер на 7674,66 лв., наемно
възнаграждение за м.04.2018 г.- м.06.2018 г.; 8. по Договор за наем № PLS
43-2017 от 10.07.2017 г. на 1 брой седлови влекач марка DAF, модел FT XF
105.460 SC, първа регистрация 2011 г., с шаси № XLRTE47MSOE992105 - сумата в
общ размер на 10195,35 лв., наемно възнаграждение за м.04.2018 г.- м.06.2018 г.
и 9. по Договор за наем № PLS 44-2017 от 10.07.2017 г. на 1 брой бордово
полуремарке марка KOGEL, модел SN 24, първа регистрация 2015 г., с шаси № WKOS0002400195471 - сумата в общ размер на
3245,91 лв., наемно възнаграждение за м.04.2018 г.- м.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на искова молба
в съда- 18.07.2019 г., до окончателното им заплащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника
посочените по-горе договори за наем и му е предал вещите, предмет на
договорите. Посочва, че по силата на тези договори ответникът се е задължил да му
заплаща наемна цена в уговорен размер за ползването на наетите вещи. Твърди, че
въпреки настъпването на изискуемостта на наемните възнаграждения ответникът не
е заплатил наемни вноски в общ размер на 58 742,97 лева по деветте договора за
наем, за които са издадени 27 броя фактури. По тези съображения иска от съда да
осъди ответника да му заплати процесните наемни вноски.
На ответника е изпратен препис от исковата молба,
но в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно правоотношение
по договор за наем, по който ищецът е наемодател, а ответникът е наемател; предаването
на вещта, предмет на договора, в състояние, годно за ползване; уговорената
наемна цена; изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане на
задължението; в какъв размер е възникнало вземането. При
доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.
По делото са представени девет договора - договор
за наем № PLS 31-2017 от 21.08.2017 г. на 1 брой седлови влекач марка DAF,
модел FT XF 105.460 SC, първа регистрация 2009 г., с шаси № XLRTE47MSOE847870,
договор за наем № PLS 35-2017 от 21.08.2017 г. на 1 брой бордово полуремарке
марка KOGEL, модел SN 24, първа регистрация 2015 г., с шаси № WKOS0002400167511, договор за наем № PLS
36-2017 от 10.07.2017 г. на 1 брой бордово полуремарке марка KOGEL, модел SN
24, първа регистрация 2015 г., с шаси №
WKOS0002400182439, договор за наем № PLS 39-2017 от 21.08.2017 г. на 1
брой седлови влекач марка DAF, модел FT XF 105.460 SC, първа регистрация 2012
г., с шаси № XLRTE47MSOE937141, договор за наем № PLS 40-2017 от 21.08.2017 г.
на 1 брой бордово полуремарке марка KOGEL, модел SN 24, първа регистрация 2015
г., с шаси № WKOS0002400188806, договор за наем № PLS 41-2017 от 21.08.2017 г. на
1 брой седлови влекач марка DAF, модел FT XF 105.460 SC, първа регистрация 2011
г., с шаси № XLRTE47MSOE926518, договор
за наем № PLS 42-2017 от 10.07.2017 г. на 1 брой седлови влекач марка DAF,
модел FT XF 105.460 SC, първа регистрация 2011 г., с шаси № XLRTE47MSOE960486,
договор за наем № PLS 43-2017 от 10.07.2017 г. на 1 брой седлови влекач марка
DAF, модел FT XF 105.460 SC, първа регистрация 2011 г., с шаси №
XLRTE47MSOE992105, договор за наем № PLS 44-2017 от 10.07.2017 г. на 1 брой
бордово полуремарке марка KOGEL, модел SN 24, първа регистрация 2015 г., с шаси
№ WKOS0002400195471.
По силата на тези договори, ищецът, в качеството
си на наемодател, се е задължил да предостави на ответника, в качеството му на
наемател, временното ползване на движимите вещи, предмет на договорите и
посочени в чл. 1 срещу съответна наемна цена, платима на вноски. В чл. 2 от
договорите е била уговорена месечната наемна цена /наемна вноска/, както следва:
по договор
за наем № PLS 31-2017 от 21.08.2017 г. – в размер на 2 347 лева; по договор за
наем № PLS 35-2017 от 21.08.2017 г. и договор за наем № PLS 36-2017 от
10.07.2017 г. – в размер на 1 384,73
лева; по договор за наем № PLS 39-2017 от 21.08.2017 г. – в размер на 3 037,01
лева; по договор за наем № PLS 40-2017 от 21.08.2017 г. – в размер на 1 455,14
лева; по договор за наем № PLS 41-2017 от 21.08.2017 г. – в размер на 2 933,75
лева; по договор за наем № PLS 40-2017 от 21.08.2017 г. – в размер на 2 558,23
лева; по договор за наем № PLS 43-2017 от 10.07.2017 г. – в размер на 3 398,45
лева; по договор за наем № PLS
44-2017 от 10.07.2017 г. – в размер на 1 081,97 лева. Според чл. 2, ал. 1 от
договорите наемните вноски се дължат до 15-то число на текущия месец, за който
се отнасят, от което и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД следва, че вземането за
заплащане на наемната цена е изискуемо с изтичане на срока за плащане на
задължението.
От представените по делото удостоверения за
приемане /по същество приемо-предавателни протоколи/, които са неразделна част
от всеки договор, се установява, че вещите предмет на договорите са били
предадени от ищеца на ответника, който ги е получил в изправно състояние и
годни за употреба. Следователно ищецът е изпълнил своето основно задължение по
договорите за наем да предостави ползването на наетите вещи.
В чл. 3 от договорите е посочен и срокът, за
който се сключват, като е уговорено срокът да започва от датата на подписването
им от страните. Част от договорите са подписани на 21.08.2017 г., а други на
10.07.2017 г. През процесния период м. 04.2018 г. – м. 06.2018 г. всички
договори са били действащи между страните, доколкото срокът по нито един от
договорите не е бил изтекъл /договорите са сключени за различен срок,
най-краткият, от които е 12 месеца/. По делото няма данни договорите да са били
прекратени по взаимно съгласие на страните или едностранно от наемодателя, каквато
възможност е предвидена в чл. 9 от договорите /с тримесечно предизвестие или
без предизвестие при определени предпоставки – вж. чл. 9, ал. 1-5/. Следователно
за ответника се е породило насрещното парично задължение да заплати наемната
цена, която както беше отбелязано, се дължи до 15-то число за всеки месец и
следователно изискуемостта на вноските за процесния период е настъпила.
По делото са представени 27 броя фактури /л.
10-36 от делото/ на обща стойност 58 742,97 лева, издадени от ищеца за периода
м. 04.2018 г. – м. 06.2018 г. /по 9 броя фактури
за всеки месец/. От приетото по делото заключение на вещото лице по допусната
от съда съдебно-счетоводна експертиза се установява, че всички представени по
делото фактури са били осчетоводени от ищеца и е било начислено ДДС. Всички
фактури са били посочени в дневниците по ДДС. По данни от счетоводството на
ищеца процесните фактури не са били заплатени от страна на ответника. Това не
се и установява по делото. Вещото лице е посочило, че ответното дружество не е
осигурило достъп до счетоводството си, но въпреки това вещото лице може да
направи извод, че процесните фактури са били отразени и от ответника, доколкото
са отразени в дневниците по ДДС продажби. Отделно от това съдът счита, че
доколкото ответникът е създал пречки за изготвяне на заключението по допусната
от съда експертиза с неосигуряване на достъп до счетоводството си, а и с оглед
обстоятелствата по делото, то може да се приеме за доказан фактът на
осчетоводяване на процесните фактури и от страна ответното дружество.
Ответникът не твърди, а и не е представил
доказателства да е заплатил дължимата наемна цена /определените в договорите
наемни вноски/ за процесния период, който обхваща м. април, май и юни 2018 г.
По изложените съображения предявените искове за
заплащане на наемни вноски по процесните девет договора за наем, дължими за
процесния периода от м. 04. 2018 г. до м. 06. 2018 г., в общ размер от 58
742,97 лева се явяват основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в пълен
размер. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 2349,72 лева, депозит за
вещо лице в размер на 300 лева и е бил представляван от адвокат, на който е
заплатил 2760 лева адвокатско възнаграждение, което се установява от
представения по делото договор за прана защита и съдействие и фактура. Ищецът е
заплатил и 182 лева разноски по обезпечение на исковете. Ето защо ответното
дружество следва да му заплати сумата от 5 591,72 лева разноски по делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливница, ул. „Х.А.“ № *да заплати на основание чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД на „П. Л. У. Х. Г.М.Б.Х.“- дружество регистрирано в Р.А.,
под фирмен № ***на Търговския съд във В., със седалище и адрес на управление: Р.А.,
гр. В., ул. „П.О.Щ.“ № 70, сумата от 58 742,97 лева, представляваща сбора от
наемните възнаграждения по девет договора за наем, дължими за периода м. 04.2018
г.- м. 06.2018 г., както следва: 1. по Договор за наем № PLS 31-2017 от
21.08.2017 г. - сумата в общ размер на 7 041,00 лева; 2. по Договор за наем №
PLS 35-2017 от 21.08.2017 г. - сумата в общ размер на 4 154,19 лева; 3. по
Договор за наем № PLS 36-2017 от 10.07.2017 г. - сумата в общ размер на 4 154,19
лева; 4. по Договор за наем № PLS 39-2017 от 21.08.2017 г. - сумата в общ
размер на 9 111,03 лева; 5. по Договор за наем № PLS 40-2017 от 21.08.2017 г. -
сумата в общ размер на 4 365,39 лева, наемно възнаграждение за м. 04.2018 г.-
м. 06.2018 г.; 6. по Договор за наем № PLS 41-2017 от 21.08.2017 г. - сумата в
общ размер на 8 801,25 лева; 7. по Договор за наем № PLS 42-2017 от 10.07.2017
г. - сумата в общ размер на 7 674,66 лева; 8. по Договор за наем № PLS 43-2017
от 10.07.2017 г. - сумата в общ размер на 10 195,35 лева и 9. по Договор за
наем № PLS 44-2017 от 10.07.2017 г. - сумата в общ размер на 3 245,91 лева,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
искова молба в съда- 18.07.2019 г., до окончателното им заплащане
ОСЪЖДА „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливница,
ул. „Х.А.“ № *да заплати на основание чл.78, ал. 1 от ГПК на „П. Л. У. Х.
Г.М.Б.Х.“ - дружество регистрирано в Р.А., под фирмен № ***на
Търговския съд във В., със седалище и адрес на управление: Р.А., гр. В., ул. „П.О.Щ.“
№ 70, сумата от 5 591,72 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: