№ 11615
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110168947 по описа за 2024 година
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
следва да се уважи в частта за формулираните от ищеца задачи № 4, 6, 7, 8, 9 и 10, като по
отношение на останалите задачи не е необходимо експертно заключение, тъй като касаят
изясняване на факти, които не се оспорват от ответника.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаване на трето неучастващо в
производството лице да представи официална справка за извършени плащания от длъжника
следва да се отхвърли, тъй като същата не се явява необходима.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи по
делото договор за кредит № **********/01.02.2020 г., погасителен план, стандартен
европейски формуляр, общи условия и извлечение за извършени плащания следва да се
отхвърли, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е представил посочените
документи.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
формулираните от ищеца задачи № 4, 6, 7, 8, 9 и 10 посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 400 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице Л. Б. Б..
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаване на трето неучастващо
в производството лице да представи официална справка за извършени плащания.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи по делото договор за кредит № **********/01.02.2020 г., погасителен план,
стандартен европейски формуляр, общи условия и извлечение за извършени плащания.
НАСРОЧВА о.с.з за 15.05.2025г. от 09.50 часа, за когато да се призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за кредит № **********/01.02.2020 г.,
сключен между ищеца В. И. К. и ответника „*****“ ЕООД, а в условията на евентуалност
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за кредит №
**********/01.02.2020 г., уреждаща такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредита, клаузата установяваща размера на ГПР по договора и клаузата за
такси за отсрочване на задължението, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 126,45 лева, представляваща недължимо платена по
Договор за кредит № **********/01.02.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на искова молба – 19.11.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 01.02.2020 г. е сключен Договор за кредит №
**********/01.02.2020 г., по силата на който ответникът се задължил да предостави на
ищеца 500 лева, при фиксиран лихвен процент 41%, годишен процент на разходите (ГПР)
49,70 % и обща сума за връщане по договора за кредит – 626,45 лева. Твърди, че съгласно
договора, следвало да заплати еднократна такса за експресно разглеждане в размер на 109,60
лева, разсрочена за изплащане с погасителните вноски по кредита. Поддържа, че на
13.02.2020 г. погасил предсрочно кредита, като заплатил сума в размер на 626,45 лева.
Твърди, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен поради противоречие с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради това, че в посочения ГПР не са включени всички разходи по
кредита, съответно ГПР е различен от действително приложения по кредитното
правоотношение. Твърди да е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
сочи, че със заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на
кредит се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14 г.
Счита, че клаузата предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на искането
за отпускане на кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и на закона, тъй
като е начислена за действия по управлението и усвояването на кредита, в нарушение на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Твърди още клаузата да е неравноправна по смисъла ЗЗП, тъй като се
налагала допълнителна финансова тежест за потребителя, което не отговаря на изискванията
за добросъвестност и се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните. Оспорва като недействителна и клаузата в договора, установяваща задължение за
заплащане на такса за отсрочване на задължението поради противоречието й с разпоредбите
на чл. 10а и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Моли да бъде прогласена нищожността на договора за кредит,
евентуално нищожността на клаузите, предвиждащи заплащане на такси, както и ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 126,45 лева – платена без основание. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва факта, че между страните е
сключен Договор за кредит № **********/01.02.2020 г., по силата на който ответникът
предоставил на ищеца сумата 500 лева, както и факта, че ищецът е погасил на 13.02.2020 г.
предсрочно задълженията по кредита като е извършил плащания в размер на 626,45 лева,
разпределени както следва: 500 лева главница, 16,85 лева договорна лихва и 109,60 лева
такса експресно разглеждане. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на процесния
договор за кредит, като счита, че не са налице нарушения на императивните изисквания на
ЗПК. Сочи, че в ГПР кредиторът е включил единствено разходите за възнаградителна лихва,
2
докато таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит представлява
допълнителна незадължителна услуга, предоставена на кредитополучателя по негово
искане, поради което не следва да се включва в ГПР. Счита, че посоченият размер на ГПР в
договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Оспорва таксата за експресно разглеждане да се обхваща от
легалната дефиниция за общ разход по кредита, като твърди, че таксата няма отношение
нито към сключването на договора, нито към усвояването му. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 от ГПК ненуждаещи се от
доказване са фактите, че между страните е сключен Договор за кредит №
**********/01.02.2020 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата 500
лева, както и фактът, че ищецът е погасил на 13.02.2020 г. предсрочно задълженията по
кредита като е извършил плащания в размер на 626,45 лева, разпределени както следва: 500
лева главница, 16,85 лева договорна лихва и 109,60 лева такса експресно разглеждане.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
сключеният между страните Договор за кредит № **********/01.02.2020 г., евентуално
оспорените клаузи, противоречат на императивните изисквания на ЗПК, респективно –
накърняват добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
договорът, респ. оспорените клаузи, са действителни, включително са договорени
индивидуално.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже,
че е налице валидно правно основание за получаването, съответно задържане на
полученото.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба ищецът и ответника следва
да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител,
който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3