Р Е Ш
Е Н И Е №83
Гр.Варна, 13.04.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на осемнадесети февруари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Т.
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 31 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано след отмяна от ВКС с решение № 188 от 14.01.2020г. по
т.д.№ 106/19г., ІІ т.о. на решение на АС – Варна № 194 от 23.07.2018г. по
в.т.дело № 193/18г., в частта му, с която след частична отмяна на решение № 13
от 05.01.2018г. по търг.дело № 1768/14г. на ВОС по предявени от „Банка ДСК“ ЕАД
искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК е признато за установено, че
„Астрабилд“ ЕООД дължи на банката - ищец
по сключен с нея договор за кредит за оборотни средства от 22.05.2009г. сумата
45 973.90лв. /13 броя месечни вноски с падежи в периода 25.05.2013г. –
03.06.2014г./, от която: главница в размер на 42 250лв. и редовна лихва в
размер на 3 723.90лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 03.06.2014г. до
окончателното погасяване на задължението, а П.С.Н., в качеството му на
поръчител по същия договор за кредит, и дължи в условията на солидарност с кредитополучателя „Астрабилд“ ЕООД сумата
20 506.08лв. /6 броя месечни вноски с падежи в периода 25.12.2013г. –
03.06.2014г./, от която главница в размер на 19 500лв. и редовна лихва в
размер на 3 723.90лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 03.06.2014г. до окончателното
погасяване на задължението.
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София срещу
решение № 13 от 05.01.2018г. по търг.дело № 1768/14г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частите му, с които са отхвърлени установителните искове на
банката срещу „Астрабилд“ ЕООД и П.С.Н. в посочените по-горе размери.
Твърди се
във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.
Твърди че в хода на първоинстанционното производство банката успешно е доказала
факта на съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото, изпълнението на задълженията си, произтичащи от него както и размерът
на падежиралите и изискуеми вноски по кредита към датата на подаване на заявлението.
Твърди че при вземане, произтичащи от договор за банков кредит, дори и
предварително твърдяната предсрочна изискуемост да не е била надлежно обявена
на длъжника преди подаване заявлението по чл.417 от ГПК, не може да бъде
игнорирана съществуващата облигационна връзка между страните, обосноваваща
конкретни задължения, поети от кредитополучателя. Твърди също така, че съдът не
е съобразил факта и на настъпването на крайния падеж на задълженията по
процесния договор за кредит, настъпил в хода на производството преди
постановяване на първото първоинстанционно решение по търг.дело № 1768/14г.
Сочи че решението за отхвърляне на иска се основава единствено на липсата на
надлежно обявена на длъжниците предсрочна изискуемост на вземанията на банката.
Твърди че ненадлежно упражненото право на кредитора да обяви предсрочната
изискуемост на цялото задължение по договора не изключва дължимостта на онези
неизпълнени вноски за погасяването на кредита до момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК.
Моли съда да отмени обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което предявените от банката искове да бъдат
уважени, претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно
заседание писмена молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли
съда да я уважи, претендира направените по делото разноски.
Въззиваемите
страни „Астрабилд“ ЕООД със седалище с.Тутраканци, община Провадия и П.С.Н. ***,
в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразяват становище за
неоснователност на подадената жалба и молят съда да потвърди обжалваното
решение, претендират направените по делото разноски. В депозирана за съдебно
заседание от процесуален представител писмена молба изразяват становище за
неоснователност на жалбата и молят съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е установителен иск
след заповедно производство от „Банка ДСК“ ЕАД срещу „Астрабилд“ ЕООД и П.С.И.,
с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването
на вземания на банката по договор за кредит от 22.05.2009г., солидарно, за
които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Висящ пред
настоящата въззивна инстанция е само спорът за съществуването на падежирали вноски съответно за
кредитополучателя в размер 13 броя месечни
вноски с падежи в периода 25.05.2013г. – 03.06.2014г., включващи главница и
редовни договорни лихви и за поръчителя и солидарен длъжник П.С.Н., 6 броя
месечни вноски с падежи в периода 25.12.2013г. – 03.06.2014г.
Не е
спорно между страните при новото разглеждане на делото от въззивен съд сключването на 22.05.2009г.
между банката и кредитополучателя „Астрабилд“ ЕООД на договор за оборотни
средства в размер на сумата 75 000лв. със срок за погасяване 12 месеца и
продължаван със споразумения към договора, като последният договор срок за
погасяване на кредита е 25.07.2014г. С анекс № 4 към договора от 26.04.2013г. е
установен дължимия размер на главницата и страните са подписали нов погасителен
план. Не е спорно съществуването на договор за поръчителство от 20.05.2010г.,
по силата на който Н. се е задължил да отговоря спрямо кредитора за
задължението на кредитополучателя.
Не се е спорно в настоящето производство че
са налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, както и че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение изявлението на банката за обявяване на
предсрочната изискуемост не е достигнало до длъжника.
Няма спор и по отношение на размера на
падежиралите към 03.06.2014г., датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,
погасителни вноски, установени по допусната от първионистанционния съд
при първоначалното разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза в размер
на общо на сумата 45 973.90лв., от които главница 42 250лв. и договорни
лихви – 3 723.90лв. Няма спор и по съответния размер на вземанията за шестте
падежирали и незаплатени вноски за периода от 25.12.2013г. до 03.06.2014г., за
които поръчителят носи отговорност в общ размер на 20 506.08лв., от която
главница – 19 500лв. /шест вноски по 3 250лв. и договорна лихва в
размер на 1 006.05лв.
Няма твърдения от въззиваемите за пълно или
частично погасяване на задълженията в периода от издаване на заповедта за
изпълнение към момента.
Единственият спорен въпрос, останал за
разглеждане в настоящето производство, е по допустимостта по реда на предявен
установителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ е разрешен с
тълкувателно решение № 8/17 от 02.04.2019г. по тълк.дело№ 8/2017г. на ОСГТК на
ВКС. Съобразно задължителното за долустоящите съдилища разрешение е допустимо предявеният по реда на чл.422 ал.1
от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. Прието е също така, че разграничението на вноските с
настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и в исковата молба по чл.422 ал.1 от ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда
на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението.
С оглед на така
изложеното, въззивният съд намира, че предявеният от банката установителен иск
след заповедно производство за съществуване на вземания по договор за кредит от
22.05.2009г. следва да бъде уважен по отношение на кредитополучателя за всички
незаплатените вноски с настъпил падеж към датата подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК, съобразно предмета на настоящето производство. По отношение на
поръчителя вноските преди 25.12.2013г. са извън предмета на настоящето въззивно
производство, а искът за установяване на съществуването на вземане на банката
за последните шест незаплатени погасителни вноски до датата на подаване на
заявлението за незабавно изпълнение е допустим, доказан и основателен и следва
да бъде уважен.
Предвид на това
решението на първата инстанция в обжалваните в настоящето производство части
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете на
банката до посочените по-горе в решението размери следва да бъдат уважени.
По отговорността
за разноски:
При определяне на
дължимите разноски въззивният съд съобразява само размера на висящите пред него
искове.
Въпросът за
разпределяне отговорността за разноски за заповедно производство и за
производството пред ВОС при първото разглеждане на делото, е разрешен с
първоинстанционно решение № 626 от 21.07.2015г., което не е отменено или
изменено в частта за разноските при инстанционния контрол.
Предвид резултата
от настоящето въззивно обжалване по аргумент от чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК
въззивникът „Банка ДСК“ ЕАД не дължи на „Астрабилд“ ЕООД направените по делото
разноски за всички инстанции до момента освен присъдените с решение № 626 от
21.07.2015г. съразмерно отхвърлената част от исковете, по които съдебният акт е
влязъл в сила. „Банка ДСК“ ЕАД не дължи и на П.Н. направените по делото
разноски за всички инстанции до момента освен вече присъдените с решение № 626
от 21.07.2015г. по търг.дело № 1768/14г. по описа на ВОС и с решение № 194 от
23.07.2018г. по в.търг.дело № 193/18г., съразмерно отхвърлената част от исковете
срещу него, по които съдебният акт е влязъл в сила.
В полза на „Банка
ДСК“ следва да бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение за всички инстанции, без вече присъдените с решение с решение №
626 от 21.07.2015г. съразмерно уважената от исковете. При определяне на размера
им въззивният съд съобрази настоящия изход на спора и предмета на всяко от
производствата с оглед влизане в сила на част от решението по в.търг.дело №
193/18г. Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение за всяка от
инстанциите въззивният съд определя в максималния размер по чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, без да бъде увеличавано по реда на
ал.2 от същия текст. С оглед за всички производства до момента, без
първоначалното разглеждане на иска от първа инстанция „Астрабилд“ ЕООД следва
да бъде осъдена да заплати на банката сумата 532.86лв. разноски и сумата 900лв.
– юрисконсултско възнаграждение, а П.Н. – 237.68лв. – разноски и 567.62лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 13 от 05.01.2018г. по търг.дело № 1768/14г. по описа на Окръжен съд
Варна, в частите му, с които са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД
искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, с които да се приеме, че
„Астрабилд“ ЕООД дължи на банката по договор за кредит за оборотни средства от
22.05.2009г. сумата 45 973.90лв. /13 броя месечни вноски с падежи в
периода 25.05.2013г. – 03.06.2014г./, от която: главница в размер на
42 250лв. и редовна лихва в размер на 3 723.90лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК – 03.06.2014г. до окончателното погасяване на задължението, а П.С.Н.,
в качеството му на поръчител по същия договор за кредит, и дължи в условията на
солидарност с кредитополучателя
„Астрабилд“ ЕООД до размера на сумата 20 506.08лв. /6 броя месечни вноски с
падежи в периода 25.12.2013г. – 03.06.2014г./, от която главница в размер на
19 500лв. и редовна лихва в размер на 3 723.90лв., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 03.06.2014г. до
окончателното погасяване на задължението и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, че „Астрабилд“ ЕООД дължи на
банката по сключен с нея договор за кредит за оборотни средства от 22.05.2009г.
сумата 45 973.90лв. /13 броя месечни вноски с падежи в периода
25.05.2013г. – 03.06.2014г./, от която: главница в размер на 42 250лв. и
редовна лихва в размер на 3 723.90лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
03.06.2014г. до окончателното погасяване на задължението, и П.С.Н., в
качеството му на поръчител по същия договор за кредит, и дължи в условията на
солидарност с кредитополучателя „Астрабилд“ ЕООД сумата 20 506.08лв. /6 броя
месечни вноски с падежи в периода 25.12.2013г. – 03.06.2014г./, от която
главница в размер на 19 500лв. и редовна лихва в размер на
3 723.90лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК – 03.06.2014г. до окончателното погасяване на задължението, за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №
7225/2014г. по описа на ВРС, ХХІ състав.
ОСЪЖДА
„Астрабилд“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Тутраканци, община Провадия,
ЕИК *********, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, ЕИК
*********, сумата 532.86лв. /петстотин тридесет и два лева и осемдесет
и шест стотинки/, разноски и сумата 900лв. /деветстотин лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА П.С.Н. ***, ЕГН **********, да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 237.68лв. /двеста
тридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ и 567.62лв. /петстотин
шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: