Решение по дело №90/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 09.06.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                          СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 90/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.71 от Закона за водите (ЗВ).

Делото е образувано по жалба от „УСТРА-БЕТОН“ ООД, ***, с ЕИК ***, подадена чрез управителя С. Х. срещу Решение № РР-4847/12.01.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“, гр.Пловдив (БД ИБР), с което на дружеството-жалбоподател е отказано издаване на разрешително за ползване на воден обект. 

 В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено в несъответствие с целта на закона, в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл.6 от АПК. Жалбоподателят счита, че с оспореното решение, на дружеството се причиняват вреди, които са явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Твърди, че отказът да се издаде разрешително за ползване на воден обект е поради установено публично задължение в размер на 79 лв., и ще доведе до спиране работата на обект ТМСИ „***“, в землището на *** и до несъизмеримо по-големи вреди за дружеството, за държавата, поради нереализираните приходи от данъци и такси, както и за работещите в обекта. Иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и направените по делото разноски.

 Ответникът – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски  район“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно. Намира за доказано по делото, че дружеството има  установени публични задължения и правилно е отказано издаването на заявеното разрешително. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.  

          Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Административното производството по издаване на оспорения акт е започнало със заявление вх. №PP-07-39/06.07.2022 г., подадено от Ж. С. Х., като управител на „УСТРА - БЕТОН” ООД, за издаване на разрешително за ползване на воден обект - *** - ПИ с идентификатор ***, с начин на трайно ползване-водно течение, река, държавна частна собственост, поречие на река ***, попадаща в повърхностно водно тяло с код *** - „Река *** и притоците от *** до устие“, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект: ТМСИ „***”, находящ се в землището на ***.

Във  връзка с подаденото заявление, с писмо с изх. № РР-О7-39/40/26.08.2022 г. на директора на БД ИБР, са изпратени запитвания до Националната агенция за приходите /НАП/, Агенция „Митници“, Община Кърджали и до Община Момчилград, относно наличие или липса на задължения на дружеството.

Видно от предоставената от ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали информация по чл.87, ал.11 от ДОПК, с изх.№***/26.08.2022 г. дружеството-заявител, има задължения към НАП.

С писмо  изх. №24-00-1160/30.08.2022 г., Община Кърджали  е уведомило БД ИБР, че „УСТРА-БЕТОН” ООД, няма задължения.

С писмо  изх. №24-00-308-1/31.08.2022 г., Община Момчилград е уведомило БД ИБР, че „УСТРА-БЕТОН” ООД, има задължения, съобразно представено удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК.

С писмо с изх.№32-292361/31.08.2022 г., Агенция „Митници“ е удостоверило, че дружеството няма изискуеми митнически задължения и други публични държавни вземания по смисъла чл.162, ал.2 от ДОПК, събирани от митническите органи.

С писмо с изх. №РР-07-39(8)/21.10.2022 г. на директора на БД ИБР,   „УСТРА - БЕТОН" ООД е уведомено, че установеното наличие на задължения е основание по чл.68, т.10, б.“а“ от ЗВ, за отказ да се издаде заявеното разрешително, както и че в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на писмото, следва да заплати задълженията си или да разсрочи, отсрочи или обезпечи същите и да представите в БД ИБР документи, удостоверяващи липса на задължения към Община Момчилград и НАП.

С писмо с вх. №РР-07-39(9)/14.11.2022 г., „УСТРА БЕТОН" ООД  е представило: Удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх. №***/03.11.2022 г. от ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, според което, към 03.11.2022 г. дружеството има публични задължения, общо в размер на *** лв.; както и Удостоверение с изх. №***/11.11.2022 г. от гл.специалист МДТ, в Община Момчилград, за липса на публични задължения към  последната община.

По делото е приложена и информация по чл.87, ал.11 от ДОПК с изх. №***/08.12.2022 г. от ТД на НАП-Пловдив, офис-Кърджали, предоставена във връзка с ново искане на БД ИБР, видно от която, към 08.12.2022 г.,  дружеството-заявител, има задължения. Наличието на публични задължения на дружеството, към 15.12.2022 г. се установява и от Удостоверение с изх. №***/15.12.2022г. от ТД на НАП- Пловдив, офис Кърджали.

Според приложената на л.14 от делото информация по чл.87, ал.11 от ДОПК с изх. №***/11.01.2023 г. от ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, регистрирана в деловодството на БД ИБР с вх. №РР-07-39 -12/12.01.2023 г.,  „УСТРА – БЕТОН“ ООД, има задължения.

С Решение № РР-4847/12.01.2023 г., издадено от директора на БД ИБР, предмет на настоящия спор,  с оглед постъпилата информация по чл.87, ал.11 от ДОПК за наличие на задължения на дружеството към НАП, на основание чл.68, т.10, буква „а" от ЗВ,  е отказано издаване на разрешително за ползване на воден обект - ***, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, по подаденото заявление с вх. №РР-07-39/06.07.2022г. от „УСТРА - БЕТОН” ООД.

По делото е приложено и Удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх. №***/23.01.2023 г. от ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, според което, към 23.01.2023 г. дружеството няма задължения за публични вземания.

Според неоспореното от страните заключение по приетата СИЕ, както и поясненията на вещото лице в съдебно заседание, към датата на издаване на оспореното решение, дружеството има публични задължения към НАП в размер на *** лв., от които: *** лв. лихви, възникнали преди 15.12.2022 г., както и лихви в размер на *** лв., за задълженията със срок на плащане до 29.12.2022 г.  Остатъкът от *** лв. от тези задължения, ведно с начислената законна лихва, са присъединени с Разпореждане С230016-105-0054085/13.02.2023 г. на публичния изпълнител към изпълнително дело № ***/*** г. Според вещото лице, останалите, установени при експертизата публични задължения на дружеството или са с неизтекъл срок за плащане, или са присъединени към изпълнително дело № ***/*** г.,  като са изцяло обезпечени.

При така установеното, съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по  същество е неоснователна.

При извършената проверка за законосъобразност на оспореното решение, съдът установи, че същото е издадено от компетентен орган – директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски  район“, който съгласно чл.52, ал.1, т. 4 от ЗВ, има правомощията да разреши заявеното ползване на воден обект – участък от ***, в землището на ***. Участъкът се намира в басейна на *** и съгласно чл.152, т.3 от ЗВ е включен в Източнобеломорски район, с център Пловдив.

Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесното решение. Същото съдържа надлежни фактически и правни основания, съобразно изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Преди издаването му е извършена проверка на подаденото заявление, на основание чл.60, ал. 13, т. 4 ЗВ, като е изискана информация от Националната агенция за приходите, Агенция "Митници" и съответните общини, за наличие или липса на публични задължения на заявителя. Заявителят е уведомен за установеното наличие на такива задължения, както и че последното е основание за отказ да се издаде исканото разрешително, като му е предоставен и 14-дневен срок за погасяване,  разсрочване, отсрочване или обезпечаване на задълженията.  

Оспореният акт е издаден и в съответствие с приложимия материален закон, при спазване изискванията на чл.68, т.10, б.“а“ от ЗВ. Според последната разпоредба, органът по чл. 52, ал. 1 отказва издаване на разрешително, когато заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.

 Съгласно разпоредбите на чл.87, ал.6 и ал.11 от ДОПК, в издаваните удостоверения и предоставяната от органите на НАП информация, не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.

Установи се от обсъдените по-горе удостоверения по чл.87, ал.6 от ДОПК и информацията по чл.87, ал.11 от ДОПК, издадени от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, че заявителят е имал неизплатени задължения за публични вземания към НАП, които не са разсрочени, отсрочени, нито обезпечени, както при подаване на заявлението, така и при постановяване на оспорения отказ. Данните за наличието на публични задължения към релевантния момент, са предоставени от длъжностни лица, по реда на чл.87 от ДОПК и са официални удостоверителни документи, чието съдържание в случая не е опровергано. Наличието на публични  задължения към НАП, в размер на *** лв., от които *** лв. лихви, възникнали преди 15.12.2022 г., както и лихви в размер на *** лв. за задълженията със срок на плащане до 29.12.2022 г., се установява и от заключението на вещото лице.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че последните задължения са били  обезпечени. Видно от изложеното в констативната част на СИЕ, обезпечени са задълженията за публични вземания по изпълнително дело № ***/*** г. Едва на 13.02.2023 г. с Разпореждане №С230016-105-0054085/13.02.2023 г. на публичния изпълнител, остатъкът от *** лв. от горните вземания на НАП /след погасяването на суми в размер на *** лв. - на 21.01.2023 г. и на *** лв. – на 23.01.2023 г./, ведно с начислената законна лихва, е присъединен към изпълнително дело № ***/*** г., вземанията по което е посочено, че са изцяло обезпечени. Следователно, няма данни, към 12.01.2023 г., задълженията за публичните вземания на НАП, в размер на *** лв., да са били обезпечени. Тези задължения са погасени, отсрочени, разсрочени или надлежно обезпечени, но по-късно - на 23.01.2023 г., видно от приложеното Удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, с изх. №***/23.01.2023 г. от ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали.

По силата на чл.68, т.10, б.“а“ от ЗВ, в процедурата по издаване на разрешения по Глава четвърта, раздел II от ЗВ, при установяване на задължения за публични вземания, за които не са налице изключенията, визирани в последната разпоредба, компетентният орган действа при условията на обвързана компетентност. Т.е., за административния орган не е налице друга законова възможност, освен да откаже издаването на заявеното разрешение,  поради което процесното решение е насочено към постигане на легитимна цел.  

По изложените съображения обжалваното решение  е законосъобразно на всички основания по чл. 146 от АПК, а жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на деловодни разноски, в полза на ответника (юридическо лице на бюджетна издръжка, по арг. чл. 2, ал. 1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции), следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ето защо, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „УСТРА-БЕТОН“ ООД, ***, с ЕИК ***,  срещу Решение № РР-4847/12.01.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“, гр.Пловдив, като неоснователна.

ОСЪЖДА „УСТРА-БЕТОН“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и управление: ***, да заплати на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“, гр.Пловдив,  разноски по делото в размер на 100 лв. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                             

 

 

                                                 СЪДИЯ: