№ 936
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100507907 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20018879 от 07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 14525/2021 г. по
описа на СРС, 141 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
П. А. Г. искове за признаване за установено, че П. А. Г. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД по предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
84,40 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., и сумата от 6,09 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 27.10.2020 г., за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „******* ******* аб. № 331449, за които суми е издадена на 26.11.2020 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54476/2020 г. по описа на
СРС, 141 състав.
Срещу решението е подадена въззивнана жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата се излагат оплаквания, че решението
е неправилно и необосновано. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че ищецът не е
доказал изпадане на ответника в забава, доколкото изпадането в забава възниква въз основа
на изтичане на 45-дневен срок за плащане. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. А. Г.,
чрез адв. Д., с който същата се оспорва като неоснователна. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Н.И.“ ООД не е изразило становище
по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за
неправилност на решението, съдът намира следното:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
На етапа на въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира
този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът П. А. Г. е
собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* ******* и има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г. /, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /; че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД, както и, че ищецът е доставил топлинна енергия в твърдяните в исковата
молба количества.
Предвид изложеното, спорен между страните е единствено въпросът дали купувачът-
ответник дължи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и върху главницата за
цената на услугата за дялово разпределение.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за продажба на
топлинна енергия „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по
общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима
покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Следователно в
случая е налице доказана забава на ответника за задължението за първия отчетен период,
считано от 15.09.2018 г., а за втория отчетен период – считано от 15.09.2019 г. При
изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, въззивният съд приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 27.10.2020 г. възлиза на сумата от 84,40 лв.
По делото не се твърди от ответника дължимата лихва, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане. Предвид изложеното
по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло, като се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 84,40 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до
27.10.2020 г.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на услугата за
дялово разпределение решението на СРС като краен резултат е правилно и следва да бъде
потвърдено, доколкото с общите условия не е регламентиран падеж на това задължение,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не
2
твърди и не установява да е отправил до ответниците покана за заплащането на цената на
тази услуга, с което действие да ги е поставил в забава.
Налице е частично разминаване в крайните изводи на двете инстанции, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 84,40 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., а в останалата обжалвана част,
решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна – за частична
основателност на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира в частта за разноските. Пред
първоинстанционния съд ищецът (въззиваем) е направил разноски в исковото производство
в общ размер на 175 лв., от които 75 лв. за внесена държавна такса и 100 лв. възнаграждение
за юрисконсулт. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв.
за внесена държавна такса. Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в размер на 163,22
лв. за исковото производство и 23,32 лв. за заповедното производство.
Пред първоинстанционния съд ответникът (въззивник) е направил разноски в размер
на 500 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение (от който 150 лв. за осъществяване на
правна защита и съдействие в заповедното производство и 350 лв. – за исковото
производство), за което са представени договори за правна защита и съдействие от
29.12.2020 г. и от 19.112021 г. Ищецът е релевирал своевременно възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (в
редакцията изм. 68 от 2020 г.), при интерес до 1000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение е 300 лв. Предвид изложеното релевираното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, като същото след преценка за
фактическата и правна сложност на делото, следва да се намали до сумата в размер на 350
лв. Съобразно отхвърлената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски в общ размер на 26,93 лв. Предвид изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, за сумата
над 26,93 лв. до присъдената от 350 лв.
Пред въззивната инстанция ищецът (въззивник) е направил разноски в общ размер на
100 лв., от които 50 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определен
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК същият има право на
разноски в размер на 93,27 лв., съобразно уважената част от претенциите.
Ответникът (въззиваем) пред въззивната инстанция е направил разноски в размер на
350 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна
защита и съдействие от 08.06.2022 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК за въззивната инстанция
същият има право на разноски, съразмерно в размер на 23,56 лв.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20018879 от 07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 14525/2021
г. по описа на СРС, 141 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу П. А. Г., ЕГН **********, иск за признаване за установено, че П. А. Г.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 84,40 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 54476/2020 г. по описа на СРС, 141 състав, и в частта, в която „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, е осъдена да заплати на П. А. Г., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за разликата над сумата от 26,93 лв. до присъдената от 350 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу П. А. Г.,
ЕГН **********, чрез адв. Д., със съдебен адрес: бул. *******, иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. А. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
84,40 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54476/2020 г. по описа на
СРС, 141 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 20018879 от 07.03.2022 г., постановено по гр.
д. № 14525/2021 г. по описа на СРС, 141 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. А. Г., ЕГН **********, чрез адв. Д., със съдебен адрес: бул. *******,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 163,22 лв. за
исковото производство и 23,32 лв. за заповедното производство.
ОСЪЖДА П. А. Г., ЕГН **********, чрез адв. Д., със съдебен адрес: бул. *******,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 93,27 лв.,
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* да заплати на П. А. Г., ЕГН **********, чрез адв. Д.,
със съдебен адрес: бул. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 23,56 лв. –
разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Н.И.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4