Решение по дело №39/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260039
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Венцислав Георгиев Петров
Дело: 20205200900039
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №260039

гр. П., 11.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на деветнайсети февруари през две хиляди двайсет и първа година, в публично съдебно заседание, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Петя Борисова                        

като разгледа докладваното от съдията т. д. 39/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени субективно съединени искове от И.С.С., ЕГН ********** и С.Н.Д. – С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв. П. ***, срещу „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на сума в размер от по 200 000 лева за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на ****то на ищците С. И.С. при пътнотранспортно произшествие (ПТП) от ******г., с делинквент Г.А.Д., управлявал л. а. „О.А.“, ДК № ******, по твърдение за застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от ******г. – датата на увреждането до окончателното им заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

На ******г. около *** часа на пътя между с. С. в посока към с. И. настъпило ПТП, при което л. а. „О.А.“, ДК № *******, управляван от Г.А.Д., ЕГН **********, в пияно състояние, удря спрелия на пътното платно велосипедист С. И.С. – на ** години, който почива на място. С влязла в сила на *******г. присъда № ** от **** г. по НОХД № ***** г. по описа на ОС – П. Г.Д. е признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ и чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Управляваното от Д. МПС има сключена с ответника застраховка „ГО на автомобилистите“, съгласно полица № ********, валидна към датата на ПТП. Отправена е претенция към застрахователя по чл. 380 от КЗ, получена на ***** г., за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, като определеният от него размер не удовлетворява ищците, което обуславя и предявените в настоящото производство искове. Излага се, че ищците и единственото им ****, починало при ПТП, са живели сплотено в едно домакинство при взаимна обич, грижа и опора. Подробно се излагат страданията на ищците от неочакваната смърт на ****то им, с което те губят смисъла на живота си. Сочи се банкова сметка ***. 127, ал. 4 от ГПК. Моли се за уважаване на исковете с присъждане и на законната лихва за забава върху главниците, считано от ******г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК (при съобразяване на § 13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ, обн. ДВ., бр. 44 от 13.05.2020 г.) ответникът „Застрахователна компания Бул инс“ АД, чрез адв. Г. от САК, е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска. Навежда се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпване на инцидента. Твърди се, че пострадалият сам е завишил риска от собственото си увреждане, като е нарушил нормативно установените правила за движение на велосипедисти, като е управлявал велосипеда без необходимата светлинна сигнализация, без необходимите светлоотразителни елементи и жилетка. Същият е спрял в района на пътното платно, на необозначено затова място, със задна гума на самото платно, като по този начин е допринесъл за настъпване на съприкосновението между велосипеда и пътуващия с разрешена скорост автомобил. Твърди се силно завишени размери на претенциите, които не отговарят на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Моли се за отхвърляне на исковете, въпреки признанието от ответника, че с оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд противоправното деяние на делинквента е установено, евентуално се иска намаляване на обезщетенията. Претендират се разноски.

В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, се поддържа изложеното в исковата молба, както и се оспорват възраженията на ответника. Липсата на светлоотразителна жилетка не е в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Велосипедистът не се е движел, а е бил спрял и изчаквал своите приятели. Наред с това между спиците на велосипеда е имало светлоотразителни елементи, които водачът е можел да забележи предвид ъгъла си на движение. Единствената причина за удара е била неговата средна степен на алкохолно опиянение – 1.56 промила. Твърди се, че Д. е управлявал МПС с несъобразена скорост от 60-80 км/ч, което е съобразено от наказателния съд в мотивите на присъдата, като в тази част те имат задължителна сила за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК.

В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на ДИМ. В него сочи, че поддържат направените възражения.

С определение от 15.09.2020 г. съдът е конституирал Г.А.Д., ЕГН **********,***, към момента на привличането в ******* в гр. П., като трето лице - помагач на страната на ответника, на основание чл. 367, ал. 4 вр. чл. 219, ал. 1 от ГПК.

Двойната размяна на книжа се извършва между главните страни в процеса и предхожда насрочването на делото в открито съдебно заседание. По аргумент от чл. 218 и чл. 219, ал. 1 от ГПК, при които конституирането на трето лице помагач може да се осъществи в един много по-късен момент – преди даване ход на устните състезания при встъпване на третото лице помагач, респ. в първото по делото заседание – при привличане на третото лице помагач от ищеца, по отношение на третото лице помагач не се прилага процедурата по размяна на книжа.

В решение № 68 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5985/2013 г., III г. о. е застъпено принципното становище, че законът дава право на привлеченото трето лице да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, към което изключение при действащата уредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК следва да се прибавят и действия, представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения (в казуса третото лице – помагач е направило възражение за погасен по давност иск, което възражение ответната страна е пропуснала да направи в срока за отговор на исковата молба). На подпомагаща ответника страна не може да се даде възможност да упражни възражение, ако за самия ответник не съществува възможност да въведе възражението в отношенията си с ищцовата страна. Посочено е, че обратното разрешение би довело до една неравнопоставена привилегия за този  ответник - посредством подпомагане в процеса от трето лице за него да се преодолеят стриктно разписани правни последици, свързани с бездействието му, а подобен резултат ще е в разрез с целта на института. Причината законът да допусне участие на трето лице като помагач на една от страните, не е нуждата от подпомагане на нейната защита.

Като обобщение, разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от ГПК дава права на третото лице (да се запознае с делото, да иска препис от исковата молба, от доказателствата и т. н.), но процесуалният закон не вменява задължение за съда служебно да му връчва книжа с цел предоставяне на възможност за подаване на отговор на исковата молба, така както това е изрично предвидено за ответника с чл. 131, ал. 1 от ГПК. Дори да не се споделя това становището, в конкретния случай третото лице - помагач е конституирано с определение на 15.09.2020 г., т. е. след изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба от ответника - на 04.06.2020 г., поради което е безпредметно да му се дава възможност за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК, съгласно цитираната съдебна практика.

В първото открито съдебно заседание третото лице – помагач е представило „отговор на искова молба“, който обаче следва да се възприеме като становище. Видно от същото, по същество поддържа възраженията на ответника.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение на 06.12.2019 – обстоятелство, по което не се спори между страните. Исковете са предявени на 10.03.2020 г., след като ищците не са съгласни с определеното от застрахователя обезщетение.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищците не са длъжни да сочат размер на търсената лихва.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не е спорно, че С. И.С. е единствено **** на ищците към датата на инцидента.

Видно от приетата застрахователна полица *********, към ******г. гражданската отговорност на водача Г.А.Д. на л. а. „О.А.“, ДК № ******, е застрахована при ответника.

По делото е приложено НОХД № **** г. по описа на ОС – П., видно от което с Присъда № ****** г. Г.А.Д. е признат за виновен за това, че на ******г. около ****** часа, при управление на МПС л. а. „О.А.“, ДК № **** по общински път, свързващ селата С. и И.,***, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта **** на хиляда, установено по надлежния ред, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – избирайки скорост на движение от 65 км/ч, не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, при което по непредпазливост е причинил смъртта на С. И.С., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в сила на *******г.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице В.М. по съдебноавтотехническата експертиза (неправилно посочена като комплексна), прието от съда за компетентно и обосновано изготвено, неоспорено от страните, се установява, че ПТП е настъпило напречно на пътя на 1.3 метра от десната му граница. Велосипедът е бил спрян изправен (възседнат от пострадалия) косо на пътя, в дясната лента за движение към с. И., като предното колело е било на дясната крайна линия на пътното платно, а задното колело е стърчало, т. е. навлязло в платното на около 1.3 метра. Вещото лице обяснява, че процесният автомобил се е движел на разстояние 80 сантиметра от края на пътното платно, тъй като в тази насока кореспондират намерените на място петна от кръв. Автомобилът е ударил задното колело на велосипеда. Ако велосипедът е бил напълно в банкета, извън активната лента за движение, при установената за автомобила скорост от 60-70 км/ч нямаше да се стигне до удар между тях. Експертът приема, че считано от момента, в който шофьорът на лекия автомобил за пръв път е могъл да възприеме пострадалия (от 40 метра), при движение със скорост от 65 – 75 км/ч, ударът не е бил предотвратим. В конкретния случай, ако автомобилът се е движел на къси светлини със скорост до 50 км/ч ударът би бил предотвратим. Допустимата за района скорост е до 90 км/ч. При движение на автомобила на дълги светлини, велосипедистът би могъл да бъде възприет и от по-далечна дистанция от около 60-75 метра, като при  скорост от 75 км/ч нямаше да се стигне до удар. Експертът не може да заяви категорично на какви светлини се е движел лекият автомобил. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице твърди, че на предното колело със сигурност е имало светлоотразители. На задното колело не може да отговори дали е имало, сочи, че може и да е имало, но предвид деформацията при удара на задната гума, те най-вероятно са изхвърчали. Установено е също така, че банкетът е бил много силно затревен с висока трева, но не може да се установи със сигурност дали храстите биха попречили за видимостта.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Сви****лят Т.Д. К., ***** на ищеца И.С., излага, че преди инцидента ищците са били много усмихнати, много позитивни хора, но след него са били съкрушени от мъка по загубата на единственото си ****. Ищцата ************. И двамата не са имало проблеми с ****то си С.. Той бил послушно ****, което се съобразявало с мнението на своите родители. Бил много отговорен и самостоятелен. Винаги помагал на родителите си. В деня на трагедията, когато им съобщили за инцидента, ищците ****, не можели да повярват, че ****то им е мъртво. Състоянието им и до ден днешен е изключително тежко. Сви****лят твърди, че колкото повече време минава, толкова по-тежко става за тях. В стаята на ****то всичко е оставено непокътнато, всяка една вещ, всяка една дреха, всичко стои както ****то го е оставило. Сви****лката сочи, че ищците много често са споделяли пред нея, че за тях животът приключил след като загубили единственото си ****.

Сви****лят Г.К. Ш., колега с ищеца, дава показания, че познава ищците. Една седмица преди инцидента били заедно на почивка на ***. Познава и С.. Отношенията между родители и **** били много Д.. Заявява, че ищците са много работливи, много Д. и приятни хора, контактни, до случилото се. След инцидента, животът им се преобръща наопаки. Когато разговарят, темата на разговора винаги е случилото се, за ****то им. Често ходели на гробищата. Станали много сприхави, бързо се ядосвали. Ищцата в *********. Сви****лят сочи, че много трудно се разговаря с нея след инцидента. Сутрин преди работа ищецът ходел на гробището, вечер след работа бърза преди да се стъмни пак да отиде и едва тогава се прибирал вкъщи. Почивните дни отново ходел там. Изобщо и двамата родители преживявали случилото се изключително тежко.

Сви****лят С.Н.К., очевидец на инцидента, познава семейството, от едно село са с ищците. ***** Излага, че са били заедно със С., общо **, пътували са към с. И.. По едно време спрели със С., за да изчакат останалите. Велосипедът на С. бил спрян леко под ъгъл на пътното платно от дясната страна. Не може да каже със сигурност дали целият велосипед е бил на платното или част от него. Видял колата как го ударила. Не са носели жилетки, но на спиците на велосипеда на С. имало светлоотразители. 

Сви****лят И.Ц.М. дава показания, че той и няколко негови приятели, вкл. пострадалият С. били в с. С. да играят футбол. Тръгнали с колелета към с. И.. Тъй като се движели в колона по един, по едно време извикали на С. (предния сви****л), И. и С. да ги изчакат, след което ги подминали. При подминаването С. бил все още на велосипеда, в края на пътното платно, тъкмо спирал. Като изминали 10-20 метра чули удара (между автомобила и велосипеда на С.), но не го видели. Обърнали се и потърсили С., който бил паднал сред дърветата до пътя. Тъкмо се ****. Твърди, че всяко от колелетата си има светлоотразители на педалите и на други места, но светлини нямало.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице М.К. по съдебнопсихологичната експертиза, прието от съда за компетентно и обосновано изготвено, неоспорено от страните, се установява, че след внезапната смърт на единственото им **** ищците изпаднали в състояние на ********* Вещото лице подчертава, че траурната реакция при ищците все още не е приключила, говорят за починалото си **** с много силна емоционална болка. Към момента на изготвяне на експертизата ищците изпитват ******. Сблъсъкът със смъртта е бил разрушителен за психиката на ищците, тежко са приели загубата на единственото им ****, към което са били толкова привързани, изпитват ***. ***********

Правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Съгласно цитираната норма, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установеното в наказателното производство обвързва и гражданския съд със задължителна сила само ако е елемент от фактическия състав на престъплението. Констатациите за други факти, които не са елемент от престъпния състав, не се ползват със сила на пресъдено нещо и нямат обвързваща сила (Решение № 178 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3690/2016 г., IV г. о.).

В конкретиката на случая, с оглед влязлата в сила присъда настоящият съдебен състав е задължен да приеме на основание чл. 300 от ГПК, че делинквентът Г.А.Д., е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, избирайки скорост на движение, несъобразена с конкретните условия на видимост, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1.56 на хиляда, по непредпазливост е причинил смъртта на С. И.С..

Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането. От своя страна, неимуществените вреди са болките и страданията, изобщо негативните психически преживявания, които търпи/ще търпи увредения. В настоящия случай, видно от събраните гласни доказателства, подкрепящи се и от изслушаното заключение по СПЕ, ищците безспорно търпят болки и страдания от нелепата смърт на своето единствено **** към момента на инцидента.

По делото се установи наличието на валидно правоотношение към датата на ПТП между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са налице: наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина на дееца, наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпването на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

По възражението за съпричиняване:

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Следователно граматическото и логическо тълкуване на цитираната норма дават основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение вредоносен резултат.

Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Съобразно конкретните обстоятелства разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно **** или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно.

В случая не се касае до ***, а до ****. Така или иначе, ирелевантна за съпричиняването е неспособността на увредения да съзнава обществената запретеност на постъпката си, водеща до неспазване на правилата за движение по пътищата и за обезопасяване при пътуване, и да предвиди вредоносния резултат, поради което отсъствието на вина не рефлектира върху основателността на заявеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗДвиж Решение № 64 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., ІІ т. о., Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о.

От цялата съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, гласни доказателства относно механизма на ПТП, приетата по делото САВтЕ, се установява, че велосипедът на пострадалия е бил спрял частично на пътното платно, а не извън него. Сви****лят С.К. е единственият очевидец на удара, като той не можа да потвърди със сигурност дали целият велосипед е бил на платното или само една част от него, но сигурното е, че велосипедът не е бил извън асфалта изцяло. Сви****лят И.М. изобщо няма впечатления как точно е спрял велосипедът на пострадалия, тъй като последно го е видял в движение.

Безспорно велосипедът представлява пътно превозно средствот. 19 от § 6 от ДР към ЗДвП. В конкретния случай велосипедът на пострадалия С. е бил паркиран на пътното платно по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП без значение, че една част от него е била извън него. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от ЗДвП, за паркиране извън населените места, какъвто е настоящият случай, пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Паркирането на платното за движение е забранено.

Отделно от това разпоредбата на чл. 80, т. 1 от ЗДвП изисква водачът на велосипед да носи светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, каквато пострадалият е нямал.

Или, безспорно се установява, че пострадалият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е спрял своя велосипед изцяло извън активното платно за движение, докато е изчаквал своите приятели, а и не е носил светлоотразителна жилетка.

Независимо от това, константна е съдебната практика, че при преценка за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат (така решение № 206 по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., реш. № 169 по т. д. № 762/2010 г. на II т. о., реш. № 59 по т. д. № 286/2010 г. на I т. о., реш. № 16 по т. д. № 1858/2013 г. на I т . о. и др.).

Безспорно процесният автомобил, движейки се на 80 сантиметра от края на пътното платно, е ударил задното колело на велосипеда, което е стърчало (навлязло в платното) на около 1.3 метра, като, както посочва вещото лице по САвТЕ, ако велосипедът е бил паркиран изцяло извън активната лента за движение, при установената скорост на автомобила от 60-70 км/ч, то изобщо е нямало да се стигне до удар между двете превозни средства. Всичко това обуславя извод, че е налице пряка причинна връзка между нарушението от страна на пострадалия С. на правилата за движение и вредоносния резултат. Носенето на светлоотразителна жилетка само би допринесла за по-добра видимост на велосипедиста от останалите участници в движението. Възражението за съпричиняване се явява неоснователно.

Съобразявайки, от една страна, поведението на пострадалия, а именно, че велосипедът е бил частично позициониран косо на пътното платно, притежавал е светлоотразителни елементи по спиците, и от друга, поведението на виновния водач, управлявал МПС с алкохол в кръвта от 1.56 на хиляда, както и че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП предвижда значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението, настоящият съдебен състав намира, че водачът на лекия автомобил е допринесъл в значително по-голяма степен за настъпване на увреждането, поради което приносът на пострадалия за настъпването на ПТП следва да бъде определен на 1/10.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г.) са определени критериите за понятието "справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, като моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им.

Съгласно решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. ВКС, II т. о., при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост Решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I т. о.

Следва да се съобрази, че до 01.01.2010 г. лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, съгласно § 27, ал. 2 на ПЗР на КЗ (отм.) са били в размер до 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лв. при две и повече пострадали лица, като след тази дата, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, съгласно § 27, ал. 1 на ПЗР на КЗ (отм.) са в размер до 1 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 5 000 000 лв. при две и повече пострадали лица.

Съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ (Обн. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., т. е. преди редакцията от 07.12.2018 г.) за всяко МПС, което се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума (лимит на отговорност) за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Тоест към датата на настъпилото увреждане – ******г., застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“ са достигнали  значително по-високи размери.
По делото се събраха доказателства за изпълнената със съдържание връзка „*** – ****, представляваща пълноценна, постоянна и всестранна грижа, трайно и задълбочено общуване, което е създало отношения на взаимна обич, доверие и съпричастност. Всички сви****ли възприемат ищците, като много усмихнати, много работливи, много позитивни хора, но до инцидента. Следва да се съобрази в достатъчна степен действителната ******. Категорични данни за изключително тежкото повлияване на двамата родители от настъпването на смъртта на ****то им, са констатирани в приетото по делото заключение на вещото лице – магистър психолог, което е направило извод, че са налице *******, като, за да предпазят психиката си от възприемане на тази трагедия, те са активирали защитният механизъм на психиката, нар. „отричане“, като вярват, че починалото им **** един ден ще се върне. 

С оглед биологичната природа на родителите болката от загубата на собствено **** е ***************************

По отношение на законната лихва:

В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.

По делото безспорно се прие, че ищците са отправили претенции пред застрахователя на ****** г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от ******г., респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие е ******* г., която дата следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъденото обезщетение. 

Доколкото съдът вече изложи, че претенцията за присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане на главниците представлява материалноправна последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от ******г.

По разноските:

Ищците са освободени от такса и разноски по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв за оказана безплатна помощ на близък. Съдът определя адв. възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за двамата ищци в размер на 10 260 лева, съобразно уважения размер на исковете, което следва да се възложи в тежест на ответника.

Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.  Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете, което в случая формира сумата от 14 800.50 лева, от които 14 400 лева – държавна такса и 400.50 лева – депозити.

От друга страна, ответникът претендира разноски за сумата от 11 520 лева с ДДС адв. възнаграждени. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищците следва да понесе разноски от 1 152 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на И.С.С., ЕГН ********** и С.Н.Д. – С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, сумата от по 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лева на всеки един ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на ****то на ищците С. И.С., при пътнотранспортно произшествие от ******г., с делинквент Г.А.Д., управлявал л. а. „О.А.“, ДК № *******, ведно със законната лихва от ******* г. до окончателното плащане на главниците, по сметка на адвокат Р.П. в ТБ „Алианц Банк България“ АД – IBAN ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над присъдените 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лева до претендираните 200 000 (двеста хиляди) лева за всеки един ищец, ведно с претендираната законна лихва, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат Р.П. – с личен № ******* от АК – П., сумата от 10 260 (десет хиляди двеста и шейсет) лева, представляващи дължимо съобразно уважената част от исковете адвокатско възнаграждение за двамата ищци, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на Окръжен съд – П. сумата от 14 800.50 лева, от които 14 400 (четиринайсет хиляди и четиристотин) лева - държавна такса за настоящото производство, 400.50 лева (четиристотин лева и петдесет стотинки) – депозити за експертизи, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумите в срока за доброволно изпълнение, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН ********** и С.Н.Д. – С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, да заплатят на „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 1 152 (хиляда сто петдесет и два) лева, разноски за адв. възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на Г.А.Д., ЕГН **********,***, като трето лице – помагач на страната на ответника.

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: