РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. П., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно
наказателно дело № 20211230200384 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 ЗАНН, във връзка с чл.185, ал.2,
във вр. с чл.185, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и
е образувано по жалба на ЕТ„П. 96-П.Г.“ ЕИК:***,със седалище и адрес на
управление –гр.П.,ул.“Б.“ №35,ет.5,ап.15,представлявано от прокуриста К. П.
Г. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№514107-F532391/27.05.2020г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП.
С жалбата се прави оспорване на нарушението с твърдението, че фактите
изложени в наказателното постановление не отговарят на
действителността.Излагат се съображения и за приложението на чл.28 ЗАНН-
липса на други нарушения на санкционирания търговец по ЗДДС, липса на
вредни последици.
Иска се от съда да постанови решение, с което наказателното постановление
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
1
процесуалния представител-адв.В.П.,която поддържа жалбата, оспорва
нарушението и иска НП да бъде отменено.Като основания за отмяна изтъква
оспорения протокол за извършена проверка,в който изрично е записано,че
проверката започва в присъствието на собственика на търговеца-П. К. Г.,а
безспорно в производството се установи,че в магазина работи и
същевременно проверката в случая е отпочнала в присъствието на прокуриста
К. П. Г..Изтъква се твърдението,че проверката е извършена в неработен ден за
търговския обект-неделя,когато прокуристът се е намирал в обекта само за да
подреди получената стока,за което в производството са събрани гласни
доказателства.При условията на алтернативност предлага ако съдът
прецени,че е налице осъществен състав на административно нарушение,да
възприеме случая за маловажен като отчете,че нарушението е за първи път,че
търговският обект представлява гаражно магазинче,че прокуристът е
възрастен човек/пенсионер/.Претендира заплащане на разноски в размер на
300 лева.
За ТД на НАП-София се явява М.И. Ц.-З. -главен юрисконсулт при ТД на
НАП-София, упълномощена от АНО с пълномощно №24-00-257/01.10.2019г.,
която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Сочи, че едноличният търговец е извършил
констатираното нарушение,поради което наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.Подробни съображения излага в писмено становище.Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите Л. Г.
Б. и Е. В. Е.,и двамата в качеството им инспектори по приходите в ТД на
НАП-София,изслушани са обясненията на прокуриста К. П. Г. както и на
собственика на ЕТ-П. К. Г..Разпитан е и свидетеля К.А.Ч..
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.11.2019 г. /неделя/ в 18.24 часа от свидетелите Л. Г. Б. и ЕМ. ВЛ. ЕВТ.,
и двамата инспектори по приходите в ТД на НАП София е извършена
2
проверка на търговски обект – магазин за промишлени стоки,находящ се в
гр.П.,ул.“Б.“ №35,стопанисван и експлоатиран от ЕТ„П. 96-П.Г.“ ЕИК:***,с
физическо лице-търговец-П. К. Г. и прокурист-К. П. Г..Търговският обект
представлява гаражен магазин,от т.нар. смесен тип-продават се
безалкохолни,чорапи,картофи,праз ,метли и др.
Двамата инспектори извършвали проверки на търговски обекти ,намиращи се
на територията на гр.П. в почивните дни като този обект забелязали,че работи
и в събота.Ето защо,отивайки в неделя и установявайки ,че е
отворен,пристъпили към извършването на контролна покупка,за което взели 1
връзка праз лук,намираща се пред магазина на стойност 1.00лев,за която
покупка не получили касов бон,след приемането на парите от лицето К. П.
Г..Последвала легитимация от свидетелите по делото,които установили ,че в
обекта се намира монтирано, технически изправно, функциониращо, с
изградена дистанционна връзка с НАП фискално устройство модел Tremol
S21 , с номер на фискално устройство ZK1344988, номер на фискална памет
50172154, регистрирано с потвърждение в приходната администрация с №
4268312/21.06.2019г. като фискалното устройство притежава функциите
„служебно въведени" и „служебно изведени" суми.
От фискалното устройство е изведен дневен Х отчет №000455/24.11.2019г на
стойност 00,00 лева,от който е видно,че сумата от 1.00лв,представляваща
прието плащане в брой за извършената контролна покупка не е отразена като
регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка.Освен това
установили и фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 97,30
лв., т.е установена била положителна разлика в касовата наличност,която не е
отразена във фискалното устройство в момента на извършването чрез
функцията „служебно въведени суми“.
Констатирайки посоченото,проверяващите съставили протокол за извършена
проверка 24.11.2019г.
Поради констатираното е прието че на 24.11.2019 г. в 18.24ч , ЕТ„П. 96-П.Г.“
ЕИК:*** не е изпълнил задължението си да регистрира и отчете извършената
продажба в търговския обект, чрез издаване на фискална касова
бележка,което представлява нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС,поради което
е съставен АУАН № F532391/26.12.2019г. АУАН е връчен на прокуриста К.
3
П. Г. на 26.12.2019г.
Въз основа на съставения акт,Началникът на отдел „Оперативни дейности“
София в ЦУ на НАП е издал наказателно постановление
№514107-F532391/27.05.2020г,в което е отразена същата фактическа
обстановка и е направен извод за осъществяване на нарушение на чл.118,ал.1
от ЗДДС.С наказателното постановление АНО е наложил имуществена
санкция на основание чл.185,ал.1 от ЗДДС в размер на 500/петстотин/лв.
Отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка изцяло се оспорва с
твърдението,че проверката в търговския обект е отпочнала в присъствието на
прокуриста К. П. Г.,който изцяло се занимава с търговската дейност,а
собственикът на ЕТ„П. 96-П.Г.“ –П. К. Г. е учител,за което бяха представени
писмени доказателства,поради което отразеното както в АУАН,така и в
издаденото наказателно постановление ,както и отразеното в протокола за
извършена проверка,че плащането на закупената 1 връзка праз лук е прието
от П. К. Г.,че описът на парите в касата е извършен от него,както и че в
негово присъствие е започнала проверката не съответстват на
действителността.
Във връзка с проведеното оспорване,от събраните гласни доказателства в
производството,в резултата на проведените очни ставки се установи,че в
търговския обект се е намирал К. П. Г./прокурист/,че именно той е продал
връзката праз на свид.Л.Б.,че К. П. Г. е съставил описа на парите в касата,а
неговият син-П. К. Г. е отишъл по-късно в магазина,след като е бил извикан
от баща си.При отиването му в магазина,свид.Л.Б. пишел протокола за
извършена проверка,в който вписал неговото име,тъй като е собственик и
управител на ЕТ„П. 96-П.Г.“,след което протокола му бил предявен и той го
подписал.
Основното оспорване в производството се проведе на плоскостта,че
проверката в търговския обект е извършена в неработен ден/неделя/ и в този
ден магазинът е бил отворен единствено за получаването и подреждането на
стока.Поддържа се твърдението,че магазинът работи при ненормирано
работно време от понеделник до петък,а не от понеделник до неделя както е
вписано в протокола за извършена проверка.Събраните доказателства в тази
насока са следните:
4
Свид.Л. Б. сочи:“Обектът е гараж с всякакви стоки-
гащи,чорапи,безалкохолни,на щендер отвън имаше праз,картофи,метли,в
общи линии гаражен магазин.Имаше консуматори,клиенти,които
консумираха питиета пред заведението на маса с пейки.В П. извършвахме
проверки в събота и неделя.Локализирахме този обект,че работеше и в
събота.В самите обяснения лицето посочи,че обектът е отворен за
получаването на стока от 16.00ч.
Връзките праз бяха до вратата отвън на щендер.Имаше щендер с картофи и
метли.Празът се намираше пред вратата на магазина на щендер,изложен пред
търговския обект.“
Тези показания продължават да се поддържат от актосъставителя и при
извършените очни ставки:“Връзката праз я взех отвън,пред вратата на
магазина.До връзката праз имаше някакъв стилаж,имаше нещо на него-метли
имаше,картофи също“.
В тази насока са показанията и на свид.Е. Е..“Обектът беше отворен,точно
пред обекта имаше рафт,на който имаше и други зеленчуци и праза беше там
отпред,имаше картофи,някакви метли,но точно на входа на обекта,не вътре в
самия обект“.
При извършените очни ставки и двамата свидетели проверяващи не посочиха
с категоричност,че седящите на маса пред магазина хора са били клиенти на
същия,тъй като не са извършвали проверка в тази насока.
Твърдението на прокуриста и собственика на едноличния търговец е ,че
магазинът не е работил,а е бил отворен единствено за получаването на
стока.Прокуристът К.Г. сочи:“Синът ми донесе картофите в
чувалчета,около 10кг. чувалче и праз около 10 топчета.Две мрежи от по
10кг картофи.“Обяснява,че празът се намирал пред магазина,за да го направи
на връзки по 5броя и тъкмо приключил с тази дейност,когато пристигнали
проверяващите.Поради тази причина празът се намирал пред магазина,иначе
го съхранява в автомобила,тъй като е със силна миризма. Относно картофите
обяснява ,че трябвало да се изсипят от мрежестите чували в касетки и да
ги сортира,да отдели загнилите.Тези обяснения прокуристът К.Г. сочи при
извършените очни ставки в последното съдебно заседание.А при
първоначалния му разпит в предходно съдебно заседание твърди:“ Картофите
5
прибирам вътре, а празът оставям в колата,защото мирише. Нямаше други
неща, само празът беше от вън“.
Следва да се отбележи,че промяната в неговите обяснения се дължи на
посоченото от свидетелите/проверяващи/,че отвън на щендер пред магазина е
имало картофи и метли,изложени за продажба.
Същевременно синът му-собственик и управител на търговското
предприятие-П.Г. сочи,че е доставил на баща си 5 или 10 връзки праз,по
3бр. връзката,но след това не е категоричен дали празът е бил на снопчета
,не е сигурен дали е доставил и картофи.Но „картофи ако сме карали са
били в касетка“.
С оглед на така описаните противоречия в обясненията на прокуриста К. П. Г.
и на собственика П. К. Г., състоящи се в липсата на безспорност относно вида
на доставената стока,начина по който е била доставена в магазина,съдът не би
могъл да приеме за безспорен факта,че в този ден търговският обект е бил
отворен единствено за получаването на стока.Двамата
свидетели/проверяващи /са категорични,че отвън,пред магазина е имало
връзки с праз,а картофите и метлите/не само една метла и лопатка/са били
поставени на щендер.Тези техни показания остават непроменени в хода на
съдебното следствие.Докато показанията на прокуриста и собственика Г.и са
вътрешно противоречиви ,както са налице противоречия и в обясненията на
двамата.Прокуристът К.Г. при разпита си твърди,че отвън ,пред магазина се е
намирал единствено праза,а картофите се намирали в магазина,но при очните
ставки вече сочи,че и празът и картофите се намирали отвън.Празът трябвало
да почисти и направи на връзки/снопчета/,а картофите му били доставени в
чували и трябвало да ги сортира.Неговият син и собственик на търговското
предприятие П.Г. пък твърди,че доставил праза на връзки,за картофи,че е
доставил не е сигурен,но ако имало такива,то те са били в касетка.
Всички тези противоречия дават основание на съда да не приеме изложената
теза,оспорваща факта на работещ в неделя магазин.Както собственикът на
търговското предприятие,така и прокуристът,на който е предоставено
управлението на търговския обект са заинтересовани лица,поради което в
тази им част съдът не кредитира обясненията им,а счита същите за тяхна
защитна позиция.В качеството на свидетел беше разпитан К.А.Ч.,който също
е близък на семейството, тъй като е съпруг на съпругата на П.Г..Свид.Ч. с
6
показанията си потвърждава изложената теза за доставянето на картофи и
праз в същия ден,поради която причина магазинът е бил отворен.Съдът не
кредитира неговите показания поради същата причина-липса на обективност
и безпристрастност,поради близките отношения със страната.
И двамата свидетели /проверяващи/ сочат,че картофите и метлите се
намирали на щендер пред магазина,празът също е бил поставен пред
магазина.Никой от тях не посочи,че К.Г. е извършвал дейност, свързана с
прибирането на стока или подреждането на такава.Установява се ,че празът
също е бил на връзки и въпреки твърдението,че поради миризмата му се
прибира в автомобила ,при идването на проверяващите,той не е бил прибран,а
се е намирал пред вратата на магазина.В тази връзка следва да бъде отразено
и посоченото от свидетелите,че последните са извършвали проверки на
територията на гр.П. в събота и неделя и този търговски обект е забелязан от
същите да работи и в събота.Именно поради тази причина са извършили
проверка на следващия ден-в неделя.Ето защо,съдът възприе като доказано
работното време отразено в протокола за извършена проверка /от понеделник
до неделя на ненормирано работно време/.
Относно представянето на касовата книга и констатациите извършени от
съда,че видно от водената касова книга търговският обект е отбелязан като
неработещ в събота и неделя,следва да се обърне внимание на факта,че на
22.11.2019г/петък/ като наличност в края на деня е отразена сумата от
90.80лв.Тази сума е посочена като наличност в началото на деня на
23.11.2019,както и на 24.11.2019г.Същевременно,съгласно приложения опис
на парите в касата на търговския обект проверяващите установяват сумата от
97,30 лв,тоест установява се положителна разлика ,която разлика според съда
е още едно доказателство ,че в този ден магазинът е работил.
При така установеното от фактическа страна,съдът приема от правна страна
следното:
Относно допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и от надлежно
лице,имащо качеството на нарушител. Наказателното постановление е
връчено лично на собственика и управителя на ЕТ„П. 96-П.Г.“ на 20.04.2021
г. от актосъставителя,а жалбата е депозирана в РС-П. на 27.04.2021г. Поради
7
това жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата.
Производството е от административно-наказателен характер. Предмет на това
производство са обществените отношения, свързани с нарушаване на
установен административно-правен режим,за което се предвижда налагане на
административно наказание по предвидения от закона ред.
ЕТ„П. 96-П.Г.“ е привлечена към административно-наказателна отговорност
за нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС.Събраните по делото доказателства
сочат, че на 24.11.2019г. в търговския обект,представляващ магазин за
промишлени стоки,стопанисван от ЕТ„П. 96-П.Г.“ е извършена продажба на
1бр.връзка праз лук, на стойност 1 лев,който е заплатен от
проверяващите,плащането е прието от прокуриста К.Г.,но за извършената
продажба не е издаден касов бон от регистриран, технически изправен и
работещ електронен касов апарат с фискална памет, какъвто се е намирал в
обекта. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1, предл. първо от ЗДДС въвежда в
задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице,да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.
118, ал. 3 от ЗДДС, фискалната касова бележка /фискалният бон/ е хартиен
документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства/, издаден от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип. По силата на
законовата делегация от чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, редът и начинът за издаване
на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената наредба, всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки
или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /ФУ/, освен в изрично посочените в същата
норма случаи, какъвто не е разглежданият.
В разглеждания случай не се спори, че на посочените по-горе дата и
8
час/24.11.2019г в 18.24ч/в търговския обект на жалбоподателя е извършена
продажба на стока ,която е заплатена на място в брой и при която е следвало
да бъде издадена касова бележка от фискалното устройство.
Ето защо, чрез неизпълнението на цитираното по-горе нормативно
установено задължение, жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Деянието е обявено за наказуемо по
административен ред със санкционната норма на чл.185,ал.1 от ЗДДС,
съгласно която, на едноличните търговци и юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева.В настоящия казус на
едноличния търговец е наложената минималната по закон имуществена
санкция.
Констатираното административното нарушение е формално, съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, свързано с неизпълнение на
задълженията по регистриране и отчитане на извършеното плащане, чрез
неиздаване на фискална касова бележка от касов апарат, регистриращ
продажбата. Нарушението е извършено с неиздаването на изискващата се
фискална касова бележка от фискално устройство в обекта, стопанисван от
едноличния търговец, като без значение в случая е стойността на
осъществената продажба, който факт е достатъчен деянието да бъде
определено като административно нарушение.Ето защо,без значение за
отговорността на едноличния търговец е факта,дали плащането е прието от
прокуриста К.Г.,така както в действителност се е случило или от собственика
на търговското предприятие П.Г.,който е отишъл в магазина в един по-късен
момент,когато вече се е съставял протокола за извършена проверка.Т.е
,предвид проведеното оспорване,че не отговаря на действителността
отразеното в ПИП ,че контролното плащане е прието от П.Г. ,действително се
доказа по безспорен начин в производството от всички събрани гласни
доказателства.Но както съдът посочи ,дори и да не цени ПИП относно този
факт,тъй като безспорно установеният е друг,тази неточност не може да
обоснове съществено процесуално нарушение,което да ограничава
процесуалните права на жалбоподателя в производството,тъй като
последният е наясно каква проверка е извършена,какво е констатирано при
нея и за какво нарушение е съставен АУАН,като последният е и връчен,за
което липсват възражения.
9
Не е елемент от състава на нарушението ниската стойност на реализираната
покупка,което да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на
деянието,за да бъде приложен чл.28 ЗАНН.Нарушението е формално и с
факта на установяването му законодателят презумира настъпването на
неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно
значими по презумпция на закона,за да подлежат на санкциониране. Следва
да се има предвид,че проверяващите нямат за цел да купят продукти на
висока стойност,а целта е проверка дали за определен закупен продукт,т.нар
„контролна“ покупка ще бъде издаден касов бон.Ето защо ,е и неоснователно
позоваването на ниската стойност на извършената продажба,обосновавайки
незначителност на вредните последици.Деянието не обуславя по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от същия
вид,поради което чл.28 ЗАНН е неприложим.Извършването на нарушение за
първи път, обстоятелството,че прокуристът е пенсионер, не водят до извод за
липса на обществена опасност на деянието.Тези обстоятелства са взети
предвид от наказващия орган с оглед разпоредбата на чл.17 ЗАНН при
определяне размера на имуществената санкция,която е определена в
минималния такъв.
С оглед на изложените по-горе съображения за правилност на издаденото
наказателно постановление за нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС,което макар
и извършено в неделя е констатирано във време,когато магазинът е работил и
като отчете липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила ,които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
търговеца,съдът намира,че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото основателно е направеното искане от юрисконсулт
М. Ц.-З.,в качеството й на пълномощник на на Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП–София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.На основание чл. 63д, ал. 1 и ал.4 от ЗАНН
във вр. с чл.143,ал.4 от АПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид правната сложност и извършените действия-
10
явяване в едно съдебно заседание и депозиране на писмено становище по
делото,съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за
процесуално представителство следва да бъде определен минималния такъв
от 80.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.5,във вр. с ал.9,във вр. с
чл.58д,т.1 ЗАНН, във вр. с чл.63д, ал. 1 и ал.4 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№514107-F532391/27.05.2020г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП,с което на ЕТ„П. 96-П.Г.“ ЕИК:***,със
седалище и адрес на управление –гр.П.,ул.“Б.“ №35,ет.5,ап.15,представлявано
от прокуриста К. П. Г., за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, на осн. чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/
лева.
ОСЪЖДА ЕТ„П. 96-П.Г.“ ЕИК:*** ,със седалище и адрес на управление –
гр.П.,ул.“Б.“ №35,ет.5,ап.15,представлявано от прокуриста К. П. Г. ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите-
гр.София,бул.“Цариградско шосе“ №111, направените разноски по делото в
размер на 80/осемдесет / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Благоевград, по реда на АПК, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11