Решение по дело №495/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 април 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Анета Милчева Петкова
Дело: 20201300100495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 8

Гр.В*, 02.04.2021 година

ВИМЕТОНАНАРОДА

ВОС гражданска колегия в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и първа  година в състав:

Председател: А* П*

                                                 Членове:

при секретаря В** У** и     в  присъствието      на    прокурора В.Ненкова  като разгледа докладваното от съдията  П** гр.дело № 495 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.5 от Закона за лицата и семейството във вр. с чл.336, ал.1  и сл.от ГПК.

Предявен е от Н.Н.Ж. *** против Н.А.Ж. ***.

Поддържа се в исковата молба, че ответницата е дъщеря на  молителката, която страда от биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-маниен с психотични симптоми“. Твърди се, че заболяването й е с дългогодишна давност от 1995 г. и досега , като прогресира и състоянието й се влошава, въпреки лечението и грижите. В последните 2 години  поведението и мислоният и процес се характеризирали с параноидни и мегаломанни налудности и дромоманни прояви. Постоянно бягала от дома с мания за пътуване зад граница,като периодите на бягство и неизвестност били продължителни. През тези периоди на безследно изчезване не приемала лекарства, не спазвала терапия, състоянието и се влошава и изпада в дезориентиреност, неспособна да разбира свойството и значението  на извършените действия, и така ставала опасна за себе си и за околните. Поддържа се , че вследствие на заболяването си ответницата не можела да се грижи за себе си  адекватно и да защитава собствените си интереси. В исковата молба са описани няколко случая на изчезване от дома  и пътуване зад граница, които завършвали с хоспитализиране в Ч** , в Р* в психиатрични клиники. Лекувана неколкократно в Държавна Психиатрична болница в гара К**, общ.Л**. Поради състоянието си не може да ръководи действията и постъпките си и да се грижи за интересите си. С оглед защита на интересите й е поискано да бъде отменено ограниченото запрещение и бъде поставена под пълно запрещение и да й бъде назначен настойник.

Ответницата не е подала отговор в законоустановения срок по чл.131 от ГПК. Същата е разпитана в процедура по чл.337 от ГПК.

Прокурорът дава заключение, че иска следва да бъде уважен.

От представените по делото доказателства Окръжният съд приема за установено следното:

По делото са представени писмени доказателства от които е видно, че на ответницата е поставена диагноза „биполярно афективно разстройство с психотични симптоми“.  

Назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза е дала заключение, че ответницата страда от „биполярно афективно разстройство“ от 1995 г.  Според заключението  заболяването през последните три години протича с психотонични манийни фази , с отказ от провеждане на поддържащо лечение отключват психотонично-манийни епизоди/ с импулсивно поведение  и себеотносни налудности, безкритичност и изпадане в безпомощно състояние/ силно затрудняват възможността и да се грижи адекватно за себе си  и да защитава собствените си интереси и дела.

Ответницата  Н.Н.Ж. е поставена под ограничено запрещение с Решение № 27 от 09.05.2018 г., постановено по гр.д. № 2 по описа за 2018 г. от В** окръжен съд.

Разпитана по чл.337, ал.1 от ГПК ответницата разказва, че пътува с обществен транспорт. Разказва , че разполага с пари , купува си билет и пътува. Няма нищо против майка й да се грижи за нея и да й бъде настойник.

От така установените обстоятелства съдът приема, че са налице условията на чл.5 от Закона за лицата и семейството, поради което ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

Искът е предявен от лице, което има правен интерес, съобразно изискванията на чл.336, ал.Г от ГПК-майка на ответницата. От събраните по делото доказателства се установява, че ответницата страда от „биполярно афективно разстройство“,което протича с психотонично-манийни епизоди/ с импулсивно поведение  и чести дромоманни прояви-многократни бягства от дома, както и чести епизоди на влошено психично състояние, довели до хоспитализация в различни психиатрични звена, включително и такива в чужбина. Вещото лице е дало заключение , че честите психози и несистемния прием на терапия е довел до трайна социална и трудова дезадаптация.  Установено е по делото, че ответницата Н.Ж. няма съзнание за болестното си състояние. При честите си бягства от дома и пътувания ,включително и в чужбина, не приема лекарства и изпада в безпомощно състояние и дезориентация с параноидни идеи  за преследване и застрашеност и окаян външен вид.

На базата на медицинските данни и изслушване на лицето  може да се направи извод, че е налице юридическия критерий за поставяне под пълно запрещение на ответника Н.А.Ж.. Както е посочено в т.5 на Постановление № 5/79 г. от 13.02.1980 г. по гр.д. № 10/79 г. на Пленума на ВС вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид. Експертът определя и степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето, може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. На тази база и след изслушване на лицето съдът взема решение дали да го постави под запрещение и какво да бъде то – пълно или ограничено.

С решение № 10/2014 Конституционния съд прие, че по отношение на лицата с психически увреждания особената защита включва и предпазването на тези лица от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Важен елемент от тази защита е институтът на поставянето под запрещение, доколкото поради естеството на тяхното състояние няма друг, по-ефективен начин за защита на техните интереси, на интересите на трети лица и на обществото като цяло. До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с европейското и международно право, разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се лица.



Предвид изложеното, съдът приема, че ответницата Н.Ж. не е в състояние да се грижи за себе си и за интересите си, поради което са налице условията на чл.5 ЗЛС и следва да се постави под пълно запрещение. Както е посочено и по-горе по отношение на Н.А.Ж. е постановено органичено запрещение през 2018 г. Установи се в настоящия процес , че за периода след това е налице влошаване на състоянието й. Предвид горното следва да се отмени постановеното ограничено запрещение и се замени с пълно запрещение.

Препис от решението следва да се изпрати на кмета на община В*, който съгласно чл.154 от СК е орган по настойничеството по постоянния адрес на ответника, за да се учреди настойничество и се назначи настойнически съвет от кръга на близките, които да се грижат за интересите на поставения под пълно запрещение.

 

По изложените съображения Окръжният съд

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ ограниченото запрещение на Н.А.Ж. ***,с ЕГН **********,*** ,постановено с решение №27 от 09.05.2018 г. по гр.д. № 2 по описа за 2018 г. на ВОС и го ЗАМЕНЯ с ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ. 

Препис от решението, след влизането му в сила,  да се изпрати на Кмета на община В*, който е орган по настойничеството и попечителството по постоянния адрес на ответницата, за да се учреди настойничество и се назначи настойнически съвет от кръга на близките, които да се грижат за интересите на поставения под пълно запрещение .

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: