РЕШЕНИЕ
№ 1821
гр. Пловдив , 21, 10, 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
Пловдив, І отделение, V състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети септември , през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от Председателя
адм. дело № 3284 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят - С.Ю.Х. с ЕГН **********,***, офис 2 , чрез адв. С. оспорва Заповед № 8121К-12059/29.11.2021г. на
Министъра на вътрешните работи с която на Х. , полицейски инспектор пета
степен, в група „Териториална полиция“ , към сектор „Охранителна полиция“
при Шесто РУ Пловдив е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му
правоотношение.
В жалбата , както и в приложената
писмена защита / 669/ се моли за отмяна на оспорената заповед поради нищожност
и незаконосъобразност, като издадена в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Претендира и разноски.
Ответникът - Министър
на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. в становище / л. 645/ оспорва жалбата като неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваната заповед.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните по делото и след преценка на събраните доказателства по приложената
административна преписка, намери за
установено следното:
В случая, дисциплинарното производство
е образувано на 26.05.2021 г. по предложение на директора на ОД на МВР -
Пловдив по повод извършените на 19.05.2021 г. процесуално-следствени действия
срещу няколко лица, сред които и Х. и
във връзка с повдигнатите му обвинения на 21.05.2021 г., по реда на НПК.
Оспорената заповед е връчена на Х. на 08,12,21г., според направеното върху същата
/л.48/ нарочно отбелязване, а жалбата е постъпила в ПАС на 21.12.2021г., т.е. в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което
жалбата е ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото
доказателства , съдът приема за установено на следното от фактическа страна:
С оспореният административен акт е
наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР.
Не се спори, че към момента на
налагане на спорното наказание жалбоподателят е заемал длъжността полицейски
инспектор пета степен, в група
„Териториална полиция“ , към сектор
„Охранителна полиция“ при Шесто РУ Пловдив , при ОД на МВР – Пловдив.
Дисциплинарното производство е
образувано по данни в предложение № 317р-6850 /26.05.2021 г. на директора на
ОДМВР - Пловдив и постановление от 26.05.2021 г., на Окръжен следствен отдел
(ОСО) при Окръжна прокуратура (ОП) - Пловдив за допуснати дисциплинарни
нарушения от инспектор Х., докато е изпълнявал длъжността ВИД началник на Трето
РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив (прекратено временното, преназначаване на
ръководна длъжност началник 1-ва степен на Трето РУ - Пловдив със заповед №
8121К-9644/20.08.2021 г.): :
В оспорената заповед се твърди че :
1. На 31.03.2021 г., в нарушение на
чл. 15, ал. 5 от ЗМВР, е разпоредил на П. Б.-Х., началник сектор
„Разследване" в Трето РУ - Пловдив, да образува досъдебно производство и
проведе следствени действия в база на фирма „ТАБИ ДВ" ООД, с. Брани поле,
обл. Пловдив, в противоречие с указанията на административния ръководител • на
Районна прокуратура (РП) - Пловдив, с което не е спазил т.т. 14, 15, 19 и 59 от
Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 67 от 12.08.2014 г.).
2. На 05.04.2021 г. с подчинения му
служител А.К., младши разузнавач в сектор КП при Трето РУ - Пловдив е направил
опит да проникне в склад на фирма „БУЛПЛАН" ЕООД, с. Болярци, общ.
Асеновград, обл. Пловдив, с цел да придобие без надлежно разрешително високо
рискови наркотични вещества, с което не е спазил т.т. 15, 19, 20 и 30 от
Етичния кодекс.
3. На 19.05.2021 г., в гр. Кричим,
обл. Пловдив, на ул. „***" №> 16. в собствения си лек автомобил марка
„Фолксваген'', модел „Пасат" с ДК № ***. в нарушение на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ е държал 50 (петдесет) броя
патрони, марка „Силвър Белот", кал. 9/19 мм - Пара, представляващи
боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, с което
е нарушил т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс.
3.1. На 19.05.2021 г., в гр. Кричим,
ул. *** № 16, в жилището си е държал 73 броя боеприпаси, кал. 9x19, и 38 броя
боеприпаси, кал. 12x70, над разрешените в чл. 6, ал. 3, т. I и 2 от ЗОБВВПИ
максимални количества боеприпаси за притежаваните от него пистолети, кал. 9x19,
представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е което е нарушил т. 15, т, 19 и т. 20 от Етичния кодекс.
4. На 10.05.202! г.. в гр. Пловдив е
извършил действия за осуетяване на наказателно преследване спрямо извършителя на
ПТП И.Д. от гр. Пловдив, като е разпоредил на служител от Трето РУ - Пловдив,
да бъдат иззети на електронен носител видеозаписи от видеокамери в района на
ПТП, след което не е предал флаш памет с видеозаписите по ДП № 32/2021 г. -
дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР .
В заповедта е посочено , че за вменените му дисциплинарни нарушения по т. 1 и т. 2 не са събрани доказателства,
поради което не следва да му се търси дисциплинарна отговорност за тях.
За доказани са приети дисциплинарните
нарушения посочени по-горе в т. 3 и
т. 3.1. , а именно , че на 19.05.2021 г., в гр. Кричим, ул. *** № 16, в
жилище обитавано от инспектор Х. са намерени и иззети 73 броя боеприпаси, кал.
9x19, които надвишават определените .максимални количества в чл. 6. ал. 3, т. 1
и 2 и на същата дата, в гр. Кричим в лек автомобил Фолксваген Пасат, рег. № ***,
собственост на Х., са намерени и иззети 50 бр. боеприпаси, кал. 9x19, като тези
боеприпаси също надвишават определения лимит в чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗОБВВПИ.
Със съдебно-балистични експертизи № 406/21.05.2021
г. и № 445/07.06.2021 г. се установява, че тези боеприпаси са стандартни,
бойни, заводско производство и същите са изправни и годни за ползване по
предназначение.
И двата протокола за претърсване и
изземване са одобрени от Окръжен съд -Пловдив и са приложени към ДП № 8/2023 г.
по описа на ОСО при ОП - Пловдив, по което Х. е привлечен като обвиняем.
В заповедта са обсъдени данните от протокол
за разпит на обвиняем, от 21.05.2021 г. (приобщен към дисциплинарното
производство), сведение УРИ Я 7000-24481/12.11.2021 г., както и искане да бъдат снети сведения от съпругата му
Д.Х., от неговите родители и от родителите на съпругата му. АНО е обсъдил и показанията на Т. А. ,
А.Т. и Л.С..
АНО
обсъждайки горните показания е приел за правилни и обосновани изводите на ДРО, че - като е държал 50 бр. боеприпаси в лекия си
автомобил служителят не е спазил изискването на чл. 98, ал. 3 ЗОБВВПИ и като е съхранявал още 73 бр. боеприпаси, кал.
9x19 в домът си , Х. не е спазил изискването на чл. 6, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗОБВВПИ за разрешените максимални количества боеприпаси, както и че е държат и
38 бр. боеприпаси, кал. 12x70, без да е имат надлежно разрешение за това и без
да е имал такъв вид оръжие, съгласно чл.
50, ал. 3 от ЗОБВВПИ.
В заповедта е посочено , че с поведението
си инспектор Х. е нарушил правилата от Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, а именно:
- т.
15- „Държавният служител съобразява законността на действията, които
възнамерява да предприеме", като с
поведението си не е спазил изискванията на чл. 6, ал. 3, т. 1 и т. 2, чл. 50,
ал. 3 и чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
- т.
19 - „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява
" , като е нарушил правилата за притежаване и съхранение на
боеприпаси, за което са научили граждански лица и органите на досъдебното
производство и в тях се създава впечатление, че щом полицейските служители си
позволяват да нарушават забраните за притежаване на боеприпаси, такова
поведение не е укоримо и е разрешено и за тях.
- т. 20 – „Държавният служител
насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си'', като с неспазването на законовите изисквания
за съхранение на боеприпаси е дал лош пример, както на гражданите така и на
колегите си.
Посочено е и че извършеното от
инспектор Х., докато е изпълнявал длъжността ВПД началник на Трето РУ - Пловдив
при ОДМВР - Пловдив, представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, т.е. неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, като не са спазени точки 15, 19 и 20 от Етичен
кодекс, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР –т.е. „деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" и
за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение".
Съдът установи , че Х. е
упражнил правото си на защита по реда
на чл. 205- чл. 207 от ЗМВР.
Х.
е отказал да се запознае със заповед № 8121К-6936/03.06.2021 г. за
образуване на дисциплинарното производство, но впоследствие с адв. Д.М. се е запознал със заповед №
8121К-9481/11.08.2021 г., за изм. и доп. на заповед № 8121К-6936/03.06.2021 г.,
заповед № 8121К-9991/03.09.2021 г. и заповед № 8121К-11703/15.11.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, което е удостоверено с полагане на дата и подпис.
Х.
се е запознал с материалите по
преписката, предоставени са му всички материали от дисциплинарното
производство, което е удостоверил със саморъчно полагане на подпис, час и дата
на запознаване. На 27.10.2021 г. на Х.
отново е връчена покана № 8121р-18208/19.10.2021 г. от министъра на вътрешните
работи, в качеството на дисциплинарно наказващ орган, за представяне на писмени
обяснения или възражения по вменените му в обобщена справка №
2372р-21232/09.09.2021 г., както и за удовлетворяване на неговите искания са му предоставени
копия на всички материали от
дисциплинарното производство, предназначени
за подпомагащия го в защитата адвокат Е.Б., което е удостоверено с полагане на дата, час и подпис.
В свое писмено обяснения №
313000-23914/04.11.2021 г. Х. е посочил, че не са налице доказателства, които
по безспорен и категоричен начин да установяват, че намерените боеприпаси са
негова собственост и той е лицето което незаконосъобразно е упражнявало
фактическа власт над тях.
Х. се е запознал с обобщена справка №
317р-16073/18.11.2021 г. и с всички материали от дисциплинарното производство, като
в указания срок не е представил възражения и е съставен протокол № 317р-16199/23.11.2021 г.
По искане на Х. са снети сведения от посочените от него лица,
като АНО е изложил подробни мотиви , защо не кредитира твърдяните от тях факти и обстоятелства.
Изложени са и мотиви , защо не се приемат
доводите на служителя, че са допуснати пропуски при разглеждането на медийните
публикации, тяхната достоверност и източници, както и че не неговото поведение,
а самите публикации са уронили престижа
на МВР.
След като е разгледал всички
доказателства, съдържащи се в дисциплинарното производство, АНО е приел , че „
Безспорно е установено, че на 19.05.2021 г.. в гр. Кричим, ул. „***" № 16,
и в лек автомобил Фолксваген Пасат, рег. № ***, инспектор С.Х., в качеството си
на ВПД Началник на Трето РУ - Пловдив до 27.10.2021 г., е извършил
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР"
- не са спазени т.т. 15, 19 и 20 от етичните правила на Етичен кодекс,
съставомерно по чл. 203, ат. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение па държавните служители в МВР. уронващи престижа на
службата, за което се налага дисциплинарно наказание - уволнение"
В изпълнение на изискванията по чл.
206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне на наказанието АНО в процесната заповед ,
твърди че е взел предвид:
- обстоятелствата,
при които е извършено нарушението,
тежестта на нарушението , формата на вината - пряк умисъл, цялостното поведение на инспектор Х.,
настъпилите последици в обществото и
сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.
Относно цялостното поведение на инспектор Х. е
обсъдено съдържанието на негова кадрова
справка УРИ 317р-8134/16.06.2021 г., от която е видно, че служителят е постъпил
на работа в МВР на 30.09.2011 г. и по време на службата си е награждаван 11
пъти - с „Обявяване на благодарност" през 2015 г., с „Писмена похвала“
през 2014 г. - два пъти, 2016 г. - три
пъти, и през 2017 г., 2018 г.. 2019 г. и
2021 г., и с „Индивидуална парична награда“ през 2015 г.
Посочено е че Х. , не е наказван и въпреки липсата
на наказания, деянието на служителя е тежко дисциплинарно нарушение, с оглед на
критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и установения фактически състав на
нарушението, за което следва да му бъде търсена дисциплинарна отговорност.
АНО в заповедта е посочил , че при
спазване на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и като е взел предвид
изброените обстоятелства, счита наказанието
„уволнение" за съответстващо на тежестта на извършеното от инспектор С.Х.,
полицейски инспектор към сектор „Охранителна полиция“ при Шесто РУ . - Пловдив, в качеството си на ВПД Началник на
Трето РУ - Пловдив до 27.10.2021 г.. , дисциплинарно нарушение, както и че наложеното
наказание ще постигне целите на закона, да се търси дисциплинарна отговорност
от нарушителите на служебната дисциплина, при безспорно доказано дисциплинарно
нарушение и при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание и
в условията на обвързана компетентност за наказващия орган.
АНО поддържа само , че Х. е извършил
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване
на т.т. 15, 19 и 20 от етичните правила на Етичен кодекс, съставомерно по чл.
203, ат. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
па държавните служители в МВР. уронващи престижа на службата, за което се
налага дисциплинарно наказание - уволнение"
Следва да се посочи че в заповедта след проведеното дисциплинално
производство АНО не поддържа първоначално повдигнатите твърдения че 1. На
31.03.2021 г., в нарушение на чл. 15, ал. 5 от ЗМВР, е разпоредил на П. Б.-Х.,
началник сектор „Разследване" в Трето РУ - Пловдив, да образува досъдебно
производство и че на 05.04.2021 г. с
подчинения му служител А.К., младши разузнавач в сектор КП при Трето РУ -
Пловдив е направил опит да проникне в склад на фирма.
В крайна сметка е издадена и
процесната заповед с която на основание
чл. 204, т. 1, чл. 1.94. ал. 2. т. 4 от ЗМВР. вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и в сроковете по чл.
195. ал. 2, вр. ал. 3 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“и
е ПРЕКРАТЕНО служебното
правоотношение в МВР на инспектор С.Ю.Х., полицейски инспектор , в група „Териториална полиция" към
сектор „Охранителна полиция" при Шесто РУ - Пловдив, считано от датата на
връчване на заповедта.
В СЪДЕБНАТА ФАЗА съдът е приел приложените в АП
писмени доказателства / л 46 - 614 / и е уважил частично доказателствените искания на жалбоподателя,
като е допуснал до разпит Т.Д.А., А.М.Т., С.Р.Х. и И.К., като е отказал да
изисква дисциплинарната преписка на Т.Т.- назначен на длъжност ВПД началник на
отдел „Пътна полиция" при СДВР през 2021 г.
От разпита на свидетелите не се установи твърдяното от АНО нарушение нормите ЗОБВВПИ, изразяващо се в
държане на 50 броя патрони, марка "Selier & Bellot", кал. 9/19 мм
- LUGER в собствения на Х. лек автомобил, марка „Фолксваген", както и в
държане в жилището му в гр. Кричим, ул.
„***" № 16, 75 броя боеприпаси, кал. 9x19, и 38 броя боеприпаси, кал.
12x70, над разрешените в чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗОБВВПИ максимални
количества боеприпаси за притежаваните от него пистолети, кал. 9x19.
Съдът внимателно обсъди и анализира
показанията на С.Х.-дядо на Х., И.К. и Ю. Х.-баща на Х., като съпостави показанията на свидетелите с
доказателствата събрани по делото и като взе предвид родствените връзки между лицата.
Няма спор , че водените свидетели ще
се опитат да дадат благоприятни за жалбоподателя показания , но също така и
няма спор че до момента по делото няма представени доказателства за влезли в
сила присъди и НП срещу Х.. За безспорно
следва да се приеме , че извършените обиски на Х. за боеприпасите са от месец
май 2021г., че срокът на приключване на досъдебно производство е 6 месеца и че
по делото няма доказателства за влезли присъди
и наказателни постановления по този повод.
В тая връзка съдът счита че данните
дадени при разпитите на свидетелите, кореспондират с установеното от разследващите органи , т.е че няма извършено престъпление или
админ. нарушение на нормите на ЗОБВВПИ.
В съдебната фаза , след многократни
искания от страна на адв. С. съдът допусна и бяха изгледани , както следва:
видеозапис № 1 – от 00:00 мин. до 00:20 мин. и от 00:57 до 01:52 мин.;
видеозапис № 2 – от 02:45 мин. до 04:30 мин.; видеозапис № 3 и видеозапис № 4
касаещи публичността на обвинението и
„обвиняването и оправдаването“ на Т.Т.,
друг служител , на ръководна длъжност от МВР.
При
така събраните доказателства, се налагат
следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия.
На основание чл. 204, т. 1 и чл. 226,
ал. 1 , т. 8 от ЗМВР, Министърът на вътрешните работи е материално компетентен
и е издал процесната заповед .
Спазена е и установената форма -
заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за
издаването й, като съдържа и изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от ЗМВР реквизити.
Дисциплинарното
производство е образувано с писмена заповед, на 26.05.2021 г. по предложение на
директора на ОД на МВР - Пловдив по повод извършените на 19.05.2021 г.
процесуално-следствени действия срещу няколко лица, сред които и Х. и във връзка с повдигнатите му обвинения на
21.05.2021 г., по реда на НПК.
При издаването на оспорения акт не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава
осма от ЗМВР. Спазени са и сроковете по чл.195 от ЗМВР.
Съдът счита че оспорената заповед не
е нищожна , не са допуснати такива съществени нарушения и не страда от непоправим порок , въз основа
на който тя да не поражда правни последици.
Спазването на сроковете по чл. 195,
ал. 2 ЗМВР е процесуална предпоставка за законосъобразността на приключващия
производството акт /заповед за налагане на дисциплинарно наказание/ за
наличието, на която по аргумент от нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът следи
служебно.
Началото на двумесечния срок се
поставя от момента на откриване на нарушението, който е установен в нормата на
чл. 196, ал. 1 ЗМВР - това е моментът, в който органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган /чл. 196,
ал. 2 ЗМВР/.
В случая съдът счита , че е нарушен материалния закон, тъй като наказващия орган изначално
и приел, че е извършено дисциплинарно нарушение, защото Х. е обвиняем за
извършено престъпление.
Основните доказателствата, на които
се позовава издателя на оспорваната заповед изцяло се припокриват с
доказателствата по следственото дело, като се цитира постановлението за
привличане на обвиняем и взетата мярка за неотклонение.
Съставомерността на деянието следва
да бъде доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като
дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те
носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно
деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и
е обявено за наказуемо от ЗМВР – чл. 4 от Инструкцията.
Да, ако вмененото на служителя
престъпление действително е извършено от него, то това би представлявало освен
престъпление и тежко дисциплинарно нарушение, но само фактите, въз основа на
които се гради обвинението, при липса на влязла в сила осъдителна присъда, не
могат да бъдат основание за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение, което
за да е налице,трябва да е извършено и самото престъпление.
В случая каза се не е налице влязла в
сила присъда, за да се приеме, че извършеното деяние е престъпление. Не се
доказа и че поведението на жалбоподателя безспорно е насочено към извършване на
правонарушение.
Безспорно ясно е и положението,
закрепено в текста на чл. 194, ал. 3 ЗМВР, според което държавните служители в
МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са
основание за търсене и на друг вид отговорност. Предвид независимия характер на
дисциплинарната отговорност за реализиране на дисциплинарната отговорност е без
значение дали деянието, във връзка с което същата е ангажирана, представлява
същевременно и престъпление или административно нарушение. Следва да се има
предвид обаче и фактът, че независимият характер на дисциплинарното
производство по реда на ЗМВР предполага задължително извършването на
самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт относно
изясняване на релевантните факти и обстоятелства, свързани с установяване на
деянието и неговия извършител. В разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР е
предвидено, че за разкриване на обективната истина могат да се използват всички
начини и средства, допустими от закон, като съгласно ал. 4 от същия член
наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително
събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от
държавния служител. В съответствие с посочените разпоредби, допустимо е
прилагането към дисциплинарната преписка и позоваването от страна на
дисциплинарно наказващия орган на събрани по надлежния процесуален ред
доказателства в рамките на друго производство, в случая – образуваното
следствено дело.
Налага се извод, че за да обоснове
наложеното наказание, ответникът е приел за установени и доказани факти, които
имат характер на престъпни обстоятелства, при липса на влязла в сила осъдителна
присъда относно тези обстоятелства, а не е спорно, че няма влязла в сила
присъда по образуваното наказателно производство, включително и към настоящия
момент.
Съгласно законовата презумпция Х.
следва да се счита за невинен до доказване на противното, а по същество
служителят е уволнен именно заради „извършването на деяние“, попадащо изцяло в
хипотезата на визираното по-горе престъпление – т.е. уволнението му е резултат
на недоказано виновно извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203,
ал. 1 от ЗМВР.
Съдът намира за нужно да посочи, че
престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно българското законодателство,
могат да се установяват само по два начина - от наказателния съд, чрез
осъдителна присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК, при изчерпателно
изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе по предявен иск
за установяване на престъпно обстоятелство. Никой друг – било то
административен орган или съд, различен от посочените по-горе, не разполага с
компетентността да установява престъпни обстоятелства дори и инцидентно във
връзка с решаването на друг спор, който му е подведомствен или подсъден.
Приемането на обратното би довело до нарушаване на презумпцията за невиновност.
Нямало е пречка при влизане в сила на
осъдителна присъда срещу Х. , да бъде издадена едва тогава заповед от страна на
дисциплинарно наказващия орган, с която да се наложи дисциплинарно наказание
„уволнение“, а преди това същият да бъде отстранен от длъжност, предвид
разпоредбите на чл. 203, ал. 2 и на чл.214,ал.2 и ал.3 от ЗМВР.
От дисциплинарно наказващия орган е
прието за безспорно, че всички действия
на Х. , които са приети за извършени и
съставляващи нарушение съгласно т.15,
т.19, т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР представляват
престъпление, за което му е повдигнато обвинение.
В случая съдът следва да се съобрази и със
задължителната съдебна практика на ВАС
относно твърдяното нарушение на
Етични правила и норми.
В решение по адм. д. № 9930/2018 г.
на ВАС, 3-чл. състав, потвърдено с решение по адм. д. № 5537/2019г. на ВАС, 5-чл.
състав е прието, че нарушение, свързано с притежаването и съхранението на
оръжия и боеприпаси не представлява дисциплинарно нарушение, тъй като не е
свързано със служебните задължения на служителя.
В случая дори да е налице нарушение на правилата на чл.
98, ал. 1 от Закона за съхранение на оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия от страна на Х. , същото не представлява нарушения
на служебни задължения, нито нарушение на правила от „Етичния кодекс за
поведение на служителите от МВР." Съдът счита че цитираните правила за
поведение от страна на министъра са твърде общи и всяко едно дисцип. нарушение
може да попадне в приложното поле на т. 15, т. 19 и т. 20.
В мотивите на обжалваната заповед се
приема, че с действията си Х. е нарушил
нормите на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Според административния орган това
поведение на Х. изразява, демонстративно незачитане на закона и несъмнено
уронва престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на
авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава
живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да
противодейства на престъпността, при стриктно спазване на закона, зачитане на
основни права и свободи на гражданите и утвърждаване на принципите на правовата
държава.
Важно е намирането на точен критерий
и принцип, въз основа на които хипотезите на чл. 239, ал.1, т. 5 от ЗМВР (отм.)
да се разграничат от всички останали основания за дисциплинарна отговорност.
Защото всяко нарушаване на дисциплинарни правила може да бъде предмет на
негативна морална оценка от работодателя, от професионалната общност или от
цялото общество. За приложението на чл. 239, ал.1, т. 5 от ЗМВР (отм.) е от
значение кога едно поведение се оценява с морални категории и това е основание
за дисциплинарно наказание.
ВАС приема, че е налице основанието
за налагане на най-тежкото наказание „уволнение" когато е налице „Шофирането след употреба на алкохол в
личното свободно време, непристойно,
хулиганско поведение на публични места, укривателство или отнемане на вещи без
съгласието на собственика, ако поведението е несъвместимо с морала и уронващо
престижа на службата и действията нямат връзка с изпълнение на служебни задължения.
Преценката за всеки случай следва да е конкретна.
В случая, твърдяното нарушение на етичните
правила не е от степента, която да обосновава квалифицирането му по чл. 203,
ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
В действителност в статиите на
медиите не се споменава за обвинение за съхранение на патрони в автомобила и
домът на Х. , а коментарите касаят точки първа и втора от дисципл. Проверка.,
за които няма влезли в сила присъди и не
се поддържат в диспозитива на процесната заповед.
От видеото за Т.Т., съдът приема за
установено че същият е заемал длъжността
началник сектор при РУ – Асеновград, бил е задържан на 11.05.2021 г. , като едно
от обвиненията срещу него е било , че е държал незаконно 554 патрона от
различен калибър в хасковското село ***. Тази информация е станала достояние на
обществеността чрез националните телевизии и чрез различни медийни публикации и
въпреки това, срещу Тенев не е образувано дисциплинарно производство за това,
че е уронил престижа на службата и е нарушил етичните норми.
Съдът предвид установените конкретни факти и обстоятелства
и предвид относимата съдебна практика на ВАС , приема че мотивите на дисциплинарнонаказващия орган са
неубедителни и наложената санкция е явно
несъразмерна.
Съдът намира, че в случая
дисциплинарно наказващия орган не е
изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като не е оценил
всички събрани доказателства - т.е. цялостната дейност в системата на МВР на
служителя, последиците от деянието и по този начин да определи правилно вида и
размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното
нарушение.
Действително заемането на длъжността
държавен служител на МВР предполага завишени изисквания при спазването на
обществения ред Неспазването на правилата на Етичния кодекс е дисциплинарно
нарушение по чл. 194, ал.2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал.1,
т.12 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание "порицание".
Единствено в случаите, когато дисциплинарното нарушение е тежко, уронващо
престижа на службата е предвидено налагане на най - тежкото дисциплинарно
наказание "уволнение" по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В случая не е
преценена тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, липсата на вредни
последици от него, а наложеното наказание е определено без да се съобразят
обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на служителя по
време на службата му в системата на МВР.
В оспорената заповед цялостното поведение на инспектор Х. е
обсъдено формално . Видно от съдържанието на неговата кадрова справка УРИ 317р-8134/16.06.2021 г., следва
да се приеме за безспорно , че служителят е постъпил на работа в МВР на
30.09.2011 г. и по време на службата си
е награждаван 11 пъти - с „Обявяване на благодарност" през 2015 г., с
„Писмена похвала“ през 2014 г. - два пъти,
2016 г. - три пъти, и през 2017
г., 2018 г.. 2019 г. и 2021 г., и с „Индивидуална парична награда“ през 2015 г.
В заповедта е посочено че Х. , не е наказван и въпреки липсата на наказания,
деянието на служителя е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение, с оглед на
критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и установения фактически състав на
нарушението, за което следва да му бъде търсена дисциплинарна отговорност.
Субекта на дисциплинарна власт не е
преценил и анализирал всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарната
процедура във връзка с цялостната дейност в системата на МВР на служителя,
последиците от деянието с оглед налагане на съответно на тях по вида и размер
дисциплинарно наказание. При това макар заповедта да съдържа изявление, че тези
данни са съобразени, всъщност цялостна оценка на поведението на държавния
служител не е направена от дисциплинарно наказващия орган.
Налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание е възможно да бъде сторено, единствено въз основа на
конкретен и задълбочен анализ на установените факти и обстоятелствата при които
те са се проявили, като в резултат на този анализ се формира извод, че
съответното на деянието наказание е именно "уволнение", а не например
някое от другите предвидени в закона по-леки санкции.
Изложеното по-горе налага да се
приеме , че от жалбоподателя не е извършено
нарушение и престъпление по ЗВВОБПП, дисциплинарното нарушение, за което
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е явно несъразмерно и не е в
такава степен тежко и съответстващо с тежестта на наказанието, а обжалваната заповед
е постановена при липса на материалните предпоставки за издаването й, поради
което същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Съобразно изхода на спора, на жалбоподателя съобразно приложените
доказателства / л. 660 / следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1010
/хиляда и десет/ лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на С.Ю.Х. с ЕГН **********,***,
офис 2 Заповед № 8121К-12059/29.11.2021г. на Министъра на вътрешните работи с
която на Х. , полицейски инспектор пета степен,
в група „Териториална полиция“ ,
към сектор „Охранителна полиция“ при Шесто РУ Пловдив е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните
работи - София да заплати на С.Ю.Х. с ЕГН **********, сумата от 1010 /хиляда и десет/ лв. за съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: