Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 671 21.02.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в открито
съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 2931 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Евро-билд 78“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ...., представлявано
от Н.. Д.. К.., срещу Д.А.Г., руски
гражданин, роден на *** г., адрес: гр. Бургас, кв. ...., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 9418,14 лева, представляваща дължимо възнаграждение съгласно сключен между страните през 01.2017 г. договор за
изработка, сумата от 758,68 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 20.06.2018 г. –
04.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 05.04.2019 г., до
окончателното плащане на сумата.
Твърди се, че по силата на договор
за изработка в края на януари 2017 г. ответникът възложил на ищеца извършване
на довършителни строително-монтажни работи в еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор .... в кв. С..., м-ст ..., както и на още три имота, собственост
на Г. - гаражна клетка в к-с ... и два апартамента в к-с ...
– .. и ... Описани са възложените СМР по пера. Посочено е, че изпълнението на
възложените работи приключило на 06.12.2017 г., като общата стойност на
извършените СМР, описани в протоколи образец 19, възлизала на сумата 35853,14
лева без ДДС. Стойността на авансово платената от ответника сума била 26000
лева, като оставала за плащане сумата 9853,14. От тази сума са приспаднати 435
лева, поради което се претендира в настоящото производство сумата 9418,14 лева.
Моли се за уважаване на претенциите и
присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Ответната страна чрез процесуален
представител е посочила, че предявените искове са недопустими, тъй като Г. е договарял с Н.. К.. като физическо лице, поради
което претенцията е предявена от ненадлежна страна. Евентуално исковете са
оспорени като неоснователни. Посочено е, че ответникът е осигурявал голяма част
от материалите, като е заплатил авансово около над 30000 лева. Уговорката между
двамата включвала довършително-монтажни работи в къща 4, двор и изграждане на
стена в гаражни клетки, но Г. е констатирал
множество некачествено и негодно извършени работи, освен че не изпълнил в пълен
обем възложените му работи да изпълни обекта до ключ. Поправката е извършена от
трети лица. Оспорена е истинността на представените с исковата молба протоколи
образец 19 като такива с невярно съдържание и антидатирани.
Моли се съда да отхвърли предявените
искове и присъди съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните по делото,
установява се и от приложените нотариален акт № 229, т. II, рег. № 2191/21.04.2017
г. и нотариален акт № 264, т. II, рег. № 4401/01.06.2017 г., че Г. е собственик на жилищна
сграда подобект къща 4 в кв. С.., м-ст ... на два етажа и два гаража в сграда в
кв. С.., ул. ... Не се спори и относно сключения между страните устен договор за
извършване на СМР – довършителни работи в къща 4 и изграждане на преградна
стена между две гаражни клетки. Не се спори и че Г. е давал на управителя на
дружеството периодично авансови плащания по договора на стойност общо 26000
лева.
Представени са протоколи, съставени от
„Евро – билд 78“ ЕООД, в която са описани по пера и стойност извършените по
договора за извършване на строително-монтажни работи инвестиции, анализи на извършени
работи по протоколите, неподписани от ответната страна, както и стокови разписки
и фактури за закупувани материали.
Събрани са гласни доказателства. Свидетелят С.. е посочила, че работи като интериорен дизайнер в „...“ и в тази връзка познава Д.Г., защото е правила негов апартамент. К.. познавам, защото е работила с него. Той работел като фирма. През 2017 година свидетелката правела съседната къща, която е до Г.. Виждала Н.. ежедневно в къщата да работи поне 4-5 месеца, пролетта и лятото. Знае, че изпълнявал бани, стълбище, веранди, по двора го виждала да работи. Вътре лепил плочки, поставял камък на стълбището. Споделял, че отива да купи материали за клиента, като той му плащал след това. Впоследствие свидетелката разбрала, че Г. и Кондев имат конфликти и други фирми довършвали ремонта.
През месец май свидетелката влизала в къщата и видяла направена една баня, на стълбището бил сложен врачански камък. По двора били направени градинки, тротоарни плочки.
Свидетелят П... е посочил, че зимата на 2017 работили с Н.. къщата на Г.. Свидетелят правил облицовките отвън на къщата през 2016 г. и довършили през 2017 г. декември месец. Кондев започнал да работи къщата още като била на груб стоеж. Първо започнал сутерена, правил замазките на цялата къща. После правил банята в сутерена и плочките в сутерена, банята на първи етаж, преправял ВиК-то, прекарал захранващия кабел за къщата, слагал подпрозоречните первази на прозорците отвън и вътре, правил стълбището.
Знае, че К.. има пикап, камионче „...“, машина за полагане на замазки, машина за полагане на мазилка - турбозолна машина.
Свидетелят присъствал, когато Г. е идвал в къщата. Разговорите били нормални, не е чувал да се карат помежду си. За конфликт между двамата чул доста след като Николай довършил нещата. Когато ходил да прави реглаж на пода, видял други хора да къртят плочките в хола и кухнята, на първия етаж. Г. го извикал, защото имал проблем с нивата на вратата и трябвало да я повдигнат. Знае, че К.. е правил машинната замазка на ниво груб строеж, но кой го е наел не може да каже. Г. го извикал да му помогне за вратата, защото Кондев трябвало да направи замазката над подовото отопление, което повдигнало нивото и затова трябвало да се повдигне вратата.
Свидетелката Б.. е посочила, че е помагала на Г. с дизайна и вътрешното оформление на къщата. Той закупил къщата, без да е завършена вътрешно, и помолил Н.. да я завърши. Направил подовете, баните, гипсокартон, вентилацията и много други такива довършителни работи. Те се договаряли като физически лица. Н.. се свързвал с Д. и му казвал, че са му нужни пари за работа, и Д. му предавал сумите. Никакви документи не се издавали, всички договаряния били устни. Н.. купувал някакви материали за работата си, но основните материали купувал Г., например санитарна техника и плочки. Д. имал определени забележки, като например Н.. монтирал подово отопление, но то не работело. Н.. объркал поставянето на декоративни плочки. Д. помолил да се постави вентилацията в избеното помещение малко по-ниско, но това не било свършено и като поставили окачения таван, таванът отрязал вентилацията. При работата на стълбището с поставянето на гипсокартона, Д. също имал определени изисквания, които Н.. не изпълнил. Кухненската вентилация също била неправилно поставена – в общата вентилация. Лошо били монтирани плочките на първия етаж в банята, с различни разстояния. На стената плочките били поставени криво и това е причината да не може да се монтира вратата за банята. На втори етаж също останали доста големи междинни фуги там, където се пресрещат коридора и банята. Във всичките бани санитарните уреди били поставени слабо. Д. виждал тези неща и е молил да се поправят, но нищо не било поправено.
В края Н.. дошъл с разчет за всички работи и Д. не бил съгласен с това, че част от работите не били направени. Той молел тази част от работите да бъдат поправени, но Н.. не отстранил недостатъците. Д. поканил други хора да извършат тези работи, защото Н.. работел много бавно. Периодично Д. посещавал къщата и оглеждал какво е свършено. Правил съответните забележки, казвал е какво трябва да се оправи и следващия път пак отивал и виждал същото. Въпреки забележките, периодично давал аванс и поръчвал нови работи.
Към края на 2017 година, Н.. представил всички сметки, които е водил. Д. не подписал книжата, защото не бил съгласен с тях.
Към есента на 2017 г. Г. започнал да вика нови работници например за закрепването на санитарната техника, за електрическата част. Боядисвали стените, претягали окачения таван, правели декоративна мазилка – това, което Н.. не бил правил.
Свидителят В.. е посочил, че знае, че Д. се свързал с Н.. К.., за да му направи ремонт до ключ в къщата в началото на 2017 година. В края на октомври 2017 г. свидетелят отишъл там, защото Д. го поканил да му направи осветителните тела по стълбите в къщата, защото Н.. не е могъл да ги направи по начина, по който искал. След това се оказало, че доста други работи са направени некоректно. Още докато К.. бил в къщата и довършвал работата, с Д.. започнали да ги отстраняват. Започнали от нулев етаж, от сутерен, с подовото отопление, тъй като не работел нито един кръг. Били лепени над него вече плочки, като нямало как да се отстрани повредата без последствия. Подовото не проработило след няколко опита свидетелят да го поправи с инструмент. След това сложили стопер за врата. Н.. казал, че заради този стопер не работи подовото, но стоперът бил залепен с лепило, без да се дупчи. На същия етаж сутерен ключът за бойлер и пералня били изведени вътре в помещението, което не било удобно.
На първи жилищен етаж забележките били по вентилацията на кухнята, която била обща. В банята вече бил монтиран таван под вентилацията и затова било трудно да се оправи вентилацията, без да се наруши целостта на тавана. На всички етажи били сложени смесители за вода, но розетката им не била поставена така, че да приляга плътно към плочката, а имало разстояние, за което Д. казвал на Н.. да го оправи. Предложили няколко съвета на Н.. как да стане това, но той избрал негов начин, така че сложил силикон, а при измиване на банята с вода розетката започвала да стои накриво. След няколко месеца, системата за тоалетното казанче била повредено. Д. извикал свидетеля да види за какво става въпрос. Махнали тоалетната чиния и видели, че плочките едва се държат на гипсокартона – това установили в края на 2017 или началото на 2018 г. и довело до демонтирането на тези плочки заедно с мрежата. Нямало следи от грунд, нито от хидроизолация. Преработили изцяло инсталацията, включително и гипсокартона. На втори етаж фугите на плочките започнали да се пукат, особено на гипсокартоновата конструкция, което свидетелят установил преди 1-2 месеца лично. Също така в тази баня ваната била монтирана обратно, тъй като мястото за лягане било монтирано под смесителя. В сутерена на мивката не била добре изрязана дупката за сифона, което пречело на пълно затваряне на шкафа за мивката.
В сутерена имало легло, където трябвало да има монтирани луксозни плочки. Н.. объркал плочките и тези, които е трябвало да сложи над леглото, ги е сложил в тоалетната, а плочките не били евтини. В банята на първия етаж имало душ кабина, която не се затваряла добре.
По ел. частта свидетелят оправил много неща, тъй като работникът, който Николай довел, занимал някъде.
Доста пъти Д. казвал на Н.. работите да се поправят или да не се виждат кусурите. Искал е от него идея как да завършат отношенията им така, че всички да се доволни. Първоначално уговорката била работата да бъде довършена до ключ, впоследствие се оказало, че много неща не са довършени. Когато октомври - ноември Д. идвал, казвал какво иска да се поправи или направи. Кондев идвал за час - два или няколко часа, имал неща за монтиране, но той не ги поставял или не довършвал работата. Често казвал, че смята всичко за наред, за нормално.
Свидетелят присъствал, когато К.. донесъл някакви документи на Г., след което двамата се скарали. След няколко дни Д. му ги показал и видял, че са завишени цените.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, от която
се установява, че по
видове СМР, описани в актове обр. 19, същите съответстват на изпълнените, което
е констатирано от вещото лице при извършените технически огледи, а за т. н.
„скрити работи“ – по данни на страните. За определяне количествата на СМР са
извършени технически измервания и е изготвена подробна количествена сметка.
Разликата в стойностите между актувани СМР и получени чрез измервания
количества, но по единични цени на съответните актове, възлиза на 1289,56 лева без ДДС. Разликата в стойностите на актувани и изчислени
СМР при средни за страната цени възлиза на
9844,10 лева без ДДС. Общата
стойност на актуваните СМР е 35418,13
лева без ДДС, а по средни за страната цени – 25574,03 лева без ДДС.
Стойността на строителните материали по приложената справка на фирмата е 10310,72 лева без ДДС. По средни
за страната цени на строителни материали и разходни норми стойността на
материалите възлиза на 9341,44 лева без
ДДС.
Вещото лице е установило, че изпълнените видими СМР са с добро качество. От техническите огледи не са установени строителни дефекти, свързани с изпълнени скрити работи – хидроизолации, течове от подпрозоречни первази и др. Некачествени СМР, установени от възложителя, са били отстранени. Количествата на вложените материали съответстват на вложените основни материали – гранит и варовик за подпрозоречен корниз, комплект за конструкция на конзолно гърне, вана и др. Съществени разлики има в доставките на тухли, лепило за плочки, хидроизолационна смес.
При така установеното от фактическа страна настоящият
съдебен състав намира следното:
Правната квалификация
на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че искът е предявен от лице, което
няма активна процесуална легитимация, тъй като договорът е сключен не между
ответника и дружеството – ищец, а между ответника и управителя на дружеството
като физическо лице. На първо място това е въпрос по основателност и касае
доказването на валидно възникналата облигационна връзка между страните по
делото. На следващо място като строител в съставените за обекта протоколи
образец 19 и анализ на свършените работи, в представените фактури за закупувани
материали, както и в констативен протокол образец 15 е записано дружеството
„Евро билд 78“ ЕООД. Действително видно от свидетелските показания управителят
на дружеството Николай Кондев е изпълнявал лично по-голямата част от
възложените работи, но той е работил чрез дружеството, което представлява. Ето
защо и съдът намира, че възложените с процесния договор СМР или част от тях са работени
от К.. като физическо лице, но изпълнител по договора за строителство е
дружеството – ищец, тъй като той е вписан в протоколите, поради което правилно
ищецът претендира възнаграждение за изпълнени от него строителни работи.
За да бъде уважен
предявеният иск за главница, ищецът е следвало да докаже кумулативното наличие
на следните предпоставки: наличие на облигационно отношение, по силата на което
за страните са възникнали определени права и задължения, както и че е изпълнил
задълженията си по договора качествено и в срок.
Между страните не е
спорно, че в началото на 2017 г. са сключили договор за изработка с предмет
извършване на строително-монтажни довършителни работи в къща 4 и изграждане на
преградна стена между две гаражни клетки, собственост на ответника. Страните са
имали устни уговорки относно видовете СМР, които ищецът е следвало да извърши в
имотите на Г.. В периода м. 01 – 12.2017 г. ответникът е извършил авансови
плащания на обща стойност 26000 лева, като това е бил и срокът на извършване на
СМР. Това е стойността на авансовите плащания, за които не се спори от
страните, че е платена. Ответникът не представя никакви доказателства общият
размер на дадената от него сума да е на по-голяма стойност.
Предмет на договора било извършване на довършителни работи по къщата, която
към онзи момент била на фаза груб строеж – по двора: заливане на бетон,
полагане на хидроизолация, полагане на плочки, изкоп и монтаж на кабел, шапки,
сифон за оттичане на вода и др.; на етаж 1: по стени и под зидария, окачен
таван с осветление, обръщане на чела, зидария на комин, пълно доизграждане и
оборудване на баня; на етаж 2: дейности по тераса и баня; на етаж сутерен: СМР
в кино, фитнес, хол и кухня; по цялата къща 4: доставка и полагане на машинна
замазка с монтиране на разделителна лента над подово отопление; по гаражни
клетки: изграждане на преградна стена. Страните са уговаряли поетапно работите,
които е следвало да се извършват, като не са уговорили стойност на договора.
Ответникът не е подписал предоставените му от ищеца протоколи образец 19.
Тъй като уговорките между страните са били устни и ответникът поетапно е
възлагал на ищеца СМР, без да са постигнали съгласие за стойност на
изработеното, следва да се обсъди въпросът за цената на договора, която
възложителят е обвързан да плати, след като няма изрична уговорка между
страните в този смисъл. По въпроса има задължителна
съдебна практика, обективирана в решение № 36/30.03.2011 г. по гр. д. № 384/2009
г., ІV г.о. на ВКС и решение № 59 от 10.09.2010 г. по т. д. № 511/2009 г., ІІ
т. о. на ВКС. В решенията е прието, че предвид съществуващата близост между
договора за търговска продажба и договора за търговска изработка, какъвто е
настоящият, правилата за търговска продажба могат да се приложат към договора
за изработка и когато договорът не съдържа елементи на продажба. Според
законовата презумпция, установена в чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако цената не е
определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се
съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на
продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства. Изпълнението на
възложеното от Г. строителство е изпълнено, извършени са действия по приемане
на възложената работа, поради което възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение
за уговорената и изпълнена работа на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че стойността на извършеното от него възлиза на 35853,14 лева без ДДС,
от които възложителят е заплатил 26000 лева и е останал задължен със сумата от 9418,14
лева.
От заключението на вещото лице К., прието по делото, се установява, че
изброените в протоколите образец 19 работи са действително извършени. От
таблица 2 е видно, че общата стойност на актуваните СМР е 35418,13 лева без ДДС,
а по пазарни цени към 2017 г. – 25574,03 лева без ДДС. От заключението следва,
че към датата на сключване на договора за строителство, прилагайки разпоредбата
на чл. 326, ал. 2 ТЗ, цената е по-ниска от тази по съставените протоколи
образец 19. Съдът намира, че отношенията между страните следва да бъдат уредени
по пазарни цени, определени от вещото лице, след като между тях няма писмени
уговорки относно цената на договора. Тъй като вещото лице не е съобразило при
изчисление на вложените материали преразходна норма, която според нея е между 1
и 3 процента в зависимост от вложения материал, заключението в тази част не
следва да се кредитира. Според приложената справка на дружеството стойността на
вложените материали е 10310,72 лева без ДДС, т. е. към общата стойност на
актуваните СМР следва да се прибави разликата между посочената по вещото лице
стойност на материали по средни за страната цени 9341,44 лева без ДДС и
стойността на реално вложените, отчитайки преразходната норма, в размер на
10310,72 лева. Ето защо съдът намира, че стойността на договора е 26543,31 лева.
По отношение на актуваните от ищеца тухли за изграждане на преградната стена,
както и по отношение на машинната замазка по пода на цялата къща вещото лице е
отразило в пресмятанията си именно стойността, която фигурира в протоколите
образец 19. По отношение на цената на труда вещото лице е заявило, че към 2017
г. цените вече не са по-високи от средните за пазара, както е било преди 10
години, поради което съдът кредитира заключението и в тази му част.
Спорно по делото е кои от възложените СМР са били изпълнени от ищеца
качествено и кои от работите не са приети от ответника. Ответникът не спори
относно изграждане на преградна стена между двете гаражни клетки, както и
относно монтаж на смесител в апартаменти 504 и 405, които работи са
обективирани в протокол 19 на стойност общо 1554 лева без ДДС. Ответникът не
спори и относно извършените качествено работи в двора на къща 4, обективирани
по пера в протокол образец 19 на стойност общо 3243,67 лева.
Ответникът прави възражение по смисъла на чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за следните
некачествено и неточно изпълнени работи – разменени луксозни плочки в сутерен,
неправилно монтирано висящо гърне и казанче на сутерен, неправилно монтиран
сифон под мивка в тоалетна на сутерен, накриво поставен теракот в баня на първи
етаж, неправилно монтирани розетки на смесители на трите етажа, неправилен
монтаж на душ кабина на първи етаж, нисък клас подова замазка, еднопластов
вместо двупластов гипсокартон, погрешно място на вентилационен отвор, погрешно
поставен куфар, с който е обърнато стълбището. По отношение на другите работи, обективирани
в протоколите образец 19 и приложените към тях анализи, ответникът не е
възразил, поради което и същите не следва да се обсъждат.
Според събраните свидетелски показания, които съдът изцяло кредитира като
последователни, непротиворечиви и допълващи се, Кондев чрез управляваното от
него дружество действително е извършил работите, описани от него в исковата
молба, по собствените на ответника имоти. От показанията на свидетелите Б.. и В..
се установява, че Г. е имал възражения по част
от работите, които К.. изпълнявал, и последният ги коригирал частично. Свидетелката
Б.. е посочила, че К.. объркал поставянето на декоративни плочки, както и
вентилацията в избеното помещение и кухненската вентилация. При работата на
стълбището с поставянето на гипсокартона К.. не изпълнил изискванията на Г..
Лошо били монтирани плочките на първия етаж в банята. На втори етаж също
останали доста големи междинни фуги там, където се пресрещат коридора и банята.
Във всичките бани санитарните уреди били поставени слабо. Г. периодично
посещавал къщата, правил забележки и е молил да се поправят, но нищо не било
поправено. Извикал други хора за поправката - например за закрепването на
санитарната техника, за електрическата част, за боядисване на стените, за претягане
на окачения таван, за декоративна мазилка. Свидителят В.. е посочил, че още
докато К.. бил в къщата и довършвал работата, той и Г. започнали да отстраняват
недостатъците – започнали от сутерена с подовото отопление и тъй като над него
вече били лепени плочки, те били начупени. На първи жилищен етаж забележките
били по вентилацията на кухнята, която била обща. На всички етажи били сложени
смесители за вода, но розетката им не била поставена така, че да приляга плътно
към плочката. В края на 2017 или началото на 2018 г. системата за тоалетното
казанче се повредила, което довело до демонтиране на плочки зад него, заедно с
мрежата. Преработили изцяло инсталацията, включително и гипсокартона. На втори
етаж фугите на плочките започнали да се пукат. В тази баня ваната била
монтирана обратно. В сутерена на мивката не била добре изрязана дупката за
сифона, което пречело на пълно затваряне на шкафа за мивката. Сбъркано било
мястото за луксозните плочки на сутерена. В банята на първия етаж имало душ
кабина, която не се затваряла добре. По ел. частта свидетелят оправил много
неща. Г. канел Кондев да оправи нещата, той ходел, но или казвал, че смята
нещата за нормални, или не довършвал
работата.
Предвид така събраните гласни доказателства, съдът намира възраженията на
ответника за некачествено и неточно изпълнение на част от възложените СМР за
основателни и доказани.
По отношение на възраженията за положен нисък клас подова замазка, както и
за поставяне на еднопластов, вместо двупластов гипсокартон, възраженията са
неоснователни, тъй като вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза, е
установило двупластов гипсокартон. Твърдението, че е положен нисък клас подова
замазка, остана недоказано.
В задължителната
съдебна практика, обективирана напр. в решение № 48/31.03.2011 г. по т. д. №
822/2010 г., ІІ т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че
извършената работа по договор за изработка
може и да не е приета изрично, като са достатъчни и конклудентни
действия за това. За да се дължи плащането на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД на изпълнителя, осъществените от него на място СМР следва да се докаже, че
работата действително е извършена и че е в съответствие с договореното между
страните. В решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г., ІІ т. о. на
ВКС, решение № 183/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г., ІІ т. о. на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че недостатъците на престирания резултат –
предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане
на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до
намаляване на размера на възнаграждението, или до отлагане изискуемостта на
задължението за възнаграждение до отстраняване на недостатъците. Едно от
основните задължения на поръчващия е да приеме извършената съгласно договора
работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
В случая Г. периодично е правел възражения за некачествено или не според
неговата поръчка изпълнени работи, за което е уведомявал К.., видно от
показанията на разпитаните свидетели. В случая констатираните недостатъци не са
били толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, поради което съгласно
чл. 265, ал. 1 ЗЗД Г. е можел да иска поправяне на работата от самия
изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато
това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението. Той
е уведомявал своевременно Кондев за недостатъците, като последният се е опитвал
да отстрани некачествено свършените работи, а когато не го е правел, Г. е
възлагал поправянето на трети лица. Тъй като недостатъците са откривани при
приемането на работа, Г. има право съгласно цитираната разпоредба да приеме
работата, като заплати възнаграждението в намален размер. Ако недостатъците не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по – късно,
какъвто е случаят с гърнето и казанчето на сутерен (съгласно показанията на
свидетеля В.. в края на 2017 или началото на 2018 г. системата за тоалетното
казанче се повредила, което довело до демонтиране на плочки зад него, заедно с
мрежата), възложителят може да упражни
всяко от правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД в срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Уведомяването
на строителя обаче трябва да се случи веднага след откриването им. Не е
установено по делото Г. да е уведомил Кондев за тези недостатъци, които са се
проявили по-късно – началото на 2018 г. По въпроса е формирана трайна съдебна практика, че с
неуведомяването за скрити недостатъци се преклудира възможността на възложителя
да реализира отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение по чл. 265 ЗЗД.
Относно реда за
упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД също е формирана задължителна
практика на ВКС по реда на чл. 290 ЗЗД – това може да стане чрез възражение за
неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. С
решение № 84/30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г., І т.о. на ВКС е прието, че
в зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но
без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно
уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението
с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на
изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.
В тази хипотеза в
тежест на ответника – възложител е да ангажира доказателства относно размера, с
който трябва да се намали дължимото възнаграждение, като докаже точно кои са
некачествените СМР по вид и количества и съответно каква е тяхната стойност,
респективно стойността на необходимите материали и труд за отстраняване на
недостатъците, с които суми би следвало да се намали дължимото възнаграждение. Видовете
некачествени СМР, недостатъците на които са отстранени от възложителя, се
установяват от събраните гласни доказателства. Вещото лице по приетата съдебно
- техническа експертиза е посочило, че към момента на огледа изпълнените видими
СМР са с добро качество и не са установени строителни дефекти. Не са приложени
по делото съставени актове за изпълнени СМР на обекта от трети лица, но от
показанията на свидетеля Волковский се установява, че те са отстранени с негова
помощ и с помощта на наети от Г. лица. Поради това за определяне на размера
следва да се приеме заключението на вещото лице К. в таблица 6, като общата
стойност на разходите за ремонт на обсъдените по-горе некачествено и неточно
изпълнени от К.. работи възлиза на 1278,81 лева. С тази сума следва да се
намали дължимото по договора възнаграждение в размер на 26543,31 лева. Тъй като платеното
от ответника по договора възлиза на 26000 лева, то същият е заплатил изцяло
дължимото от него по процесния договор, поради което претенцията се явява
неоснователна.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на общо 1510 лева.
Водим от
горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Евро-билд 78“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. ....
представлявано от Н.. Д.. К.., срещу Д.А.Г.,
руски гражданин, роден на *** г., адрес: гр. Бургас, кв. ..., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 9418,14 лева, представляваща дължимо
възнаграждение съгласно сключен между страните
през 01.2017 г. договор за
изработка с предмет извършване на
довършителни строително-монтажни работи в еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ... в кв. С.., м-ст ..., на преградна стена между гаражни клетки
в к-с ... и монтаж на смесители в два апартамента в к-с ... – ... и ..., сумата от 758,68 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода 20.06.2018 г. – 04.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2019 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Евро-билд 78“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж. к. ..., представлявано от Н.. Д.. К.., срещу Д.А.Г., руски гражданин, роден на *** г., адрес: гр. Бургас,
кв. С.., ул. ..., съдебно – деловодни разноски в размер на общо 1510 лева (хиляда
петстотин и десет лева).
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ