Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
гр. Пловдив, 10.03.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в
открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при
секретаря К.Р.и с участието на прокурор ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 108 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от А.К.Т., ЕГН **********, от гр. Рудозем, със съдебен
адрес:*** адвокатски колектив Б.и, против Решение № 110 от 13.12.2021 г.,
постановено по АНД № 530/2021 г. по описа на РС - Асеновград, ІI н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0239-000961
от 16.07.2021 г., издадено от ***– Асеновград, при ОД на МВР-Пловдив, с което е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП.
Жаллбоподателят моли да се отмени обжалваното решение
като несправедливо. Твърди,че не е
разбрал сигнала и затова не е спрял. Твърди, че нарушението е допуснато
неумишлено. Претендира разноски по делото.
Ответникът
началник РУ – Асеновград при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намери за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо правен интерес,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран
с жалба против Наказателно постановление № 21-0239-000961 от 66.07.2021г,
издадено от ***– Асеновград при ОД на МВР - Пловдив, с което на А.К.Т. е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП.
От фактическа страна е
установено, че на 08.04.2021 г. около 21:35 часа, в с. Нареченски бани, на
кръстовището на ул. „Люти дол“ и ул. „Родопи“, А.К.Т. управлявал лек автомобил „Рено
Туинго“ с рег. № РВ *** РТ, като при подаден ясен сигнал със стоп-палка образец
на МВР от униформен служител на осветен участък, не спира на посоченото място,
вследствие на което увеличава скоростта, бяга от проверката, с цел да се укрие.
Горното е квалифицирано като
нарушение по чл.103 от ЗДвП. Съставен е АУАН,
връчен на лицето, което го е подписало с възражение, че не е видял палка в
полицая и не е разбрал, че го спират. Въз основа на така съставения АУАН е
издадено и обжалваното НП.
За
да го потвърди, районният съд е приел, че не са допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения, а вмененото нарушение е доказано.
Съдът е приел, че наложените наказания – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, които са в минимално предвидения по
закон размер, са правилни и справедливи, което изключва възможността за тяхната
редукция.
Решението
е правилно, като на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът препраща към мотивите на
същото. Последователно и подробно са обсъдени всички събрани доказателствени
средства. Правилна е и констатацията за липса на съществени процесуални
нарушения при издаване на НП.
В
случая, от събраните в хода на въззивното производство гласни и писмени
доказателства по безсъмнен начин е установено осъществяването на изпълнителното
деяние на вмененото нарушение. Без значение е дали нарушението е извършено
умишлено или по непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата
на чл. 175, ал. 1,т.4 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на
вина. Поради това и възражението за липса на умисъл е неоснователно.
По
отношение размера на наложеното наказание за нарушението по чл. 103 от ЗДвП, съдът е изложил подробни мотиви,
които се споделят изцяло от касационната инстанция и правилно е установил, че
се касае до налагане на размер на наказанията в законоустановения минимум,
установен в чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Не е
предвиден друг вид наказание, нито по-нисък размер на наказание.
При
съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени
административно-производствените правила на ЗАНН. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен наказващ орган, надлежно упълномощен от
министъра на вътрешните работи. Не се констатираха твърдените в настоящото
производство основания за отмяната му.
В
хода на касационното производство не са събрани доказателства, които да
променят установеното пред въззивния съд или да водят до изводи различни от
вече направените.
Ето
защо обжалваното решение ще се остави в сила.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110 от 13.12.2021 г.,
постановено по АНД № 530/2021 г. по описа на РС - Асеновград, ІI н. с
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: