№ 189
гр. Севлиево, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Виктория М. Стойчева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230101317 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу И. Х. Х., по реда на чл.422, ал.1
ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК 1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата в общ размер от 126,
79 лв., от които: 71,71 лв. главница и 55,08 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.10.2021 г. до 07.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (28.04.2022 г.) до окончателното плащане на
задължението , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 260 от 29.04.2022г. по ч.гр.д.№ 457/2022г. на Районен съд Севлиево. Ищецът Ти Би
Ай Банк“ ЕАД твърди, че на 06.07.2020 г. сключва Договор за потребителски кредит №
****** (Приложение № 2) с ответника И. Х. Х. ЕГН: **********. На основание така
сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в размер на 1850,09
лв.. В чл. 7 ал.1 от Договора бил посочен размерът на предоставения кредит- 1850,09
лв., В чл. 7 ал.1 от Договора бил посочен размерът на предоставения кредит- 1850,09
лв.. Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора средствата по кредита се превеждали от
Кредитора по банкова сметка Потребителя. Общото крайно задължение по Договора
възлизало на 2529,01 лв., която сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски
11 по 210,75 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 210,76 лв. Уговореният
между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен
като годишен лихвен процент бил в размер на 62,05 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора).
Процесният кредит бил сключен на 06.07.2020 г., а клиентът пожелал първата
погасителна вноска да е с отложен падеж на 15.11.2020 г. Поддържа се, че със
заявление за рефинансиране от 06.07.2020 г. кредитополучателят е пожелал да
рефинансира свое задължение по договор ********** в размер на 1850,09 лв.
(приложение 4). Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да
върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна
лихва. Сочи се, че длъжникът преустановил плащанията по договора, а считано от
15.10.2021 е настъпил крайният падеж на договора. Към дата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
(24.06.2021 г.), задължението на И. Х. Х. ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД,
по Договора, било в размер на 71,71 лв. (71,71 лв. главница). Отделно от това, съгласно
1
чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за
забава (лихва за просрочие), което към 07.04.2022 г. е било в размер на 55,08 лв.
Искането към съда е да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени
разноските по делото.
Ответникът И. Х. Х. оспорва предявените искове в законоустановения срок.
Приложено представя заверено копие от справка за направени плащания по договор за
потребителски кредит № ****** на И. Х. Х., издадена от шццовото дружество на
04.10.2022 г., от което е видно, че към 13.01.2022 г. ответницата като задължен
потребител направила погашения по цит.договор в общ размер 2550,20 лв. при
договорено задължение в общ размер 2529,01 лв. В отговора се поддържа, че освен на
основание горепосочен погашения, ответницата не дължи претендираните суми и
предвид обстоятелството, договорът за потребителски кредит № ****** е нищожен,
поради противоречие с добрите нрави и нарушение на императивните разпоредби на
чл.11, т.9, т.10 и т.15 във вр. чл.22 от ЗПК с произтичащите последици по чл.23 от
ЧПК. Ответницата като потребител дължала връщане на чистата стойност на паричния
заем, но не дължала възнаградителната лихва по чл. 9 и лихва за просрочие по чл.15 от
договора. Излагат се съображения, че договореният годишен лихвен процент в размер
на 62,05% нарушава добрите нрави и внася неравноправност между правата и
задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с
изискванията за добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е
налице нищожност на клаузата за уговореното възнаграждение. Сочи се, че
нищожността на клаузата за лихвения процент по чл. 9 от договора, представлявала
част от същественото съдържание на договора, дефинитивно уреден като възмезден, и
водела до недействителност на целия договор на осн. чл.22 от ЗПК. Поддържа се, че
при констатиране недействителността на договора и при съобразяване с императивната
разпоредбата на чл.23 от ЗПК ответницата дължала връщане само на чистата стойност
на кредита в размер 1850,09 па. Излагат се съображения, че на самостоятелно
основание за обявяване на договора за недействителен е посоченият в чл.10 на
договора размер на ГПР от 47,65%. Сочи се, че този размер не е реално прилагания
между страните, поради което представлява „заблуждаваша търговска практика" по см.
на чл. 66д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Възнаградителната лихва а размер 62,05%, при
липса на други преки и косвени разходи по кредитния договор, има за последица
реален ГПР за потребителя в размер 83,1179%. ГПР в посочения размер противоречал
на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ст ЗПК и следва да се приеме за нищожна
клауза на осн. ал.5 на чл.19 от ЗПК. Искането към съда е да бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото
договор за потребителски кредит № ******, че на 06.07.2020 г. между ищцовото
дружество и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който кредиторът ищец е предоставил на кредитополучателя ответник потребителски
кредит в размер от 1850,09 лева, а последният се е задължил да го върне в срок на 12
погасителни вноски, 11 по 210,75 лв., ведно с последната изравнителна в размер на
210,76 лв., при уговорен годишен лихвен процент от 62,05 % и годишен процент на
разходите от 47,65 %.
От заключението на изслушаната и неоспорена ССчЕ и от обясненията на
вещото лице се установява, че по договора за потребителски кредит № 7053-115-6 от
06.07.2020 г. към 28.04.2022 г. е платена сума в размер на 2 550,20 лв. Вещото лице е
посочило, че към 28.04.2022 г. и към 29.01.2023 г. няма неизплатени месечни вноски по
процесния договор. В заключението е посочено, че кредитът е олихвяван с лихвен
процент равен на договорения в размер на 62,05 % и същият не е променян за целия
период на договора. Вещото лице посочва, че годишният процент на разходите по
2
процесния договор за потребителски кредит е в размер на 83,1238 %.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и компетентно
изгответно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и има за
предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Ето
защо в тежест на ищеца по предявения иск по реда на чл. 422, с правно основание
чл.430, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр с чл. 9 ЗПК е да докаже на
наличието на валидно облигационно отношение между страните по договор за
потребителски кредит, усвояването на предоставения кредит , размера на вземанията
си за главница, възнаградителна лихва и обезщетението за забава и настъпване на
изискуемостта им.
Въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи
категоричния и обоснован извод, че между страните е
възникнало кредитно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит.
Последният притежава необходимите и съществени елементи на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и валидно обвързва страните по
него. Спазени са изисквания на ЗПК относно съдържанието на договора и неговите
елементи. Ищецът е изправна страна по него, тъй като е предоставил на
ответника кредитв размер на 1850,09 лв.. От събраните по делото доказателства и от
заключението на ССчЕ се установява, че кредитополучателят е усвоил кредита.
Предвид направените възраженя в отговора на исковата молба и служебното
задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за нищожност на клаузите от
сключения между Ти Би Ай Банк ЕАД, в качеството на кредитор и И. Х. Х., в
качеството на кредитополучател, договор.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към
датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал.
1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
47,65 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, който съгласно неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата СсЧе е в размер на 83,1238 %.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
3
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Отделно от горното, реалният годишен процент на разходите противоречи на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която годишния процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
противоречието на договора с императивните разпоредби на ЗПК, е уредена в нормата
на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на
ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката
на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за
периодичност за връщането на сумата.
Съгласно заключението на вещото лице, с внесените суми по договора за кредит
ответницата е погасила задължения на обща стойност 2 549,28 лв., с което реално е
заплатила сума надвишаваща чистата сума по кредита, с оглед на което предявените
искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответницата.
На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ищецът следва да
заплати на адв. С., възнаграждение в размер на 900 лв., определено по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджицокев“ 52-54 срещу И. Х. Х. с ЕГН **********, ************, искове с правно
основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
сумата в общ размер от 126,79 лв. /сто двадедесет и шест лева и седемдесет и девет
ст/, от които 71,71 лв. главница и 55, 08 лв. – обезщетение за забава за периода от
4
15.10.2021 г. до 07.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 29.04.2022г. по ч.гр.д.№ 457/2022г. на Районен съд Севлиево.
ОСЪДЖА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на адв. П. Ц. С., адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв. /деветстотин лева /, определено по Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказана
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5