№ 268
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20251800500299 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4 от 07.01.2025 г. по гр. д. № 354/2024 г. по описа на РС – Пирдоп е
изменен размерът на определената по гр. д. № 398/2019 г. по описа на РС – Пирдоп месечна
издръжка за детето А. Я. М., дължима от баща му Я. М. А., като същият е увеличен от
размера от 150 лв. на размера от 300 лв. и бащата е осъден да плаща месечна издръжка в
размер на 300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 10.06.2024 г., до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата
на падежа до плащането, като е допуснато предварително изпълнение на решението в частта
за присъдената издръжка. С решението искът е отхвърлен за разликата над уважения размер
от 300 лв. до пълния предявен размер от 360 лв. и са присъдени разноски в полза на съда и
на ищеца.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в частта,
в която искът за изменение на издръжката е уважен за частта над минималния законово-
определен размер на същата с оплаквания за неправилност в тази част, като се иска
отмяната му в същата част и постановяване на друго решение, с което искът бъде отхвърлен
в посочената част.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ищеца в
1
първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и са изложени доводи за
правилност на решението в обжалваната част, като се иска потвърждаването му в същата.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна,
съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:
За да определи необходимата на ищеца месечна издръжка и съответно каква част от
нея следва да се поеме от бащата, първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка
на доказателствата по делото и на всички релевантни факти, като е постановил правилно и
обосновано решение. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от въззивния съд,
поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Следва да се добави следното с оглед изложените във въззивната
жалба оплаквания:
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд не е мотивирал надлежно
извода си, че за издръжката на детето са необходими 600 лв. месечно. Първоинстанционният
съд е обсъдил релевантните за този извод факти - отчел е минималният размер на
издръжката към момента – 269.25 лв., отчел е и обстоятелствата, че от момента на
определяне на издръжка в размер на 150 лв. месечно е изминал период от пет години, през
което време детето е израснало физически /а според въззивния съд – и емоционално и
интелектуално/, в момента детето е ученик в четвърти клас и редовно посещава училище,
като неговите нужди от храна, облекло, учебни пособия, такси за месечно столово хранене,
такси за спортни занимания - тренировки по футбол, лекарства и други нужди са се
увеличили.
Действително по делото е установено, че бащата е безработен, но ирелевантно е
обстоятелството, че това, според твърденията му, се дължи на необходимостта от полагане
на грижи за майка му /поради което и не са допуснати доказателства в тази насока както от
първоинстанционния съд, така и от въззивния/. Не се твърди въззивникът да осигурява
издръжка на майка си /напротив, твърди се, че двамата с майка му се издържат от нейната
пенсия/, а дори да се твърдеше такова обстоятелство, издръжката на родител не е с
предимство пред тази на дете.
Факт е, че след като е безработен, възможностите на бащата да плаща издръжка са
ограничени. Но определената от първоинстанционния съд издръжка надхвърля
незначително минималния размер на същата – с 30.75 лв. Същевременно инфлационните
процеси в страната обуславят системно увеличаване на разходите за издръжка на всеки
индивид, съответно и периодично увеличаване на минималния размер на издръжката. Освен
това детето е във възраст, в която израства бързо и нуждите му също се променят и
нарастват бързо, по-бързо от тези на възрастен човек. Бащата е в трудоспособна възраст и не
са установени негови здравословни проблеми, които да пречат на възможността да полага
труд, възможностите за което никак не са малки предвид стопанско-икономическото
2
развитие на региона, в който той живее.
Въззивният съд намира за изцяло основателни и изложените в отговора на въззивната
жалба доводи относно нарасналите нужди на детето и липсата на обективни пречки за
бащата при полагане на съответните усилия да си осигури трудови доходи, позволяващи му
без затруднение да осигурява на детето необходимата издръжка.
Пред въззивния съд е представено и ново писмено доказателство – амбулаторен лист,
от който се установява, че детето е диагностицирано с алопеция, като заболяването изисква и
лечение с diprosalic и комбинирани витамини. Това е допълнителен разход за неговата
издръжка, който също следва да бъде отчетен.
В обобщение въззивният съд намира, че правилни и обосновани са изводите на
първоинстанционния съд относно размера на сумата, необходима за издръжката на детето, и
относно размера на тази част от нея, която следва да се плаща от бащата. Този извод не само
не е опроверган във въззивното производство, но и представените в същото доказателства го
подкрепят.
Съобразно гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.
На въззиваемия следва да се присъдят претендираните разноски за въззивното
производство – адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 07.01.2025 г. по гр. д. № 354/2024 г. по описа на РС
– Пирдоп.
ОСЪЖДА Я. М. А. С ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И.“ № 14 да плати на А.
Я. М. с ЕГН **********, действащ като малолетен чрез своята майка и законен
представител Н. Т. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Г.З.“ № 10 сумата от 200 лв.
/двеста лева/, представляваща направени във въззивното производство по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4