РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. гр. Хасково, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Нели Д. И. Гражданско дело №
20225640100755 по описа за 2022 година
Предявен е от С. И. Д. с ЕГН:********** от гр.Д., със съдебен адрес
**********, адв.Н. Т. Т., против Община Хасково, ЕИК *********, адрес
гр.Хасково, пл.“АОбщински“ №1, представлавана от кмета Станислав Дечев,
иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 09.08.2021г., около 18.00 - 18,05 ч., след работа се
прибирала вкъщи, вървейки по десния тротоар на ул.„Драгоман“ в
гр.Хасково, в посока от Спортна Зала „Дружба“ към Първа поликлиника.
Когато стигнала до малкото кръстовище между улиците „Драгоман“ и „Проф.
Ал. Танев“, решила да пресече от десния тротоар на ул. „Драгоман“ към левия
тротоар на същата улица в посока - към магазин „Килера“ и след като се
огледала за коли и препятствия, каквито не видяла, слезнала с десния крак, но
кракът й потънал в непочистена и необезопасена шахта, която се намирала
близо до десния тротоар. Шахтата била квадратна и била покрита с плътна
маса от изгнили листа и боклуци, която била почти до ръба на шахтата и
създавала привидност за плътност. При стъпването едната част от ходилото
на ищцата се озовала на пътното платно, а другата на тази маса, и едва тогава
се оказало, че капакът на шахтата бил доста по-надолу и че масата върху
капака не била плътна, а мека, и кракът й хлътнал върху непочистената маса,
като чула звук от счупването на костта. От хлътването тя загубила
равновесие, паднала по лице, като усетила много силна болка в десния глезен,
пропълзяла и седнала на бордюра. Продавачката от съседния магазин станала
свидетел на падането и тя първа й се притекла на помощ. Отишла при нея и я
попитала как е, след което се обадила от нейния телефон на 112 и повикала
Бърза помощ. Линейката дошла след около 30 мин, през които тя седяла на
1
тротоара и се събрали около десетина човека, сред които били 6-7 нейни
колеги, като трима от тях я придружили в Спешното отделение на гр.Хасково.
Там ищцата била прегледана и й било издадено направление за
рентгенография. На направената рентгенова снимка се видяло, че кракът й
бил счупен и тя била насочена към ортопед, който още веднъж да разчете
снимката и да й постави гипс. Ищцата посетила д-р Павлов - ортопед, който й
поставил диагноза - счупване на външен /латерален/ малеолус и поставил
глезена в гипс. Той й предписал и лекарства – „Хипарин“ на инжекции за
разреждане на кръвта - 25 дни всяка вечер, за отток и болки – „Нимезил“,
„Репарил“, който и до сега ползвала, „Леотон“, „Ендотелон“ - 10 дни,
„Клексан“ - 25 дни. Тъй като не била в състояние да се движи заради
гипсирания крак, на ищцата били издадени два болнични листа за временна
неработоспособност, обхващащи времето от 10.08.2021 г. до 08.10.2021 г.
Сочи се, че първите два месеца след инцидента били най-трудни за нея, тъй
като не можела да се грижи за себе си и семейството, а 9-годишната й
дъщеря, когато не била на училище през деня, я обслужвала, като й носела
храна, вода и дрехи. Съпругът й поел всички домакински задължения, а освен
това трябвало да се грижи и за ищцата. Най-натоварващо било, че два месеца
тя не можела да посещава тоалетната и банята сама и се налагало съпругът й
да я носи до там, за да ги ползва, като се къпела седнала на стол в банята.
Това било унизително за нея и я карало да се срамува, че не може да свърши
елементарните си човешки нужди сама и че семейството й я виждало толкова
безпомощна. Твърди още, че след махането на гипса от болния й крак се
установило, че същият бил с 20 см. по-слаб от другия, като разликата била
толкова очебийна, че я докарала до ужас и отчаяние. В разцвета на силите си
тя се чувствала като инвалид, увредена и загрозена. Преди инцидента ищцата
спортувала, а след него дори не можела да върви. В резултат на това, тя
преживяла различни психични състояния – първо била ядосана, обезверена,
притеснена, последвало пълно отчаяние, след което дълга подтиснатост и
мрачност. След изтичане срока на болничните листове, на ищцата било
издадено направление за физиотерапия и тя провела около 10 процедури,
както и упражнения с ластици за раздвижване на болния крак. Тя се върнала
на работа на 09.10.2021 г., като до там се придвижвала с патерици и в
продължение на 2 месеца съпругът й я карал на работа и я взимал оттам.
Освен това, не можела да отваря сама вратите на асансьора, който водел до
работното й място и се налагало сутрин за това да й помага съпругът й, а
вечер - нейните колеги. Ищцата работела седнала на компютър, като по време
на работа продължавала да има болки, затова слагала болния крак на друг
стол. Поддържа се, че вследствие на получените от инцидента телесни
повреди претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и страдания заради уврежданията, начина и периода на лечение и
възстановяване, а именно счупване на външен глезен на десния крак,
гипсиране на крака, невъзможност за движение, предвижване чрез патерици,
приемане на лекарства, отток на крака след сваляне на гипса, затруднено
предвижване и предвижване с болки; както и психологически болки и
страдания - намалена лична самооценка и самочувствие, уплаха, страх, стрес,
ужас, тревожност, отчаяние и депресия, поради самото пропадане в шахтата,
както и заради загрозяващите физически увреждания от инцидента,
вследствие на който болният крак останал с 20 см по-тънък от здравия след
2
сваляне на гипса; както и поради невъзможност за самостоятелно обслужване,
за самостоятелно ходене до тоалетна и за самостоятелно къпане,
невъзможност да води нормален живот, невъзможност да се грижи за себе си,
за дъщеря си и за домакинството си.
Освен това претърпяла и имуществени вреди в размер на 239,86 лева,
изразяващи се в заплатени от нея медикаменти, консумативи, проведена
консултация с психолог и издаване на удостоверение.
Поддържа се, че причинените на ищцата имуществени и неимуществени
вреди били в причинна връзка с неизпълнение на задълженията на ответника
свързани с почистване, поддръжка и ремонт на конкретната шахта. С
разпоредбите на чл. 25, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, на Община Хасково като орган, който отговарял
за чистотата на уличната мрежа, се вменявали задължения за поддръжка и
почистване на дъждоприемните шахти, каквато се установила, че била
процесната след кореспонденция с „ВиК“ ЕООД, гр.Хасково. Освен това, на
основание чл. 19, ал. 1, т. 4, б. “б“ ЗВ шахтата била публична общинска
собственост, каквато се явявала и съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 7 от
ПР на ЗМСМА, доколкото не била включена в уставния фонд на „ВИК“
ЕООД-Хасково, поради което като неин собственик ответникът имал
задължението да я почиства и поддържа. От друга страна, шахтата се
намирала върху път в границите на населеното място, а с разпоредбите на чл.
3, ал. 1 от ЗДвП, чл. 167, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП , чл. 31 от ЗП и чл. 48, ал. 2 от
ППЗП на Община Хасково се вменявали задължения за ремонт и поддържане
на пътищата. Именно поради неизпълнението от страна на ответника на
законоустановените му задължения, за ищцата произтекли вреди по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД, които същият следвало да обезщети.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 13 000 лева, предявена
като частичен иск от цялата сумата от 17 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания,
в резултат на пропадане в непочистена от ответника шахта на 09.08.2021 г. и
счупване, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
09.08.2021 г. до окончателното й изплащане; както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 239.86 лева, ведно със законната лихва за
забава върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни и
недоказани, както по основание, така и по размер. Твърди, че в изпълнение на
задълженията си да следи за състоянието на дъждоприемните/отводнителните
шахти на общината, да ги почиства и при необходимост обезопасява,
разполагал с оперативна самостоятелност за действие, като била издадена
Заповед № 487/12.04.2019 г. на кмета на Общината Хасково, с която била
осигурена още една възможност за подаване и обработка на сигнали от
граждани в платформата „Гражданите“ и било наредено на директорите на
дирекции и ръководителите на звена в общинската администрация да
осъществяват контрол на определените отговорни служители, които оперират
с Платформата за осъществяване на своевременна обратна връзка с
3
гражданите, подали сигнал чрез платформата. В случая ОП „Екопрогрес“ гр.
Хасково било пряко ангажирано с дейностите по поддържане и чистота на
обществени площи и ремонт на улични настилки и знаково стопанство, като
то поддържало и почиствало дъждоприемните шахти на територията на
общината, за които нямало сключен договор за тези дейности и тъй като за
процесната шахта липсвал сключен такъв, отговорността за почистването на
наздемната й част била именно негова. След изискване на информация от
същото, било установено, че шахтите били регулярно почиствани и за цялата
2021 г. и липсвали сигнали за наличие на непочистени или запушени шахти в
района. Сочи се, че самото съоръжение било поставено в съответствие с
всички законови изисквания, поддържано било в необходимото техническо
състояние и отговаряло на нормативните изисквания, с оглед на което
липсвало противоправно и виновно бездействие от страна на ответника. На
следващо място, липсвала причинна връзка между деяние и вреда, а и било
налице съпричиняване от страна на ищцата в обем 100 %, вследствие нейно
противоправно поведение, тъй като в качеството си на пешеходец тя била
нарушила разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, чл. 165, ал.1, т. 1
от ППЗДвП и чл. 16, ал. 2 от Наредба за обществения ред при използване на
ППС и осигуряване на безопасност на движението в Община Хасково. Освен
това, имала възможността сама да предотврати инцидента като избере
законоустановения и безопасен начин за преминаване на отсрещния тротоар,
използвайки намиращата се в непоследствена близост до мястото на
инцидента пешеходна пътека. Претендираните от ищцата обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди били прекомерни с оглед принципа на
справедливост и завишени.
Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани както по основание, така
и по размер, както и да се присъдят на ответника разноски. Прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
Видно от представените с исковата молба медицински документи на
10.08.2021г. на ищцата е издаден амбулаторен лист за извършен преглед от
личния лекар, в който е отразено, че паднала и наранила десен глезен –
болезнен и оточен. На 10.08.2021г. на ищцата е издаден амбулаторен лист за
извършен преглед от ортопед, в който е отразено също оток и болка при
стъпване и основна диагноза счупване на външен /латерален/ малеолус. В
издадения от същия лекар амбулаторен лист на 08.09.2021г. вече е отразено
като обективно състояние оток и болка в областта на фибуларния глезен,
болка при стъпване, ходи с помощни средства, свали се гипсова
имобилизация, носи наколенка. Впоследствие на ищцата са издадени
амбулаторни листове на 18.10.2021г. и 26.10.2021г., както и писмени
документи за извършени изследвания, рентгенови снимки. Издадено е
съдебномедицинско удостоверение от съдебния лекар на 09.11.2021г. и
служебна бележка от психологичен център, издадена на 01.10.2021г. за
проведена психологическа консултация от ищцата. Към исковата молба са
приложени болничните листове, издадени на ищцата за провеждане на
домашно лечение. Рецепти за изписани медикаменти, фискални бонове за
4
закупуване на същите, както и фактури за закупуване на лекарства и
патерици.
В писма от 04.01.2022г. и от 11.02.2022г. управителят на „ВиК“
ЕООД, гр.Хасково, отговаря, че конкретната шахта, намираща се на
ул.“Драгоман“ срещу магазин „Килера“ не е включена в активите на
дружеството, както и че операторите на водоснабдителните и
канализационните системи поддържат и почистват връзката между
дъждоприемната шахта и уличната канализация. Във второто писмо
поясняват, че съгласно цитираната и в двете писма наредба, „ВиК“ ЕООД,
гр.Хасково, като оператор поддържа и почиства връзката между
дъждоприемната шахта и уличната канализация, а Община Хасково поддържа
и почиства дъждоприемните шахти.
В писмо от 26.05.2022г. ОП „Екопрогрес“ отговаря на Община Хасково,
че в служебните задължения на служителите на общинското предприятие
влиза почистването на шахти /дъждоприемни/, находящи се на пътното
платно. В писмото се уточнява, че отговорността на общинското предприятие
е колективна заедно с „ВиК“ ЕООД, като ОП „Екопрогрес“ отговаряло за
почистването на вертикалната част от шахтите, а „ВиК“ ЕООД за
хоризонталната част. В общинското предприятие нямало наличен график за
работа в този район за периода 01.07.2021г. – 01.09.2021г., тъй като
почистването на шахтите било възможно, когато на пътното платно няма
паркирали автомобили и поради това почистването не се правило по график, а
когато е възможно технически. Уточнява се, че шахтите се почистват преди
предстоящи обилни дъждове, като процесната шахта била почистена през
пролетта. В периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в общинското предприятие не
били подавани сигнали за наличие на запушени/непочистени шахти в района
на инцидента.
От показанията на свидетеля М. Б. Н. се установява, че с ищцата са
колеги, като работят в офис до зала „Дружба“ срещу паркинга на „21-ви век“.
В деня на инцидента св.Н. си тръгнала от работа и била почти до пощата,
когато други колеги й се обадили, че ищцата претърпяла инцидент, при който
паднала на платното, опитвайки се да пресече улицата до магазин „Килера“.
Веднага обърнали колата и се върнали при ищцата, която била на тротоара.
Свидетелката твърди, че много се изплашила като видяла крака на ищцата,
който бил изкривен целия. Св.Н. се страхувала да минава от там, защото
имало едно като шахта и отгоре имало нещо като тапа, пръст и листа и това
нещо много бъркало окото, защото си мислиш, че е твърдо, тъй като
навсякъде има асфалт, но когато се стъпи отдолу нямало основа и попадаш
там и бързайки можело да стане инцидент. Когато се асфалтира улицата се
нанасял слой и тази дупка никога не била запълвана, като при нанасянето на
този слой асфалт, тя ставала видимо по-дълбока. Когато имало листа и не е
почистено, ставало като тапа, за което мислиш, че е твърдо, но всъщност не е.
Когато падат листа и боклуци, нямало как да се види има ли дупка отдолу
или е гладко. Когато свидетелката отишла, ищцата била на тротоара, защото
явно изпитвала някакви болки. Вече се били обадили на Бърза помощ, дошла
линейката, вдигнали я с носилката, а те с колата я придружили до болницата,
за да видят как е, защото ищцата не била от гр.Хасково, а от гр.Д. и да има
някой с нея, докато пристигне съпругът й. От Бърза помощ й дали веднага
5
направление и й направили снимка на крака. Оттам ги изпратили в Ортопедия
и я гипсирали. След гипсирането свидетелката си тръгнала, защото съпругът
на ищцата си я прибрал. Шахтата не била кръгла, а по-скоро като квадрат.
Намирала се до тротоара. Няколко дни след това свидетелката и ищцата се
чули по телефона и последната споделила, че много я боли и трудно спи. В
болнични била около месец и половина или два месеца. След като се върнала
на работа ползвала патерици и казвала, че има още болки. Свидетелката
предполага, че съпругът на ищцата я карал на работа, защото тя нямало как да
шофира. В стаята си ищцата имала нещо, за да повдига крака си да не отича.
Доста куцала, сигурно година и казвала, че я боли и трудно се придвижвала в
офиса. Преди инцидента ищцата не била споделяла да има хронични
заболявания, да пие лекарства, проблеми със ставите, с краката и видимо
свидетелката не била забелязала да има някакво заболяване или болежки или
нещо да не се чувства комфортно. Св.Н. твърди, че имало разлика между
счупения и здравия крак на ищцата. Преди и двата й крака били еднакви, а
след инцидента единият й крак станал по-слаб, той се пазел и като има болки
нямало как да стъпва на него. Според свидетелката, чисто визуално се
забелязвало, че единият крак на ищцата е по-атрофирал от другия.
От показанията на свидетеля Г. И. Г. се установява, че съжителства с
ищцата. За инцидента разбрал от ищцата, която му се обадила от линейката и
му казала, че кракът й е счупен и я карат в Спешния център. Той отишъл
направо в Ортопедията, където ищцата била вече гипсирана и го чакала в
инвалидна количка заедно с колегите си. Свидетелят я прибрал с колата.
Ищцата му разказала за инцидента, че прибирайки се от работа, пресичала
кръстовището на магазин „Килера“, там стъпила на пътното платно и кракът й
паднал в шахта, която била пълна с боклуци, пръст, листа и давала илюзията
за твърдост. Когато кракът й попаднал в шахтата, се оказало меко и кракът й
пропаднал, усетила счупване на костта и паднала на пътното платно. Два
месеца по-късно, когато карал ищцата на работа, тя му показала шахтата,
която била в същото състояние. Дори в деня на съдебното заседание, когато е
разпитан, свидетелят минал от там и шахтата по абсолютно същия начин не
била почистена. Свидетелят не видял формата на шахтата, тъй като била
пълна с боклуци и не можел да я различи, но мислел, че е квадратна. Ищцата
два месеца прекарала вкъщи, като била напълно обездвижена. Трябвало
свидетелят да е плътно до нея, тъй като не можела да се обслужва сама.
Свидетелят трябвало да готви, да пере, да се грижи за детето им. Той влизал
да къпе ищцата, водел я до тоалетната, слагал я на столче в банята, миел й
косата на мивката, после цялата я поливал, пазейки гипса, който не трябвало
да се мокри, за да не се деформира. Свидетелят твърди, че дори спрял да ходи
на работа, защото трябвало да е при ищцата. Когато излизал да пазарува или
да плати сметки, дъщеря им се грижела за нея. Ищцата лежала постоянно,
хранела се в леглото на табла. След като махнали гипса се придвижвала с
патерица и наглезенник, за да й придържа крака. Върнала се на работа, но
свидетелят я карал, тъй като тя нямала възможност да ходи. Все още не
можела да ходи по-продължително или да тича. Свидетелят я карал на работа
с колата, тъй като нямало как да ходи с автобуса, защото стъпалата били
високи и непосилни за нея, а и спирката не била много близо до офиса. Доста
време след това ходела с патерица. Психологически не й се отразил добре
инцидента, имало видима разлика в глезените, постоянно ги криела, ходела с
6
дълги панталони, дори все още, макар и малко да имало разлика,
продължавала да ги крие. От това се чувствала зле, имала ниско
самочувствие, ниска самооценка. Наложило се да мине и през психолог, за да
може да преодолее цялата ситуация. Все още я било страх да стъпва на този
крак и изпитвала болки. Дори когато е в покой, изпитвала силна болка. Вече
не ползвала патерица, но не било както преди, защото обичала да ходи пеша и
ако някъде можело да ходи пеш отивала, а не с колата. Сега нямала тази
възможност. Все още от време на време сънувала кошмари, тъй като имала
проблеми и сънувала кошмари, свързани с падането. От време на време
продължавала да се буди и стряска. Споделяла, че я е страх да стъпва на този
крак, дори като слизала от тротоар стъпвала с левия, а не с десния, защото
имала страх, че пак ще счупи същия крак. Свидетелят твърди, че след
болничния ищцата ходела на рехабилитация, но не бил сигурен колко
продължително.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В заключението е посочено, че вследствие на инцидента –
стъпване върху непочистена и необезопасена шахта ищцата претърпява
счупване на външния глезен на десния крак. Проведена е гипсова
имобилизация за 30 дни, покой 60 дни с присъдена временна
неработоспособност, рехабилитация, медикаментозно лечение. Според
вещото лице, обичайният срок за възстановяване при тези счупвания е с
продължителност 45 – 60 дни и се отнася за физически и нефизически труд.
Ищцата твърди, че й било необходимо време от около година да възстанови
ходенето, което можело да се обясни с продължаващото чувство на болка.
Счупването на външния глезен е в пряка причинна връзка с пропадането в
шахтата.
Според експертизата, доказаните с разходни документи разходи, които
са били необходими за лечението на счупването на глезена възлизат на
134,50лв. Използваните и доказани като разход медикаменти, според вещото
лице, са „Клексан“ и метална патерица. По делото не се съдържали разходни
документи, удостоверяващи употребата на други лекарствени средства.
При извършения преглед на ищцата на 12.10.2022г. вещото лице не
установява разлика в конфигурацията на двата крака. Възможно е след
счупване да се появи оток на крака, което да наложи двуетапно гипсиране
след спадане на отока. Според експерта, само по себе си гипсирането на крака
за срок от 30 дни не може да промени конфигурацията на крака до степента,
която се твърди в исковата молба.
Вещото лице не установява данни за хронично заболяване на ищцата към
момента на инцидента, както и данни за приемани медикаменти, които да
повлияят способността й да се ориентира и да се движи активно.
Експертизата не разполага с информация към момента на инцидента
физическото и физиологичното състояние на ищцата да е предполагало
затруднение в придвижването и ориентацията.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи относно основателността на предявения иск:
Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното
7
наличие на следните елементи: деяние, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина. В конкретния случай се установява, че на
09.08.2021г. при слизане от тротоара на пътното платно, за да го пресече и да
отиде на отсрещния тротоар, десният крак на ищцата пропада в непочистена
шахта, намираща се на пътното платно в непосредствена близост до тротоара.
Тъй като се твърди, че в случая вредите са настъпили от неизпълнение на
задължение на ответната община за почистване, обезопасяване и поддържане
на уличните шахти, на изследване подлежи обстоятелството дали в
действителност е налице такова задължение и съответно неговото
съдържание. Легалната дефиниция на „тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, а в § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП е
предвидено, че „пътно платно“ е общата широчина на банкетите, тротоарите,
платното за движение и островите на платното за движение. Пътното платно
и тротоарите се включват в обхвата на пътя, който съгласно т. 1 на цитирания
§ 6 е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като
към пътищата се приравняват и улиците. Аналогична дефиниция е дадена и в
§ 1, т. 1 от ДР на ЗП. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП общинските пътища се
управляват от кметовете на съответните общини. Същевременно чл.19, ал.2
от ЗП сочи в какво се състои и какво включва управлението на пътищата.
Несъмнено управлението и стопанисването на пътищата пряко произтича от
функциите на общината като собственик на общинските пътища. Ето защо,
следва категоричния извод, че неполагането на необходимите грижи
съставлява бездействие от страна на съответната община – собственик.
Именно в резултат на това бездействие в конкретния случай на ищцата са
причинени вреди и съответната община следва да понесе отговорността за
тяхното репариране. Неоснователни са възраженията на ответната община, че
след като не е използвана платформата за подаване на сигнали от граждани и
предвид писмото на ОП „Екопрогрес“, че не са подавани сигнали и
оплаквания за този участък от пътя, където се намира процесната шахта, не се
е налагало поддържане, обезопасяване и почистване на конкретната шахта.
Изцяло в задълженията на общината, респ. общинското предприятие е
почистването и обезопасяването на шахтите, находящи се на общинските
улици. В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на
бездействие на служителите, отговорни за почистването и поддържането в
изправно състояние на тези съоръжения не само от показанията на
свидетелите, че процесната шахта е била затрупана от листа и боклуци и дори
не се е виждала нейната форма. Категорично доказателство за бездействието
на общинските служители, отговарящи за почистването и обезопасяването на
шахтите се съдържа и в писмото на ОП „Екопрогрес“, в което освен липсата
на сигнали категорично е отразено, че процесната шахта е била почистена
през пролетта, т.е. поне няколко месеца преди възникване на инцидента с
ищцата, който е от лятото – 09.08.2021г. Именно това противоправно
бездействие на ответника е станало причина за увреждане здравето на ищцата
8
чрез причиняване на процесната фрактура, от което са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както
и имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение и
възстановяване.
По отношение на претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, както и стреса, уплахата, емоционалния дискомфорт,
нарушаване на съня, тревожност при извършване на движение по тротоар и
по-точно при слизане от него на пътното платно, съдът намира същите за
установени по несъмнен начин, както от показанията на разпитаните по
делото свидетели, така и от депозираното заключение от
съдебномедицинската експертиза. В своите показания св.Г. категорично
заяви, че докато ищцата, с която съжителстват на съпружески начала, била в
болнични у дома си за срок от два месеца изпитвала силни болки и предвид
наличието на гипсова имобилизация на крака единствено лежала. Свидетелят
заяви, че ищцата освен, че не можела да се придвижва из жилищното
пространство и се налагало той да я пренася на ръце, не била в състояние и да
се обслужва сама, като отново свидетелят е водел до тоалетната, къпел я,
носел й на табла храната в леглото, за да се храни. Освен всички тези
дейности по обслужване на ищцата свидетелят се занимавал изцяло с
домакинството и грижите за 9-годишната им дъщеря през този период. Също
от показанията на св.Г. става ясно, че след свалянето на гипса още дълго
време ищцата изпитвала силни болки, не можела да се придвижва сама до
работното си място и се налагало той да я кара с автомобила до там и
обратно. За изпитваните от ищцата силни болки, нарушенията на съня,
изпитвания дълго време след сваляне на гипса дискомфорт от отичане на
наранения крак и страха при придвижване да не пострада отново,
свидетелства в своите показания и св.Н.. Същевременно в своето заключение
съдебномедицинската експертиза сочи, че след понесената травма на ищцата
е проведена гипсова имобилизация за 30 дни, покой 60 дни с присъдена
временна неработоспособност, рехабилитация, както и медикаментозно
лечение. Според вещото лице, обичайният срок за възстановяване при тези
счупвания е с продължителност от 45 до 60 дни, но предвид твърденията на
ищцата, че й било необходимо време от около година да възстанови ходенето,
експертизата заявява, че може да се обясни с продължаващото чувство на
болка. Същевременно вещото лице категорично сочи, че счупването на
външния глезен е в пряка причинна връзка с пропадането в шахтата. Наред с
гореизложеното от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
несъмнен начин се установява, че ищцата е посещавала психолог, тъй като не
е съумяла сама да се справи с емоционалния дискомфорт и психическото
напрежение, които са се породили след травмата. При тези данни по делото и
с оглед на събраните писмени и гласни доказателства в настоящото
производство съдът приема за изцяло доказани претърпените от ищеца
неимуществени вреди и причинната връзка между деянието и тяхното
настъпване. В действителност, преживяното е оставило неприятен и тревожен
9
отпечатък върху психиката на ищцата, изразяващ се в претърпените както по
време на инцидента, така и след това страх, притеснения, усещане за
безпомощност и съществуващото усещане, че вече няма да може да се
занимава със спорт и да продължи активния си начин на живот занапред.
Определено тези преживявания са оставили негативни последици у ищцата и
са наложили промяна в обичайното й ежедневие след инцидента. В този
смисъл, при спазване принципа за справедливото обезщетяване по чл. 52 от
ЗЗД съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди се явява
доказан и основателен до размера на 13 000 лв., поради което следва да се
уважи в пълния предявен размер.
По отношение на претендираните имуществените вреди, изразяващи се
в разходите, които ищцата е направила във връзка с лечението на получената
травма, съдът също намира иска за доказан както по основание, така и по
размер. Несъмнено в случая са налице достатъчно данни, от които може да се
направи извод, че ищцата е закупила медикаменти, които са й предписали и е
приемала, патерицата, с която се е придвижвала, както и че е посещавала и
заплащала консултации с психолог, който й е помагал да се справи с
натрупаните негативни емоции и дискомфорт. В това отношение съдът не
кредитира заключението на съдебномедицинска експертиза, в частта, в която
вещото лице сочи, че единствените доказани с разходни документи разходи,
които са били необходими за лечението на счупването на глезена възлизат на
134,50лв. Според вещото лице, единствено използваните и доказани като
разход медикаменти са „Клексан“ и метална патерица. По делото не се
съдържали разходни документи, удостоверяващи употребата на други
лекарствени средства. Наред с това обаче в своите показания съжителят на
ищцата заяви, че същата сама си е слагала инжекции, тъй като нямало кой да
й ги поставя, а също така, че е приемала медикаменти. По несъмнен начин,
както от свидетелските показания, така и от издаденото от психолога
удостоверение се установи, че ищцата е ползвала специализирана
психологична помощ за справяне с последиците от травмата за нейната
психика. При тези данни по делото съдът счита, че при съвкупна преценка на
събраните писмени и гласни доказателства в настоящия процес и в тяхната
взаимна връзка, следва извода, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в
пълния предявен размер, поради което иска следва да се уважи в неговата
цялост.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ответника за
наличие на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от ищцата,
поради неспазване от нейна страна на правилата за движение по пътищата,
доколкото не е пресякла пътното платно по пешеходната пътека, а точно в
този участък, където се намирала процесната шахта. От данните по делото не
се установява по несъмнен начин, че в близост до мястото е имало маркирана
и обозначена пешеходна пътека, по която ищцата е можела да премине
безпрепятствено на отсрещния тротоар. Ето защо, не могат да се правят
изводи, че ищцата не се е придвижила неправилно по пътното платно.
10
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
размер общо на 2391,58лв., от които 580лв. – държавна такса, 200лв. –
възнаграждение за вещо лице, 20лв. – депозит за свидетел, 1591,58лв. –
адвокатско възнаграждение
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Хасково, пл. „Общински“ №1, представлявана от
кмета Станислав Дечев, ЕИК *********, да заплати на С. И. Д. с
ЕГН:********** от гр.Д., със съдебен адрес **********, адв.Н. Т. Т., сумата
от 239,86лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие непозволено увреждане, настъпило на 09.08.2021г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 09.08.2021г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл. „Общински“ №1, представлявана от
кмета Станислав Дечев, ЕИК *********, да заплати на С. И. Д. с
ЕГН:********** от гр.Д., със съдебен адрес **********, адв.Н. Т. Т., сумата
от 13000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие непозволено увреждане, настъпило на 09.08.2021г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 09.08.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл.“Общински“ №1, представлявана от
Кмета Станислав Дечев, да заплати на С. И. Д. с ЕГН:********** от гр.Д., със
съдебен адрес **********, адв.Н. Т. Т., направените по делото разноски
общо в размер общо на 2391,58лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
11