Р
Е Ш Е Н И Е
№
631 / 19.3.2020г.
гр. Перник, 19.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04364 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени иска, с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, от П.К.М., с ЕГН: **********
и с адрес: *** срещу Б.С.Д., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, с които се иска да бъде
признато в отношенията между страните, че П.К.М. е собственик на недвижим имот,
представляващ дворно място с площ 1205 кв.м., находящо се в землището на с.,
общ., обл., местността „Пладнище” и означено по скица като имот планоснимачен
номер 136 (сто тридесет и шести) по плана на новообразуваните имоти по §4 от
ЗСПЗЗ на село, общ., обл., местността „Пладнище”, утвърден със Заповед № РД-129
от 06.03.2007г., при граници: от запад – път, от северозапад – река, от изток –
река и от югозапад – имот планоснимачен номер 319, като Б.С.Д. бъде осъден да
предаде владените върху посочения имот на П. К. М., както и Б.С.Д. да бъде
осъден да заплати на П.К.М. сумата от по 50.00 лева месечно, представляваща
пропуснати ползи поради невъзможността на ищеца да ползва собствения си имот в
периода от 02.02.2017г. до 02.07.2017г., или общо за целия период – сумата от
250.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноски.
Ищецът
твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том. I, рег. № 2198, дело № 72/2011г. на нотариус Р. М. (с
рег. № 141 в регистъра на Нотариалната камара), вписан от съдията по
вписванията с вх. рег. № 540 от 08.03.201гг., акт. № 136, том. II, дело № 296/2011г., партиди 8372, 20591 е придобил
собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място с площ 1205
кв.м., находящо се в землището на с., общ., обл., местността „Пладнище” и
означено по скица като имот планоснимачен номер 136 (сто тридесет и шести) по
плана на новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ на село, общ., обл., местността
„Пладнище”, утвърден със Заповед № РД-129 от 06.03.2007г., при граници: от
запад – път, от северозапад – река, от изток – река и от югозапад – имот
планоснимачен номер 319.
На
15.04.2011г., с пълномощно, с нотариално заверени едновременно подпис и
съдържание с рег. № 3904 и съдържание акт. № 42, том. I,
рег. № 3905 от 15.04.2011г., ищецът упълномощил лицето Т. Ч. Б. от гр. София,
да се разпорежда с процесния имот, включително с правото да договаря сама за
себе си. Няколко дни по-късно, на 18.04.20011г., пред същия нотариус – Р. М.,
ищецът оттеглил посоченото пълномощно с нарочна декларация, като оттеглянето
било незабавно вписано в информационната система на Нотариалната камара от
нотариус Р. М. Същевременно, ищецът твърди, че е уведомил незабавно и лицето Т.
Б. в телефонен разговор, заявявайки й категорично, че няма право да се
разпорежда с имота му или да извършва каквито и да било действия по отношение
на него.
Ищецът
твърди, че независимо от надлежно оттегленото пълномощие, на 29.11.2012г. с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том. III, рег. № 13055, дело № 501/2012г., Т.Б., въз основа
на оттегленото пълномощно се разпоредила с процесния имот, като го продала на
себе си.
В
исковата молба се твърди, че на 03.06.2014г. Боева сключила договор за
покупко-продажба с Б.С.Д., след което ме предала владението на имота. Узнал за
извършената сделка, ищецът атакувал последната по съдебен ред, в резултат на
което било образувано гр. д. № 5239/2014г. по описа на Пернишки районен съд.
На
20.12.2016г., ищецът изпратил нотариална покана на владеещия имота му без
правно основание Б.Д., като в нея описал посочената и в исковата молба
фактическа обстановка и предоставил на Д. разумен срок, в който да му предаде
доброволно владението на имота. Отправената нотариална покана била връчена
лично на Б.Д. на 19.01.2017г., но въпреки това и въпреки проведените
впоследствие многократни разговори, последния отказал да предаде вещта, на
която не е собственик. Ищецът сочи, че и към момента на предявяване на
настоящата искова молба, Д. продължава да владее имота му, което го лишава от
правото му да го ползва.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК срок, ответникът, чрез
пълномощника си адв. А. Д. – САК, Б. С. Д. е депозирал писмен отговор, в който оспорва изцяло
предявените искови претенции, както по основание, така и по размер. Същия
твръди, че е придобил процесния имот от продавача Т.Б. на 03.06.2014г. въз
основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том.II,
рег. № 5245, дело № 210/2014г. на нотариус Р. М. Ответникът твърди, че сделката
е извършена преди вписването на исковата молба по чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД,
предявена от ищеца по настоящото дело срещу Т.Б. по гр. д. № 5239/2014г. на РС –
Перник. Твърди, че вписването е извършено на 21.08.2015г., поради което
ответникът, като последващ купувач на имот, е добросъвестен и със самостоятелни
права върху имота, които са противопоставими на ищеца. Сочи се още, че към
момента на депозиране на писмения отговор, нотариалният акт от 03.06.2014г.,
въз основа на който ответникът се легитимира като собственик не е отменен, нито
сделката на покупко-продаба е прогласена за нищожна по съдебен ред. Д. не е бил
страна по гр. д. № 5239/2014г. по описа на ПРС, поради и което постановеното по
делото решение не го обвързва. Твърди, че освен това, срещу това решение на ПРС
е подадена молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, въз основа на която е
образувано гр. д. № 3975/2017г. по описа на ВКС, 4 Г.О. Оспорва обстоятелството,
че владее имота, като сочи, че ищецът не представя доказателства за това
твърдение.
В
съдебно заседание, страните се представляват от пълномощниците си – адв. Д. за
ищеца и адв. Д. – за ответника. Ищцовата страна пледира за решение, с което
предявените искови претенции бъдат уважени като основателни. В депозирани в
срок писмени бележки сочи, че намира исковите си претенции за доказани при
условията на пълно и главно доказване, чрез събраните писмени, гласни и
експертни доказателствени средства. Излага, че изложената в исковата молба
фактическа обстановка е доказана като такава и в проведения съдебен процес.
Посочва, че именно той е собственик на процесния недвижим имот, тъй като Т. Ч.
Б. не е могла да прехвърли на ответника права, които самата тя не е
притежавала, а в същото време в обективната действителност не се е проявил друг
юридически факт, от който ответника да черпи свое право на собственост върху
имота. Същевременно, съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. Сочи, че владението на имота без правно основание,
което обстоятелство е установено в хода на делото, е довело до обогатяването на
ответника и съответно обедняване под формата на пропусната полза на ищеца с
цената на средния пазарен наем на имота, възлизащ на 90.00 лева на месец.
Ищецът сочи, че предвид обстоятелството, че ответникът е дължал предаването на
имота до 02.02.2017г., към момента на предявяване на исковата молба, дължимата
от него сума възлиза на 450.00 лева.
Ответната
страна пледира за решение, с което предявените от страна на ищеца искови
претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Релевира възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
И двете страни претендират разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 108 ЗС и осъдителен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД. Съдът намира същите за процесуално допустими, поради
което дължи произнасяне по тях.
По фактите:
От
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том. I, рег. № 2198 дело № 72 от 2011г. на нотариус Р. ***
действие Районен съд – гр. Перник (приет като доказателство в заверено копие)
се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния
имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място с площ 1205
кв.м., находящо се в землището на с., общ., обл., местността „Пладнище” и
означено по скица като имот планоснимачен номер 136 (сто тридесет и шести) по
плана на новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ на село, общ., обл., местността
„Пладнище”, утвърден със Заповед № РД-129 от 06.03.2007г., при граници: от
запад – път, от северозапад – река, от изток – река и от югозапад – имот
планоснимачен номер 319, чрез възмездна сделка, изповядана на 08.03.2011г.
С
пълномощно от 15.04.2011г., с нотариално
заверени подпис и съдържание с рег. № 3904, съотв. рег. № 3905 ищецът
упълномощил лицето Т.Ч.Б.от гр. София, да се разпорежда от негово право и за
негова сметка с процесния имот, включително и с правото да договаря сама за
себе си, което се установява от самия документ, приет по делото в заверено
копие.
Видно
от приетото по делото заверено копие на Декларация от 18.04.2011г., на същата
дата ищецът П.К.М. декларирал, че е оттеглил и прекратил посоченото по-горе
пълномощно, като подписа и съдържанието на декларацията били нотариално
заверени – с № 3945 и № 3046, от нотариус Р. М..
От
приетия в заверено копие Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
128, том. III, рег. № 13055, дело № 501/2012г., се установява, че
на 29.11.2012г. Т. Ч. Б., като пълномощник на П.К.М. (упълномощена с пълномощно
с нотариално заверени едновременно подпис и съдържание с рег. № 3904 и
съдържание акт. № 42, том. I, рег. № 3905 от
15.04.2011г.) се разпоредила с процесния имот, като го продала на себе си, за
сумата от 2 375.30 лева.
Видно
от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том.II,
рег. № 5245, дело № 210/2014г. на нотариус Р. М., на 03.06.2014г. Т. Б. отново
се разпоредила с процесния имот, като чрез пълномощника си Н. Б. Б. го продала
на Б.С.Д. ***. В същия нотариален акт е била обективирана и втора възмездна
сделка, съгласно която Б.С.Д. придобил правото на собственост върху дворно място, съседно на
процесния имот.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 20.12.2016г.
ищецът по делото е изпратил Нотариална покана до ответника (получена лично от
последния), с която, след посочване хронологията на релевантните факти, Б.Д. е
помолен да освободи процесния недвижим имот в рамките на 14-дневен срок.
По
делото е прието и приложено Решение № 1146/30.11.2015г., постановено по гр. д.
№ 05239 по описа за 2014г. на Пернишки районен съд, с което е прогласена
нищожността на извършената от Т.Ч.Б.прехвърлителна сделка, с която в качеството
й на пълномощник на ищеца по настоящото дело се е разпоредила с процесния имот,
продавайки го на себе си, като удостоверяващия сделката документ – Нотариален
акт № 128, том. III, рег. № 13055,
дело № 501/2012г. на нотариус Р. М. е бил отменен. Това решение на ПРС е било
атакувано пред Пернишки окръжен съд, при което последния, с Решение №
430/31.12.2018г. по в. гр. д. № 358/2018г. по описа на ПОС, е обезсилил
решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отменен Нотариален акт
№ 128, том. III, рег. № 13055, дело № 501/2012г. на нотариус Р. М.
и отменено в частта, с която е прогласена за нищожна поради липса на съгласие
за сключването й сделката за покупко-продажба на процесния имот, обективирана в
Нотариален акт № 128, том. III, рег. № 13055,
дело № 501/2012г. на нотариус Р. М.. С цитираното решение на ПОС, последния е
обявил за относително недействителен
сключеният с Нотариален акт № 128, том. III,
рег. № 13055, дело № 501/2012г. на нотариус Р. М. договор за покупко-продажба,
с който П.К.М., действащ чрез пълномощника си Т.Ч.Б.е продал на Т.Ч.Б.процесния
недвижим имот. В останалата част, първоинстанционното решение е било
потвърдено.
Недоволна от постановения от ПОС съдебен акт, Т.Ч.Б.е
атакувала последния пред Върховния касационен съд, при което последния, с
Определение № 377/24.10.2019г. по гр. д. № 2204/2019г. по описа на ВКС, е
оставил без разглеждане жалбата на Боева и е прекратил производството по
делото. Видно от материалите по делото, Определение № 377/24.10.2019г. на ВКС е
влязло в законна сила.
От
изслушаната и приета без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза на
вещото лице Р.Н. се установява, че месечния пазарен наем към процесния период
възлиза на 90.00 лева или общо 450.00 лева за целия период. Съдът кредитира
изцяло заключението на изслушаната експертиза, като компетентно и вярно дадено.
По делото от страна на ищеца са ангажирани
доказателства, събрани чрез гласни доказателствена средства, а именно: разпит
на свидетеля М. Г. З.. От показанията на последния се установява, че лице с
малко име Б., за когото свидетелят е научил от ищеца, владее процесния имот,
като отглежда кучета в него. Свидетелят заявява, че е виждал Б. да посещава
процесния имот, като свидетелят заявява, че въпросният Б. живеел в съседния
имот, който е разделен от процесния с обща тухлена ограда. Свидетелят заявява,
че лицето Б. владее имота от около 2014г., като уточнява, че двата имота –
процесния и този на лицето Б., са заградени с една обща тухлена ограда, като
между тях минава малка рекичка, която ги разделя. Свидетелят посочва, че е
наясно със спора между ищеца и лицето Б. още от 2014г., когато ищецът за пръв
път му споделил за проблемите помежду им. Свидетелят заявява, че е присъствал
на телефонни разговори между ищецът и лицето Б., в които неведнъж двамата са
опитвали да изяснят взаимоотношенията си и да разрешат възникналата ситуация.
Свидетелят е категоричен, че проведените разговори са били в рамките на добрия
тон и ищецът и лицето Б. никога не са влизали в някакви пререкания. Свидетелят
посочва, че е процесният имот се намира в близост до манастира в с. Дивотино и
често е виждал лицето Б. да паркира пред процесния имот и да влиза в него.
Виждал го е и да вкарва автомобила си в самия имот.
С
оглед фактите, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.108
ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това.
За да бъде
основателен искът за ревандикация, ищецът следва да докаже в условията на пълно
и главно доказване следните три кумулативни предпоставки: 1). че е собственик
на спорната вещ; 2). че същата е във владение или държане на ответника и 3). че
ответника не владее или държи веща на правно основание.
Ищецът се е легитимирал като собственик с Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том. I,
рег. № 2198 дело № 72 от 2011г. на нотариус Р. *** действие Районен съд – гр.
Перник.
От показанията
на разпитания по делото свидетел се установява, че от близо 5 години процесния
имот се владее от ответника, като последния го ползва въпреки многократните
молби на ищеца да му върне владението върху имота. Досежно това обстоятелство,
между другото, няма спор между страните, доколкото ответника оспорва основно
обстоятелството, че владее имота без правно основание, претендирайки че е
собственик на процесния имот, придобит чрез възмездна сделка, обективирана в
Нотариален акт № 128, том. III, рег. № 13055,
дело № 501/2012г. на нотариус Р. М.. Съдът кредитира показанията на разпитания
свидетел, доколкото същите кореспондират с останалия доказателствен материал (в
т. ч. и с подробното описание на имота и протеклата хронология на събитията),
последователни и непротиворечиви са. Същевременно, ищецът е отправил нотариална
покана към ответника, с молба да му бъде върнато владението върху имота, но,
както посочи и разпитания свидетел, това до момента не е сторено.
Както беше
посочено по-горе, ответникът се легитимира като собственик на валидно правно
основание, представяйки нотариален акт, удостоверяващ изповяданата сделка, чрез
която е придобил правото на собственост. С Решение № 430/31.12.2018г. по в. гр.
д. № 358/2018г. по описа на Пернишки окръжен съд, обаче, последният е обявил за
относително недействителен сключеният с Нотариален акт № 128, том. III, рег. № 13055, дело № 501/2012г. на нотариус Р. М.
договор за покупко-продажба, с който П.К.М., действащ чрез пълномощника си Т.Ч.Б.е
продал на Т.Ч.Б.процесния недвижим имот. По делото не са ангажирани
доказателства, които да сочат, че ищецът е потвърдил договора, напротив – обърнал се е към съда с търсената защита,
с което недействителността на договора е стабилизирана. Последното води до
извода, че при сделката, осъществена между ответника и лицето Татяна Чавдарова
Боева, последната се е разпоредила с обем от права, които не притежава, респ.
извършената сделка, удостоверена с Нотариален акт № 128, том. III, рег. № 13055, дело № 501/2012г. на нотариус Р. М.,
не може да породи вещно-транслативен ефект, тъй като продавачът не е собственик
на имота, а никой не може да прехвърля права, които не притежава. Поради това и
ответникът не е придобил собствеността върху процесния имот и не може да се
легитимира като собственик.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице всички основания за ревандикация на
процесния имот, поради и което предявения иск за собственост следва да бъде
уважен, като бъде признато за установено, че ищецът е собственик на процесния
имот в пълен обем.
Досежно
възражението на ответника, че като последващ купувач се явява добросъвестен и
със самостоятелни права върху имота, които са противопоставими на ищеца, съдът
намира същото за неоснователно, доколкото такова възражение е релевантно към
хипотези, различни от настоящата, а именно: в хипотезите на чл. 188 и чл. 189 ЗЗД.
Уважаването на
иска по чл. 108 ЗС задължава съда да се произнесе и по предявения от ищеца иск
с правно основание чл. 59 ЗЗД. От изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза се установи, че месечния пазарен наем, относим към исковия период, е
в размер на 90.00 лева или общо за периода от 02.02.2017г. до 02.07.2017г. – в
размер на 450.00 лева. Ищецът претендира пропуснати ползи, поради
невъзможността да ползва имота си в размер на 250.00 лева, поради което, с
оглед събраните по делото доказателства и предвид липса на надлежно упражняване
на правото си по чл. 214 ГПК, съдът намира, че искът се явява доказан, както по
основание, така и по размер, респ. следва да бъде уважен.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от
250.00 лева, считано от
подаване на исковата молба в съда – 07.07.2017г. до окончателното й плащане.
По
разноските:
При този изход на спора, право на
разноски има само ищецът. Същия е доказал такива в размер на 1450.00 лева, от
които: 100.00 лева за държавна такса, 150.00 лева - за възнаграждение на вещо лице и
1 200.00 лева за адвокатско възнаграждение, които и следва да му бъдат
присъдени.
Ответникът
е направил възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар, което
съдът намира за неоснователно. Действително, съгласно чл. 78 ал. 5 ГПК, по
искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, като присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в
чл.36 ЗА. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2013г. ОСГКТ, основанието
по чл. 78 ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ищеца за
предявените в условията на кумулативност искове е в размер на 1200.00 лева,
поради и което съдът е възприел извода си за неоснователност на направеното
възражение.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 108 ЗС по отношение на Б.С.Д., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, със съдебен адрес:***, че П.К.М.,
с ЕГН: ********** и с адрес: *** е собственик в пълен обем на следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място с площ 1205 кв.м., находящо се
в землището на с., общ., обл., местността „Пладнище” и означено по скица като
имот планоснимачен номер 136 (сто тридесет и шести) по плана на
новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ на село, общ., обл., местността
„Пладнище”, утвърден със Заповед № РД-129 от 06.03.2007г., при граници: от
запад – път, от северозапад – река, от изток – река и от югозапад – имот
планоснимачен номер 319.
ОСЪЖДА Б.С.Д., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, със съдебен адрес:*** ДА ПРЕДАДЕ на П.К.М., с ЕГН: **********
и с адрес: *** владението върху гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание
чл. 59 ЗЗД Б.С.Д., с ЕГН: ********** и с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** ДА
ЗАПЛАТИ на П.К.М., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, сумата от 250.00 лева, представляваща размера на
пропуснатите ползи от ищеца, поради невъзможността му да ползва собствения си
имот- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място с площ 1205 кв.м., находящо се
в землището на с., общ., обл., местността „Пладнище” и означено по скица като
имот планоснимачен номер 136 (сто тридесет и шести) по плана на
новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ на село Дивотино, общ. Перник, обл.
Перник, местността „Пладнище”, утвърден със Заповед № РД-129 от 06.03.2007г., при
граници: от запад – път, от северозапад – река, от изток – река и от югозапад –
имот планоснимачен номер 319, за периода от 02.02.2017г. до 02.07.2017г., през
което време Б.С.Д., с ЕГН: ********** и
с адрес: *** е ползвал неоснователно посочения имот, ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 250.00 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 07.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б.С.Д., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М., с ЕГН: **********
и с адрес: *** сумата от 1450.00
лева, предсатвляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: