Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 03.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 40/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.В.В., с ЕГН- **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 18-1006-002745 от 15.08.2018 г. издадено от Началник група към ОД на МВР- Пазарджик, Сектор „ПП”, с което е санкциониран за следните нарушения:
- на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП;
- на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП;
- на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, с оглед на което се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, но изпраща процесуален представител. Последният поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище за отмяна на НП като незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От същата с изпращането на административната преписка е депозирано становище, в което са изложени доводи за законосъобразност на НП, издадено в съответствие с относимите материално правни и процесуални разпоредби, с което се иска потвърждаване на същото и отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 03.08.2018 г., около 17,15 часа, в Община Пазарджик, на АМ „Тракия“, при км 80-ти, в посока от гр. София за гр. Пловдив, е управлявал товарен автомобил „М= =“ с рег. № ==, собственост на „С=з Б=“ ЕООД гр. Пловдив, в аварийната лента без да има основание за това (без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в ПС), като при извършената му проверка не е носел СУМПС и КТ и СРМПС.
Всичко това съставлявало съответно нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Първото нарушение било констатирано от св. Г.Г..- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, част от състава на АП, който се намирал на пътен възел К= на км 80-ти от АМ в посока за гр. Пловдив. Последните две нарушения били констатирани от св. Е.Т.- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“, който бил част от състава на АП, позициониран на 90-ти километър на АМ в посока гр. Пловдив, на пътен възел Панагюрище. И двата АП участвали в СПО, провеждана на процесната дата на АМ „Тракия“, като осъществявали пътен контрол. В късните следобедни часове на процесната дата трафикът на АМ бил интензивен. В един момент св. Г. забелязал автомобила на жалбоподателя и още един автомобил- джип „Т.“, които се движели „в пакет“, че се движели преминавайки последователно няколко пъти от скоростната лента в лентата за принудително спиране, т. нар. аварийна лента, като създавали предпоставки за ПТП. Поради тази причина св. Г. подал сигнал по радиостанцията на колегите си на пътен възел Панагюрище да спрат автомобила на жалбоподателя и другият автомобил, като съобщили за извършеното от тях. При това положение св. Т. и колегите му спрели автомобила на жалбоподателя за проверка. При спирането му автомобилът вече се движел в скоростната лента за движение. На място пристигнал и св. Г., който пред св. Т. и жалбоподателя съобщил за констатираното от него поведение от страна на водача. Пред полицейските служители жалбоподателят В. се похвалил, че е купил джипа същия ден, като потвърдил, че се е движил в аварийната лента и бил готов да поеме вината си „мъжки“. При проверката св. Т. и св. Г. установили, че няма обективни причини, поради които водачът да управлява автомобила в лентата за принудително спиране и по-специално- не е била налице повреда на МПС, нито наличие на здравословен проблем у водача или пътници в превозното средство. Св. Т. преди да спре автомобила установил, че същият се движил нормално и нямал видима авария или технически проблем. Пред него и колегите му жалбоподателят не съобщил такъв. При извършената документална проверка жалбоподателят В. не представил свидетелството си за правоуправление на МПС и КТ, както и свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС. По тази причина св. Т. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 763552/03.08.2018 г. за извършените от него административни нарушения, след което му го предявил и връчил срещу подпис. Жалбоподателят собственоръчно вписал възражение, че имало шум в задната гума и затова отбил.
Въз основа на акта било издадено обжалваното НП. Последното било връчено на 07.12.2018 г. лично на санкционирания. Жалбата против НП е подадена от санкционираното лице на 07.12.2018 г. в ОД на МВР- Ямбол чрез АНО до РС- Пазарджик, поради което е и процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Е.Т., Г.Г. и Б.С..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на свидетел-очевидец на нарушенията. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на министъра на вътрешните работи. Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че НП е постановено при съществено нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. не било посочено мястото на нарушението. Видно от НП, а и АУАН е, че мястото на нарушението е ясно и конкретно посочено- АМ „Тракия“, в района на община Пазарджик, на километър 80-ти, в посока от гр. София за гр. Пловдив. Обстоятелството, че в съдебно заседание св. Г. конкретизира, че неговият АП се е намирал на пътен възел Калугерово, като не посочи, че това е км 80-ти на АМ, не променя установената и отразена в НП и акта фактология относно мястото на нарушението. Ноторно известно на съда е, а и е публично достояние, възможността за проверка в интернет пространството, на официалната страница на АПИ, че пътен възел Калугерово се намира на 80+000 км от АМ „Тракия“ в посока за гр. Пловдив. В този смисъл съдът намира от една страна е посочено място на нарушението както в НП, така и в АУАН, а от друга страна безспорно се установи, че действително на това място са осъществени и нарушенията от страна на жалбоподателя.
По-нататък съдът не споделя и другото възражение, направено от процесуалния представител за допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 арл.1 т.5 от ЗАНН, относно липсата на пълно описание на нарушението, т.к. не било посочено конкретно липсата на основание за управление на МПС в аварийната лента, така както разписвала нормата на чл.58 т.3 от ЗДвП. Това е така, т.к. в описателната част на НП подробно словесно е изписана посочената разпоредба, като изрично е посочено какво точно като първо нарушение е извършил жалбоподателя, а именно, че се е движил в лентата за принудително спиране на АМ, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в ПС. Казано с други думи налице е ясно описание на нарушението и посочване липсата на предпоставките по чл.58 т.3 от ЗДвП, които да дават възможност на водача за подобно поведение. Отделно от това обстоятелството, че още в АУАН жалбоподателят е посочил като възражение наличие на евентуална повреда в автомобила, довела до „отбиване“ на същия в аварийната лента, а впоследствие и подробни твърдения за наличието на технически проблем в автомобила, отразени и в депозираната срещу НП жалбата и доразвиването на тези обстоятелства с ангажирането на писмени и гласни доказателства пред въззивната инстанция, показва че жалбоподателят разбира какво нарушение му е вменено и адекватно се брани срещу същото, организирайки последователно своята защита от самото начало с повдигането на административното обвинение.
С оглед на събраните доказателства по делото, настоящия съдебен състав намира, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, като не споделя изложените от процесуалния му представител доводи за липса на виновно поведение. Съображенията на съда са следните:
Не е спорно по делото, доколкото по същество не се оспорва и с подадената въззивна жалба, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за принудително спиране (аварийната лента). От събраните по делото доказателства се изясни несъмнено и това, че жалбоподателят не е имал обективна причина за движение по тази лента, доколкото не са били налице обстоятелствата по чл.58 т.3 от ЗДвП, даващи право за движение по нея. Установи се безспорно от показанията на свидетелите Г. и Т., които съдът кредитира като обективни и неопровергани от никое друго доказателство по делото, че управляваното от жалбоподателя МПС не е имало каквато и да е повреда, нито пък самият водач е заявил да е налице повреда по МПС или да има някакъв здравословен проблем, които обективно да са давали основание да управлява автомобила в лентата за принудително спиране. Установи се, че причината за шофирането в тази лента, както посочи св. Г. е фактът, че жалбоподателят същия ден си е купил управлявания от него джип и е демонстрирал както своите „шофьорски умения“, така и възможностите на този клас джип, което според него не му пречело да понесе вината си „по мъжки“.
В съдебно заседание беше разпитан и доведеният от процесуалния представител на жалбоподателя свидетел Б.С., който заяви, че жалбоподателят му се оплакал, че се намирал на тунелите на АМ „Тракия“ и имал технически проблем с автомобила, който издавал шум и се „държал нетипично“ и го помолил да го насочи към сервиз за отстраняване на проблема, като бил насочен от него към сервиз. В разговора жалбоподателят В. му заявил, че ще се придвижи бавно на собствен ход до сервиза. Представени са и документи за ремонт- работна карта и проформа фактура и двете от 04.08.2018 г., в които е посочено, че е осъществена автоасистенция и сменен преден десен лагер. Съдът не дава вяра на представените документи и показанията на св. С.. Първо същите категорично противоречат на показанията на свидетелите Т. и Г.- незаинтересовани очевидци, според които автомобилът не е имал повреда. Св. Г. посочи категорично, че жалбоподателят е управлявал автомобила, преминавайки рисково покрай останалите участници в движението от скоростната в аварийната лента и обратно. Св. Т. посочи, че преди да спре автомобила, същият се е движил в скоростната лента, нормално и без каквато и да е видима авария. И двамата свидетели са категорични, че пред тях жалбоподателят не е съобщил наличието на повреда в автомобила. Освен това тази им показания, категорично опровергават твърдението на св. С., че по данни на жалбоподателя той се е движил бавно от тунелите на АМ до въпросния сервиз. Св. С. не е очевидец на случилото се, нито на така сочената повреда в автомобила. Той единствено пресъздава заявеното му от жалбоподателя, който пък е заинтересован да развие версията за наличието на технически проблем. Прави впечатление, че представените документи за ремонт са от датата, следваща датата на нарушението, а единият от тях е попълнен на ръка (работна карта). В последния не е отразена дата на представяне на автомобила за ремонт, нито неговото състояние било по описание на водача, било по констатации от служител в автосервиза. Също така прави впечатление, че липсват и подписи на клиент (на жалбоподателя В.- бел. моя), както за предаване, така и за приемане на автомобила. Стана ясно също, че св. С. се познава и има бизнес отношения както с жалбоподателя, така и със собственика на сервиза, от който са издадени представените документи. Всичко това дава основание на съда да приеме, че така представените документи са били нарочно създадени с цел да бъдат представени в настоящото производство с цел избягване на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. Предвид високия размер на глобата, то за жалбоподателя е било по-добре да плати на сервиза, за да му издадат такъв документ, дори проблем с автомобила да не е имало, тъй като самият сервиз е заинтересован да подмени части и да извърши проверка, и без наличие на технически проблем, понеже тази услуга се заплаща от клиента. Както се посочи св. С. е добър познат със собственика на сервиза, поради което няма пречка той лично да е съдействал на жалбоподателя за изваждането на документите (с оглед датата на съставянето им и липсата на подписи за клиент). От друга страна, ако действително автомобилът е имал проблем- шум при движение, придърпване при движение и загряване (така както е посочил жалбоподателя в акта и в жалбата), то логичното поведение на всеки един шофьор е да спре и да изгаси двигателя, за да може последният да изстине, тъй като продължаването на движението би довело до допълнително покачване на температурата, а това от своя страна може да доведе до блокиране на двигателя и непоправими вреди за превозното средство. Вместо обаче жалбоподателят да преустанови движението си и евентуално да потърси съдействие на „Пътна помощ“ или познати, които да го изтеглят, той е продължил да се движи с така посочената от него „сериозна повреда“, като предвид показанията на св. Г. поведението му не е показвало и най-малката индиция за спиране, не се е движил с минимална скорост (както твърди), не е бил с включени аварийни светлини и преди спирането му на 90-ти километър от св. Т. се е движил нормално в скоростната лента.
Налице е противоречие и между представените документи и показанията на св. С., но също и на твърденията на жалбоподателя, изнесени в жалбата му срещу НП, относно възможността за придвижване на собствен ход на автомобила. Според св. С. жалбоподателят му е заявил, че ще се придвижи бавно на самоход до сервиза. За такова движение на собствен ход се излагат твърдения и в жалбата. При това положение буди недоумение защо в двата документа е отразено, че от сервиза е подменена и автоасистенция (без да е посочена каква). При повреда на такава асистенция, свързана с проблем в автомобила, същият не бил могъл да продължи движението си. Доказателствата по делото обаче сочат точно обратното.
Не на последно място прави впечатление и развитието на защитната версия на жалбоподателя. В АУАН той е посочил, че е отбил (за което не се събраха доказателства), защото се чувал шум в задната гума (коя ?!!). В жалбата пък сочи, че докато се движил автомобилът започнал да „дърпа“ надясно, при което изпитвал затруднение в управлението и това наложило да кара с ниска скорост и за да не пречи на движението, отбил вдясно, след което спрял в аварийната лента. Проверил предното дясно и установил, че джантата е загряла, охладил я с течност и продължил, при което бил спрян от контролните органи. Очевидно е, че става дума за добре съчинен разказ, с който да преодолее констатациите на контролните органи за движението на автомобила от едната в другата лента, но също така е налице и драстично противоречие в сочената повреда- първоначално се твърди в задната гума, впоследствие в предна дясна джанта. Опровергаха се и твърденията за спиране в аварийната лента, като такова не е било констатирано от контролните органи и жалбоподателят е спрян от св. Т., докато се е движил в скоростната лента, а не непосредствено след спирането му в аварийната лента, както се твърди в жалбата.
Всичко изложено до тук кара съда да приеме, че автомобилът не е имал никакъв технически проблем налагащ движение в лентата за принудително спиране, а водачът се е движил в тази лента целейки да демонстрира своите умения като водач и техническите възможности на управлявания от него автомобил.
Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установени описаните по-горе фактически констатации. Намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.178ж ал.1 от ЗДвП за нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП.
Макар че възражения в тази насока не са били направени, настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че в конкретния казус поведението на жалбоподателя не обуславя маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к. нарушението е с висока степен на обществена опасност. Изхождайки от причините и обстоятелствата при извършване на нарушението- това, че същото е извършено по време, когато трафика по магистралата е бил интензивен и с движението си в аварийната лента водачът е можел да създаде затруднения за другите участници в движението да я ползват при реално възникнала за тях необходимост, както и от данните за нарушителя- доколкото по делото не е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение, изхождайки и от подбудите за извършване на нарушението, съдът прецени, че случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
Следва да се каже също, че законът не изисква да са настъпили някакви вредни последици от неправомерното поведение, поради което явно се касае за формално нарушение и липсата на реален вредоносен резултат не може да води автоматично до малозначителност на деянието. В последно време изключително много зачестиха подобен вид административни нарушения, а е общоизвестно, че такова поведение на водачите води до образуване на задръствания и в лентата за принудително спиране или предпоставки за ПТП, когато там са спрели правомерно други МПС, което пък от своя страна повишава сериозно обществената опасност, понеже при необходимост екипи на спешна помощ, пожарна, полиция и гражданска защита не биха могли да стигнат до мястото на евентуално произшествие навреме, за да окажат помощ на пострадалите лица. По този начин се затруднява и бързото транспортиране на евентуално пострадали от ПТП лица до най-близкото болнично заведение, тъй като линейките не могат да преминат през лентата за принудително спиране, която е предназначена да се използва само в извънредни случаи. Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, т.е. не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.
При определяне вида и размера на административните наказания наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на същите. След като е отчел високата степен на обществена опасност на конкретното нарушение, правилно е наложил нормативно фиксираните по вид и абсолютен размер наказания- глоба от 1 000 лева и лишаване от правоуправление за срок от три месеца. Абсолютният размер на наказанията обезсмисля необходимостта от обсъждане на възможността за тяхното редуциране.
Относно нарушението по Пункт ІІ- по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В словесното описание на това нарушение изпълнителното му деяние е посочено в достатъчно ясна степен- нарушителят не носи СУМПС и КТ към същото.
Установено е безспорно, че на посочената дата, час и място, жалбоподателят В. е управлявал товарен автомобил (джип), като при извършената му проверка от св. Т. не е представил СУМПС и КТ. Св. Т. беше категоричен в показанията си, че това което е отразил в АУАН е действително констатираното от него. Вярно е че същият в показанията си не сочи подробности, но като се има предвид, че тези полицейски служители ежедневно в работата си констатират десетки подобни нарушения и предвид отдалечеността във времето от констатиране на нарушението до депозирането на свидетелските показания, то е съвсем нормално същият да не помни подробности. Отделно от това самият жалбоподател не оспорва така констатираното нарушение- нито чрез възражение, нито чрез отричане, както в момента на предявяване на АУАН, така и с депозираната жалба, но също и в последствие пред съда. При това положение е безспорно установено, че на посочената в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС без да носи със себе си СУМПС и КТ. Вярно е, че посоченият като нарушител в АУАН не е длъжен да се брани веднага с конкретни възражения и това, че не е направил такива не означава автоматично, че признава вината си. Когато обаче е имал възможността да направи такива и не го е сторил (при положение, че е възразил срещу констатираното първо нарушение), то това винаги косвено индицира, че е съгласен с фактическите констатации в АУАН в случая по отношение на второто и третото нарушение. Всичко това, преценено съвкупно с останалия доказателствен материал, би могло да послужи за установяване на истинността или неистинността на последващи възражения против НП в процеса на обжалване на НП. Предвид обаче, че позицията на жалбоподателя остава непроменена и впоследствие при развитието на АНП, в това число и в съдебната му фаза, то съдът намира че фактическите констатации, отразени в АУАН и НП по отношение на това нарушение са безспорно установени.
С разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е въведено задължение водачите на МПС да носят СУМПС и КТ. Въззивникът не е изпълнил това си задължение, поради което и правилно му е било наложено наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП, където именно е предвидена санкция за водач на МПС, който не носи СУМПС и КТ. Правилно е било наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева, който размер е императивно посочен в закона.
Относно нарушението по Пункт ІІІ- по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Изложените по-горе мотиви важат с пълна сила и за това нарушение, поради което настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря.
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП е въведено задължение водачите на МПС да носят СРМПС на управляваното от тях МПС. Жалбоподателят В. не е изпълнил това си задължение, поради което и правилно му е било наложено наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП, където именно е предвидена санкция за водач на МПС, който не носи СРМПС. Правилно е било наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева, който размер е императивно посочен в закона.
Поради всичко изложено до тук Районен съд- Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1006-002745 от 15.08.2018 г. издадено от Началник група към ОД на МВР- Пазарджик, Сектор „ПП”, с което Г.В.В., с ЕГН- **********, с адрес ***, е санкциониран за следните нарушения:
- на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП;
- на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП;
- на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: