Решение по дело №135/2020 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 260024
Дата: 3 декември 2020 г.
Съдия: Велина Ангелова
Дело: 20205240200135
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 260024/03.12.2020  година, гр. Пещера

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  наказателен състав

 На  28.10.2020 година

 в публичното заседание в следния  състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

                   ЧЛЕНОВЕ:

                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

 Секретар СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА

 прокурор …………………

като разгледа  докладваното от Съдия Ангелова по  НАХД № 135   по описа за  2020 година.

 

Производство  е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ДЖОРДЖИЯ В.И“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, Младост 4, бл.468, представлявано от управителя Илия Стоев, чрез адв. И., против Наказателно постановление № 1852/2020 от 02.07.2020 година на  И.Д. Началник  на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно  митническо управление  към Агенция Митници, с което за нарушение по чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС . на същия  е наложена имуществена санкция  в размер на 2000 лева, както и отнемане на стоките предмет на нарушението   на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС във вр.с чл.126 от ЗАДС по  складова разписка № **********/27.05.2020 година и лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обект -заведение „Плажъ“, находящ  се в гр. Брацигово, бул. “Освободители“ № 37.

Недоволен, жалбоподателят изразява становище за незаконосъобраз-ност на обжалваното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения, а именно - в НП не се съдържали  описание на нарушението, място на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, като не са посочени и доказателствата, които го потвърждавали, с което било нарушено правото на защита на  жалбоподателя. Сочи се, че  в заведението „Плажъ“ се помещавала и друга фирма под наем, като съществували и спални помещения за лично ползване. В атакуваното НП не било конкретизирано къде точно са открити тези количества алкохол - дали в помещенията, ползвани от дружеството като търговски, или в помещенията, ползвани за лични нужди. Счита, че неправилно е санкциониран по чл.126 от  ЗАДС. В писмената си защита жалбоподателят чрез адв. И. сочи още, че  АУАН  е съставен и връчен на  управителя на дружеството в отсъствието на свидетел. Пробите за извършване на експертиза са взети в негово отсъствие и предадени на лабораторията, а резултатите не са му били предявени, като не му били и разяснени правата му с оглед правото му на защита. В хода на проверката управителя на дружеството жалбоподател няколкократно заявил, че намереното количество е лично негово, както и че на същия обект той пребивава и спи, както и че държи лични вещи, като нито полицаите, извършили проверката  на място, проверили твърденията му, нито след това в хода на извършената проверка било проведено  разследване относно тези факти. Освен изложеното счита, че се касае за маловажен случай на административно нарушение.

Ответната страна  в писмено становище  сочи, че НП е издадено  по повод акт за установяване  на административно нарушение № 1099 от 30.05.2020 година срещу „Джорджия В.И“ ЕООД гр. София за това, че на 10.03.2020 година като държи в заведение „Плажъ“, находящо се в  гр. Брацигово, бул.“ Освободители“ № 37 акцизни стоки, без данъчен документ по ЗАДС или  фактура или митническа декларация или придружаващ административен документ /електронен административен документ или  документ на хартиен носител, когато  компютърната система не работи или друг документ, удостоверяващ  плащането, начисляването или обезпечаването  на акциза, с което е осъществил състава  на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На  жалбоподателя  „Джорджия В.И“ ЕООД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Младост 4, бл.468, вх.5, ет.5, ап.41, представлявано от управителя  Илия Иванов Стоев  на 30.05.2020  година е съставен  акт за установяване на административно нарушение № 1099 от 30.05.2020 година от  старши митнически  инспектор  в ТМУ Пловдив ,Агенция Митници,при условията на чл.40,ал.4 от ЗАНН и на основание чл.36,ал.1 от ЗАНН и чл.128,ал.2 от ЗАДС  ,за това ,че  на 10.03.2020 година полицейски  служители  към РУ на МВР  -Пещера  извършили проверка в заведение „Плажъ“, находящо се в  гр. Брацигово, ул. “Освободители“ № 37, стопанисвано от  „Джорджия В.И.“ ЕООД  с ЕИК ********* в присъствието на управителя  Илия Иванов Стоев. Същият казал ,че държи  в обекта алкохол  без да му е заплатен  дължимия акциз и предал  доброволно 24 литра  алкохол в ПВЦ  туби, подробно описани  в АУАН.В протокол за доброволно предаване  Стоев  посочил ,че  няма  данъчен  документ по  смисъла на  ЗАДС за откритото,както и  че  намереното количество  в ресторант „Плажъ“ е негово.В писмени обяснения  Стоев добавил,че  алкохолът  не е предназначен за продажба  и бил  подарък за лична употреба.Тъй като живеел и спял в обекта   го държал в складовото помещение.

По случая  е била образувана  преписка ЗМ 64/2020 година по описа на РУ на МВР Пещера  като на 01.04.2020  година  с писмо № 315000-1689 до ТД Тракийска (Митница Пловдив) били изпратени  задържаните веществени доказателства  и поискано  извършването на  експертна справка  за определяне  на съдържанието   на  предоставените за съхранение  ПВЦ туби.На 14.04.2020 година  е било издадено Постановление   за отказ  да се образува досъдебно производство  по  преписка № 260/2020 година на РП-Пещера  като материалите били изпратени  и получени  в ТД  Тракийска-Пловдив на 18.04.2020  година  за реализиране на административно наказателна отговорност на лицето  Илия  Иванов Стоев.

С писмо  с рег.№ 32-114788 804.05.2020 година до  Митническа лаборатория  Пловдив  било поискано  извършване на  анализ на  оставените за съхранение  веществени доказателства 5 бр.ПВЦ-туби.

С писмо  с рег.№ 32-134079 от 12.05.2020 година Митническа лаборатория гр.Пловдив е изпратила  експертиза ,в която е посочила ,че изпратените 5 бр. проби  отговорят на дефиницията „ етилов алкохол“ като количеството е 24 литра.

Прието е ,че  на 10.03.2020 година  „Джорджия В.И.“ЕООД  с управител  Илия  Иванов Стоев  като държи  в заведение „Плажъ“ находящо се в гр.Брацигово ,ул.“Освободители“ № 37,стопанисвано от „Джорджия в.И.“ ЕООД  общо 24  литра алкохол ,отговарящ на дефиницията  за етилов алкохол,включен  в кодове  по КН  2207 и 2208 с действително  алкохолно съдържание  по обем над  1,2 % vol.съгласно  чл.9,т.1 от ЗАДС със следното алкохолно съдържание :4 литра  при 47,22% vol.;3 литра при 39,98% vol.;8 литра  при 40,50% vol.;7 литра при 40.03% vol.;2 литра при 55,00% vol. без данъчен документ по ЗАДС или  фактура или митническа  декларация или придружаващ административен документ/електронен  административен документ  или  документ на  хартиен носител,когато  компютърната система не работи или друг документ  ,удостоверяващ  плащането,начисляването  или обезпечаването  на акциза,с което е осъществил състава  на чл.126,ал.1,т.2 от ЗАДС.

 

Актът е подписан от актосъставителя без свидетел по акта  и е предявен на нарушителя на 30.05.2020 година  за запознаване и подписване, при което от негова страна   са били направени възражения по констатациите в съдържанието му.Актът е връчен  на нарушителя на 30.05.2020 година лично срещу подпис.

 Въз основа на АУАН е последвало и издаване на обжалваното Наказателно постановление №1852/2020 от 02.07.2020 година , с което за констатираното адм.нарушение по чл.126,ал.1,т.2 от ЗАДС  ,а именно :  „Джорджия В.И.“ЕООД  с управител  Илия  Иванов Стоев на 10.03.2020 година  държи в заведение  „Плажъ“ находящо се в гр.Брацигово ,ул.“Освободители“ № 37 акцизни стоки :4 литра етилов алкохол с установено  алкохолно съдържание  47,22% vol.;3 литра при 39,98% vol.;8 литра  при 40,50% vol.;7 литра при 40.03% vol.;2 литра при 55,00% volбез данъчен документ по ЗАДС или  фактура или митническа  декларация или придружаващ административен документ/електронен  административен документ  или  документ на  хартиен носител,когато  компютърната система не работи или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването  на акциза му е наложена имуществена  санкция в размер на 2000 лева.На основание чл.124,ал.1 от  ЗАДС  акцизните стоки  общо от 24 литра етилов алкохол  подробно описани  и предадени  на съхранение в склада  на Териториална  дирекция  Тракийска ,заприходени  със складова разписка № ********** от 27.05.2020 година. На основание чл.124а,ал.1 от ЗАДС  е наложено и лишаване от право да се упражнява  дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обект-заведение „Плажъ“,находящ  се в гр.Брацигово,ул.“Освободител“ № 37.

Разпитаният в с.з. на 03.09.2020 година актосъставител  М.В.С.  сочи, че е съставила акта въз основа на официални документи-полицейска преписка  ЗМ, за това, че  при извършена проверка  в заведение „Плажъ“ в гр.Брацигово е открит алкохол ,за който не бил платен акциз.Актът бил съставен на основание чл.40,ал.4 от ЗАНН.Не му била прочела експертизата ,но му казала ,коя  бутилка  какво алкохолно съдържание има.

По делото са разпитани като свидетели  М.   А.Д., Илиян  Атанасов Стоянов и  Костадин  Георгиев Стоилов.

СВ. Д. в показанията си сочи ,че  работи  в РУ Пещера, Участък Брацигово, като Инспектор ДПСтая. В това си качество е присъствал на проверки. Известен му е обект „Плажь“ в гр. Брацигово. В качеството му на служител на полицията е бил на проверка няколко пъти, като са съставяли  протоколи за работно време и пр.На една друга проверка им предали   алкохол, като не си спомня в какво количество и какъв вид,но без акзиц Зад бара имало и бутилки с алкохол, но оттам им предали туби. Помещението  по спомени  на свидетеля било кухня, имало хладилници,но било  складове към ресторанта. Не може да каже за какво и от кого е използвано това помещение. На проверката присъствали  ст. инсп. Мария Пенчева, инсп. Славчо Стамболиев, мл. инсп. Георги Фиданов. Не си спомня какви обяснения е дал управителят Илия Стоев при тази проверка. В помещението, в което намерили алкохола, имало и друга врата, през която също имало достъп до самото помещение.Проверяващите  излезли  през тази задна врата и достигнали до нещо като паркинг с автомобили. Не си спомня какви обяснения дал управителят в момента, но написал обяснения.Свидетелят съставил протокол ,но какво е било  съдържанието му  не си спомня,възможно е да е бил и за доброволно предаване. В частта, която проверили не се виждало място, което да е определено като спално помещение.  Възможно е в обекта да има част за спане – на втория етаж или другаде.Свидетелят не е видял втори етаж в обекта.

СВ. СТОЯНОВ  в показанията си сочи ,че  познава Илия Стоев от години- две или три, откакто работи в Брацигово. Знаел и обекта „Плажь“ в Брацигово.Свидетелят  имал  фирма  за поддръжка и озеленяване ,поради което  извършвал поддръжка на същия бект. Стоев също  работи в този обект. Според  свидетелят самият плувен комплекс е един обект,  имало и  ресторант, който е друг обект, а има и тенискортове, на които вече има изградена писта за коли, които се управляват дистанционно. Знае, че обекта „Ресторант“ се стопанисва от Стоев. Друга фирма стопанисвала басейна. На  място  има  и едни дървени бараки – малки къщички, в които се съхраняват чадъри, шезлонги, пластмасови поставки, в които се забиват чадърите за басейна. Имало  и едно складово помещение, което е със свободен достъп и се използва от всички, които обслужват плажа, вкл. и от фирма на свидетеля в която съхранявал ,косачката за тревните площи. Това помещение  е със самостоятелен вход, не се влиза през кухнята или от другите обекти. Дори и да е заключено, имало кой да отключи. Не знаел коя фирма стопанисва целия комплекс. За това складово помещение си има самостоятелна врата отзад. Управителят Стоев, който стопанисвал обекта „Ресторант“ –част от  обект Плажа, живеел под наем в жилище в гр. Брацигово, но сега Стоев живее в самия обект „Плажь“, като там има помещение, което е обособено с легла и баня с тоалетна. Той е там, откакто е ситуацията с коронавируса.По информация на свидетеля Стоев се преместил по време на извънредната ситуация, но не може да кажа точната дата, тъй като собствениците на жилището,в което живеел под наем  се върнали, и Стоев  е бил принуден да се премести от него в тези помещения, в които е в момента.В тях  Стоев си е държал лични вещи. Свидетелят лично  му подарил две туби с алкохол след Нова година, с домашна ракия. Това са две десетлитрови туби. Свидетелят заяви ,че  лично не ня е  варил, като си го е имал този алкохол от семейството си, от баща му, от преди много години – може би от преди 10-15 години. Свидетелят  не консумирал ракия, така че може и да е от по-дълго време. Семейството  му  от много години,  се занимавали със земеделие, имали розови масиви и покрай тях имало овощни дървета. От преди 10-15 години ги имали тези масиви и оттогава са тези насаждения.

СВ. СТОИЛОВ в показанията си сочи ,че познава  лицето  Стоев, тъй като работят  заедно в Брацигово от няколко години.Свидетелят на   басейна, а Стоев в ресторанта ,но  в различни фирми, които стопанисвали обект Плажъ. Ползвали помещения, в които съхраняват препарати, принадлежности, касови апарати, тези помещения са в сградата, в която е и ресторанта, там имало едно отделно помещение. До това помещение стигали чрез отделен вход, като се преминава   покрай ресторанта и отзад имало едни стълби. През деня нещата стояли отвън, при басейна, но там не се заключвало и затова вечерта пак всичко  прибирали в това помещение, което е зад ресторанта. Имало  си отделен вход по едни стълби за него като не влизали в ресторанта. Отзад имало паркинг, минавали през него, отваряли си  вратата и влизали в това помещение. То граничило  с кухнята, но нямало  общо с нея. Там си подреждали вещите всички фирми стопанисващи обект Плажъ.В това помещение свидетелят виждал и лични вещи на Стоев-колело на синът му , чанти, такива работи. Знаел, че Стоев живее там, тъй като отзад имало помещение на ресторанта, и през лятото със сина му си живели там. Тези помещения са жилищни помещения, с баня, тоалетна. Това са две помещения.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението. Обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок от съставяне на акта. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗА, установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното". Т. е. акта за установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че административно наказващият орган, следва в административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако административно наказващият орган не докаже твърдените от него факти по безспорен начин, то Наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено. Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да бъдат спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в административно наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

        Настоящият състав приема в конкретния случай в административно-наказателното производство не е установено безспорно къде в обект „Плажъ“ са се държали тези 24 литра  алкохолен продукт  тъй като от разпитаните по делото  свидетели се установи ,че в същия  има „басейн“-стопанисван  от ЮЛ различно от санкционираното  ,складово помещение“ – ползвано от  различни ЮЛ,Ресторант“-стопанисван от жалбоподателя и помещения пригодени като спални помещения-ползвани от управителя Стоев,с което е нарушена разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.

          Жалбоподателят е санкциониран  по чл.126 от ЗАДС-който  предвижда санкция по отношение на лице, което държи акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/ електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ 1. плащането, 2. начисляването или 3. обезпечаването на акциза.

В разпоредбата се съдържат различни, но самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява отделно нарушение и налага конкретизиране при изписване на нарушената норма. Такова конкретизиране липсва както по отношение на това какво следва да удостоверява документа(1. плащането, 2. начисляването или 3. обезпечаването на акциза) от една страна и от друга - какъв документ следва да притежава лицето, за да удостовери, че законосъобразно държи 24 литра алкохолен продукт. Конкретизация е необходима, тъй като краен потребител на 24 литра алкохолен продукт, няма как жалбоподателят да представи документ удостоверяващ начисляването, или обезпечаването на акциза, защото само регистрираните по ЗАДС лица имат задължение и съответно възможност предоставена им от закона, да попълват съответните документи в тази връзка. С посочването на всичките възможности, визирани в  чл. 126, ал. 1 ЗАДС, без да се отчете спецификата на случая, съобразно извършеното и установено нарушение и без конкретизиране на необходимите документи, които би могъл да представи жалбоподателя, се ограничава възможността му да научи какво нарушение е извършил и въз основа на какви доказателства се обосновава то, което в крайна сметка затруднява правото му на защита.

Нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - да се посочат ясно и недвусмислено обстоятелствата, при които е извършено нарушението и да се направи описание на последното, от което да е видно какъв е вида на липсващите и твърдяни от административнонаказващия орган изискуеми документи, които жалбоподателят е следвало да притежава. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило издаденото НП и наложеното с него наказание.

Чл. 126 от ЗАДС установява задължението за надлежното документиране за начисляване, плащане и обезпечаване на акциз — т. е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи факти и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Т. е.  чл. 126 от ЗАДС обезпечава съставянето на редовна документация, която да удостоверява начисляването, плащането и обезпечаване на акциза. Задължени да водят и съответно да разполагат с такива документация обаче, са само регистрирани по ЗАДС лица. Това е така, защото чл. 43, ал. 1 от ЗАДС изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях няма нерегистрирани такива. Това са лицата, които могат да създават документи, удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лицата, разполагащи с тях. Съответно чл. 44 от ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и отново са посочени само регистрирани лица. Единственото изключение — задължението за плащане на акциз от нерегистрирано лице, е уредено в чл. 123 от ЗАДС, но посочената норма не е приложима в случая, тъй като тя не касае документацията относно начисляването и плащането на акциза, а самото плащане на същия. Следователно, идеята на законодателя е да санкционира по  чл. 126 от ЗАДС лица, които макар и редовно регистрирани по закона не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали. Лице, което не е регистрирано, не може да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тъй като именно то като производител или складодържател би следвало да ги съставя и държи. Това лице може да е задължено за плащането на акциза, но не и за съставянето на документи, които да установяват такова плащане, защото в случая когато нерегистрирано лице е задължено за плащането на акциз, същият се събира в двоен размер на основание чл. 123 от ЗАДС, т. е. без да се съставят предвидените иначе документи по ЗАДС за начисляването и плащането на акциза. В този последен случай обаче (на чл. 123 от ЗАДС) нарушението не е липсата на документи, които да удостоверяват плащането, а самото неплащане, което е различно от липсата на документи. Въз основа на изложеното  чл. 126 от ЗАДС има съвършено различна цел и обхват — да защитава обществените отношения във връзка с правилното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, но такива задължения — да съставят книжа, имат само задължените по ЗАДС лица, защото само те принципно биха могли да съставят редовни документи и да разполагат с тях. Самото неначисляване и неплащане на акциз са нарушения, различни от недокументиране на същите и за тях се носи отговорност и от нерегистрирани лица. В случая обаче не се твърди и не се сочи в НП, че жалбоподателят държи 24 литра алкохолен продукт, без да е регистрирано лице по ЗАДС.

В настоящия  случай не е спорно и обстоятелството ,че течността иззета на 10.03.2020 година в туби е  с код по КН2208(ракия) ,с оглед направената експертиза. Съгласно чл.60,ал.2 от ЗАДС алкохолни напитки с код  по КН2208(ракии)могат да се произвеждат  и в регистрирани  специализирани  малки обекти  за дестилиране.По смисъла на  легалната дефиниция  дадена  в чл.4,т.8 от ЗАДС“Специализиран малък  обект за  дестилиране е обект ,който следва да отговаря  едновременно   на следните условия:-е правно и икономически независим от който и да е друг обект  за дестилиране и не осъществява  дейността си по предоставен лиценз; е с обща вместимост  на съдове до 1000 литра,включително;,в който се произвежда етилов алкохол(ракия) от грозде и плодове-собствено производство на физически лица за тяхно лично и  семейно потребление  само до 30 литра  ракия годишно на семейство,като ал.2 въвежда  изискване ,в случаите ,когато в специализирания  малък обект  за дестилиране се произвежда етилов алкохол(ракия) над  количеството  по ал.1,регистрираното лице да заплаща пълния размер на акциза.

Акцизът е въведен  след изменение на Закона  за данък върху  оборота  и акцизите  с ДВ,бр.19 от 1991г(отм.) Следователно  произведената  преди 08.03.1991 година  ракия не покрива  определението „Акцизна стока“. На следващо място, след въвеждането на акциза дълъг период от време,макар при различни  условия, ракията, собствено производство е била освободена  от акциз и следователно няма как за държането  да се изисква документ  за платен акциз. Така например първоначално, съгласно  чл.24б. от Закона за данък върху оборота и акцизите:  „Освобождава се  от акциз производството  на вина и ракии  от граждани  в размер на 300 л вино  и 1600градуса ракия  на домакинство годишно“. На свой ред  разпоредбата на  чл.2,ал.1,т.3 от действалата в периода 1994-2005 година на  З за акцизите  предвижда ,че  производството от физически лица  на ракии  от собствени суровини и материали за  лично потребление в размер на 2000 алкохолни градуса ракия годишно на  семейство е освободено  от акциз.В настоящия случай не се установи  от фактическа страна  първо, че  тези 24 литра са се държали в търговския обект, стопанисван от ЮЛ, а не от ФЛ – Стоев за лични употреба, както и кога е произведен  същият алкохол.

По изложените съображения атакуваното НП следва да се отмени изцяло.

 

В предвид на изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Пещерският районен съд

 

 

                   Р    Е   Ш    И    :

 

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1852/2020 година на  И.Д. Началник  на отдел „Митническо  разузнаване и  разследване Тракийска“, Главна Дирекция  „Митническо  разузнаване и  разследване“ в Централно митническо управление към Агенция Митници,с което на „ДЖОРДЖИЯ В.И“ ЕООД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост“, бл.468, вх.5, ет.5, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС и на основание  чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата следната стока - 4 литра  при 47,22% vol.; 3 литра при 39,98% vol.; 8 литра  при 40,50% vol.; 7 литра при 40.03% vol.; 2 литра при 55,00% vol и лишаване от право да се упражнява  дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обект - заведение „Плажъ“, находящ се в гр. Брацигово, бул. “Освободители“ № 37.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен  съд в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: