Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 28.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав на публично заседание
проведено на 30.11.2017 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
и при секретаря Анета Христова , като разгледа
докладваното от съдията Дилова гр.д. № 1837 по описа на съда за 2017г. и на
основание закона и данните по делото, за да се произнесе взе предвид следното:
В
ПлРС е депозирана е ИМ от А.Л.М. от гр. ***против Д.И.Д. ***, в която се твърди че на 08.08.2003г. ищецът е регистрирал внесения
от него лек автомобил марка ***, който е оставил за продажба в автокъща
собственост на ЕТ“В.С.“***, в момента „Глобус комерс“ ЕООД с управител и
едноличен собственик на капитала В.С., който е следвало да го продаде. Твърди
се, че още същия ден ответникът е взел всички документи- голям и малък талон,
като е заплатил частично договорената цена.Твърди се, че ответникът е отказал
автомобила да бъде прехвърлен по надлежния ред. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на лек автомобил марка ***, рама WDB1240211B278488, бензинов
двигател № 10296310065804 Е9.1 обем 2000 куб.м. с рег. № ***, както и да го
осъди да предаде владението.
Ответникът чрез назначения му особен представител е
представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Прави възражение, че
е придобил лекия автомобил по давност.В срока по чл. 131 от ГПК е предявил
насрещен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Ищецът е признал предявения насрещен иск и е поискал от съда
да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ал.1 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира за установено следното
Видно от представената по делото справка от ПП КАТ ***е,
че лек автомобил марка *** с ДКН *** е собственост на А.Л.М..
Видно от представената по делото нотариална покана е, че
ищецът е поискал от ответникът в едноседмичен срок от връчването на поканата да
върне лекия автомобил. Видно от удостоверяването е, че нотариалната покана е
връчена на 28.05.2015г.
По делото е представено постановление от РП ***за отказ да
се образува наказателно производство, от което се установява че автомобилът е
закупен със средства на работодателя на ищеца, но след докарването на
автомобила в ***е бил регистриран на името на ищеца. Установено е, че през
2003г. С. е продал и предоставил владението на лекия автомобил на трето лице Д.Д.,
но автомобилът не е бил прехвърлен по съответния законов ред.
От показанията на свидетеля В.С. се установява, че през 2003 година А.М. е оставил в автокъщата му лек
автомобил „***“ , който след няколко месеца е бил закупен от ответника. Според
свидетеля при подписване на договора купувачът е заплатил 90 % от сумата и е
останал да дължи сумата от 10 %. Според свидетеля тогава е бил подписан договор, както и са
предали на купувача автомобила и двата талона.Според свидетеля той лично е
търсил многократно купувача за да му бъде прехвърлен автомобила, но последния е
обещавал че ще дойде, но и досега автомобилът се води на А., който плаща
глобите и застраховката.
За успешното провеждане на реивандикацията следва
да са налице три кумулативно предвидени предпоставки, а именно: ищецът следва
да докаже, че е собственик на вещта и че
ответникът владее вещта без правно
основание.
От показанията на
разпитания по делото свидетел се установява, че
ищецът е предал на ответника владението на лекия автомобил, както и
малкия и големия талон през 2003г. и оттогава ответникът владее автомобила. От
показанията на свидетеля е видно, че ответникът е търсен многократно за да му
бъде прехвърлена собствеността и заплати цената на автомобила, но това е
останало без резултат. Видно от представената нотариална покана, връчена на
ответника е че през 2015г. ищецът е поискал от ответника да му върне
автомобила, което той не е сторил и досега.
При
тези данни по делото съдът извежда извода,че твърденията в отговора на исковата
молба от страна на ответника, затова че е упражнявал и упражнява фактическа
власт върху процесното МПС с намерение за своене в качеството му на
добросъвестен владелец са установени и доказани макар и само на база
свидетелските показания. Ищецът е признал насрещния иск. Ето защо и при липса
на оспорване от страна на ищеца съдът приема че ищецът като добросъвестен
владелец на моторното превозно средство след като е упражнявал фактическа власт
върху същото с намерение за своене а и видимо необозпокоявано от никого, то
основанието на насрещния иск е доказано. При така изложеното съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 80, ал.1 ЗС и ответникът е придобил въз
основа на оригинерно основание лекия автомобил .
С оглед изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките
за успешното провеждане на
ревандикационния иск, а именно ищецът не
е собственик на лекия автомобил, тъй като ответникът е придобил по давност
собствеността върху него, ответникът
владее вещта, но я владее на правно основание, поради което предявения иск с правно
основание чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен.
Следва
да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникъте собственик
на процесния лек автомобил на основание
придобивна давност.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
А.Л.М. ЕГН ********** *** против Д.И.Д.
ЕГН ********** ***1 иск с правно основание чл. 108 от ЗС с
петитум да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на лек автомобил марка „***“ модел „200 Е“, рама WDB1240211B278488 бензинов двигател №
10296310065804 Е 9.1 обем 2000 куб. см. година на производство 1900 с ДКН *** ***и
се осъди ответника да му предаде владението на лекия автомобил като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА по отношение на А.Л.М. ЕГН ********** *** , че Д.И.Д. ЕГН
********** ***1 е придобил по давност собствеността върху лек
автомобил марка „***“ модел „200 Е“, рама WDB1240211B278488 бензинов двигател №
10296310065804 Е 9.1 обем 2000 куб. см. година на производство 1900 с ДКН *** ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: