№ 1250
гр. София, 01.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601155 по описа за 2021 година
образувано по жалби на адвокат М. М., защитник на подсъдимия Т.Н.,
адвокат Т. Г., защитник на подсъдимия В.Д. и адвокат Н. А., защитник на
подсъдимия Г.Я., против протоколно определение от 08.10.2021 г. по нохд №
591/21 г. на Софийски градски съд, НО, 34-ти състав.
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С обжалваното протоколно определение в разпоредително заседание е
оставено без уважение искането на защитата на тримата подсъдими Н., Д. и Я.
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт.
Отделно от това съдът е оставил без уважение и искането на защитата
на тримата подсъдими да бъде изменена мярката им за неотклонение от
„Домашен арест“ в по-лека такава.
Недоволен от така постановеният съдебен акт е останал всеки един от
тримата подсъдими и на основание чл.249, ал.3 НПК с отделни жалби са го
обжалвали пред настоящата инстанция в частта му, с която съдът е оставил
без уважение искането за изменение на взетата спрямо тях мярка за
неотклонение от „Домашен арест” в по-лека такава, а защитата на
1
подсъдимия Н. го е обжалвала и в частта, с която съдът е определил, че не е
допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите.
В жалбите са релевирани доводи и съображения за неправилност на
изводите на съда, свързани с въпросите по чл. 248 НПК, като се прави искане
определението да бъде отменено в обжалваните му части и делото върнато на
прокурора за отстраняване на допуснатите според защитата съществени
процесуални нарушения, а мярката за неотклонение на тримата подсъдими да
бъде изменена от „Домашен арест” в по-лека такава.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в жалбите, провери
изцяло обосноваността и законосъобразността на въпросното протоколно
определение в обжалваните му части и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбите са подадени в срок, от активно легитимирани страни и са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Възраженията, касаещи взетата мярка за неотклонение, и в трите жалби
са еднотипни и почти се припокриват относно едни и същи обстоятелства,
които според жалбоподателите първоинстанционният съд не е взел предвид и
съобразил и няма пречка да бъдат разгледани заедно. Отделно от това в
жалбата на подсъдимия Н. са изложени доводи досежно допуснати
процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, които касаят
тримата подсъдими, доколкото предявеното им обвинение е за извършено
престъпление при условията на чл. 20, ал. 2 НК.
В разпоредителното заседание защитата на подсъдимите Н., Д. и Я. са
изразили претенции за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, попадащи в обхвата на чл.248, ал. 1, т. 3 НПК.
Защитата на подсъдимите е направила и искане за изменение на мярката
за неотклонение на всеки един от тях от „Домашен арест“ в по-лека такава,
като изложените в тази връзка доводи се припокриват и основно касаят
безупречното процесуалното поведение на подсъдимите до момента,
стриктно спазване условията на мярката за неотклонение “Домашен арест”,
ограничаване правото им на труд и свободно придвижване, липсата на
2
опасност да се укрият и да извършат престъпление.
В проведеното на 08.10.2021 г. разпоредително заседание съдът е
оставил без уважение искането на защитата на подсъдимите за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, като е приел,
че от фактическа и правна страна обвинителният акт има такова съдържание,
което позволява на подсъдимите да изградят адекватна защита срещу него и
да участват пълноценно в съдебната фаза на процеса. Съдът е оставил без
уважение и направените искания за изменение на мярката за неотклонение на
всеки един от подсъдимите в по-лека такава, като е счел, че все още
съществува опасност от извършване на престъпление при по-лека мярка за
неотклонение, която опасност не е намаляла по интензивност с оглед периода,
в който спрямо тях се е изпълнявала взетата мярка за неотклонение „Домашен
арест“, като същата продължава да бъде адекватна спрямо всеки един от тях.
Настоящият състав намира изводите на съда за правилни.
Минималните критерии за процесуална съответност на
обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в
разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и допълнително посочени с ТР № 2/2002г.
на ОСНК на ВКС. Прокурорът, воден от преценката си за доказателствена
обезпеченост, е посочил както какви действия са извършили тримата
подсъдими, така също и времето, мястото, средствата и начина на
осъществяване на инкриминираното деяние. Правилно първостепенният съд е
приел, че не съществува неяснота по отношение времето на деянието,
проследявайки внимателно изложените в обвинителния акт обстоятелства от
момента, в който е посочено, че покойната П. С. е влязла в двора на
изоставения месокомбинат (а именно – на 16.05.2019 г. след 19 часа), до
момента, в който е открито нейното тяло от свидетел ( вече на 17.05.2019 г.
около 03.15 часа). Достатъчно ясно в така посочения времеви период в
обвинителния акт са описани действията на тримата подсъдими, които
прокурорът е счел, че са съставомерни и че са причинили настъпилия
резултат. Не е налице и противоречие в това описание и с диспозитива на
обвинителния акт, тъй като в същия отново се твърди умъртвяване на
пострадалата на 17.05.2021 г. чрез нанесен побой на 16.05.2021 г.. Идентично
е съдържанието и на постановленията, с които тримата подсъдими са били
привлечени като обвиняеми по време на досъдебното производство. Въпросът
3
на коя от двете дати следва да се счита, че е извършено деянието, е въпрос по
същество. Пълният прочит на акта не оставя съмнение относно
последователното и разбираемо излагане на обвинителната теза в посочения
времеви период. Без да е необходимо да се цитират частите от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактология, в отговор на
доводите на жалбоподателите следва да се посочи, че в посочения период от
време обяснимо първоначално са описани съвместните действия на
подсъдимите към инкриминирания момент и неговото развитие, причинените
в резултат на тези действия травматични увреждания на пострадалата, довели
до влошаване на здравословното й състояние, като едва след това е отразен
фактът на настъпилата смърт на пострадалото лице в резултат от тези
увреждания. Лансираната от защитата непълнота и неяснота на
обвинителната теза по отношение времето, механизма на извършване на
деянието и наличието на обективните и субективни признаци от състава на
престъплението, преценена в контекста на изложената фактология в
обстоятелствената част на прокурорския акт, не мотивира ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите в хода на наказателното разследване.
Не би могло да се приеме, че такова е налице поради липсата на конкретно
часово посочване на извършените действия на подсъдимите, след като
последните и настъпилия от тях резултат са били описани именно в
посочения времеви период от 19.00 часа на 16.05.2021 г. до 03.15 часа на
17.05.2021 г..
На следващо място липсва каквато и да е неяснота по отношение и на
посочената и твърдяна от прокурора форма на вина. В обсега и полето на
изложените факти, описани хронологично с необходимите обстоятелства,
при посочените съвместни действия на подсъдимите е направен извод за
причиняване смъртта на С. при условията на пряк умисъл.
В изложената последователност описаните обстоятелства ясно
дефинират фактическо обвинение за причиняване смъртта на пострадалата с
включените в обема му квалифициращи обстоятелства и при така описания
механизъм на деянието в по-голяма степен не би могло да се изисква излагане
на факти, обуславящи обсъжданата неяснота относно обективните и
субективните признаци от състава на престъплението и причинната връзка с
резултата от него.
4
Това удовлетворява в достатъчна степен изискването за фактическо
описание на деянието на подсъдимите, поради което внесеният за
разглеждане в съда обвинителен акт срещу тях отговаря на изискванията на
чл. 246 от НПК, изготвен е при съблюдаване на правните предписания на чл.
55 от НПК и е в съответствие с основните положения, очертани в ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
Жалбите на подсъдимите срещу определението в частта, с която са
оставени исканията им за изменение на мерките им за неотклонение
„Домашен арест“ в по-леки такива, са неоснователни. Настоящият съдебен
състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че липсва
основание за изменение на мярката за неотклонение на тримата подсъдими в
по-лека такава.
От данните по делото е видно, че и тримата подсъдими са предадени на
съд по обвинение за извършено престъпление, което с оглед квалификацията
му се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Същността на настоящото производство не налага обсъждане на
доказателствения материал по делото, но в съответствие с изискванията на чл.
270 НПК съдът дължи преценка доколко обоснованото подозрение в
извършване на престъплението продължава да съществува. Настоящият
състав намира, че и към настоящия момент същото не е разколебано и в
подкрепа на този извод е ангажираната от прокуратурата доказателствена
съвкупност, налагаща обосновано извод, че подсъдимите са вероятните
извършители на предявеното им с обвинителния акт престъпление.
Въззивната инстанция споделя изводите на първостепенния съд, че все
още е налице и опасност от извършване на престъпление при по-лека мярка
за неотклонение и че същата не е намаляла по интензивност с оглед периода
на изпълняваната спрямо подсъдимите мярката за неотклонение „домашен
арест“. Тежестта на престъплението, извършено при условията на съучастие,
високата обществена опасност на деянието, обуславяща и тази на неговите
извършители, затвърждава, а не разколебава този извод. За подсъдимия Д.
тази опасност се извежда и от обстоятелството, свързано с предходно
осъждане на същото лице за тежко умишлено престъпление, извършено в
чужбина, наложеното наказание за което е било прието за изпълнение в
България.
5
Първостепенният съд е съобразил и изминалия период от време, в който
се е изпълнявала мярката за неотклонение „Домашен арест“ спрямо
подсъдимите, както и задържането им под стража преди това. Преценявайки
фактическата и правна сложност на делото и действията на органите на
досъдебното производство, провеждани с необходимата своевременност и
процесуална дисциплина, съдът правилно е приел, че не е налице неразумен
срок. Настоящият състав съобрази, че същият е съответен както на естеството
на повдигнатите им обвинения, така и на фазата, в която се намира
наказателното производство. Ритмичното насрочване и интензитет на
съдебните заседания, въпреки неколкократното обжалване на мярката за
неотклонение от образуването на съдебното производство до провеждане на
разпоредителното заседание, също очертават като несъстоятелни доводите за
неразумност на срока. И не на последно място следва да се има предвид, че
осъществяваната към момента мярка за неотклонение спрямо подсъдимите
във фазата на съдебното производство не е обвързана със сроковете по чл. 63
НПК, което, съобразно и гореизложените доводи, не я обуславя неразумна
като продължителност.
Не на последно място, и обстоятелството, че от последното произнасяне
на съда по този въпрос до момента не са настъпили нови обстоятелства, които
да налагат изменение на мярката за неотклонение в по-лека, също прави
решението на съда да остави без уважение направените в този смисъл
искания обосновано и законосъобразно. Изтъкнатите от защитата
съображения от социално естество за тримата подсъдими, и здравословно
естество за двама от тях, по своя характер също не биха могли да формират
необходимото основание са смекчаване на осъществяваната към момента
процесуална принуда. Съпоставени със завишената степен на обществена
опасност на деянието и на подсъдимите, сочените обстоятелства не могат да
бъдат противопоставени на обществения интерес и на интересите на
правосъдието. Липсват по делото данни за сериозни здравословни проблеми,
извън стоматологичните такива, за които всеки от подсъдимите е получавал
необходимото съдействие за тяхното решаване и преодоляване. Що се касае
до съображенията за образцово процесуално поведение на подсъдимите и
свързаното с това изпълнение на мярката им за неотклонение, настоящият
състав намира, че то се презумира от самото й естество, налагащо и
съответните последици от нейното неизпълнение.
6
Всичко, посочено по-горе, диктува извода, че в обжалваната му част
определението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
а подадените срещу него жалби оставени без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 08.10.2021 г., по нохд № 591/21 г. на
Софийски градски съд, НО, 34-ти състав. с което е оставено без уважение
искането на защитата на подсъдимия Т.Н. за прекратяване на съдебното
производство поради допуснати съществени отстраними процесуални
нарушения и връщане делото на прокурора и
искането на защитата на подсъдимите Т.Н., В.Д. и Г.Я. за изменение на
взетата по отношение на всеки от тях мярка за неотклонение от
„Домашен арест“ в по-лека такава.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7