РЕШЕНИЕ
№ 4729
Пазарджик, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ КОЛЕВА |
При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА и с участието на прокурора СТОЯН ДИМИТРОВ ПАВЛОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20247150700031 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по обективно съединени искове, подадени от И. П. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, срещу Министерството на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за претърпени неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на заместник-министъра на правосъдието за периода от м. ноември 2021 г. до 10.04.2023 г. с цена на иска 100 000 лв. и действия и бездействия на администрацията при Затвора-гр. Пазарджик за периода от 01.05.2019 г. до 10.04.2023 г. с цена на иска в размер на 400 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.
В изпълнение на съдебно разпореждане е подадена молба от процесуален представител адвокат Т. Ж. от 22.02.2024 г., в която са изложени претенциите на ищеца.
Иска да бъде осъдено Министерството на правосъдието да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие/бездействие за периода от м.11.2021 г. до 10.04.2023 г., изразяващо се в безвиновна отговорност на заместник-министъра, ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
Твърди, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) е нарушила разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, изразяваща се в непредоставяне на медицинско обслужване и отказване на нормално лекарско лечение, както следва:
2. Заявява, че от 2014 г. има установено психиатрично заболяване от психиатър от Словения. На 04.04.2019 г. лекар от Затвора-гр. София потвърждава диагнозата и му предписва лекарства. Твърди, че от м. 05.2019 г. до м. 05.2022 г. терапията му е била спряна от органите по изпълнение на наказанията, вследствие на което му се влошава психичното състояние.
3. На 25.11.2021 г. С. бил прегледан от кардиолог в гр. Пазарджик, като след проведен тест е установено, че се е разболял от КОВИД. Посочва, че не му е назначено и не е провеждано лечение, поради което заболяването преминало тежко и продължително.
4. През 2014 г. е претърпял операция за отстраняване на жлъчката и е заболял от Хепатит С, като в периода от м. 01.2018 г. до м. 12.2022 г. не му е било назначено лечение.
Ищецът поддържа, че страда от множество други заболявания – дископатия, остеопороза и коксартроза, като за нито едно не му е провеждано лечение. Посочва, че с поведението си ответникът е уронил човешкото му достойнство, създал му е дискомфорт, изразяващ се в невъзможност да спи нормално, в притеснения за здравето си, унижил го е пред други лишени от свобода, които са започнали да му се подиграват, че не го лекуват. Влошило се психичното му здраве, чувствал се потиснат, понякога раздразнителен.
5. Претендира претърпени неимуществени вреди за това, че бил държан в продължителна изолация без възможност за общуване и за извършвани ежедневни претърсвания на спалното му помещение. Посочва, че за периода от 10.04.2021 г. до 10.04.2023 г. са извършени над 600 проверки. Твърди, че на 30.12.2020 г. бил пребит от служители на ГДИН в ЗОЗТ „Кремиковци“ и бил изолиран в единична килия за 24 часа, като тези действия уронили човешкото му достойнство и породили у него чувство на страх, незащитеност и малоценност.
Иска да бъде осъдена ГДИН да му заплати обезщетение от 400 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик за периода от 01.05.2019 г. до 10.04.2023 г., изразяващо се в непредоставяне на медицинско обслужване, отказване на нормално лекарско лечение, употреба на сила и държане в продължителна изолация. Процесуалният представител адвокат Ж. претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Министерство на правосъдието чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., излага становище за недопустимост на част от исковата претенция, а в останалата - оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.
Административен съд-Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
В Справка вх.№ 2961/28.03.2024 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик е посочено, че И. П. С. изтърпява едно общо наказание в размер на 11 години лишаване от свобода. Със Заповед № Л-1697/20.05.2021 г. на главния директор на ГДИН е преведен в Затвора-гр. Пазарджик за доизтърпяване на наложеното му наказания в условията на строг режим. С. не е поставян в условията на продължителна изолация по смисъла на специалния режим и спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл. 60 и чл. 120 ЗИНЗС. Съжителствал е с други лишени от свобода и е имал възможност да общува. Лични обиски и претърсвания на спалните помещения се извършват по график или по заповед на началника на затвора при наличие на сигнал, като обхващат цялото отделение, а не конкретно спално помещение.
Съгласно медицинската справка на директора на Медицинския център при първоначалния преглед след превеждането му в Затвора-гр. Пазарджик, лишеният от свобода е съобщил, че има личностово разстройство и хроничен хепатит „С“, като за терапия му били предписани Ксетанор, Конвулекс и Клонарекс. След получаване на медицинския му картон от Затвора-гр. София е установено, че И. С. е употребявал хероин, два пъти е предозирал и е лежал в психиатрични заведения със съмнение за самоубийство, като през 2014 г. е бил приет в МБАЛНП „Св. Н.“ за опит за самоубийство с медикаменти, единият от които бил Ривотрил (аналог на Клонарекс).
На 21.06.2021 г. е прегледан от психиатър със заключение: „Личностово разстройство. Психични и поведенчески разстройства вследствие комбинирана употреба на ПАВ – личностови промени“. Изписана е терапия, като ищецът отказал прием на препоръчаните медикаменти.
На 25.11.2021 г. е консултиран с кардиолог със заключение: „Есенциална хипертония и стенокардия“. Препоръчаната терапия е заменена с налични по договор аналози, като С. е отказал приема писмено. Направен е бърз антигенен тест за КОВИД, който бил отрицателен.
На 07.06.2022 г. бил плануван за кръвни изследвания, които ищецът отказал.
По повод увреждане на дясно коляно от 08.12.2022 г. до 23.12.2022 г. С. е бил хоспитализиран в СБАЛЛС-гр. София за провеждане на ЯМР, където изследването не е проведено.
Във връзка с регистриран положителен резултат за Хепатит С от 27.10.2022 г. до 08.11.2022 г. е бил хоспитализиран в Клиника по гастроентерология с цел включване в програма за лечение. След одобрение на НЗОК и издаване на съответен протокол на 24.01.2023 г. е получен медикамент Мавирет, като лечението е проведено в периода от 30.01.2023 г. до 26.03.2023 г.
Представено е писмо от началник на сектор МОМЛС при ГДИН до началника на Затвора-гр. Пазарджик за създаване на организация и определяне на служител, който да бъде пряко ангажиран с раздаване на медикамента „Мавирек“, отпуснато с Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК“ на И. С..
По делото са приложени: медицински документи във връзка с прегледи и лечения на И. С., заповеди за налагане на наказания; текущ доклад от инспектор „СДВР“ при Затвора-гр. Пазарджик; копия от графици и протоколи за извършване на обиски и претърсвания на жилищни и производствени помещения в затвора.
Приобщена е докладна записка от инспектор „СДВР“ при ЗОЗТ „Кремиковци“, в която е посочено, че по време на пребиваването му в общежитието (от 03.04.2020 г. до 31.12.2020 г.), С. е бил преразпределян в различни помещения и групи поради възникнали конфликти с други лишени от свобода. На 30.12.2020 г. поради множество нарушения на ЗИНЗС и ППЗИНЗС С. е преразпределен в 3-та група и настанен във 2-ро спално помещение. По време на пребиваването му е наказван два пъти с наказание „изолиране в наказателна килия“ за притежание на мобилен телефон, като едното е отменено от А..
По делото е представен и приет заверен препис от влязло в сила на 12.10.2023 г. Решение № 77/20.02.2023 г. по адм. дело № 92/2022 г. на Административен съд-Пазарджик, ведно с копие от искова молба на И. С. и допълнителна молба с посочване на периода, за който се е претендирало обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В съдебно заседание лишеният от свобода представя писмо изх.№ 94-И-245/09.11.2021 г. на заместник-министъра на правосъдието, в което е посочено, че във връзка с постъпили негови сигнали от 13.10.2021 г. и от 01.11.2021 г. Инспекторатът към МП е извършил проверка, която е установила, че не са укрити медицински документи и епикризи, удостоверяващи здравословното му състояние. Посочено е, че за твърденията му относно действия на международна организирана престъпна група не са в правомощията на Инспектората.
От Прокуратурата на Република България е предоставена информация, че И. С. е подал сигнал до Специализираната прокуратура с искане за разкриване на организирана престъпна група, свързана с пране на пари, като след извършена проверка от ГДБОП на 15.02.2022 г. е постановен отказ да бъде образувано наказателно производство, което е потвърдено от Апелативна специализирана прокуратура на 17.03.2024 г.
Представена е справка от Затвора-гр. Пазарджик, в която е посочено, че за периода от м. ноември 2021 г. до 10.04.2024 г. лишеният от свобода С. е провел 13 свиждания на територията на затвора. Посочено е, че при направения преглед на книгата за влезли и излезли през КПП външни лица не фигурира запис, че през м. ноември 2021 г. заместник-министъра на правосъдието М. П. да е посещавала затвора.
По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите А. С. Н., Г. И. Т., М. Д. Ц., М. И. С. и Л. С. Ц..
Свидетелят Нунев заявява, че познава И. С. от затвора, от около 2-3 години, с когото са били в съседни килии. Посочва, че С. му се оплаквал от болки в кръста, ставите и колената, не бил добре със здравето, не му давали лекарства в Затвора-гр. Пазарджик, не са го лекували от Хепатит С. С. му споделил, че са му правени изследвания. През 2021 г. свидетелят не е бил в затвора, но от други лишени от свобода чул, че С. бил болен от КОВИД. Посочва, че им правят обиски през 2-3 дена и без да откриват нищо наказват ищеца. Заявява, че администрацията на затвора има „по-специфично“ отношение към С., защото пише жалби. Не излизал на каре, защото го болят краката. Сочи, че другите лишени от свобода го мразят, но според него И. С. е много добър човек, отнася се добре с хората и не се закача с никого. Споделял му е, че има силни болки, не може да спи и са му спрели лекарствата, изписани от психиатър. Ищецът не изпада в депресия, не крещи и не вика.
Свидетелят Т. посочва, че са били в едно спално помещение с ищеца, после в съседни, а по-късно в различни отряди. Заявява, че се е оплаквал от здравословното му състояние, но не може да си спомни за какво, както и че са му спрени някакви лекарства, предписани от психиатър. Посочва, че постоянно им правят обиски, но не е забелязал администрацията да проявява по-различно отношение към С. във връзка с подаваните от него жалби и водени дела. Твърди, че С. не излиза на каре, защото има конфликтни ситуации с други лишени от свобода. Посочва, че докато са били в едно спално помещение С. почти не спял, според него имал страхова невроза, въпреки че няма медицинско образование.
И. С. му е споделял, че имал среща с министъра на правосъдието М. П., че е бил на разпит в помещението за разпит и към него били отправяни заплахи. С. бил неразположен, нервен, притеснен, безсилен, не добре психически. Това му състояние продължило около 2-3 дни. Той не е бил очевидец на срещата.
Свидетелят С. – майка на ищеца заявява, че синът й има здравословни проблеми, болят го колената. Докато е бил в София за явяване на дело през 2021-2022 г. е успяла да му запише час за ЯМР във Военна болница, но С. е бил конвоиран в Пазарджик без извършване на изследването. По телефона се оплаква на майка си, че много го болят колената, не може да спи и да ходи. Твърди, че по време на престой на Г.М. Д. му е прилошало, закаран е в УМБАЛ „Софиямед“, където е установено, че С. е в прединфарктно състояние и следва да получава лекарства за сърце, които не са му давани в затвора.
Знае, че синът й има проблем със съня, но и за това не му дават лекарства. Споделял е, че е бил болен от КОВИД, като на зададен от нея въпрос защо не го лекуват, С. отговорил, че му казали, че не бил болен. Оплаквал се, че администрацията упражнява тормоз спрямо него, кара го да мие килиите. Посочва, че С. психически се чувства зле, разтревожен е, гневен е и ядосан.
Запозната е, че ищецът има наказания, като всеки път, когато тя се обажда в затвора да се осведоми за състоянието му го вкарват в карцера. Споделял е, че ходи до лекаря на затвора, който му дава лекарствата за целия ден, което според нея не е правилно, а трябва да се дават от лекаря на всеки прием.
Свидетелят Ц. заявява, че познава И. С. от социалните мрежи от началото на 2022 г. и общува с него всеки ден по телефона. Тя е първият човек, на когото той се обажда сутрин и последният за деня. Ходи и на свиждания, когато може. Знае, че оперативно му е премахната жлъчката, че има проблем с колената и че с години не е лекуван от Хепатит С и не са предприемани никакви действия за това. Посочва, че в края на есента на 2022 г. в софийския затвор С. е бил изследван за хепатит от сдружение или фондация по програма, осигурена от ГДИН. Свидетелката се е свързала със сдружението, което е потвърдило положителния резултат на ищеца и е посочило, че не могат да се ангажират за включването му в програмата, тъй като не е на територията на гр. София. Категорично заявява, че тя е подала документите на С. до сдружението и е лекуван от Хепатит С благодарение на нея, а не на ГДИН.
Споделял й е, че в Затвора-гр. Пазарджик му е отказвана спешна помощ за зъболекар, спряна му е предписаната терапия от психиатър, имал проблеми със съня. Тормозен бил психически и физически. Има напрежение между лишените от свобода, като почти всеки ден се извършват претърсвания.
Свидетелката заявява, че доколкото знае С. не е отказвал да се лекува. Имало е искане за приемане на медикамента, който му е предписан от кардиолог, като от половин година вече го приема и спи по 5 часа на денонощие. Заявява, че прагът на доверие на С. към хората е нула и след като в рецептата, изписана от кардиолог е посочен даден медикамент и е положен печат „Не заменяй“, то той държи именно на това лекарство.
По искане на ответника са разпитани свидетелите А. Г. Б. и А. Н. К..
Свидетелят Б. – директор на Медицинския център (МЦ) към Затвора-гр. Пазарджик заявява, че не познава ищеца лично, а само по документи. Твърди, че С. не е пожелал нито да му бъдат извършвани прегледи, нито каквото и да било лечение от МЦ.
По отношение на изписаното лекарство за сърце докторът посочва, че му е предложен генеричен заместител, но С. категорично отказал и настоял да му осигурят медикамента, посочен на рецептата. Отказал и да му бъде закупено лекарството от близки и да бъде доставено в затвора.
За проблемите с коляното медицинското лице е научило по време на разпределение, като ищецът не се е оплаквал за това. Заявява, че не е боледувал от КОВИД, тестът му бил отрицателен и не е пожелал да се ваксинира.
Посочва, че след около един месец след постъпване на С. в затвора (на 25.05.2021 г.) му е направена консултация с психиатър, при която е отхвърлено медикаментозната терапия с Клонарекс. Изпратен е в СБАЛЛС-София за извършване на ЯМР, но не знае по какви причини изследването не е извършено. По отношение твърденията на ищеца, че са отказали да му изпратят документите за освидетелстване от ТЕЛК, докторът посочва, че С. не е изявявал такова желание.
Твърди, че С. е диагностициран с Хепатит С в София, като не се е обръщал към лекуващия си лекар в МЦ при Затвора-гр. Пазарджик. Лекуван е в продължение на два месеца, като курсът струвал 50 000 лв., уреден от МЦ.
Свидетелят К. – инспектор „СДВР“ при Затвора-гр. Пазарджик заявява, че през 2023 г. С. е подал заявление за продължаване на образованието в по-висока степен, но му е отказано поради множеството му дисциплинарни наказания. От постъпването си в Затвора-гр. Пазарджик до настоящия момент ищецът не е изявявал желание за работа. Посочва, че с ищеца се виждат почти всеки ден, като му е обръщано необходимото внимание. Споделял е за наличие на здравословни проблеми, като свидетелят го е насочвал към МЦ. Не е запознат от С., че е боледувал от Хепатит С, а от документи, които са изготвяни във връзка с негови жалби. Посочва, че в периода, в който изтърпява наказанието си в Пазарджик има повишение в риска от рецидив, има съществен регрес в поведението му. Във връзка с диагнозата „личностово разстройство“ на ищеца свидетелят посочва, че в затвора се водят специализирани програми, утвърдени от ГДИН. Заявява, че съгласно закона обиски на лицата се извършват при влизане и излизане в място за лишени от свобода и при свиждания. Претърсвания на помещенията се извършват по график, утвърден от началника на затвора и по сигнали.
При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Обективно съединените искове за присъждане на обезщетение са предявени от процесуално легитимирано лице, което през процесния период е изтърпявало присъда лишаване от свобода в ЗОЗТ „Кремиковци“ и Затвора-гр. Пазарджик към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.
Исковете са предявени срещу надлежни ответници по чл. 205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.
Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.
Основателността на предявените искове предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка от нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, за такова се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването е неизчерпателно.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.
По отношение на ответника Министерство на правосъдието (МП) ищецът посочва, че през м. 11.2021 г. е подал сигнал до министерството, в който изложил факти за съществуването на организирана престъпна група (ОПГ) в Затвора-гр. Пазарджик. Твърди, че във връзка с този сигнал заместник-министърът на правосъдието е отправила заплахи за живота му, от който момент И. С. развива „страхова невроза“, проявяваща се в безпокойство и тревожност за живота си и този на детето и майка му, появили се болки в ставите и костите, изпадал в депресивни състояния и липса на нормален сън.
От събраните по делото доказателства се установи, че е изготвено писмо изх.№ 94-И-245/09.11.2021 г. на заместник-министъра на правосъдието, в което С. е уведомен, че във връзка с постъпили негови сигнали от 13.10.2021 г. и от 01.11.2021 г. Инспекторатът към МП е извършил проверка, която е установила, че не са укрити медицински документи и епикризи, удостоверяващи здравословното му състояние. Посочено е, че за твърденията му относно действия на международна организирана престъпна група не са в правомощията на Инспектората.
От Прокуратурата на Република България е предоставена информация, че И. С. е подал сигнал от 18.02.2020 г. до Специализираната прокуратура с искане за разкриване на организирана престъпна група, свързана с пране на пари, като след извършена проверка от ГДБОП на 15.02.2022 г. е постановен отказ да бъде образувано наказателно производство, което е потвърдено от Апелативна специализирана прокуратура на 17.03.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 01.10.2024 г. ищецът заявява, че министър П. го е посетила лично в Затвора-гр. Пазарджик през м. 11.2021 г. и го е заплашила, че ще убият него, майка му и детето му. Сочи, че го е разпитвала по сигнала за организирана престъпна група, в която участва и съдия от СГС. Твърди, че е присъствал лично при тегленето и носенето на парите, но министърът е отказала да образува производство.
Съдът приема исковата претенция за недоказана, доколкото първо в исковата молба се твърди, че сигналът е във връзка със съществуваща ОПГ в Затвора-гр. Пазарджик, в писмото от МП се говори за сигнал за международна организирана престъпна група, в прокурорската преписка за действаща група за пране на пари, а ищецът твърди, че сигналът е за ОПГ с участието на съдия в СГС. Иначе казано, не става ясно във връзка с какво точно се твърди да го е заплашвала заместник-министъра на правосъдието. Това, че съдържанието на получените от нея отговори, в качеството й на представляващ МП, не удовлетворяват ищеца то не води до самостоятелно основание за търсене на отговорност. От друга страна в справката от Затвора-гр. Пазарджик е посочено, че в книгата за влезли и излезли през КПП външни лица не фигурира запис, че през м. ноември 2021 г. заместник-министърът на правосъдието М. П. е посещавала затвора. Не могат да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Т., който твърди, че С. бил неразположен, нервен, притеснен, безсилен, не добре психически около 2-3 дни след посещението, доколкото изрично заявява, че не е присъствал на такава среща. Ето защо, исковата претенция в тази й част като недоказана следва да се отхвърли.
И. С. претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС вр. с чл. 3 КЗПЧОС: действие/бездействие на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик да му осигури медицинско обслужване, адекватно лечение, употреба на сила и държане в продължителна изолация.
В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.
Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения за бездействие на затворническата администрация в гр. Пазарджик да му осигури медицинско обслужване и непровеждане на лечение във връзка с множеството му заболявания.
Съгласно представената от началника на Затвора-гр. Пазарджик справка И. С. е преведен в гр. Пазарджик на основание Заповед № Л-1697/20.05.2021 г. на главния директор на ГДИН. В тази връзка и доколкото твърденията в иска са единствено по отношение на действия/бездействия на длъжностни лица при Затвора-гр. Пазарджик, с изключение на нанесения побой в ЗОЗТ „Кремиковци“, то исковата претенция за периода от 01.05.2019 г. до 19.05.2021 г. следва да бъде отхвърлена.
По отношение на изложените конкретни претенции в исковата молба, съдът приема следното:
1. Твърди се, че през м. май 2019 г. е претърпял операция на ставите поради скъсани коленни връзки и му е назначено изследване с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на 13.01.2023 г. в гр. София, но същото не било проведено и е конвоиран обратно в Затвора-гр. Пазарджик. По делото няма доказателства, от които да е видно, че на 13.01.2023 г. С. е имал назначено изследване. От друга страна са противоречиви и показанията на майка му, която заявява, че лично тя му е записала час за провеждане на ЯМР във ВМА през 2021-2022 г. Приложена е епикриза от Хирургично отделение при Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС)-гр. София, от която е видно, че И. С. е постъпил в отделението на 08.12.2022 г. и е изписан на 23.12.2022 г. По време на престоя му са извършени прегледи и изследвания като в заключение е посочено: „Рентгенография на дясно коляно - не се виждат фрактури. След започване на консервативна терапия на 15.12.2022 г. пациентът е консултиран с травматолог – умерена палпаторна болка в дясна коленна става. Необходимо провеждане на ЯМР с цел диагностично уточняване. За останалия период на хоспитализация пациентът не представи документи за насрочване на ЯМР и последваща консултация – хоспитализация от травматолог. Подаден за конвой“.
Високоспециализираното изследване ЯМР се извършва от лекар специалист по образна диагностика на основание на издадено „Направление за медико-диагностична дейност“ от лекар специалист от извънболничната помощ или се заплаща с лични средства на пациента. Липсват доказателства такова направление на С. да е било издавано от специалист, поради което съгласно заключението не е извършено и посоченото изследване.
2. Заявява, че от 2014 г. има установено психиатрично заболяване от психиатър от Словения. На 04.04.2019 г. лекар от Затвора-гр. София потвърждава диагнозата и му предписва лекарства. Твърди, че от м. 05.2019 г. до м. 05.2022 г. терапията му е била спряна от органите по изпълнение на наказанията, вследствие на което му се влошава психичното състояние. От приложеното по делото Решение № 77/20.02.2023 г. по адм. дело № 92/2022 г. на Административен съд-Пазарджик е видно, че съдът е бил сезиран с искова молба, подадена от И. П. С. за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 28.06.2018 г. до 31.01.2022 г. с твърдения за лоши битови условия и неадекватно лечение на заболяванията му. Ищецът е бил недоволен от спиране на медикамента Клонарекс, предписано му във връзка с психичното му заболяване. Доколкото с настоящата претенция се твърдят претърпени вреди от спряна терапия на психичното му заболяване, обхващаща част от период, за който вече има произнасяне с влязло в сила на 12.10.2023 г. решение, то за периода от м.05.2019 г. до 31.01.2022 г. искът се явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.
Съдът дължи произнасяне само по отношение на периода от 01.02.2022 г. до м.05.2022 г. Съгласно медицинската справка И. С. е употребявал хероин, на два пъти е предозирал, за което е лежал в психиатрични заведения със съмнения за самоубийство, за което е хоспитализиран в МБАЛНП „Св. Н.“ през 2014 г. При снемане на анамнезата С. е заявил, че е приготвил медикаменти, с които да сложи край на живота си – Ривотрил (аналог на Клонарекс), Лепонекс и др. От приложената Етапна епикриза от 27.10.2015 г. е поставена диагноза: Смесено личностово разстройство, Разстройство вследствие употреба на опиоиди, Синдром на зависимост – понастоящем не употребява. На 21.06.2021 г. в Затвора-гр. Пазарджик е осъществен преглед от специалист-психиатър, чието заключение е Личностово разстройство. Психични и поведенчески разстройства вследствие комбинирана употреба на ПАВ – Личностови промени. Предписана е терапия, която ищецът отказал да приема. При отказ на лицето да приема изписаните му медикаменти, не може да се вмени като бездействие от страна на ответника да осигури на лишения от свобода адекватно лечение. Желанието на С. да се лекува с посочени от него лекарства противоречи на мнението на здравните специалисти, които при изписване на терапията съобразяват здравословното му и личностно състояние. Преценено е, че С. е имал зависимости, включително и от лекарства, поради което му е предписана заместваща терапия, която той отказва да приема.
3. Недоказани останаха твърденията на С., че при прегледа от кардиолог на 25.11.2021 г. бил направен тест и е установено, че е болен от КОВИД, за което не му е проведено лечение. Видно от приложения амбулаторен лист С. се е оплакал от болка в областта на сърцето. Извършен е преглед от специалист кардиолог, направена е електрокардиограма и е предписана терапия. И. С. е декларирал писмено, че отказва да пие лекарства, които са извън рецептата от кардиолога. В амбулаторния лист никъде не е отбелязано, че ищецът има заболяване от КОВИД. Напротив, видно от здравния му картон на 25.11.2021 г. му е направен бърз антигенен тест за КОВИД, който бил отрицателен, поради което твърдението, че тежко е изкарал болестта във връзка с това заболяване са неоснователни.
4. През 2014 г. е претърпял операция за отстраняване на жлъчката и е заболял от Хепатит С, като от м. 01.2018 г. до м. 12.2022 г. не му е било назначено лечение.
Видно от представените доказателства на 27.10.2022 г. ищецът е постъпил в СБАЛЛС-Вътрешно отделение със заповед от ГДИН вх.№ 10747/27.10.2022 г., насочен от Затвора-гр. Пазарджик с диагностициран във ВМА Хепатит С от 2014 г. Приет е за планово извеждане и хоспитализиране в Клиника по гастроентерология на А. С. К. УМБАЛ Токуда за извършване на изследвания, оценка на състоянието и подготовка за лечение на действащи антивирусни средства по НЗОК. С решение на комисия за експертиза към ЦУ на НЗОК и РЗОК от 04.01.2023 г. е одобрен протокол за предписване на лекарства, с който на И. С. е предписан медикаментът „Мавирет“ с период на валидност от 16.01.2023 г. до 12.03.2023 г. Във връзка с това началник сектор МОМЛС при ГДИН е уведомил началника на Затвора-гр. Пазарджик, че следва да създаде организация и да определи служител, който да бъде пряко ангажиран с всекидневното раздаване на медикамента „Мавирет“ на И. С., като лечението е скъпоструващо, поради което лишеният от свобода е подписал декларация за информирано съгласие с изискванията за започване на лечението. Лечението е проведено, като резултатът от взетата проба на 11.08.2023 г. е отрицателен.
Съдът не кредитира показанията на св. Ц., че благодарение на нея И. С. е получил необходимото лечение, доколкото приема същите за необективни, заинтересовани, а и се опровергаха от събраните по делото доказателства. Самата тя в съдебно заседание посочва, че при един от конвоите в софийския затвор И. С. разбрал, че в затвора има сдружение за борба с хепатита, което е „по програма и ГДИН я е подсигурила“. От друга страна при постъпването си в СБАЛЛС-гр. София С. е бил насочен от Затвора-гр. Пазарджик. След извършване на необходимите действия лицето е било одобрено от НЗОК за получаване на медикамента, лечението е проведено, като след него резултатите са отрицателни. В тази връзка съдът приема, че не е налице бездействие от страна на длъжностни лица към ГДИН, доколкото процесът по отпускане на лекарства, заплатени от държавата е продължителен и изисква определено време.
Ищецът поддържа, че страда от множество други заболявания – дископатия, остеопороза и коксартроза, като за нито едно не му е провеждано лечение. Посочва, че с поведението си ответникът е уронил човешкото му достойнство, създал му е дискомфорт, изразяващ се в невъзможност да спи нормално, в притеснения за здравето си, унижил го е пред други лишени от свобода, които са започнали да му се подиграват, че не го лекуват. Влошило се психичното му здраве, чувствал се потиснат, понякога раздразнителен.
От представените по делото множество медицински документи е видно, че на И. С. се извършват всякакви прегледи с оглед неговите оплаквания, т.е. предоставя му се необходимото медицинско обслужване. Това, че той отказва да приема предписаната му терапия е лично негово разбиране и отношение, което е извън пределите на действията на служителите на администрацията на затвора. Обясненията в тази връзка на свидетеля Ц. се свеждат до това, че С. има нулев праг на доверие към хората и държи да му се дават конкретно изписаните от рецептата лекарства. Свидетелят Б. посочва, че на ищеца са предлагани генерични заместители, с които затвора разполага или възможността негови близки да закупят изписаните лекарства и да му ги предадат, но той отказвал и двете възможности. Съдът кредитира показанията на лекаря като обективни, последователни и съответстващи на приложените доказателства като приема, че решението е лично на Стоянов в качеството му на пациент дали да се лекува и съобразява с мнението на медицинските специалисти. Иначе казано, той сам се поставя в положение да не бъде лекуван. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите С. и Ц., че ГДИН не му осигурява адекватно медицинско обслужване, доколкото от доказателствата е видно, че С. е бил преглеждан от различни специалисти според оплакванията му, като изборът дали ще приема предписаната му терапия е лично негова, за което има и писмени откази. Още повече, че според показанията на д-р Б., И. С. не се е обръщал за консултация и преглед от Медицинския център в затвора, а при посещенията си в Затвора-гр. София е заявявал, че има оплаквания и оттам е изпращан при специалисти, за които докторът в Пазарджик е научавал от медицинските документи, когато му се представят, което се потвърждава и от записите в здравния му картон.
5. Претендира претърпени неимуществени вреди за това, че бил държан в продължителна изолация без възможност за общуване и за извършвани ежедневни претърсвания на спалното му помещение. Посочва, че за периода от 10.04.2021 г. до 10.04.2023 г. са извършени над 600 проверки.
Неоснователни са и твърденията, че е поставен в изолация, без възможност за общуване с други лица. И. С. търпи наказанието си в условията на строг режим и е съжителствал с други лишени от свобода, което се потвърждава и от показанията на свидетелите Нунев и Т., които заявиха, че са били в общи спални помещения и в последствие в различни килии, а свидетелят Ц. – че всеки ден разговарят по телефона, че тя е първият човек, на когото той се обажда сутрин и последният за деня. От представената справка относно проведените свиждания за периода от м.11.2021 г. до 10.04.2024 г. е видно, че С. е провел 12 свиждания, от които едно с майка си, а останалите със свидетеля Ц..
Съгласно чл. 85, ал. 1 ППЗИНЗС за предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода се извършват обиск на затворниците и претърсване на жилищните, производствените и сервизните помещения, като претърсване се извършва задължително най-малко един път месечно по предварително утвърден график от началника на затвора (чл. 86, ал. 1 ППЗИНЗС). При необходимост могат да се извършват допълнителни обиски и претърсвания по всяко време на денонощието при необходимост (чл. 86, ал. 2 ППЗИНЗС). От представените по делото протоколи за претърсване на спалното помещение на И. С. се установи, че същите отговарят на утвърдените от началника на затвора графици.
Недоказани останаха и твърденията, че на 30.12.2020 г. бил пребит от служители на ГДИН в ЗОЗТ „Кремиковци“ и бил изолиран в единична килия за 24 часа, като тези действия уронили човешкото му достойнство и породили у него чувство на страх, незащитеност и малоценност. Според показанията на свидетеля Ц. през м. декември 2020 г. ищецът бил настанен в ДИС килия, като след два дни са го изкарали и не го е виждал повече. Посочва, че не знае С. да е бил бит от полицаите, но знае, че лишените от свобода са го били. Съдът кредитира така дадените показания като безпристрастни, доколкото след м. декември 2020 г. свидетелят не е имал контакт с ищеца. В тази връзка съдът приема, че нанесеният побой е извършен от други лишени от свобода, а не от органи по изпълнение на наказанието, което се потвърждава и от докладна записка на ИСДВР при ЗОЗТ „Кремиковци“, в която е посочено, че И. С. за краткия си престой там е преразпределян в различни групи и отделения поради конфликти с други лишени от свобода. В последното съдебно заседание от ищеца е представена и докладна записка от лекар ординатор в ЗОЗТ „Кремиковци“, в която също е записано, че на посочената дата му е нанесен сериозен побой от други лишени от свобода. Включително и в показанията си майка му – св. С. заявява, че знае, че побоя е нанесен от „съкилийниците му“.
В обобщение, след извършения анализ на представените по делото доказателства, съдът не констатира бездействие на затворническата администрация при диагностицирането и при провеждането на съответните лечения на ищеца в амбулаторни и стационарни условия. Напротив, установи се, че за същия са полагани своевременно достатъчно медицински грижи и са провеждани лечения, освен ако той не ги е отказал, поради което не е налице нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.
С оглед гореизложеното, исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана - не се установи незаконосъобразно бездействие на ответника, което е първата и основна предпоставка, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 284 ЗИНЗС.
Неоснователността на главния иск обуславя отхвърлянето и на акцесорния иск за законна лихва.
С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, а искането на пълномощника на ответниците за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Видно от нормата на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, законът прави разграничение между разноски, държавна такса и възнаграждение за адвокат. В случай на отхвърляне на иска, в полза на ответната страна се присъждат само разноски – ал. 2, а в случаите на частично или изцяло уважаване на иска – ал. 3, се присъждат разноски, държавна такса и възнаграждение за един адвокат. В настоящия случай – в хипотезата на алинея 2, разноски от ответника не са направени (за извършени процесуални действия, напр. назначаване на експертиза и др.), поради което не се присъждат. След като законът прави разграничение между разноски, такси и възнаграждение, то няма основание възнаграждението за юрисконсулт да се счита като форма на разноски в хипотезата на отхвърляне на иска, съобразно съдържаща се уредба в ЗИНЗС.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И. П. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Министерството на правосъдието, с който претендира сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, представляващи обезвреда за неимуществени вреди за периода от м.11.2021 г. до 10.04.2023 г., произтичащи от незаконосъобразно действие/бездействие на заместник-министъра на правосъдието.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим иска на И. П. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за неимуществени вреди за периода от м.05.2019 г. до 31.01.2022 г., причинени от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик, изразяващи се в спирана на терапията за психиатричното му заболяване.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И. П. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата от 400 000 лева, ведно със законната лихва, представляващи обезвреда за неимуществени вреди за периода от 01.05.2019 г. до 10.04.2023 г., причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик и на ЗОЗТ „Кремиковци“, както и за периода от 01.02.2022 г. до м.05.2022 г. по отношение на спряното лечение на психиатричното му заболяване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта, с която искът е оставен без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок, а в останалата му част с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
| Съдия: | |