Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1570
гр. Пловдив, 26.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І
отделение, І-ви състав в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 92 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
Х от АПК, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба на
„БУЛТЕКС 99“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 31,
представлявано от *** С.С.Б., чрез пълномощника адв. Т.,***, против
Решение № РТД-3000-2567/22.12.2020/32-379649 на Директора на Териториална
дирекция „Тракийска“ при Агенция „Митници“, с което на основание чл. 29
от МКС, във вр. с чл. 19 от Закона за митниците /ЗМ/, е определена митническа
стойност за стоки № 2 и № 5 от МД с МРН 18BG003000H0007544/10.01.2018г., на основание чл. 74, параграф 3 от
Регламент (ЕС) №952/2013г. на дружеството - жалбоподател са установени за
досъбиране по посочената декларация мито в общ размер на 678,54лв. и ДДС в общ
размер на 1 517,95лв., ведно с прилежащите лихви за забава върху размера
на държавните вземания.
Претендира се отмяна на акта поради
незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и материална необоснованост. Според жалбоподателя, в
обжалвания акт не са изложени аргументи относно основателността на съмненията
на митническия орган, довели до прилагането на чл. 140, ал. 1 от РИ и
определянето на новите митнически стойности на стоки № 2 и № 5. Единственото
основание за неприемането на декларираните от дружеството митнически стойности
по чл. 70, пар. 1 от МКС на стоките по двете позиции е, значително по-ниската
им стойност спрямо публикуваните в „Тезей“ „справедливи цени“. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в жалбата и депозирана по делото
писмена защита от пълномощника адв. Т.. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът – Директор на ТД „Тракийска“ към агенция
„Митници“, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА. Оспореното решение е получено от жалбоподателя на 23.12.2020г.,
видно от изпълненият ръкописен текст и положен подпис (л. 11). Жалбата е
подадена чрез административния орган на 05.01.2021г., в законоустановения срок.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установено следната фактическа обстановка:
в развилото се административно производство Директорът на ТД „Тракийска“ към
агенция „Митници“, в качеството му на орган по чл. 5, § 1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/,
като преценил наличния доказателствен материал във връзка с внесена от „БУЛТЕКС
99“ ЕООД стока от Китай, и след като приел, че декларираната митническа
стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическата стойност при
внос на сходни стоки, издал своето решение, което било предпоставено от
следните факти и обстоятелства:
На 10.01.2018 г. в Митница Пловдив е
регистрирана митническата декларация (МД) с МРН 18BG003000H0007544, с която са поставени под режим допускане за
свободно обращение, с цел крайно потребление, стоки с произход и страна на
изпращане Китай, както следва:
-стока № 2 „ръкавели за еднократна употреба от
полиетилен: armi pe 200 000бр.", с код по
ТАРИК 6217900000, общо нето тегло 560кг., декларирана митническа стойност (МС) 2 973,94лв.,
съответстваща на 5,31лв./кг.;
-стока № 5 „чехли за еднократна употреба от
полипропилен: 10 000бр.“, с код по ТАРИК **********, общо нето тегло 160кг., декларирана митническа стойност (МС) 914,82лв.,
съответстваща на 5,72лв./кг.
Декларатор и титуляр на режима е дружеството
– жалбоподател.
При регистриране на декларацията се
активира рисков профил, който индикира, че декларираната митническа стойност,
на основание чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за описаната
стока, е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на
същия вид стоки със същата държава на произход.
Митническият орган за сравнение използва
оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на
Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки
продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години-т.нар. „справедливи цени". Същите
се предоставят на разположение на държавите - членки на ЕС чрез системата,
„THESEUS" на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre) към
Европейската комисия. Съгласно данните, публикувани в „THESEUS",
справедливата цена при внос в ЕС за стоки № 2 с код по КН 62179000 със същата
държава на произход е в размер на 23,72лв./кг., а за стоки № 5 с код по КН
64052091 – на 15,62лв./кг., които са по-високи от декларираните.
По повод възникналите съмнения митническият орган
предприема действия по реда на чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.,
във вр. с чл. 140, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447г. и чл. 195,
параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
От декларатора са изискани
допълнителни документи, които са представени на 28.02.2020г.: 1бр. търговска
фактура, 1бр. проформа фактура, 2бр. нареждане за превод на валута, 5бр.
фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво от 16.02.2018г.,
08.05.2018г., 06.07.2018г., 20.12.2018г. и 16.01.2019г., ведно с банкови
документи за извършени разплащания от клиентите (л. 39 – 56). Представени са и
обезпечения по решението, представляващи стойностите на допълнително
определените мито (678,54лв.) и ДДС (1 517,95лв.) – (л. 57 – 58).
Митническият орган посочва, че дружеството не представя
допълнителни доказателства или сведения за установяване точността на
декларираната митническа стойност. Приема, че представените документи не водят
до отпадане на съмненията относно декларираната, съгласно чл. 70, пap. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. митническа стойност /МС/.
На основание чл. 140, пар. 2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 се приема определяне на МС по метод, различен от
този по реда на чл. 70, пap. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Проследено е
прилагането на метода за определяне на МС по реда на чл. 74, пар. 1 от МК.
По реда на чл. 74, пар. 2, буква „а“ от Регламент (ЕС)
№ 952/2013г. е извършена справка в Системата за предоставяне на информация за
управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС - IIIА). Не са намерени данни за внос на „идентични
стоки" по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент № 2015/2447. Прието
е, че митническата стойност не може да се определи по метода по чл. 74, пар. 2,
буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
Извършена е проверка за прилагане реда по чл. 74, пар.
2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. При извършена справка в системата (МИС
- IIIА) са установени митнически декларации за допускане за свободно обращение
на „сходни стоки" по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент (ЕС) № 2015/2447
за стоки № 5, както следва:
-с МД 18BG002002H0095180/11.07.2018г. са допуснати за свободно обращение „чехли с
горна част от текстил и ходило от хартия за еднократна употреба 20 000
чифта“ с МС, изчислена на 0,28лв./чифт;
-с МД 18BG002000H0083107/09.08.2018г. са
допуснати за свободно обращение „еднократни хотелски чехли от нетъкан текстил
10 000бр.; еднократни чехли за педикюр 200бр.“ с МС, изчислена на
0,45лв./чифт;
-с МД 18BG002000H0062132/14.06.2018г. са
допуснати за свободно обращение „чехли с горна и долна част от полиестерен плат
500 чифта“ с МС, изчислена на 0,60лв./чифт.
Предвид изложеното, МС за стока № 5 от МД с МРН 18BG003000H0007544 следва да бъде определена на основание чл. 74,
пар. 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. в размер на 0,28лв./чифт на база МД
18BG002002H0095180/11.07.2018г.,
съответстваща на 17,50лв./кг., т.е. 2 800лв.
Извършена е проверка за прилагане реда
по чл. 74, пар.2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. При извършена справка в
системата (МИС - IIIА) не са установени митнически декларации за допускане за
свободно обращение на „сходни стоки" по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 14 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 за стоки № 2 „ръкавели за еднократна употреба от
полиетилен“, код по ТАРИК **********. Прието е, че по отношение на тези стоки митническата
стойност не може да се определи по метода по чл. 74, пар. 2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013г.
Проследено е прилагането на метода по
чл. 74, пар. 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013г., според който
митническата стойност на внасяните стоки е стойността, основаваща се на
единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза
най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или
сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите.
Прието е от митническия орган, че този метод е неприложим в конкретния
случай, тъй като в ТД „Тракийска“ липсват данни за единичната цена, по която се
продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от
внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки.
Относно приложението на метода по чл.
74, пар. 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е прието, че за
приложимостта на този метод са необходими данни за разходите и стойността на
метериалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи.
Посочено е, че такава база данни също
липсва, както и липсва информация за размера на обичайната печалба и размера на
общи разходи, поради което този метод също е неприложим за остойностяване на
стоките.
Според митническия орган приложение в
конкретния случай намира нормата на чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013г., според която, когато митническата стойност на стоките не може да се
определи по горепосочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни
на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията и дял II,
глава трета „Стойност на стоките за митнически цели" от Регламент (ЕС) №
952/2013 г.
Прието е, че съгласно чл. 144 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 при определяне на митническата
стойност по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/201 г. може да се използва
разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и 74, пар. 2
от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Така определената стойност се основава във
възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.
Извършена е справка в системата МИС - IIIА и е
установено, че с МД с МРН 20BG003009058437R5/27.02.2020г. е допусната за
свободно обращение с крайно потребление стока: „полиетиленови, нестерилни:
ръкавели 10 каш х 2 000бр./20 000бр.; престилки 10 каш х 1 000бр./10
000бр.“ с МС, изчислена на 0,04лв./бр.
Митническият орган, въз основа на
метода, посочен в чл. 74, пар 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и МД от 27.02.2020г.
е определил митническата стойност за
стока № 2, декларирана с МД с МРН 18BG003000H0007544/10.01.2018г., в размер на 0,04лв./бр., съответстваща
на 14,29лв./кг., т.е. 8 000лв.
На основание чл. 77, пар. 1, буква а)
от МКС за стоката по процесната МД възниква вносно митническо задължение за
заплащане на мито, както следва:
-в размер на 960лв. за стока № 2 и
-в размер на 112лв. за стока № 5.
На основание чл. 77, пар. 2 от МКС митническото
задължение възниква на датата на приемане на митническата декларация, а именно 10.01.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 85, пар.
1 от МКС размерът на вносното митническо задължение се определя въз основа на
правилата за изчисляване на митата, приложими за стоката към момента на
възникване на митническото задължение, т.е. при приемане на процесната МД на 10.01.2018г.
На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС,
във връзка с чл. 77, пар. 1, буква а) и пар. 2 от МКС на датата на възникване
на митническо задължение възниква задължение за ДДС - 10.01.2018г., която е
датата на приемане на процесната МД.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС
данъчната основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за стоката от процесната
МД се определя, както следва:
-стока № 2, определена МС по реда на чл. 74, § 2, б.
„б“ от МКС в размер на 8 000лв.; размер на мито - 960лв.; разходи за транспорт
и др., платими в Съюза, свързани с вноса – 97,36лв.; определена данъчна основа
– 9 057,36лв.;
-стока № 5, определена МС по реда на чл. 74, § 2, б.
„б“ от МКС в размер на 2 800лв.; размер на мито - 112лв.; разходи за транспорт
и др., платими в Съюза, свързани с вноса – 25,07лв.; определена данъчна основа
– 2 937,07лв.;
Предвид данъчната ставка за ДДС от
20%, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия
закон възниква задължение за ДДС за стоката от МД МРН 18BG003000H0007544/10.01.2018г., както следва:
-за стока № 2 в размер на 1 811,47лв. и
-за стока № 5 в размер на 587,41лв.
С писма рег. №№ 32-251097/28.08.2020г.
и 32-251105/28.08.2020г. на МБ Радиново, дружеството вносител по МД с 18BG003000H0007544/10.01.2018г. е уведомено, че предстои издаване на
решение на директора на ТД Тракийска, с което се определя нов размер на
публичните държавни вземания за стока № 2 и стока № 5 от МД.
В посочения в писмата срок
управителят на дружеството депозира писмено становище с вх. №№ 32-262422/09.09.2020г.
и 32-262421/09.09.2020г. с конкретни възражения и представя платежни документи
по фактурите на първо търговско ниво.
Митническият орган не обсъжда
депозираните възражения, преповтаря
същите в мотивите на оспорения административен акт. Приема, че за целите
на прилагане на чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 автентичността на документите,
удостоверяващи договорната стойност на внесените стоки, не е определящ елемент,
а представлява един от факторите, които митническите органи трябва да вземат
предвид. Всъщност съмненията относно точността на митническата стойност на
внесените стоки може да остане, въпреки автентичността на тези документи.
В хода на съдебното производство са
приети писмени доказателства, представени от жалбоподателя, в преводи на
български език – 3бр. търговски фактури, 1бр. проформа фактура и 1бр.
опаковъчен лист, индивидуализирани в молба от пълномощника на жалбоподателя на
л. 69 (л. 70 – 79).
Съдът установи, че жалбоподателят
представя доказателства за съществуването на идентични стоки на процесните стоки
№ 2 и № 5. Разпоредбата на чл. 1,
пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 легално дефинира
понятието "идентични стоки" като стоки, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително по физически характеристики,
качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не
изключват стоките, които във всяко друго отношение отговорят на понятието, да
бъдат третирани като идентични.
В хода на съдебното производство е
изслушана и приета съдебно -счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице И.С.,
неоспорено от страните, което настоящият съдебен състав кредитира като
обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. След анализ на данните в
събраните по делото доказателства, вещото лице е дало следният отговор на
поставените задачи:
Цената на стока № 2, посочена
в клетка 42 от процесната МД е 1 700 щатски долара и съответства на цената
посочена в инвойс № FSD17145/10.11.2017г.; цената на
стока № 5, посочена в клетка 42 на процесната МД е в размер на 528 щатски
долара и съответства на цената посочена в инвойс № FSD17145/10.11.2017г. Общата фактурна стойност на инвойс №
FSD17145/10.11.2017г е 28 694 щатски долара и съответства
на общата стойност на МД, посочена в клетка 22 – 28 694 щатски долара. Налице е
съответствие между подлежащата стойност по търговска фактури и МД.
Фактурата е платена на
доставчика FULLSTAR NON-WOVEN PRODUCTS Китай
изцяло по банков път, както следва: на 18.09.2017г. с валутен превод са платени
авансово 8 884,20 щатски долара и на 21.12.2017г. е платен остатъкът в
размер на 19 809,80 щатски долара с основания на извършените преводи по
инвойс FSD17145/10.11.2017г. Към доставчика „FULLSTAR NON-WOVEN
PRODUCTS Китай няма други суми подлежащи
на плащане от жалбоподателя във връзка с продажбата на стоки № 2 и № 5 над
посочените цени в процесната МД.
-По отношение на фактура
№ FSD17064/13.07.2017г. на обща стойност 32 692щатски
долара - фактурата е осчетоводена в счетоводството на дружеството –
жалбоподател, като са взети следните стопански операции на дата
05.09.2017г.: дебит сметка 301 Разходи
за доставка на стоки със сумите – 176,02лв. транспорт по фактура №
9995/04.09.2017г., 4 015,80лв. транспорт по фактура № 31021/04.09.2017г.,
340,31лв. - транспорт по фактура № 31022/04.09.2017г., 88,01лв. транспорт по
фактура № 31024/04.09.2017г., 73,04лв. по фактура № 4930832/05.09.2017г. за
застраховка срещу кредит сметка съответните доставчици; дебит сметка 301
Разходи за доставка на срещу кредит сметка 457 Дължимо мито – 4 004,36лв.,
дебит сметка 453/1 Начислен ДДС по внос срещу кредит сметка 457 ДДС по внос –
12 792,83лв. За заприходаване на стоките в склада: дебит сметка 304 Стоки
на склад срещу кредит сметка Разходи за доставка. Фактурата е платена изцяло по
банков път на дата 15.06.2017г., като е нареден валутен превод в размер на 7 685,40щатски
долара и на дата 22.08.2017г. - валутен превод в размер на 25 006,60щатски
долара. Взети са следните стопански операции: дебит сметка 401 Доставчици
аналитична партида FULLSTAR NON-WOVEN PRODUCTS срещу
кредит сметка 504 Разплащателна сметка във валута.
-По отношение на фактура
№ FSD17224/17.01.2018г. на обща стойност 35 413,10щатски
долара - фактурата е осчетоводена в счетоводството на дружеството – жалбоподател,
като са взети следните стопански операции на дата 29.03.2018г.: дебит сметка
301 Разходи за доставка на стоки със сумите – 2 876,76лв. транспорт по
фактура № 32785/23.03.2018г., 352,05лв. транспорт по фактура №
10875/28.03.2018г., 74,16лв. по фактура № 4012623/29.03.2018г. за застраховка срещу
кредит сметка съответните доставчици; дебит сметка 301 Разходи за доставка срещу
кредит сметка 457 Дължимо мито – 4 273,28лв., дебит сметка 453/1 Начислен
ДДС по внос срещу кредит сметка 457 ДДС по внос -13 010,88лв. За
заприходаване на стоките в склада: дебит сметка 304 Стоки на склад срещу кредит
сметка Разходи за доставка. Фактурата е платена изцяло по банков път на дата
15.03.2018г., като е нареден валутен превод в размер на 26 847,35щатски
долара и на дата 29.03.2018г. - валутен превод в размер на 8 565,75щатски
долара. Взети са следните стопански операции: дебит сметка 401 Доставчици
аналитична партида FULLSTAR NON-WOVEN PRODUCTS срещу кредит
сметка 504 Разплащателна сметка във валута.
С фактура № FSD17064/13.07.2017г. е внесена стока „Аустин РР чехли
за еднократна употреба, бяло 11*23 10 000бр. на стойност 528щатски долара
или доставна цена при курс на долара към 05.09.2017г. - 1.71309 = 904,51лв.
Единичната цена за бройка се изчислява на 0,09лв. С фактура № FSD17224/17.01.2018г. е внесена стока „АРМИ РЕ ръкавели,
машинна изработка, синьо 40*20см" 400 000бр. на стойност 3 700щатски
долара при валутен курс на долара към 29.03.2018г. - 1.58856 = 5 877,67лв.
Единичната цена бройка се изчислява на 0,015лв. При сравнение на цените за брой
по процесните фактури и фактурите от 13.07.2017г. и 17.01.2018г. се констатира
идентичност на цената на стоката чехли за еднократна употреба и разлика от
0,001лв. за брой за стоката арми РЕ ръкавели, машинна изработка.
Стоките по фактури FSD 17064/13.07.2017г. и FSD 17224/17.01.2018г. са обмитени със следните МД: 18BG003000H0218956/05.09.2017г. и МД 18BG003000H0084250/29.03.2018г. Може да се направи извод, че е
разрешено вдигането им, като е налице съответствие между стойностите на
декларираните цени по фактурите и тези посочени в съответните МД.
Направените фактически констатации
дават основание на съда да формира следните правни изводи:
Спорът между страните е сведен до два
основни момента: налице ли са в случая предпоставките за определянето на
митническата стойност на стоки № 2 и № 5 по процесната митническа декларация
(МД) по реда на чл. 74, пар. 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., свързани със
съществуващи основателни съмнения на митническите органи по чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 пар. 1 от
Кодекса и спазили ли са митническите органи процедурата по чл. 140, параграф 1
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 195, пар. 1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013г.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване има за цел
да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – в
този смисъл решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07,
EU: C: 2008: 580, т. 20; решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:
C: 2010: 439.
Приложимата към процесните обществени
отношения нормативна уредба се съдържа в Регламент (ЕС) № 952/2013г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, прието от Европейска комисия.
Съгласно регламентираното в чл. 70,
пар. 1 и 2 от МК общо правило митническата стойност на внасяните стоки е
тяхната договорна стойност, т. е. действително заплатената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Общността, без да се засягат корекциите, които при
необходимост трябва да се направят в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК.
Същевременно съгласно Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer
International Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20 митническата
стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.
Съгласно чл. 74, пар. 1 от МК, когато
митническата стойност не може да се определи по правилата на чл. 70 от МК,
остойностяването на внесената стока се извършва по реда на чл. 74 пар. 2, букви
от "а" до "г" на МК, като наличието на условията за
определяне на митническата стойност по предходна буква на разпоредбата изключва
прилагането на следващата, освен ако деклараторът не е поискал разместването на
реда за прилагане на букви "в" и "г".
Съгласно чл. 74, пар. 3 от МК, когато
митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1, вр.
пар. 2, митническото остойностяване се извършва въз основа на наличните данни
на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; на член VІІ от
Общото споразумение за митата и търговията и на Глава ІІІ от Дял ІІ на МК.
Според приложимата нормативна уредба
изброените критерии за определяне на митническата стойност на стоката са в
отношение на субсидиарност, поради което, само когато митническата стойност не
може да се определи чрез прилагането на предходно зададено правило се прилага следващото
поред такова.
Макар при митническото остойностяване
на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата
на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност
на митническите органи при наличието на основателни съмнения, че декларираната
договорна стойност действително представлява общо платената или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК да поискат от декларатора предоставянето
на допълнителна информация. Ако и след предоставянето й съмненията на
митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от същия Регламент,
те могат да отхвърлят декларираната цена, решавайки, че стойността на стоките
не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Кодекса.
В тези случаи при отсъствието на
уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност следва
да се приложат вторичните методи по чл. 74 от МК за определяне на митническата
стойност. В тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно
право да докажат посредством пълно доказване основателността на съмненията си и
разликите в стойността, което да обоснове извършената корекция в посока
увеличение на митническата стойност на процесните стоки – в този смисъл
например е Решение № 14635/21.11.2012 г. по адм. дело № 4902/2012 г. на ВАС РБ.
Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447 при определянето на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква "а" или
"б" от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество са
в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност подлежи на коригиране, за
да се съобразят разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за
изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 легално дефинира понятието "идентични
стоки" като стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във
всяко отношение, включително по физически характеристики, качеството и
репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките,
които във всяко друго отношение отговорят на понятието, да бъдат третирани като
идентични.
"Сходни стоки" по смисъла на
чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 са стоките,
произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможността да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на
методите за определяне на митническата стойност, в т. ч. и в хипотезата на чл.
140 вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, митническите
органи имат задължението да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава. Това задължение на митническата администрация е в корелация с
общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки като
в тази връзка чл. 15, пар. 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя в подходяща форма на митническите органи по тяхно искане и в
определените срокове пълната изискана документация и информация като им оказва
цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от
Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 с уточнението, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тях и да е
съобразена с неговите възможности – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni,
С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за мотивиране на решението за
откриване на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) №
2015/2447 и впоследствие на решението за корекция произтича от общото правило
на чл. 22, пар. 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2018 г., Sopropй,
C-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36. По силата на този принцип и в контекста на
процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) №
2015/2447 адресатите на решенията за неприемане на декларираната договорна
стойност следва да имат възможността да представят по надлежен и подходящ начин
становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява
да основе решението си.
Доколкото производството по чл. 140 от
Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 има за цел преодоляване на
съмненията относно действителната стойност на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то трябва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които митническата администрация основава съмненията си
като от него своевременно трябва да се изиска обосновка на декларираната
договорна стойност на стоката. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
Формално погледнато, митническата
администрация е спазила в случая това задължение, тъй като с първоначално
изготвеното писмо на Началника на МБ
Радиново към ТД „Тракийска“ (л. 29 – 30) е посочено на получателя на стоките
документите, които трябва да представи, за да обоснове декларираната договорна стойност
на стоката. Прието е, че предоставените документи не разколебават възникналите
съмнения относно декларираната, съгласно чл. 70, пар. 1 от Регламент /ЕС/
№952/2013г. митническа стойност.
От приетата по делото ССЕ се
установи, че декларираните по процесната МД стока № 2 и стока № 5 е част от
внесените стоки по фактура от 10.11.2017г. (л. 39 – 40 ) е платена изцяло по
банков път. Налице е съответствие между действително платената цена от
жалбоподателя за внесените стоки по фактурата и декларираната цена на двете
позиции стоки, като част от общата фактурна стойност по инвойса по процесната
митническа декларация.
Дължимото мито и ДДС по митническата
декларация са изцяло платени по банков път. Цената на стоката по процесното ЕАД
съответства на цената на стоката, посочена във фактурата от 10.11.2017 г. С
процесната митническа декларация е обмитена част от стоката, по позиции № 2 и №
5.
От приетата по делото ССЕ и от
приетите писмени доказателства и по-конкретно инвойси FSD 17064/13.07.2017г. и FSD 17224/17.01.2018г. се установи, че жалбоподателят е
декларирал за свободно обращение идентични стоки с процесните такива като
единичната цена, на база статистическа стойност, е почти еднаква, с
незначителна разлика, с единичната цена на процесните стоки.
Тези инвойси не са коментирани от
решаващия митнически орган и не става ясно защо са пренебрегнати при
определянето на митническата стойност на
стоки № 2 и № 5 от процесната МД при
анализа относно прилагането на чл. 74, пар. 2, б. „а“ от МКС. Ако органът
приема липса на идентични стоки или на сходни такива, то е следвало да изложи
подробни мотиви.
Следва да се посочи, че
административният акт, с който се определя нова митническа стойност трябва да
бъде достатъчно ясно и подробно мотивиран. Митническият орган следва да
документира начина, по който е процедирал, когато е проучвал приложимостта на
различните методи за определяне на митническата стойност. Единствено по този
начин се създава гаранция, че митническата администрация точно и вярно е
проверила и установила предпоставките за приложимостта на всеки един метод.
Изцяло е немотивиран оспореният акт
относно невъзможността митническата стойност да бъде определена чрез някои от
методите по чл. 74, „а“, “б“, „в“, „г“ от МКС, а разпоредбата на чл. 22 § 7 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко решение, което
е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано
Новата митническа стойност е
определена по реда на чл. 74, пар.3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. Като база е
взета една единствена МД с МРН 18BG002002H0095180 от 11.07.2018г. за стока № 2 и МД с МРН 20BG003009058437R5 от 27.02.2020г. за стока № 5
Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е
последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на
стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а)
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в)
настоящата глава.
В случая не са изложени подробни мотиви
относно това кой точно способ по смисъла на чл. 74, параграф 3 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013г. е ползван. Още повече, че не се сочи в мотивите на оспорения
административен акт, че по посочените като аналог МД,
взети за база, са взети мостри. Не са изложени мотиви относно характеристиките
на стоката по възприетата като база МД, не са анализирани от органа
документите, придружаващи цитираната митническа декларация от трето лице. Няма
данни за произхода на стоките, за транспортните разходи, за застраховки, за
производителя, за датата на сключения договор за продажба на тези стоки, за
датата и стойността на фактурата, за търговска марка, за материалите, от които
са изработени стоките. Органът е изчислил по-висока стойност, но няма
доказателства какво включва тази стойност и как е изчислена.
В съвкупността си изложеното дотук
обуславя извод за недоказаност на основателността на съмнението на митническите
органи в декларираната митническа стойност на стоките, а оттук и за
недоказаност на абсолютната положителна процесуална предпоставка за преминаване
към определянето на митническата стойност на стоката по реда на чл. 74, пар. 3
от Регламент /ЕС/ № 952/2013г.
Ето защо, оспореният административен акт е постановен
в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен и като такъв
ще следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, основателна
се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски. По делото
своевременно са претендирани съдебни разноски от процесуалния представител на
жалбоподателя, които се установиха в общ размер от 1 050лв. /хиляда и петдесет
лева/, от които: 50лв. - внесена държавна такса, 600лв. изплатено адвокатско
възнаграждение и 400лв. внесен депозит за вещо лице. Предвид фактическата и
правна сложност на делото, договореното адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно, съответно неоснователни са доводите на процесуалния представител на
ответника в тази насока.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „БУЛТЕКС 99“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 31, представлявано от *** С.С.Б., чрез пълномощника
адв. Т.,***, Решение № РТД-3000-2567/22.12.2020/32-379649 на Директора на
Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция „Митници“, с което на основание чл. 29
от МКС, във вр. с чл. 19 от Закона за митниците /ЗМ/, е определена митническа
стойност за стоки № 2 и № 5 от МД с МРН 18BG003000H0007544/10.01.2018г., на основание чл. 74, параграф 3 от
Регламент (ЕС) №952/2013г. на дружеството - жалбоподател са установени за
досъбиране по посочената декларация мито в общ размер на 678,54лв. и ДДС в общ
размер на 1 517,95лв., ведно с прилежащите лихви за забава върху размера
на държавните вземания.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да
заплати на „БУЛТЕКС 99“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 31,
представлявано от Стефан Славчев Башев, сумата в размер на 1050лв. /хиляда
и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: