Решение по дело №1054/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 180
Дата: 30 март 2020 г.
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20195300901054
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 180

 

гр.Пловдив, 30.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ-ти състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав

 

СЪДИЯ: Росица Кюртова

секретар: Милена Левашка,

като разгледа докладваното от съдията т.дело №1054 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.) във връзка с чл.45 ЗЗД.

Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес гр.София, ул.”Гр.Игнатиев” №2, представляван от Б.М. и С.С., съд.адрес ***, адв.С.М., твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.а) КЗ (отм.) е изплатил на З.А.К. обезщетение в размер 40 400 лв. за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, състояло се на 11.04.2014г. на път ІІІ-8602, км.5+800, между селата Брестовица и Злати Трап, обл.Пловдив. Твърди, че виновен за произшествието е ответникът, който, управлявайки лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№РВ 7929 МА, без да е правоспособен водач, на ляв завой, при несъобразена с пътната настилка скорост (мокра, хлъзгава), е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е последвал удар с движещия се там лек автомобил Сузуки Балено с рег.№РВ 8001 РК, управляван от К.С.. В резултат от удара е пострадала З.К., която била пътник на предна дясна седалка в автомобила Сузуки. Твърди, че за управлявания от ответника автомобила към датата на инцидента не е бил сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 40 400 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета №210158/25.05.2015 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и сторените съдебноделоводни разноски.

Препис от исковата молба, заедно с приложенията към нея, е връчен лично на ответника А.К.К., ЕГН **********,***, видно от разписката на л.50. В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в отсъствие на ответника, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение.

В срока за отговор по чл.367 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът е редовно уведомен за първото по делото заседание, видно от получената лично от него призовка – л.55 от делото. В нея също се съдържа информация, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В първото по делото заседание ищецът е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника. В същото заседание ответникът не се явява, не изпраща представител, нито е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу А.К. са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, не се явява в първото по делото заседание, не е взел участие в производството по никакъв начин и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същевременно искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства може да се направи изводът, че предявеният иск е вероятно основателен.

Ето защо настоящия съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК следва да постанови такова, с което предявеният иск да се уважи изцяло.

Ищецът е направил искане на присъждане на разноски, които възлизат на сумата 1 616 (хиляда шестстотин и шестнадесет) лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК – заплатена държавна такса. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на ответната страна.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес гр.София, ул.”Гр.Игнатиев” №2, представляван от Б.М. и С.С., съд.адрес ***, адв.С.М., сумата 40 400 лв. (четиридесет хиляди и четиристотин лева), представляваща изплатено от фонда на пострадалия обезщетение по щета №210158/25.05.2015 г. за неимуществени вреди, причинени виновно от А.К. при ПТП на 11.04.2014 г., път III-8602, км 5+800, между с.Златитрап и с.Брестовица, обл.Пловдив, ведно с законна лихва, считано от датата на исковата молба – 03.12.2019 г., до окончателното плащане, както и сумата 1 616 лв. (хиляда шестстотин и шестнадасет лева) – държавна такса за производството по т.д.№1054/2019 г. на ОС Пловдив.

Сумите могат да бъдат заплатени от А.К.К. по посочената в исковата молба банкова сметка на Гаранционен фонд: IBAN ***, BIC ***, “Уникредит Булбанк“ АД.

 

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.

 

 

СЪДИЯ: