Решение по дело №2349/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1985
Дата: 4 ноември 2020 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20207180702349
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1985

 

гр. Пловдив, 04.11. 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ГЕОРГИ ПАСКОВ,

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2349 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Д.П.З., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Райко Илиев- пълномощник, обжалва Решение №1261 от 05.08.2020г. по Н.А.Х. дело №2065 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., IХ-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №3258249, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който на жалбоподателя З. е наложена глоба в размер от 400,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесният ЕФ, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът в производството- ОД на МВР- Пловдив, чрез юрисконсулт Г.Б.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 26.10.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№17203 от юрисконсулт Г.Б., в която се излагат съображения, подкрепящи изразеното становище.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Марин Пелтеков, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 18.12.2019г., около 11:51ч., в гр. Пловдив, на бул. “Санкт Петербург” №1, в посока към бул. “Кукленско шосе“, се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо автомобил “РЕНО МЕГАН”, с Рег.№РВ7151СХ, със скорост от 81 км/ч. (всъщност с 84 км/ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при въведено ограничение на скоростта за движение от 50,00 км./ч. с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARC CAM S1, с фабричен №11743са, като за целта е изготвен клип/снимка №025368. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№РВ7151СХ е регистриран като собственост на жалбоподателя З. и е управляван от него. Установеното движение на посочения автомобил със скорост от 81 км/ч. се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП се издава процесният ЕФ.  

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспорения пред него ЕФ. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, напълно се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възраженията, формулирани в касационната жалба, то същите са неоснователни.

Според разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В случая, процесният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити, като посоката на движение на автомобила не е предвидена за такъв от страна на законодателя. Видно от приетото по преписката заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система (АТСС) с Рег.№1030р-34071 от 19.12.2019г., представляващ Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532), съставен по повод осъществен контрол на правилата за движение по пътищата на 18.12.2019г., в периода 08:50ч. – 14:30ч., на бул. “Санкт Петербург“ №1, гр. Пловдив, посоката на движение на контролираните МПС е от изток към запад.

Според чл.6, ал.1 от Наредба №8121з-532, АТСС се използват съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип.

По преписката е налично заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено на 07.09.2017г. от Български институт по метрология (БИМ), на производител: ARH ZRT (ARH INC.) HUNGARY, относно преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. Според наличното по преписката заверено копие на Приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126, грешката на измерената скорост от процесното средство за измерване (полеви тест) е ± 3 km/h при скорост до 100 km/h, какъвто е настоящият случай.

По делото е налично копие на Протокол от проверка №57-С-ИСИС от 30.09.2019г., издаден от БИМ, удостоверяващ обстоятелството, че процесната АТСС, тип ARH CAM S1, с фабричен №11743СА, е преминала успешно проверка за съответствие с одобрения тип и грешките не превишават максимално допустимите грешки за този тип средство за измерване. Респективно, процесната АТСС е годно средство за измерване за период от една година, считано от 30.09.2019г.

Според легалното определение на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, “електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система (АИС) въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, а според чл.3 от Наредба №8121з-532, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система (АвтИС).

При липсата на легални определения за АИС по смисъла на ЗДвП и АвтИС по смисъла на Наредба №8121з-532, няма как да се направи преценка за евентуално противоречие на наредбата със закона, още повече, че наредбата е подзаконов нормативен акт (издаден на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП), който се прилага до обнародване на решение на съда, с което се обявява нищожността на нормативния акт или същият се отменя, съгласно чл.195, ал.1 от АПК.

Предвид гореизложеното, процесният ЕФ е законосъобразен и правилен. Съответно, като го потвърждава, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона и решението на съда е правилно. Освен това, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация (юридическото лице), съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1261 от 05.08.2020г. по Н.А.Х. дело №2065 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., IХ-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №3258249, издаден от Областна дирекция на МВР- Пловдив, с който на Д.П.З. е наложена глоба в размер от 400,00 лева.

ОСЪЖДА Д.П.З., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК129009870, сумата от 80, (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1………………

 

2………………