РЕШЕНИЕ
№ 8397
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. П.А
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П.А Гражданско дело №
20231110137216 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 1 във
вр.с чл. 79, във от ЗЗД, предявен от Б. А. П., ЕГН **********, срещу “ФИРМА” ЕООД, ЕИК
....., за поправяне на извършена с недостатъци работа – изработка, доставка и монтаж на
врати /входна и две интериорни/ на обект с адрес: гр. С.
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.03.2018 г., в отговор на устно запитване на
ищеца, ответникът – изпълнител е изготвил оферта, която е била приета от ищеца –
възложител. Ищецът твърди, че е възложил, а ответник се е съгласил срещу възнаграждение
да извърши изработка, доставка и монтаж на 1 входна и 2 интериорни врати, съгласно
спецификации, посочени в офертата, на обект с адрес: гр. С. Твърди, че в резултат на
преговори, посоченото в офертата възнаграждение на изпълнителя в размер на 2 241,85 лв.,
било намалено на 2 000 лв., като промяната в цената била отразена собственоръчно от
управителя на ответното дружество чрез задраскване в офертата на старата и изписване на
новата цена. Ищецът сочи, че за възлагане на поръчката е заплатил на ответника сума в
размер на 1 400 лв. Твърди, че на 13.05.2018 г. при доставка на вратите за монтаж, е
установил, че входната /етажна/ фалцова врата не е изработена съгласно офертата, като
вместо с гладък естествен, същата била с фабрично релефен фурнир. Посочва, че ответникът
се е отклонил от уговореното в офертата без да информира и получи съгласието на ищеца.
Твърди, че възражението му във връзка с отклонението от уговореното в офертата е
отразено в подписания приемо-предавателен протокол. Твърди още, че при подписване на
приемо-предавателния протокол е доплатил сума в размер на 600 лв., представляваща
окончателно плащане до крайната цена по офертата. Поддържа, че за изработените,
доставени и монтирани врати е издадена гаранционна карта с петгодишна търговска
гаранция, считано от датата на приемане на вратите – 12.07.2018 г. до 12.07.2023 г. Твърди,
че десет месеца след монтажа са се появили тъмни петна по входната врата, за което
своевременно е уведомил управителя на ответното дружество, като получил обещание, че
вратата ще бъде заменена. Посоченото обещание не било спазено и ищецът предявил
1
рекламация за замяна на дефектната врата. Навежда твърдения, че впоследствие са се
появили тъмни петна и по двете интериорни врати, като заключава, че проблемът е във
фабрично релефния фурнир. При тези твърдения, моли съда да осъди “ФИРМА” ЕООД да
замени с нови входната и двете интериорни врати, доставени и монтирани на обект –
жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. С.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, в който е
изразено становище по исковете и са изложени съображения за това, че същите са
неоснователни, недоказани и погасени по давност. В отговора, ответникът, чрез
процесуалния си представител адв. Р. Т., твърди, че отклонението от офертата е извършено
със знанието и съгласието на ищеца, както и че приемо-предавателният протокол е
подписан от ищеца - възложител без възражения по смисъла на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.
Навежда възражения за погасяване по давност на исковете за замяна на вратите, като счита,
че в случая е приложим шестмесечният давностен срок. Посочва, че изработката на врата не
представлява по естеството си СМР, поради което петгодишният давностен срок е
неприложим. Посочва, че е налице съдебна практика, която приема, че гаранционната и
законната отговорност за недостатъци не се покриват и че двете възникват, развиват се и се
погасяват независимо една от друга. Сочи, че тъмните петна по вратите са естествени
образувания на дървесината, от която е направено тяхното покритие, поради което счита, че
тези петна са установени или са могли да бъдат установени от ищеца още при огледа преди
монтажа. Оспорва всички ищцови твърдения за неточно изпълнение. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 265, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 79 от ЗЗД от
Б. А. П., ЕГН **********, срещу “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....., за поправяне на извършена с
недостатъци работа – изработка, доставка и монтаж на врати /входна и две интериорни/ на
обект с адрес: гр. С.
Съгласно посочената материална разпоредба, ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ
срок без заплащане. Ангажирането на отговорността на ответното дружество по чл. 265, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД включва наличие на следните кумулативни предпоставки: валидно
възникнало облигационно отношение между страните по договор за изработка /чл. 258 и сл.
от ЗЗД/, изпълнение на договорните задължения на ищеца, както и неточно (некачествено)
изпълнение на договорните задължения на ответника. Приемането на работата съгласно
необоримата презумпция на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД преклудира възможността на възложителя
да ангажира отговорността на изпълнителя по реда на чл. 265 от ЗЗД, освен в случаите на
скрити недостатъци. Такива са тези, които съществуват към момента на предаване на
изработеното, но не могат да бъдат установени при обикновен преглед, както и тези, които
се появяват след предаване на работата в процеса на ползване му. Своевременното
уведомяване на изпълнителя за скрити недостатъци по чл. 264 от ЗЗД е предпоставка за
възникване в полза на възложителя на правата по чл. 265 от ЗЗД. Основното задължение на
изпълнителя е да изпълни възложената му работа съобразно поръчката на възложителя – чл.
258, чл. 264, ал. 1, чл. 265 и чл. 261, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че работата е извършена от ответника некачествено, което налага
замяна с нови на вратите – входна и две интериорни врати, доставени и монтирани на обект
– жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. С.
Ищецът носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване
следните факти: валидно възникнало между него и ответника облигационно
правоотношение по неформален договор за изработка, с предмет престиране на определен
2
материален резултат /постигане на съгласие между страните по основните елементи на
договора – предмета на поръчката и уговореното възнаграждение/; обстоятелството, че е
направил възражение за неточно /в качествено отношение/ изпълнение на работата, като акт
на неодобрение на престацията на изпълнителя; наличие на недостатъци в изпълнението -
такива, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-
късно; известяване на изпълнителя веднага след откриването им /освен ако изпълнителят е
знаел недостатъците/.
В тежест на ответника е да докаже точно в качествено, количествено и времево
отношение изпълнение на поръчката и приемането й от поръчващия без възражения.
Страните не спорят, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно
наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника, възникнало по силата на
неформален договор за изработка.
Не е спорно, че ищецът-възложител е заплатил на ответника уговореното между
страните възнаграждение в размер на 2 000,00 лева.
По делото е представена оферта Б. 1270 / вар. 1 от 14.03.2018 г. на обща стойност
2 000,00 лева. В офертата е посочен вид фурнир – дъб. Добавено е и пояснение, че ако
ищецът желае фалцови врати, цената се увеличава с около 60,00 лева, но тогава вратата има
друго “звучене”, като освен това няма опасност от отчепване на фурнира (не отлепване).
Представена е квитанция към приходен касов ордер № .../30.04.2018 г., с основание –
аванс. пор. 1816 / Б., за сумата от 1 400,00 лева.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 13.05.2018г., подписан
между ищеца Б. П. - инвеститор и К.Д. – представител на изпълнителя. От протокола се
установява, че страните са констатирали следното: “Входната врата е изработена от
фабрично релефен фурнир вместо гладък естествен фурнир съгласно офертата”. Отбелязана
е “смяна на патрон”, както и доплащане на сума в размер на 600,00 лева. Представеният
приемо-предавателен протокол носи подписа на ищеца Б. П..
В протокола е предвидено място за отразяване на забележки, открити при
приемането, за посочване на срокове за извършване на съвместно установени неизвършени
или недовършени работи, както и за поправяне на установени недостатъци. Видно от
съдържанието на представения протокол, последният е подписан от ищеца без забележки,
поради което и следва да се приеме, че при приемане на работата, ищецът не е констатирал
недостатъци. Липсата на отразени в протокола забележки във връзка с качеството на
изпълненото от ответника сочи, че към момента на подписването му такива не е имало, като
съдът намира, че дори да се приеме, че такива са били налице, то страните чрез взаимни
отстъпки са отрекли съществуването им. Следва, че ищецът е приел, че ответникът е
изпълнил и монтирал вратите съгласно постигнатите между страните договорености.
От протокола се установява още, че страните са констатирали, че входната врата е
изработена от фабрично релефен фурнир вместо гладък естествен фурнир, съгласно
офертата. Посочената констатация, обаче, не е отразена като “забележка”. В тази връзка
съдът намира за необходимо да посочи констатираните противоречия в ищцовите
твърдения, изложени в исковата молба. Ищецът твърди, че е разбрал за разликата във
фурнира на входната врата едва при монтажа, като поддържа, че преди този момент не е бил
уведомен за това решение на изпълнителя. Посочва също, че при доставката и монтажа на
вратите е поставил въпроса защо входната врата не е изработена съгласно офертата. В
същото време ищецът твърди, че преди монтажа на вратите в проведен телефонен разговор
с управителя П.П., последният му е обещал, че ще го компенсира заради замяната на
фурнира на входната врата. Предвид изложеното, както и изхождайки от естеството на
договора за изработка, следва да се приеме, че доколкото би могло да се говори за
отклонение от поръчката (чл. 265 ЗЗД), то е било санирано след предварително съгласуване
3
(чл. 262, ал. 1 ЗЗД) и след последващото приемане (чл. 264, ал. 1 ЗЗД) от ищеца-възложител.
Двустранното съгласуване на замяната на едни работи с други само по себе си изключва
както хипотезата на извършено отклонение от поръчката, така и хипотезата на изпълнени
недоговорени работи - така Решение от 10.03.2003 г. по ВАД № 85/2002 г. Ето защо, съдът
намира, че в случая същинско отклонение /лошо изпълнение/ не е налице.
Фактът на доплащане на остатъка от уговореното възнаграждение има значение не
просто на изпълнение на задължението на ищеца-възложител, но и на приемане с
конклудентни действия на изработеното. Така съгласно решение № 157 от 08.11.2010 г. на
ВКС по т.д. № 1135/2009 г., II т.о., ТК, констатираните недостатъци не погасяват
задължението за заплащане на възнаграждение, а пораждат права по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно трайната практика на съдилищата, в това число и решение № 231 от
13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г., Т. К., II Т.О. на ВКС не съществува спор, че приемането
на извършената работа обхваща както едно фактическо действие – разместване на
фактическата власт върху изработеното чрез реалното му получаване от възложителя, така и
правно действие – признание, че то съответства на възложеното с договора, което всъщност
е израз на одобряването му. Следователно релевантно за приемането по смисъла на чл. 264,
ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване
на изработеното /готовия резултат/, че счита същото за съобразено с договора, или онези
конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от възложителя за такова
одобрение.
В случая с оглед липсата на отразени в подписания приемо-предавателен протокол
забележки, следва изводът, че възложителят е приел изработеното с обективиране на
изрично волеизявление за съответствието му с възложеното, поради което и следва да се
приемат за преклудирани всички негови възражения за наличието на недостатъци, които по
естеството си са били такива, позволяващи възприемането им при обикновен преглед на
работата.
Представена е гаранционна карта, издадена от ответното дружество на 12.07.2018 г.,
от която се установява, че вратите са приети на 12.07.2018 г. Посочени са гаранционните
срокове, а именно 5 години за дървени профили, гумени уплътнения, лакови покрития и
обков, които срокове важат от деня на приемане на вратите. Посочено е също, че
възложителят не може да рекламира изделията, когато е експлоатирал вратите неправилно с
видими механични дефекти и когато е разглобявал и извършвал корекции в гаранционния
срок.
Представена е електронна кореспонденция между страните, от която се установява, че
на 08.05.2019 г. ищецът е изпратил писмо на електронната поща на ответното дружество
.............– до г-н П.П. – управител на “ФИРМА” ЕООД, относно рекламация на входна врата.
В писмото е посочено, че по повърхността на фурнированата интериорна врата с естествен
фурнир от дъб са възникнали дефекти /тъмни петна/. Тук следва да се отбележи, че в
исковата молба ищецът твърди, че при доставката и монтажа е установил, че входната врата
е изработена с фабрично релефен фурнир. С посоченото писмо ищецът уведомява ответното
дружество за “появата на тъмни петна по повърхността на фурнированата врата с естествен
фурнир”, след което иска “подмяна на вратата в пълно съответствие с изготвената оферта №
1270/ вар. 1, позиция – 1, чиято стойност заплатил, а именно входна МДФ - усилена врата с
покритие от гладък естествен фурнир /дъб/, за което е платено, а не с фабрично релефен
фурнир, както е в момента”. Налице е противоречие в твърденията на ищеца относно това
какъв всъщност е фурнирът на монтираната на 13.05.2023 г. входна врата – гладък естествен
или фабрично релефен. Установява се също, че ищецът е поискал от ответното дружество да
представи документи /сертификат или декларации за произход и др./, доказващи произхода
на вложените материали, като е дал срок от не повече от 20 дни за изработване на нова
4
фурнирована интериорна входна врата с гладък естествен фурнир от дъб и подмяна на
дефектната.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
М.Б.Н. и П.С.П.
От показанията на свидетеля М.Н. се установява, че с ищеца са познати, като
свидетелят знае за вратите, включително и за офертата, тъй като е посещавал дома на ищеца,
за да му помага с довършителните работи. Твърди, че харесал офертата, а вратите видял за
пръв път през май 2019 г., когато поставил первази. В началото вратите изглеждали добре,
като само входната врата не била с договорения фурнир – гладък естествен. Свидетелят
твърди, че когато посетил имота на ищеца през пролетта на 2019 г. – около месец март,
забелязал, че по входната врата са се появили петна, като тогава не забелязал петна по
интериорните врати. Петната по интериорните врати видял през юни 2023 г. От показанията
на свидетеля Н. се установява, че освен петната, които били от малки точици до няколко
милиметра, външната входна врата се изкривила в средата, откъм пантите навън.
Свидетелят П.П. споделя, че познава ищеца и лично е взел мерки за вратите, като
посочва, че монтирали по два или три пъти, тъй като все нещо не му харесвало. Свидетелят
П. посочва, че не е управител на ответното дружество. Твърди, че 23 години е бил
собственик на ЕТ “ФИРМА”, с предмет на дейност производство на врати и крепежни
изделия. Свидетелят твърди, че някъде 2011 г., когато фирмата е приключила с дейността
си, г-жа Н.Б.М. /управител на ответното дружество съгласно справка в ТР/ е изкупила ЕТ
“ФИРМА”, както и търговската марка. Предвид сложния процес на изработка на врати и
прозорци свидетелят поел ангажимент да консултира, като бил на граждански договор. Взел
мерките за процесните врати именно в качеството си на консултант на ответното дружество.
Свидетелят посочва, че плоскостите, които ищецът харесал, се внасяли от К., поради което и
много трудно намерил за входната врата. Твърди, че преди да ги открие уведомил ищеца, че
не може да намери плоскостите, като ищецът се съгласил да бъдат изработени гладки врати.
Впоследствие свидетелят случайно открил търсените плоскости и предложил на ищеца
всички врати да бъдат еднакви, като предложението му било прието. Така входната врата
била изработена със същия профил. Свидетелят посочва, че е наясно с процеса на обработка
на вратите и твърди, че дървото няма как да има дефекти. От показанията му се установява,
че както при производството, така и при монтажа, всички врати са имали тъмни петънца от
самия фурнир, част от дървесината, големи колкото главата на една топлийка. Свидетелят
споделя, че е присъствал на монтажа, като тогава ищецът не е изказал рекламация. Твърди,
че ищецът е заплатил сметката си . Не знае дали след монтажа ищецът е правил възражения.
По отношение сключения между страните неформален договор за изработка
приложение намират правилата на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Обременеността на престирания
резултат, предмет на договора за изработка, с недостатъци, поражда права за възложителя,
които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да
доведат до извършване на поправка в подходящ срок, намаляване размера на
възнаграждението или до престиране на парична сума, необходима за поправяне на
работата.
В случая релевантни са единствено евентуалните скрити недостатъци, които не са
могли да бъдат установени при извършения с дължимата грижа преглед от възложителя,
които недостатъци са правопораждащи потестативното право на възложителя да избере една
от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 от ЗЗД възможности. Разбира се,
отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на
недостатъците и отражението им върху годността на изработеното.
Наличието на скрити недостатъци само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че
за изпълнителя е възникнало задължението да поправи /в случая да замени/ изработеното в
подходящ срок. Необходимо е възложителят да е уведомил изпълнителя за появилите се
5
недостатъци веднага след откриването им – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. При недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно,
поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. При нарушаване
на изискването на чл. 264, ал. 2 ЗЗД възложителят губи правата си, произтичащи от
недостатъците на престираното.
С оглед предявената претенция е необходимо да се отбележи, че във всички случаи
след откриване на недостатъци - явни или скрити - възложителят трябва незабавно да
уведоми изпълнителя за тях. Няма значение кога са открити недостатъците – веднага при
явни или по-късно, тъй като са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Това е
така, тъй като разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД съдържа задължение за незабавно
уведомяване, тъй като, ако уведомяването не е незабавно, правата на възложителя се
преклудират. В случая, както беше отбелязано и по-горе, при подписване на приемо-
предавателния протокол ищецът не е направил възражения за некачествено изпълнение на
изработеното. Ищецът е имал задължение да прегледа работата и да направи всички
възражения, които има, освен ако се касае за скрити недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ето защо в действие
влиза необоримата презумпция, че работата се счита за приета съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед така установеното, съдът намира, че в производството се установи, че
страните са били обвързани от соченото облигационно отношение по договор за изработка,
доставка и монтаж на врати - брой, тип и вид, съгласно постигнатите между страните
договорености. По своя характер договорът за изработка е консенсуален, двустранен и
възмезден и създава задължения за двете страни: за изпълнителя – да изработи нещо, а за
възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Приемане на извършената работа е
налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или
мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата за съобразена с
договореното. Съществува необоримо предположение, че работата е одобрена, ако
поръчващият не направи веднага всички възражения за неправилно изпълнение /чл. 264, ал.
3 от ЗЗД/. В случая ищецът-възложител е получил фактическа власт върху изработеното
/трите врати/, като по делото не се твърди и не се доказва да е направил възражения в този
смисъл. Не се спори по изпълнение на насрещните задължения на страните, както следва: по
изпълнението на задължението за изработка, доставка и монтаж на вратите от ответника-
изпълнител, съответно по приемане и заплащане на възнаграждението за изработеното от
страна на ищеца-възложител.
Страните спорят по качеството на изпълнението, като твърденията на ищеца се
основават на неточно в качествено отношение изпълнение. Ищецът твърди, че
некачественото изпълнение се е проявило на по-късен етап – след приемане на работата.
Твърденията сочат за проявили се около 10 месеца след монтажа "скрити недостатъци",
които не са могли да бъдат установени от възложителя при приемането.
Свидетелят Н. твърди, че при посещение на обекта около 10 дни след монтажа на
вратите не е имало петна по повърхността им, като забелязал такива при второто си
посещение през март 2019 г. по входната врата, а впоследствие през 2023 г. - и по двете
интериорни врати. От своя страна свидетелят П. твърди наличие на тъмни петна по вратите
още от момента на тяхното производство, като посочва, че същите са от част от дървесината,
от самия фурнир и са забележими с просто око.
Съдът намира за вътрешно единни, логични и последователни, съответно кредитира,
показанията на свидетеля П. по отношение състоянието на вратите към момента на
изработката, съответно монтажа, както и по отношение причините за евентуално огъване на
входната врата, отчитайки дългогодишния опит на свидетеля в производството на врати. От
показанията му се установява, че посочените от ищеца тъмни петна по повърхността на
вратите са съществували още при тяхното монтиране.
6
В допълнение, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест
съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК, съдът намира, че в производството не бяха
ангажирани доказателства от ищеца за доказване на точния момент на установяване
наличието на скритите недостатъци, съответно уведомяване на ответника-изпълнител за
констатирането им. За скрити недостатъци възложителят трябва да уведоми своевременно
изпълнителя веднага след установяването им. В тази връзка по делото не бяха ангажирани
доказателства, които да установят, че ищецът е уведомил своевременно, в съответствие
с разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД ответника-изпълнител за твърдените скрити недостатъци.
Предвид изложеното съдът намира, че за тях не може да бъде ангажирана
отговорността на ответното дружество. Своевременното уведомяване на изпълнителя за
скрити недостатъци по чл. 264 от ЗЗД е предпоставка за възникване в полза на възложителя
на правата по чл. 265 от ЗЗД. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета
- чл. 264, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице установените в ЗЗД
предпоставки за поправка /замяна/ от страна на ответника-изпълнител на изработеното –
липсва своевременно уведомяване от страна на ищеца-възложител. С оглед на изложеното
предявеният иск за поправка /замяна с нови/ на врати - входна и две интериорни врати,
доставени и монтирани от ответника-изпълнител на обект на ищеца-възложител - жилищна
сграда, находяща се на адрес: гр. С. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да получи направените в хода
на производството разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие
/л. 38/ е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, платено изцяло в
брой при подписване на договора.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ищеца възражение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй
като в случая уговореното възнаграждение в размер на 500,00 лева, за което по смисъла на
т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., има доказателства по делото, е било
платено от доверителя - ответник.
Съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения, постановени по дела С-427/16
и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото и не е
обвързан от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо разноски в полза на ответника следва да се присъдят в доказано
платения от него размер, съгласно представения по делото договор за правна помощ и
съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. П., ЕГН **********, срещу “ФИРМА” ЕООД, ЕИК
....., иск с правно основание чл. 79, във вр. чл. 265, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да замени с нови входната и двете интериорни врати, доставени и монтирани на
обект – жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. С.
ОСЪЖДА Б. А. П., ЕГН **********, да заплати на “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8