№ 29889
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А А
като разгледа докладваното от А А Частно гражданско дело №
20211110153514 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на А К П З за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Ц. Р.
за сумата 432,47 лева, представляваща задължение по договор за заем № 3706091 от
10.12.2019г., ведно със законната лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането, разходи
и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 27 лв., възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 169,11 лв., договорна лихва в размер
на 28,42 лева за периода от 26.12.2019г. до 14.05.2020г., както и мораторна лихва в размер
на 49,08 лева за периода от 15.05.2020 г. до 24.08.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Ако
съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за
добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
По отношение на претенцията за възнаграждение за предоставено поръчителство:
Заявителят претендира заплащане на възнаграждение в размер на 169,11 лв. на основание
договор за поръчителство, съгласно който поръчителят се е съгласил да отговоря солидарно
с длъжника за задълженията на втория към трето лице-кредитор, а потребителят дължи
възнаграждение в размер на 206,69 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в
размер на 18,79 лева. Съгласно чл. 3 от договора за поръчителство, вноските за
възнаграждението се заплащат на падежа на плащане на погасителните вноски по договора
1
за паричен заем и по начините, установени в договора за паричен заем, а заeмодателят е
овластен да ги приема вместо поръчителя. В тази връзка уговореното възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на
поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Съгласно
клаузите относно обезпечеността на кредита длъжникът не е имал и право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне, а е следвало да подпише договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Макар представените договори за кредит и за поръчителство формално да представляват
самостоятелни договори, то е налице основание да се направи извод, че дългът по
кредитното правоотношение и така уговорените акцесорни плащания трябва да се
разглеждат като едно цяло, което е видно както от уговорката за сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице -
поръчител, от сключването на договора за поръчителство и договора за кредит в един и
същи ден, така и от изричната уговорка на чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на
поръчителство за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред
това по основното задължение по кредита.
Предвид изложеното, съдът намира, че уговореното възнаграждение за поръчител
представлява общ разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и същото
следва да бъде прибавено като размер към уговорената възнаградителна лихва. В този
случай, размерът на задълженията, свързани с ползването на предоставената парична сума,
би надвишил ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, съответно е налице противоречие със
закона. Предвид това следва да се приеме, че претендираните под формата на
възнаграждение за поръчител допълнителни плащания не са възникнали, съответно за
длъжника не е налице задължение за плащането им, включително и към поръчител.
По отношение на претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Сумата за
административни разноски за събиране на просрочено задължение не попада в приложното
поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи насрещна престация, а напротив
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
забава, респективно служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Предвид това следва да се
приеме, че е налице противоречие със закона, респективно уговорката се явява нищожна и
заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 54028/14.09.2021г. по описа на СРС, подадено от А К П З за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Ц. Р., В ЧАСТТА, касаеща
вземането за сумата 27 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължението и сумата 169,11 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3