Решение по дело №173/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 91
Дата: 26 октомври 2021 г.
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20213500500173
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Търговище, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500173 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следващи от ГПК.
Производството по в.гр.д.№173/2021г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна ЖАЛБА на П. ИВ. СТ. , ЕГН
**********, от гр.П, действащ, чрез процесуалния си представител-адв.Цв.И.
АК-Т ПРОТИВ: Решение № 60/27.05.2021г.. на Районен съд-Попово,
постановено по гр.д. № 302/2020 г. по описа на Районен съд- Гр.Попово.
Считайки постановения съдебен акт за необоснован, постановен при
противоречие със събраните доказателства, при нарушение на материалният
закон и при съществено нарушение на практиката на ВКС, молят съда да го
отмени изцяло, като постанови нов такъв, с който да уважите исковата
претенция в нейната цялост.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В срока по 263, ал.1 от ГПК от въззиваемите- ответници, действащи
1
чрез адв. С.С. от АК Търговище е постъпил писмен отговор. Считат
наведените твърдения във въззивната жалба за изцяло неоснователни и
некореспондиращи с доказателствения материал по делото, поради което и
молят съда да постановите Решение, с което да потвърди Решение № 60/
27.05.2021 год. по гр.дело № 302/ 2020 год. по описа на PC-Попово, като
правилно и законосъобразно.
Молят, да им бъдат присъдени и всички направени деловодни разноски
във въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не се явяват и
не се представляват. Постъпила е писмена молба и писмени бележки от
процесуалния им представител- адв.С.С., с които поддържа отговора на
жалбата. Претендира направените в настоящата инстанция разноски, като
представя списък по чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие
за изплатени в брой 500 лв.
След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по
спора въззивният съд констатира следното по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270
от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоинстан-
ционния съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е
постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
2
Въззивната жалба не съдържа конкретни основания, от които може да
се извлекат доводи за наличие на твърдените неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Настоящият състав е
ограничен както изтъкнахме по-горе от въведения в чл.269 от ГПК ограничен
въззив и може да се произнася само в обжалваната конкретна част на
решението, той е ограничен от посоченото в жалбата. В настоящата жалба
соченото основание е, че „процесната ограда, безспорно навлиза в имота на
ищеца, както според изготвената експертиза, така и според двете геодезични
заснимания. Неотносим е факта, изложен от вещото лице, че навлизането е с
два или три метра. Единственият факт е обстоятелството, че процесната
ограда навлиза в имота. Видно от събраните по делото доказателства,
ответниците поддържат това неоснователно въздействие върху правото на
собственост в неговият пълен обем.“
Фактическата обстановка е правилно изяснена и интерпретирана от
първоинстанционния съд, фактите са подведени под правно релевантните
норми и доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност, поради което
и на оснвание чл.272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на
ПРС.
Само за прецизност и за пълнота на настоящите мотиви съдът взема
отношение по исковата претенция и мотивите на първоинстанционното
решение, като излага и свои мотиви в тази насока.
Предявен е иск по чл.109 от ЗС. Безспорно е установено по делото, че
ищецът е собственик на имот, находящ се в гр.********, представляващ ПИ с
идентификатор №57649.503.2831, ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда, като ответниците са собственици на съседния на
ищеца имот, находящ се в гр.********, представляващ 1/2 ид.ч. от ПИ с
идентификатор №57649.503.2832, и в реален вид на втори жилищен етаж от
построената в имота двуетажна жилищна сграда, гараж №1 и второстепенна
сграда. Няма спор и за това, че двата имота са разделени посредством ограда,
предмет на настоящия иск. Спорът в настоящия случай е пречи ли
изградената оградата на ищеца да упражнява пълноценно своите
собственически права върху собствения му имот.
За да бъде уважен искът, ищецът носи тежестта да докаже, че
3
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право-
за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради
това са недопустими, е конкретна по всяко дело. / ТР № 4/2015 от 06.11.2017
год., постановено по Тълкувателно дело № 4 по описа за 2015 г. на Общото
събрание на Гражданска колегия на ВКС./ Соченото решение на ВКС от
въззивника се позовава на посоченото ТР на ВКС и не променя правните
изводи на първоинстанционния съд.
В конкретния случай е установено, че спорната ограда е изградена
преди близо 30г., като от изграждането си съществува в този вид,
включително при придобиване на имота от ищеца през 2001 г. Както
правилно е посочил първоинстанционният съд“От заключението на в.л., както
и от геодезичните снимки се установява, че границата на място и по
кадастрална карта в голяма степен съвпадат. Освен това се установява, че
съществуващата ограда на терена е построена правилно. Съдът приема, че
макар да има разлики и отклонения, и те да са установени както от в.л., така и
от геодезистите, извършили замервания на място, то те не се дължат на
неправомерно поведение на ответниците, а на това, че през годините същата
до някаква степен се е компрометирала-пропаднала и деформирала,
вследствие на естествени земни процеси. И от разрешението за строеж и от
обяснителните записки се установява, че ПИ с идентификатор
№57649.503.2831 (на ищеца) е на по-ниско ниво от ПИ с идентификатор
№57649.503.2832 (на ответниците).“
От изложеното е видно, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до същите правни
изводи, постановеното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на възивника не се дължат разноски.
На въззиваемите се дължат разноски в размер на 500.00лв.
Въз основа на изложените съображения и мотиви и на основание чл.
4
271, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд- Търговище
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №60 от 27.05.2021г. на Районен
съд- Попово, постановено по гр. дело №302/2020г., като правилно и
законо-съобразно, на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. ИВ. СТ., ЕГН **********, от гр.П, обл.******, ул.******
ДА ЗАПЛАТИ НА Т. ЗЛ. Н., ЕГН **********, В. Д. ИВ., ЕГН ********** И
ХР. Д. ИВ., ЕГН **********, всички от гр.П, обл.******, ул.********
СУМАТА 500.00лв. ( петстотин лева и 00ст.), представляващи направени от
тях разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията
по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5