Р
Е Ш Е Н И Е N 270
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Поморие, 06.12.2019год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието
на секретаря:
Производството е образувано по повод постъпила искова молба в ПРС подадена от Г.М.М. срещу Областна дирекция на МВР-Бургас, БУЛСТАТ ...., представлявана от директора К.К., с адрес ***, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, като работодател, да му заплати сумата от 1512лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 252 часа, положен в периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., получен в резултата на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 27.08.2019г. до окончателното изплащане. Позовава се на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Претендира разноските. Ангажира доказателства. В хода на делото, след приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото съдебно заседание на 07.11.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е прието изменение на иска, чрез увеличението му от предявения размер от 1512 00 лева, за 252 часа извънреден труд на 1797.40 лева, за положения извънреден труд.
Предявения иск е с правно основание чл.187, ал.5, вр. с чл.178, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил по делото отговор на исковата молба, с който ответникът Областна дирекция на МВР-Бургас, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за неоснователност на иска, като го оспорва и по размер. Твърди, че заявеният в исковата молба коефициент 1, 143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по реда на КТ и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай. На второ място, прави възражение, че процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба по отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за заплащане на допълнителното възнаграждение по КТ, на който ищцовата страна се позовава. През исковия период са действали последователно подзаконови нормативни актове-заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от министъра на вътрешните работи, в чл. 1 на които е изрично предвидено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между 22, 00 часа и 6, 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лева. Ангажира доказателства.
ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, намира, предявения иск за основателен, поради следното:
Не се спори между страните, че между тях съществува
служебно правоотношение, по силата на което ищецът Г.М.М. е държавен служител и служител на МВР, по смисъла на чл. 142 от ЗМВР
от 22.08.1996 г. до настоящият момент и това се установява от представеното от
ответника удостоверение. За процесния период от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. ищецът
е заемал длъжността: „старши полицай“ в група
„Охранителна полиция“ при РУ – Поморие
на ОД МВР Бургас, считано от 23.04.2015г. до настоящия момент, видно от
представеното удостоверение. Безспорно е също и обстоятелството, че ищецът е полагал
труд на 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки
месец, включително и през времето от 22.00ч. до 06.00ч. т.е. и през нощта, при сумарно изчисляване на работното време и
това се установява от представените от ответника Протоколи за отчитане на
отработеното време между 22.00ч. и 6.00ч. времето на разположение и положения
труд по време на официалните празници в
РУ Поморие
Спори се по делото дали при определянето на
възнаграждението на ищеца Г.М. за нощния труд, през процесния период, са
приложими КТ и Наредбата
за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно, които при сумирано изчисляване на
работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да
се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1, 143 /чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Коефициента от 1.143 се
определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на
нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8: 7=1.143.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че за процесния период от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. смените на ищецът М. в които има положен нощен труд са 231бр., а нощния труд положен от ищеца общо за процесния период е 1848 часа, които преизчислени с коефициент 1, 143 се равняват на 2112.26часа дневен труд за целия период. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд е 264.26 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение. По данни от експертизата, общият размер на трудовото възнаграждение за неплатения извънреден труд от 264.26часа възлиза на 1797.40 лева.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, пр. 2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал. 2. /Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, ал. 3. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 6.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по коефициент 0. 143 – чл. 31, ал. 2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. / липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1. 143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работното време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл. 9, ал. 2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1. 143, получен като частно при деление на нормалните им продължителност от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран, т. е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за времето от 01.07.2016 г. до 01.08.2016 г. е приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. От заключението на вещото лице по ССЕ, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено се установява, че положеният от ищеца за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. нощен труд – общо 1848 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2112.26часа дневен труд за целия период. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд е 264.26часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение. Установява се, че дължимото трудово възнаграждение за неплатения извънреден труд от 264.26 часа възлиза на 1797.40 лева т.е. в претендирания от Г.М. размер.
Ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в претендирания размер и в тази връзка претенцията се явява доказана и по своя размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.
Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, направени по делото разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Поморие сумата от 277.42 лв. включваща държавна такса в размер на 77.42 лева и направените от съда разноски в размер на 200 лева – заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република България, с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. ...., да заплати на Г.М.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от на 1797.40 (хиляда седемстотин деветдесет и седем лева и 40ст.) представляваща неплатено допълнително възнаграждение за положен 264.26часа извънреден труд, в периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 27.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 350 / триста и петдесет/ лева направените по делото разноски /адв.хонорар/
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република България, с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. ...., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Поморие, разноски по делото в размер на 271.90 / двеста седемдесет и един лева и 90ст./ лева от които 71.90лв. държавна такса и 200.00 лева разноски за експертиза.
Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :