Решение по дело №156/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 130
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 5 юни 2021 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20191820200156
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. Елин Пелин, 19.11.2018 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на четвърти септември две хиляди и девтнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Г. АНД № 156 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Н.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 6106/ 19.04.2019 г. на Началника на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което му е наложено административно наказание глоба от 2000 лева на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят собствениците или лицата, които извършват превозите. Твърди се, че не са описани нарушението и законовите разпоредби в акта съобразно чл. 42, т. 4 и 5 ЗАНН, респ. в наказателното постановление - чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В съдебното заседание въззиваемата страна не изпраща представител, а се представя становище за неоснователност на жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0006218/ 08.04.2019 г. от Д.Г.Г., главен инспектор АРОК към Агенция „Пътна инфраструктура” за това, че на 08.04.2019 г., в 15:10 часа, на път III-6002, км 5+800 на 20м. преди мостово съоръжение на р. Матица в посока с. Мусачево - гр. Елин Пелин Н.С.К. е управлявал и осъществявал движение на МПС с две оси марка „Скания“ модел „П 82 М“ с peг. № СВ4166ВХ, като е констатирано, че са надвишени нормите на  Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на ИТППС, както следва: 1. Измерената широчина на ППС е 2.80 м., при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 1, буква А от Наредбата. 2. Измерената височина на ППС е 4.10 м., при максимално допустима височина 4.00 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 2 от Наредбата, като измерването е извършено с техническо средство - ролетка 1301/18 (5м.) и шрихова мярка за дължина L01, а ППС превозва - фургон, с което е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП) вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Aктът e бил подписан от актосъставителя Д.Г.Г., свидетеля при установяване на нарушението Д.  Т.Д., както и от жалбоподателя, като последният получил препис от него на 08.04.2019 г. Върху разписката не е отбелязано, че след съставяне на акта са изпълнени условията на чл. 37, ал. 3 от посочената наредба. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 6106/ 19.04.2019 г. на Началника на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което му е наложено административно наказание глоба от 2000 лева на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС за това, че на 08.04.2019 г., в 15:10 часа, на път III-6002, км 5+800 на 20м. преди мостово съоръжение на р. Матица в посока с. Мусачево - гр. Елин Пелин Н.С.К. е управлявал и осъществявал движение на МПС с две оси марка „Скания“ модел „П 82 М“ с peг. № СВ4166ВХ, като е констатирано, че са надвишени нормите на  посочената наредба, както следва: 1. Измерената широчина на ППС е 2.80 м., при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 1, буква А от Наредбата. 2. Измерената височина на ППС е 4.10 м., при максимално допустима височина 4.00 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 2 от Наредбата, като измерването е извършено с техническо средство - ролетка 1301/18 (5м.) и шрихова мярка за дължина L01.  Посочено е, че ППС превозва строителна машина- фургон, а ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР  на посочената наредба, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Посочено е, че съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ),  а за така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от същата наредба.

Представени са заповед № РД-11-42/ 29.01.2018 г. и пълномощно № П-П-285/07.12.2018 г. от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” за компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Горепосочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от горепосочените писмените доказателствата, както показанията на свидетелите Д.Г.Г. и Д.Т.Д., като съдът кредитира изцяло показанията им, възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.04.2019 г. и е обжалвано на 02.05.2019 г.

АУАН е съставен от оправомощено лице в присъствие на един свидетел и са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН. В акта е вписан един свидетел - по съставяне на акта, който беше разпитан устно и непосредствено пред съда и чийто показания съответстват на останалата събрана по делото доказателствена съвкупност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН. Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства между АУАН и НП, описани са нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, датата и мястото на извършването им.

Според чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя (чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП). 

Разрешителният режим за движение на тези ППС е уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като съгласно ал. 1 и 2 на тази разпоредба движението на извънгабаритни пътни превозни средства се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните превозни средства могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Съгласно ал. 3 на разпоредбата разрешителното се издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП. В ал. 5 на чл. 8 от наредбата е уредено изключение от изискването за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл. 14, ал. 3 от наредбата, по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ.

В чл. 14, ал. 3 от наредбата са определение онези извънгабаритни и/или тежки ППС, за които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, а именно: за тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.

Видно е, че процесното ППС по отношение височина и ширина, въз основа на които е определено като извънгабаритно, е с размери в рамките на тези чл. 14, ал. 3 от посочената наредба, поради което за движението му е необходимо и достатъчно заплащане на съответните такси, като в тази хипотеза движението е разрешено по силата на закона и изпълнение на задължението за заплащане на съответните пътни такси.

В случая не са осъществени елементите от състава на релевираното нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, а именно – движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Движението на ППС с посочените в случая характеристики е разрешено по силата на закона при изпълнение на условието за заплащане на пътна такса и за него не се изисква издаване на разрешително. Съответно това движение, макар и при незаплатени пътни такси или заплатени такива, но не за действителните размери, а за по-малки, не може да осъществи състава на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, чийто елемент от обективна страна е именно липсата на разрешително, издадено от собственика на пътя или администрацията, която го управлява.

Следвало е квалифициране и наказване по разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, съставът по която е изпълнен с всичките му елементи от обективна и субективна страна. С тази разпоредба е предвидено административно наказание „глоба“ от 500 до 3000 лева за управлението, без да се спазва установения за това ред, на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, т.е. нормите, определени с Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съставът на административно нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДП е общ спрямо специалния и по-тежко квалифициран по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, при който съставомерен елемент от обективна страна е „без разрешение от на собственика или администрацията, управляваща пътя“. От анализа на разпоредбите и отношението им на обща към специална, респективно на приложимата нормативна уредба, регламентираща изискванията и условията за движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари и разграничението на условията за разрешаване на движението им, следва приложимост на административнонаказателния състав по ЗП (чл. 53, ал. 1, т. 2) в хипотезите на липса на разрешение по чл. 14, ал. 1 от наредбата, респективно приложимост на състава по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДП в случаите на незаплатена пътна такса по чл. 14, ал. 3 от наредбата. Движението на ППС с посочените в случая характеристики е разрешено по силата на закона при изпълнение на изискването за заплащане на пътна такса и за него не се изисква издаване на разрешително. Съответно това движение, макар и при незаплатени пътни такси, не може да осъществи състава на нарушението по  чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, чийто елемент от обективна страна е именно – липсата на такова разрешително, издадено от собственика на пътя или администрацията, която го управлява.

Изводът за неправилна правна квалификация на нарушението сочи незаконосъобразност по същество на издаденото наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 6106/ 19.04.2019 г. на Началника на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: