№ 4203
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20231100114142 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от А. Т. Ч. срещу Столична община искове, с правна
квалификация чл. 49, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати сумата от 50000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 75.00 лв.,
обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 02,03,2023г. увреждане,
ведно със законната лихва от 02,03,2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 02,03,2023г., в гр. София, между 21,30часа и 22,00часа, ищцата
се е движела по десния тротоар на бул. „Васил Левски“, с посока на движението от ул. „Врабча“ към
паметника „Левски“, когато, в района на бул. „*******, е попаднала в дупка и паднала с цялата си
тежест на лявата си страна. Не можела да се изправи, като е била подпомогната за това от неин
познат и случайни минувачи. Вследствие на падането получила контузии в областта на лявата си
ръка и изпитвала силни болки. На следващия ден посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е
била прегледана и е установена контузия, оток по гърба на лявата ръка и лявата предмишница,
кръвонасядане и подкожен хематом, дорзално в лява ръка, ограничени движения в гривнена става
и в 3-ти пръст на лява ръка с болка с диагноза – открита рана на други части на китката, на дланта и
на пръстите на лявата ръка. След извършена рентгенография е било установено счупване в
областта на китката, дланта и пръстите. Ръката е била имобилизирана за период от 21 дни. По
време на лечението й изпитвала сериозни болки, за които приемала обезболяващи медикаменти.
Твърди се, че възстановяването на травмите на ищцата протичало бавно и е било съпроводено от
сериозни болки, за които се налагало приемането на обезболяващи медикаменти. Поради
естеството на увреждането, ищцата не можела да се обслужва сама и била подпомагана от майка й
и брат й. Наложило се и провеждането на рехабилитация. Твърди се, че вследствие на травмата е
претърпяла негативни емоционални преживявания – стрес, страх от движение по улиците,
смущения на съня. Вследствие на инцидента понесла и имуществени вреди подлежащи на
обезщетение. Релевират се доводи да е налице противоправно деяние от страна на общината
отговорна за поддръжката на пътя и прилежащите тротоари.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът- Столична община в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е
1
изложил становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че с оглед посоченото в
исковата молба място на увреждане, същото попада в сервитутната зона на
електроразпределителна шахта, поради което поддържането на този участък, вкл. на пътя и
прилежащия тротоар е задължение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Оспорва
наличието на твърдяната пътна неравност, както и механизма на твърдяното увреждане. Твърди, че
липсват доказателства за настъпило при ищцата счупване на лявата й ръка, както и за предписване
на медикаменти. Оспорва представеното медицинска удостоверение от 07.03.2023 г., тъй като е
изготвено една седмица след инцидента и от лекар, който не е специалист-травматолог. Счита
размера на претендираното обезщетение за прекомерен. Оспорва причинната връзка между
претърпените имуществени вреди и твърдяното увреждане. При условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване, уточнено по молба вх.№39671/27,05,2024год., тъй като
пострадалата не е положила дължимата грижа като пешеходец при придвижването си.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Третото лице помагач-„Електроразпределителни мрежи запад“ЕАД излага становище за
неоснователност на исковата претенция.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното
производство, преценени по реда на въззивното производство, приема от фактическа
страна следното:
На 02.03.2023г. около 21,30часа-22,00часа в гр.София, ищцата и св. К. са вървели в
посока от бул.Дондуков към паметника Левски, когато пред обменно бюро и двете са се
спънали в необезопасена дупка на пътното платно. Посочената неравност е образувана от
счупени и липсващи плочки. Ищцата е стъпила в посочената неравност, която е била с
размери приблизително 50-60см. диаметър и 10-15см. дълбочина, в резултат на което е
паднала. За настъпилото събитие еднозначно сочат събраните гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля А. К.-очевидец на събитието.
В резултат на събитието на ищеца са причинени неимуществени вреди. От
заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания:
-Контузия и оток на гърба на лява предмишница и дланта. Открита рана на други
части на китката и дланта /контузна рана в областта на лява длан/; Кръвонасядане и
подкожен хематом в областта на трети пръст лява ръка.
Причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след
травмата, в първите 3-4 дни / поставена е имобилизационна шина за 7-10дни/ и в началото
на раздвижването. Получените травматични увреждания кореспондират с механизма на
настъпване на процесното събитие-пропадане с левия крак в дупка от нарушена настилка
на тротоар, падане от собствен ръст и травмиране на ляв горен крайник.
Получените травматични увреждания са реализирали медикобиологичния признак
временно разстройство на здравето с възстановителен период около 20-25дни. Не се очакват
остатъчни явления.
От показанията на св.Ненчева се установяват претърпените неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна
страна следното:
Предявен е иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС
9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
2
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически
лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти
обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/,
настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите,
възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в
отговора, вкл. ищцата да не е упражнила достатъчно внимание.
Исковата претенция съдът намира за основателна. Установи се по делото
настъпването на процесното събитие, в резултат на което ищцата е претърпяла вреди-
неимуществени.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на
събитието/, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да
е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира
върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения
или пътни принадлежности. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите
острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите
и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата
които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на
общинските пътища се осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за
поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и
с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно
която организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината;
Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно
установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно на §1,
т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи изключение
предвидено по-горе, поради което съдът приема допускането на неравност на тротоар/
наличие на дупка или счупени плочки/, находящ се на територията на общината да
съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе
норми. Неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в състояние
осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна
на служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо
неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината- правно регламентирана
дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с
чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
3
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам
по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена
тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а
доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените
неимуществени вреди на ищеца се установява от свидетелските показания и съдебно
медицинска експертиза.
Няма данни увреждането да е настъпило на място, чието стопанисване е възложено
на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД.
По претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа
на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента на
увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-
2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер 4000,00лв. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания- контузия и отток на гърба на
лява предмишница и длан. Открита рана на други части на китката и дланта, кръвонасядане
и подкожен хематом в областта на трети пръст на лява ръка, причинили на пострадалата
затруднение на движенията на ляв горен крайник с възстановителен период до 20-25дни.
4
Поставената имобилизационна шина за период от 10дни и затрудненията в битов план,
установени от свидетелските показания. Съобрази се възрастта на ищцата към датата на
събитието- 47год., активна трудоспособна възраст препятствана по причина на инцидента.
От приложените данни се установява да е проведена физиотерапия за период от 10 дни
/14,03,-27,03,2023год./.
Същевременно следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че оздравителния процес
съгласно СМЕ е приключил. Няма данни за остатъчни явления или функционален дефицит.
Съдът не кредитира показанията на св. Ненчева за необходимостта от чужда помощ за
период от два месеца и половина, тъй като не кореспондират със заключението на СМЕ.
Последното от своя страна сочи, че по отношение на ищцата липсват данни за фрактура в
областта на китката и лява длан, въпреки твърденията в искова молба. Травмата не е
обосновала необходимост от хоспитализация, оперативна интервенция, ползване на
помощни средства или възстановяването да не е приключило.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на
събитието, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
По иска за имуществени вреди за сума в размер на 75,00лв.
Съдът намира исковата претенция да е неоснователна. Приложени са доказателства
за извършени разходи за посочената сума, а именно 15,00лв. за документиране на
изследване на допълнителен носител по желание СД /фактура
№**********/14,03,2023год., ведно с фискален бон от 14,03,2023год. и / и сума в размер на
60,00лв. – за преглед на живо лице и издаване на съдебномедицинско удостоверение /по
фактура № **********/07,03,2023год. и фискален бон от 07,03,2023год./. Посочените
разходи настоящият състав намира да не са необходими за лечебно-възстановителния
период на ищцата, а са свързани с изготвяне на документация по желание на лицето.
Неоснователно е релевираното от ответника възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата, поради неупражнено достатъчно внимание. Не са ангажирани
доказателства сочещи на поведение, в резултат на което ищцата да се е поставила в риск
вървейки по тротоара.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е основателна, тъй
като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането. Лихвите
върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя характер, а не
мораторни. Те се дължат от деня на събитието - 02.03.2023г. до окончателното изплащане.
В посочения размер исковата претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за
разликата като неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на
съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на
186,60лв., от които 160,00лв.– държавна такса и 26,60лв. от общо 380,00лв.-разноски вещо
лице.
На основание чл. 38, ал.2 от Задв. на адв.Х. Г. Ч. се дължат разноски, съобразно
уважената част от иска, които съдът определя в размер на 325,92лв. от общо 4656,00лв.
определени по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от
ГПК е неоснователно, доколкото адв. възнаграждение се определя от съда по чл.38 от ЗАдв.
5
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената част от иска разноски се дължат на
ответника, които съдът намира за доказани в размер на 184,00лв. от общо 200,00лв.-юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”******* да заплати на А. Т. Ч.,
с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, бул. ******* кантора 416 на осн.чл.49 от ЗЗД,
вр.чл.45 ЗЗД сумата от 4000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от увреждане настъпило на 02,03,2023год. в гр.София, в
резултат на падане предизвикано от необезопасена неравност на тротоар, ведно със
законната лихва от датата на увреждането -02,03,2023год. до изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 4000лв. до пълния предявен размер от
50000,00лв. –неимуществени вреди, както и за сума в размер на 75,00лв.-имуществени
вреди, ведно със законна лихва от 02,03,2023год. като неоснователна.
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”******* да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на
186,60лв.–разноски.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.Х. Г. Ч. на осн.чл.38, ал.2 от Задв.
сума в размер на 325,92лв. -разноски.
ОСЪЖДА А. Т. Ч., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, бул. *******
кантора 416 да заплати на Столична община с адрес: гр. София, ул.”******* на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 184,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице
помагач-„Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6