Определение по дело №1701/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ -    2184                                      13.11.2019 г.                                        град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                      втори въззивен гражданска състав

На:   тринадесети ноември                                    две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                            ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело № 1701  по описа за 2019 година и на основание чл.267 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Калоян Калоянов, подадена чрез гл.ю.к.Гергана Владимирова, против решение № 2301/01.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 5201/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което ОД на МВР – гр.Бургас е осъдена да заплати на Р.Д.К., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв.С.К., сумата от 871.15 лв. – главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 116,69 часа в периода от 01.12.2017 г. до 30.06.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения нощен труд от 816 часа в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.07.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 300 лв. за направените по делото разноски. С решението ОД на МВР - Бургас е осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 150 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 100 лв. за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице разлика между отчетения и заплатен на ищеца нощен труд и положения такъв от него. Според въззивника необосновано и несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на БРС, че тази разлика представлявала извънреден труд, който следвало да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд, като съдът неправилно е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ. Счита се също, че разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от четирите кумулативно изискуеми предпоставки, предвидени в ал.1 от същата – продължителността на нощното време да е по-малка от продължителността на дневното, както и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми, като в случая съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР те са с еднаква продължителност от 8 часа и по отношение на държавните служители в МВР не е налице работа по трудови норми. Сочи се, че съдът не е отчел обстоятелството, че през процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове, уреждащи реда за организация и разпределяне на работното време, неговото отчитане и компенсирането на работата извън редовното работно време – Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в които липсва регламентация за преизчисляване при сумирано отчитане на отработеното време по отношение на общия брой положен труд между 22:00 и 6:00 ч. При това се счита, че не е налице празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Според въззивника, тъй като ограничението в посочените две наредби на МВР е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд, то дори и да се приеме за законосъобразно препращането по аналогия към чл.9, ал.2 НЗОРЗ, при приравняване на нощен труд от служителите на МВР към дневен труд се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). В тази връзка се сочи, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен, което е приложимо към трудовите правоотношения по КТ и служебните правоотношения по ЗДСл, но не и в настоящия случай. Сочи се също, че целта на коефициента от 1,143 е да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той полага 7 часа труд през нощта да получава трудово възнаграждение за 8 часа, като в тези случаи не се работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, тъй като извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително са работили извън установеното работно време.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се правят нови доказателствени искания.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Р.Д.К., подаден чрез пълномощник адв.С.К., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС, че при липса на специални норми, следва да се прилагат общите такива, тъй като липсата на изрични норми в действалите за процесния период наредби на МВР не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, а същата е празнота в нормативната уредба, поради което следва да се прилага общата НСОРЗ, а именно чл.9, ал.2 от същата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи, че съгласно чл.187, ал.5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените до 70 часа на тримесечен период, като Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. – чл.26, ал.1, предвиждат, че при сумирано отчитане на работното време общия брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по осем и получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. В тази връзка се посочва, че за периода от 01.12.2017 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил общо 816 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 932,69 часа, което от своя страна води до 116,69 часа извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника със сумата от 817.15 лв.

Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

 

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1701/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Областна дирекция на МВР – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия ищец Р.Д.К..

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                     2.