№ 181397
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20251110146019 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Производството е по исковата молба на И. Г. Г., ЕГН **********, |
София, с. Мусачево, Елин Пелин, ул. Сердика чрез адв. Н. Н. спрямо Оп
/Общинско Предприятие/ „Столично Предприятие за третиране на
отпадъци“, БУЛСТАТ 0006963272342, със седалище и адрес на управление:
гр. София, с. Яна, местност Садината, представлявано от д-р инж. Николай
Савов- директор.
Ищецът твърди, че с ответника са страни по ТД № 213/15.02.2016г. , по
който изпълнява длъжността „Оператор, електрическа подстанция“ с код №
НКПД 3131 3019, към подстанция „Садината 110/20 kV“, отдел „Ремонт и
поддържка“.
Излага се, че след сключването на ТД и няколко ДС е променян размера
на ТВ на ищеца, работното време съобразно „спецификата на изчисляване на
работното време - сумарно изчисляване на работното време за период от 6
месеца /съгласно чл. 142, ал.2 от КТ/, както и се излага, че по смисъла на дл.
характеристика за заемната от него длъжност „Оператор, електрическа
подстанция“ е длъжен да „замества операторите на електрическата
подстанция при тяхното отсъствие“ като „отговаря за изправната
експлоатация на производствените машини и съоръжения“; да „отговаря за
вреди поради престой по негова вина“, както и „отговаря за спазването на
нормативните изисквания и вътрешни правилници и правила за безопасна
работа и пожарна безопасност“.
Излага, че през август е получил ДС № 12 към ТД № 213/15.02.2016г.“, с
което се променя длъжността му от „Оператор, електрическа подстанция“ с
код № НКПД 3131 3019 на Електромонтьор подстанция, с код по НКПД
74132003, както и трудовото възнаграждение от 3 750 лв. на 2 400.00 лв. Това
споразумение ищецът е отказал да подпише, което е довело това, че му е
връчено писмо с изх. № ПТО - ДР 00-84/01.08.2025г., с което са му поискани
1
писмени обяснения относно „неизпълнение на възложен от Директора контрол
върху монтажните дейности на Фотоволтаични инсталации и проследяване
цялостната работа на фирмата изпълнител“.
Сочи, че по тях с писмо с вх. № ПТ025 - ДР00- 84-(1) от 04.08.2025г., в
9:03ч., ищецът е посочил, че с ДС се изменя длъжността и възнаграждението
му, поради което е отказал като излага, че във връзка с това му е връчена
заповед № ПТ025-РД 56- 141/25.08.2025г., с която се променя работното му
време от 08:00 - 16,30 ч. при планирана редовна смяна по график с основание
чл. 12, ал.2 от Правилника за организация и дейността на ОП СПТО и във
връзка с промяна на щатното разписание, в сила от 01.08.2025г., която е
подписана от него.
Отделно от това се излага, че 01.09.2025г., че му е била връчена „Заповед
за командироване“ с № ПТ025-РД56-143/01.09.2025г., издадена на основание
чл.120, ал.1 и ал.3 от КТ, съгласно която „считано от 01.09.2025г. до
15.10.2025г. /вкл./ за срок от 45 календарни дни при стандартно работно време
от 8 часа или 40 часа седмично, ищецът се командирова да поеме
задълженията на „Чистач производствени помещения“ на пряко подчинение
на Мениджър производствени процеси, което той е отказал да приеме.
Последвало е искане за даване на писмени обяснения за „нарушаване на
трудовата дисциплина, свързано с неспазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд“ , относно доклад № ПТ025-ВК66-494/01.09.2025г.,
които са били основание за започване на процедура по налагане на
дисциплинарно наказание като му е наложено такова със Заповед № ПТ025-
РД56-145/01.05.2025г., а именно „забележка“.
Излага се, че Заповед за командироване с № ПТ025 /РД56-
143/01.09.2025г. е незаконосъобразна със следните съображения:
Същата е издадена на основание чл. 120 от КТ, съгласно която
работодателят може при производствена необходимост да възлага на
работника или служителя без негово съгласие за извършва временно друга
работа в същото или в друго предприятие за срок от 45 (четиридесет и пет)
календарни дни през една календарна година. Но такова състояние в
предприятието не е налично.
Ищецът е командирован без изричното му съгласие, което „извън
мястото на постоянната му работа“ за повече от 30 календарни дни без
прекъсване става само с изричното писмено съгласие на работника, а такова не
е дадено. Излага се, че освен това е командирован на длъжност с различни от
изпълняваната от него длъжност функции, няма мотиви във връзка с нуждата
от тази промяна, оспорва се наличието на производствена необходимост за
издаването на заповедта по чл. 120 КТ, както се оспорва наличието на
причини тр. функции да бъдат променени на „чистач производствени
помещения“.
С тези съображения и като се навежда, че заповедта за командироване е
немотивирана относно наличието на пр. необходимост, както и липса на
2
съгласие за командироване се желае решение на съда, с което да се отмени
командироване на ищеца И., изпълняващ длъжността „Оператор,
електрическа подстанция“ с код N° НКПД3131 3019 към подстанция
„Садината 110/20kV“, отдел „Ремонт и поддръжка“ със Заповед №
ПТ025/РД56- 143/01.09.2025г., да изпълнява длъжността „чистач
производствени помещения“ в завод за МБТ, сграда RDF за периода от
01.09.2025г. до 15.10.2025г. и като се ангажират доказателства и се
претендират разноски се желае решение в този смисъл.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който се възразява по
допустимостта на заявената претенция като се навежда, че тази заповед не
подлежи на самостоятелен съдебен контрол и в условията на евентуалност
исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че е налице соченото в
заповедта основание за командироване – производствена необходимост, не е
нужно съгласие за това на служителя и като неоснователна исковата молба се
желае решение в този смисъл. Ангажират се доказателства и се претендират
разноски за възнаграждение на адвокат.
По указания на съда и с нарочна молба от 24.11.2025г. относно
обуславяне правния интерес от самостоятелно обжалване на заповедта за
командироване ищецът е заявил, че сезира съда с този спор по проверка
законосъобразността на заповедта за командироване във връзка установяване
на законосъобразността на дисциплинарното производство по налагане на
наказание на ищеца „забележка“ , „предупреждение за уволнение“ и
‚уволнение“ като навежда и че всеки акт на работодателя спрямо И. е оспорен
по съдебен ред.
Така заведен и конкретизиран иска за отмяна на Заповед за
командироване с № ПТ025 /РД56-143/01.09.2025г. е недопустим и
производството по този иск следва да бъде прекратено със следните
съображения:
Не се твърди от ищеца, а и се установява от Допълнително
споразумение между страните към ТД с № 213/ 15.02.2016г. и Заповед за
командироване с № ПТ025-РД56-143/ 01.09.2025г., да е налице изменение на
тр. правоотношение между тях, което да се е случило едностранно от страна
на работодателя към служителя. Напротив ищецът излага твърдения досежно
липсата на основание за командироване – твърди, че не е налице
производствена необходимост за промяна мястото на работата му, както и
допълва с новата молба от 24.11.2025г., че всъщност обжалва заповедта за
командироване само заради и във връзка с наложените му наказания за
нарушаване на тр. дисциплина, които твърди, а е и видно от представеното
копие на искова молба към молбата от 24.11.2005г., са и предмет на атакуване
по съдебен ред. Ерго ищецът никъде не излага твърдения, че всъщност това
командироване по съществото си е едностранно и без негово съгласие
изменение на тр. договор, а напротив атакува самото командироване по
същество и дотолкова, доколкото неизпълнение на заповедта за
3
командироване е довела до образуване на дисциплинарното пр. спрямо него.
Настоящият състав приема, че при липсата на твърдения за
незаконосъобразно, едностранно изменение в тр,. договор между страните, а
само изложени твърдения за наличие или не на основание за преместване на
служителя И. от едно място на работа в предприятието на работодателя в др.
място за полагане на труд отново в предприятието на работодателя без да е
налице нужда за това, не представлява изменение на трудовото
правоотношение, нито изменение на мястото на работа- като съществен
елемент от съществуващото между страните трудово право-отношение,
поради което и не може да предизвика разглеждането на трудов спор в обхвата
на чл. 357 от КТ и дотолкова, доколкото обуславя интереса си от водене на
дело по отмяна на заповедта за командироване само във връзка с атакуваното
от него дисциплинарно наказание, настоящият състав намира, че
производството по иска за отмяна на атакуваната Заповед за командироване
като попадаща извън обхвата на чл.357 от КТ следва да бъде прекратено като
водено при липса на правен интерес от нейната отмяна ерго като
недопустимо.
При горното и на основание чл.130 от ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 от ГПК исковата молба на И. Г. Г., ЕГН
**********, с. Мусачево, общ. Елин Пелин, ул. Сердика чрез адв. Н** спрямо
Оп /Общинско Предприятие/ „Столично Предприятие за третиране на
отпадъци“, БУЛСТАТ 0006963272342, със седалище и адрес на управление:
гр. София, с. Яна, местност Садината, представлявано от д-р инж. Николай
Савов- директор за отмяна на „Заповед за командироване“ с № ПТ025-РД56-
143/01.09.2025г., издадена на основание чл.120, ал.1 и ал.3 от КТ, съгласно
която „считано от 01.09.2025г. до 15.10.2025г. /вкл./ за срок от 45 календарни
дни при стандартно работно време от 8 часа или 40 часа седмично, ищецът се
командирова да поеме задълженията на „Чистач производствени помещения“
на пряко подчинение на Мениджър производствени процеси.
Разпореждането е обжалваемо в едноседмичен срок от връчване на
настоящото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4