Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
при секретаря Оля Йорданова и с участието на
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №1589/2020г.
по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по постъпила с вх.№8457/17.07.2020г.
искова молба от „Милки Груп Био“ЕАД -гр.София срещу Агенция „Митници“ за
присъждане на основание чл.1 от ЗОДОВ на обезщетение в размер на 360лв. за
имуществени вреди във връзка с издаденото Наказателно постановление №367/15.05.2019г.
от Зам. директора на ТД „Северна морска“ в Агенция Митници, отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила Решение №153/12.12.2019г. по НАХД №210/2019г.
по описа на РС–Девня, оставено в сила с Решение №485/21.04.2020г. по КНАХД №569/2020г.
по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба и уточняващата я молба се
твърди, че имуществените вреди представляват реално направени от дружеството
разходи за възнаграждение на един адвокат във връзка с производството по
обжалването на цитираното НП пред Районен съд – Девня, за които били
представени доказателства, приложени в НАХД №210/2019г. по описа на РС–Девня. В
съдебно заседание процесуалният представител поддържа исковата молба и моли да
бъде уважена като основателна и доказана. Претендира присъждане на
обезщетението и на разноските в общ размер 385лв., направени по настоящото исково
производство.
Ответната страна Агенция „Митници“-гр.София
се представляват от юрисконсулт, който оспорва предявения иск. Моли иска да
бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което се претендира като обезщетение за
сторените разноски по обжалването на НП. Прави възражение за прекомерност и на
възнаграждението по исковото производство. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Агенция „Митници“.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
счита предявеният иск за основателен. Събраните доказателства установявали
наличието на предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ: незаконосъобразен акт и вреди,
които са пряка и непосредствена последица от издаването му, каквито се явявали
направените от ищеца разноски по воденото административно-наказателно
производство. Предлага предявената искова претенция да бъде уважена.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът установи следното от
фактическа страна:
От зам. директора на ТД Северна морска в
Агенция „Митници“ е издадено Наказателно постановление №367 на 15.05.2019г., с
което на „Милки Груп Био“ ЕАД-гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 804,42лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите
публични държавни вземания за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за
митниците. Дружеството е оспорило с жалба това НП пред Районен съд-Варна. По повод
жалбата е образувано НАХД №2749/2019г. по описа на РС-Варна, което е прекратено
и жалбата е изпратена по компетентност на Районен съд-Девня. При постъпването й
е образувано НАХД №210/2019г. по описа на РС-Девня, който повдигнал препирня за
подсъдност. С Определение №98/03.09.2019г. на Върховния касационен съд постановил,
че Районен съд-Девня е компетентен да се произнесе по жалбата и върнал на същия
НАХД №210/2019г. за разглеждане. Делото
пред тази съдебна инстанция приключило с Решение №153/12.12.2019г. на Районен
съд – Девня, с което жалбата на „Милки Груп Био“ ЕАД-гр. София е уважена и НП №367/15.05.2019г.
от Зам. директора на ТД „Северна морска“ в Агенция Митници е отменено като неправилно
и незаконосъобразно.
Срещу това решение е подадена касационна
жалба от ТД Северна морска в Агенция „Митници“, по повод на която е образувано
КНАХД №569/2020г. по описа на Административен съд-Варна. С Решение
№485/21.04.2020г. по КНАХД №569/2020г. касационната жалба е отхвърлена като
неоснователна, а Решение №153/12.12.2019г. на Районен съд – Девня е оставено в
сила и Агенция Митници е осъдена да заплати на дружеството сумата в размер на
360лв., представляваща направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение по касационното дело. Решението на касационната инстанция е
окончателно, поради което е влязло в сила в деня на постановяването му - 21.04.2020г.,
която е датата на влизане в сила и на Решение №153/12.12.2019г. на Районен съд
– Девня.
По искане на ищеца по настоящото дело са
изискани за послужване цитираните по-горе дела на РС-Варна, РС-Девня, ВКС и
Адм. съд-Варна. От приложените в тях писмени доказателства се установява, че срещу
НП №367 от 15.05.2019г. издадено от зам. директора на ТД Северна морска в
Агенция „Митници“ на 03.06.2019г. жалбата до съда от „Милки Груп Био“ ЕАД-гр.
София, която е изготвена и депозирана от адв. С.Ж. ***. Адвокатът е упълномощен
от представляващият дружеството за изготвяне и депозиране на жалбата срещу
конкретното НП и за осъществяване на процесуално представителство по делото
пред компетентния районен съд. Във връзка с това е представен сключен договор
за правна защита и съдействие от 30.04.2019г. между „Милки Груп Био“ ЕАД- гр.
София и адв. Св. Ж., в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 360лв. с включен ДДС за съдебна инстанция. В договора е предвидено
възнаграждението да се плати при издаване на фактурата от адвоката. Още с
жалбата срещу НП е представено заверено за вярност с оригинала копие на фактура
№529/03.06.2019г. издадена от адв. Св. Ж. за сумата от 360лв. за адвокатско
възнаграждение с ДДС за обжалването на НП. В проведеното открито съдебно
заседание по НАХД №210/2019г. по описа на РС-Девня е докладвано и прието
представеното от адв. Св. Ж. преводно нареждане от 04.06.2019г. за изплатените
с банков превод суми по издадените от нея фактури от №515 до №570/03.06.2019г.
изброени в опис, сред които е и фактура №529/03.06.2019г. за сумата от 360лв.
По НАХД №210/2019г. по описа на РС-Девня е проведено едно открито съдебно
заседание на 24.10.2019г. в което е докладвана депозираната на 23.10.2019г.
молба от адв. С.Ж. като пълномощник на санкционираното дружество със становище
по хода на делото, по доказателствата, с приложени писмени доказателства с
искане за приемането им и с подробни писмени бележки по съществото на спора с
искане за отмяна на НП №367/15.05.2019г. като неправилно и незаконосъобразно.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Предявените претенции за присъждане на
обезщетение със съответните лихви срещу Агенция „Митници“ от „Милки Груп Био“
ЕАД-гр. София с исковата молба, по повод на които е образувано настоящото
съдебно производство се явяват предявени в 5 годишния давностен срок от
отмяната на НП №367/15.05.2019г., след влизане в сила на решението за отмяната
му, съгласно изискването на чл.204, ал.1 от АПК, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес и с оглед изложеното в ТП №2/2015г. са допустими за
разглеждане.
Разгледани по същество, исковите претенции за
обезщетение и лихви в молба са основателни и доказани.
Съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон
или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага.
Към момента на постановяване на настоящото
съдебно решение действа чл.63, ал.3 /нова/ от ЗАНН, обнародвана в ДВк, бр. 94
от 29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г., съгласно която страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и има действие занапред от датата на влизането й в сила. Считано от
влизане в сила на 03.12.2019г. на тези процесуални правила, съдилищата присъждат
разноски на страните, ако са направили своевременно такива искания. Тази правна
възможност се отнася само за висящите административнонаказателни производства,
по които устните състезания пред съда още не са били приключили към датата на
влизане в сила на чл.63, ал.3 /нова/ от ЗАНН, сред които не е НАХД №210/2019г.
по описа на РС-Девня. Тъй като с изрична законова разпоредба не е придадено
обратно действие на новите допълнени разпоредби на чл.63 от ЗАНН касаещи
разноските, а по НАХД №210/2019г. по описа на РС-Девня откритото съдебно
заседание е проведено преди изменение и допълнението на ЗАНН – още на 24.10.2019г.,
когато на делото е даден ход по същество и то е обявено за решаване и не е имало
ред в ЗАНН за присъждане на направени от жалбоподателя разноските в тази
съдебна инстанция. Поради това такива не са претендирани от страните и не са
присъждани с постановеното по делото Решение №153/12.12.2019г. на РС – Девня и
за обезвреда на дружеството за разходваните от него средства във връзка с
обжалването на конкретното НП пред РС-Девня е приложим исковия ред в чл.203,
ал.1 от АПК, съгласно който обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ от
АПК, към който препраща и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
За да бъде реализирана тази отговорност следва
са налице кумулативно следните материалноправни предпоставки:
-да е налице незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или
по повод изпълнението на административна дейност;
-да е причинена на ищеца имуществена и/или
неимуществена вреда;
-вредата да е в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразния акт, действието или бездействието.
По
аргумент от изискването за кумулативно наличие на изброените предпоставки, липсата
на която и да е от тях обосновава извода за неоснователност на претенцията за
обезвреда чрез присъждане на обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая е доказано наличието на първата
предпоставка – посочения от ищеца административен акт да е отменен по
съответния законов ред като незаконосъобразен. От писмените доказателства се
установи, че издадено на дружеството НП №367/15.05.2019г. на Зам. директора на
ТД-Северна морска в Агенция „Митници“, с което му е наложена имуществена санкция
е отменено като незаконосъобразно. Във връзка с този извод съдът съобрази Тълкувателно
постановление №2/2015г. по тълк. д. №2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и на Първа и
Втора колегия на ВАС, в което е прието, че искът за обезщетение за вреди,
настъпили от незаконосъобразно НП, действия или бездействия в рамките на
административното наказване е иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и подлежи на
разглеждане по този ред. Издаването на НП от нормативно оправомощени длъжностни
лица е определено като упражнена от административни органи изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Независимо, че не е
упоменато като административен акт, за НП е постановено, че се издава от
административен орган във връзка с упражняваните от него правомощия,
следователно е властнически акт на органите на администрацията. Издаването му е
резултат от упражняване на административна правосубектност, т.е. от извършване
на административна дейност. Административният характер на издаването на НП,
както и действията по налагане на административно наказание, при или по повод
на които са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя
правното основание на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
За преценка наличието на останалите
предпоставки за удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с оглед
задължителния характер на тълкувателните постановления, съгласно чл.130, ал.2
от Закона за съдебната власт, съдът съобрази решението си и с Тълкувателно решение
№1 от 15.03.2017г. по тълк. дело №2/2016г. на ВАС, според което при предявени
пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. Във връзка с
горното, съдът приема за доказано с представените писмени доказателства, че от
издаването на Наказателно постановление №367/15.05.2019г. от Зам. директора на
ТД Северна морска в Агенция „Митници“ за дружеството - ищец са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването му пред Районен съд – Девня. Обжалването
на НП не е задължително да се осъществи чрез жалба изготвена и депозирана от
адвокат и няма изискване страните да се представляват от такъв пред съответния
районен съд. Ангажирането на адвокат е правна възможност, но след като е използвана
от санкционирания субект, както е подходил ищеца със сключването на договор с
адвокат за изготвяне и депозиране жалбата му срещу конкретното НП и с
осъществяване на процесуално представителство по делото пред РС-Девня, основателно
и доказано е твърдението в исковата молба, че наемането на адвоката е в
причинна връзка с издаденото НП №367/15.05.2019г. В съдебната практика се
приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и когато тази реална възможност се е осъществила. Ангажирането на
адвокат е естествената и логична мярка, която привлеченото към отговорност лице
следва да предприеме в защита на правата и интересите си. Поради това доказано
е наличието и на останалите две предпоставките за уважаване на искането за
обезвреда - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното НП №367/15.05.2019г. и настъпилата за ищеца - юридическо
лице имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователни
са възраженията на представителя на ответника за недоказаност и неоснователност
на предявената претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Както
бе посочено по-горе жалбата срещу НП е подписана и подадена от ангажирания с
договора за правна защита и съдействие адвокат, който е надлежно упълномощен от
представляващият дружеството с пълномощно приложено към жалбата до РС. С приложенията
към жалбата до районния съд и приети по НАХД №210/2019г. по описа на РС-Девня договор
за правна защита и съдействие сключен от дружеството с адв. Св. Ж. е доказано,
че тя е поела задължението да обжалва НП №367/15.05.2019г. и да осъществи
процесуално представителство на дружеството пред районния съд по делото срещу
възнаграждение в размер на 360лв, заплащането на която сума от дружеството е
доказано с наличните в делото на ДРС писмени доказателства - фактура и преводното
нареждане с опис.
Неоснователно пълномощника на ответника
оспорва размера на претендираното обезщетение от 360лв. с доводи за
прекомерност на договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по
договора за правна защита и съдействие във връзка с изготвяне на жалбата и
осъщественото процесуално представителство в производството по НАХД №210/2019г.
по описа на РС-Девня. Договореното на 30.04.2019г. между страните адвокатско
възнаграждение за обжалването на конкретното НП пред компетентния районен съд е
в размер на 360лв., която сума видно от издадената от адвоката фактура на
03.06.2019г. по която е извършено на 03.06.2019г. плащане по банков път от
ищеца представлява сбор от адвокатско възнаграждение - 300лв. и начислени върху
него ДДС в размер на 60лв. В НАРЕДБА №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията от 22.01.2019г. действала към момента
на сключване на договора за правна защита и съдействие, фактуриране и плащане
на адвокатското възнаграждение в чл.18, ал.2 е разписано, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, е разписано, че възнаграждението се определя
по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не може да е по-малко от 300лвВ издадената от адвоката
фактура е посочен номера, с който е регистрирана по ЗДДС, поради което правилно
е начислен върху адвокатския хонорар ДДС, който съобразно §2а от ДР на Наредба
№1/09.07.2004г. се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. . Т.е. заплатената
от дружеството - ищец сума от 360лв. за предоставената му адвокатска услуга по НАХД
№210/2019г. по описа на РС-Девня е в нормативно предвидения като минимален размер
на адвокатското възнаграждение с дължимия за него ДДС, поради което не е прекомерно
и следва да бъде уважено искането за присъждане на обезщетение в целия
претендиран размер от 360лв.
Предвид изложеното основателна и доказана е
претенцията на ищеца за сумата от 360лв., която ответника да му заплати за
обезвреда за причинената му имуществена вреда в резултат от заплатеното
адвокатско възнаграждение по повод обжалването на незаконосъобразното НП. С
оглед на това основателно и доказано е направеното от ищеца акцесорното искане
във връзка с тази претенция – за присъждане на законната лихва върху тази сума
от 360лв. считано от 17.07.2020г. когато е депозирана исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
При този изход от делото, своевременно
направеното искане от представителя на ищеца за присъждане на разноски във
връзка с настоящото производство следва да бъде уважено. На основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ ответната страна Агенция „Митници“- гр.София следва да заплати на
ищеца „Милки Груп Био“ ЕАД-гр.София сумата в размер на 385лева, включваща заплатените
25лв.–държавна такса за образуване на делото и 360лв. – адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е направеното от представителя на ответната
страна възражение за прекомерност на заплатено адвокатското възнаграждение по
настоящото производство. За адвокатската услуга по договора за правна защита и
съдействие от 14.07.2020г. касаещ настоящото административно дело за доставката
по фактура №763/14.07.2020г. дружеството е заплатило 360лв. с платежното
нареждане от 15.07.2020г., която сума включва 300лв. възнаграждение и 60лв. ДДС.
Това възнаграждение е минималното по чл.8, ал.1, т.1 на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Митници“-гр.София да заплати
на „Милки Груп Био“ ЕАД-гр.София с ЕИК ********* сумата от 360лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение във
връзка с обжалването на НП №367/15.05.2019г. от Зам. директора на ТД „Северна
морска“ в Агенция Митници, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
Решение №153/12.12.2019г. по НАХД №210/2019г. по описа на РС–Девня, оставено в
сила с Решение №485/21.04.2020г. по КНАХД №569/2020г. по описа на
Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на исковата молба - 17.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“- гр.София да заплати
на „Милки Груп Био“ ЕАД-гр.София с ЕИК ********* сумата в размер на 385лв./триста
осемдесет и пет лева/, представляваща заплатени за настоящата съдебна инстанция
разноски от 25лв. –за държавна такса и 360лв. – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ :