Решение по дело №2523/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            №1173

                                     гр. Пловдив, 17.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                      

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети май  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2523/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ДУШ ПАЗАР ООД, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул. Дилянка №27 -29, представлявано от : С.Й.С., против Наказателно постановление № 418243 – F428584/13.03.2019 г. , издадено от Началник отдел  „Оперативни дейности”- Пловдив в ЦУ на НАП Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на  чл.42, ал.1, т.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500, 00 лв. С жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на издаденото наказателно постановление . Изтъква се, че в случая била приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М.Л.-З.от АК-Пловдив с пълномощно по делото, която поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.

Въззиваемата страна, ЦУ на НАП, се представлява от юриск. Ф., която оспорва жалбата и изразява становище, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима  - подадена е от лице, което има право на обжалване , в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване,  срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес, доколкото жалбоподателят се явява санкционирано лице.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното

На 14.10.2018 г. била извършена проверка на паркинг, стопанисван от дружеството жалбоподател, находящ се в гр.Раковски, кв. Секирово. При проверката било установено, че дружеството в качеството на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на Наредбата, като не е осигурило съхраняването на свидетелство за регистрация на регистрираното за конкретния обект фискално устройство на територията на обекта, модел DAISY EXPERT -01-KL с N на ФУ DY 389087 и ИН на ФП 36503322.

Във връзка с констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 020373/14.10.2018 г. , а след това и акт за установяване на административно нарушение № F428584 от 23.10.2018 г.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят Б.Р.Н. потвърждава направените констатации от проверката. Същият заявява, че в проверявания обект не стояло на съхранение свидетелство за регистрация , което било задължително съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на св. Б.Н. и приобщените писмени доказателства ПИП сер. АА № 020373/14.10.2018 г.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че нарушението е установено по безспорен начин. Същото е осъществено чрез бездействие  - несъхраняване на предвиденото  съгласно Наредбата удостоверение за регистрация. Последващото представяне на свидетелството за регистрация и съществуването му не е основание да се приеме, че нарушение няма. Разпоредбата на чл. 42, ал.1 от Наредбата въвежда като изискване съхранението в търговския обект на определени документи, сред които е и свидетелството за регистрация, т.е. изпълнителното деяние на нарушението се осъществява чрез несъхраняване на тези документи в търговски обект, а не липсата им въобще. Обстоятелството дали въпросното свидетелство се съхранява или не в обекта се удостоверява с представянето му на проверяващите органи. След като не е изпълнено задължението за представяне на свидетелството за регистрация на ФУ правилно административнонаказващият орган е приел, че такова не се съхранява в стационарния обект. Ирелевантен остава факта, че свидетелството е съществувало, както и че след проверката свидетелството е било представено на проверяващите. Въведеното изискване е предвидено именно, за да бъде представено на проверяващите при проверка, а не да съществува въобще. Съществуването му е гаранция за това, че са спазени други изисквания, че фискалното устройство отговаря на изискванията на Наредбата, че с него търговецът отчита реализираната продажба и др.

Правилно е приложена материалноправната разпоредба и съответстващата на нарушението санкционна разпоредба. Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушения извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1,  а те за юридическите лица и еднолични търговци са имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. В случая санкцията е определена в минималния предвиден в закона размер, същата е съобразена с тежестта на нарушението  и отговаря на изискванията, предвидени в чл.27 от ЗАНН, поради което същата е справедлива.

При проверка относно процесуалните изисквания относно съставяне на АУАН и НП съдът не констатира нарушение на процесуалните правила. Същите са издадени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената към административнонаказателната преписка Заповед № ЗЦУ -ОПР-17/17.05.2018г. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата си. Актът за установяване на нарушение е съставен в присъствие на представител на дружеството. Спазени са сроковете за издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

Не се споделят съображенията, изложени в жалбата,  че в случая неправилно от административнонаказващия орган не била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението по чл. 42,ал.1, т.1 от Наредбата е формално и осъществяването му не е свързано с  причиняване вреди на фиска. В случая става дума за документ, който служи за индивидуализация на фискалното устройство , който е основно средство по регистрация и отчитане на реализираните от търговеца продажби. Изискването същото да се намира на съхранение в търговския обект  съществува за всеки търговски обект  независимо от неговата площ, брой работници и продължителност на работно време. Въведеното изискване е предвидено при евентуална проверка от страна на органите на НАП, каквато е била осъществена в случая. Самото свидетелство за регистрация е елемент от фактическия състав на въвеждане в експлоатация на касовия апарат, в същото се съдържат данни, свързани със сервизното обслужване на фискалното устройство. В тази връзка без проверка на информацията, съдържаща се в удостоверението за регистрация на касовия апарат няма как да бъде направена преценка дали същият е бил въведен в експлоатация при спазване на изискванията въведени с Наредбата, нито пък може да бъде извършена преценка дали с това фискално устройство /наличното в обекта/ изобщо се отчитат по смисъла на Закона за ДДС  и Наредба Н-18 извършените продажби. В случая се касае за регулиране на обществени отношения с финансов характер , а фискалното устройство е основен инструмент за отчитане и проверка на осъществяваната търговска дейност. По тези съображения съдът приема, че липсват каквито и да било доказателства, сочещи и обосноваващи наличие на смекчаващи обстоятелства и че нарушението не разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.

По изложените съображения наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

 

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 418243 – F428584/13.03.2019 г. , издадено от Началник отдел  „Оперативни дейности”- Пловдив в ЦУ на НАП Пловдив, с което на ДУШ ПАЗАР ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул. Дилянка №27 -29, представлявано от : С.Й.С. за нарушение на  чл.42, ал.1, т.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500, 00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

                                    Районен съдия :.......................................................

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ