Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие. С решение от 15.06.2011 година по гр. д. № 356/2011 година Районен съд – град С. е задължил Е. И. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Е. И.; осъдил е Е. И. Б. да заплати глоба на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие в размер на 200 лева; осъдил е Е. И. Б. да заплати съответно на Районен съд – град С. ДТ в размер на 30 лева и 5 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист, а на Р. Е. И. - направените от нея разноски по делото в размер на 150 лева. Постановил е въз основа на решението да бъде издадена съответната заповед за защита и е предупредил Е. И. Б., че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата. Недоволен от така постановеното решение е ответникът по делото Е. И. Б., който го обжалва с въззивна жалба в предвидения с чл. 17, ал. 1 ЗЗДН срок за това. В жалбата си въззивникът развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и необоснованост на атакуваÝото от него решение. Посочва, че с оставеното без уважение искане за отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, Районният съд е ограничил правата му за защита. Твърди, че първоинстанционният съд необосновано е отхвърлил направените от него доказателствени искания. Посочва, че Районен съд – град С. неправилно е оставил без движение молбата за защита от домашното насилие на Р. Е. И. и й е указал срок за представяне на декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Твърди, че не е взета предвид липсата на каквито и да било доказателства за съдържащите се в молбата за защита твърдения. Моли обжалваното решение и издадената заповед за защита да бъдат отменени. Претендира да му бъдат присъдени направените от него по делото разноски. Ответникът по въззивната жалба на Е. И. Б., Р. Е. И., заема становище, че същата е неоснователна, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде оставено в сила. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства, в това число и пред въззивната инстанция, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на Е. И. Б. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е подадената от Р. Е. И. молба по чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие срещу Е. И. Б. за извършено от него на 13.04.2011г. спрямо нея домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона. По делото не се спори, че молителката, сега въззиваема, е дъщеря на Е. И. Б.. Страните по делото не спорят и че до 14.04.2011г. са обитавали едно и също жилище в град С., ул. „Р.” № 14, вх. В, . 1, ап. 1, както и че на тази дата ответникът по делото е сменил патрона на бравата на входната врата на апартамента. В подадената до Районен съд - град С. молба по чл. 8 ЗЗДН Р. Е. И. излага твърдения, че баща й многократно е настоявал да напусне жилището, което обитават, като исканията му били отправяни с особено агресивен тон. На 13.04.2011г. била заплашена от Е. И. Б., че ако не напусне жилището, ще бъде „изхвърлена”, при което той грубо я дръпнал за ръкава на дрехата. С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 15.04.2011г и представена в съдебно заседание на 19.05.2011г., Р. Е. И. е декларирала, че на 13.04.2011г. е пострадала от домашно насилие, извършено от Е. И. Б., като са изложени същите фактически твърдения. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи. За да бъде уважена молбата за издаване на заповед за защита по чл. 8 ЗЗДН е необходимо от събраните по делото доказателства да бъде установен акт на домашно насилие. Видно от представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на 13.04.2011г. Е. И. Б. заплашил дъщеря си Р. Е. И., че ако не напусне жилището, което обитават, ще бъде изхвърлена, като грубо я дръпнал за ръкава на дрехата. Така извършеното от Е. И. Б. представлява акт на психическо насилие, респективно - домашно такова по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съгласно която, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. Съгласно чл. 178, ал. 1 ГПК доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Именно нормата на чл. 13, ал. 3 придава на декларацията обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в нея факти и обстоятелства. Ако обаче в хода на производството са събрани и други доказателства, които опровергават твърденията в декларацията, съдът не може да издаде заповед за защита само на основание последната. В настоящия случай в производството пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства, които да оборват твърденията на Р. И., поради което обжалваното решение на Районен съд – град С. се явява правилно и законосъобразно. Такива доказателства не са събрани и в хода на въззивното производство. Във връзка с това, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че от материалите, съдържащи се в Преписка № В-262/2011г. на Военноокръжна прокуратура – град П., представена като доказателство във въззивното производство, се опровергават твърденията на молителката в настоящото производство. Вярно е, че преписката е образувана на основание подадена от Р. Е. И. жалба, която съдържа фактически твърдения, идентични с тези, описани в молбата по чл. 8 ЗЗНД. Предметът на доказване обаче е различен, като с постановление от 10.06.2011г. по Преписка № В-262/2011г. на Военноокръжна прокуратура – град П. е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу Е. И. Б. за извършено от него престъпление от общ характер. Жалбата на Р. Е. И. срещу Е. И. Б. до Министъра на отбраната и до Командира на военно поделение – град Б., представена като доказателство във въззивната производство, също съдържа твърдения за извършено от Е. Б. престъпление по чл. 323 НК. Предмет на разглеждане в настоящото производство обаче е не извършено от него самоуправно действие, респективно престъпление, а осъществяване на акт на домашно насилие, поради което и отказът да се образува досъдебно производство не оборва декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Що се касае до твърдението на Е. Б., че първоинстанционният съд неправилно е оставил без движение молбата за защита от домашното насилие на Р. Е. И. и й е указал срок за представяне на декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, следва да се има предвид, че представянето на последната е елемент от изискванията за редовност на молбата, доколкото самата разпоредба на чл. 9 от закона, която е императивна, урежда формата и съдържанието на молбата по чл. 8 ЗЗДН, респективно приложенията към нея. Неоснователно е и възражението на въззивника, че като е оставил без уважение искането му за отвод, Районен съд - град С. е ограничил правата му на защита. Фактът, че същият състав на първоинстанционния съд е разглеждал гр. д. № 689/2009г. на СвРС, по което жалбоподателят е бил страна, не може да обоснове извод за основателно съмнение в неговото безпристрастие по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Изложеното по категоричен начин налага извода за правилност и законосъобразност на обжалваното от Е. Б. решение. Наложените от първоинстанционния съд мерки за защита са съобразени с личността на извършителя, характера и тежестта на извършения от него акт на домашно насилие, както и с необходимостта да се осигури ефективна защита на Р. Е. И., с оглед специфичните цели на това производство. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд – град С. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Е. И. Б. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от него решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие, В. окръжен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението на Районен съд – град С. от 15.06.2011 година по гр. д. № 356/2011г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |