№ 124
гр. Русе, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от И. Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520202234 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. С., чрез адв. Х. Р., депозирана
против наказателно постановление № 22-1085-003187/01.11.2022г., издадено
от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с което на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: по т. 1 от
НП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по
чл. 44, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 70 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП..
С жалбата се ангажират твърдения, че издадените НП и АУАН са
незаконосъобразни поради допуснати съществени процесуални нарушения,
материална незаконосъобразност, както и недоказаност и необоснованост.
Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че е нарушена
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като в настоящия случай от АУАН не
може да бъде установено, какъв вид е описания свидетел – очевидец на
1
установяване на нарушението или на съставянето на акта и е следвало в
АУАН да се запишат данните на свидетелите очевидци и само при липса на
такива АУАН може да бъде подписан от двама други свидетели. На следващо
място, като процесуално нарушение се посочва, нарушение на чл. 42, т. 4 и 5
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП липсва конкретно,
ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и извършеното поведение не отговаря на описаното в АУАН и
деянието е квалифициран като административно нарушение, въпреки, че е
несъставомерно. Във връзка с материалната незаконосъобразност на НП се
инвокират доводи, че не е установена обективната истина и жалбоподателят
не е извършил твърдените административни нарушения, тъй като след
възникналото ПТП, което не е по вина на жалбоподателя, той е спрял и тъй
като между двамата участници не е имало разногласия досежно настъпилото
ПТП и вредите от същото, са решили да съставят протокол, но тъй като са
нямали такъв в себе си, всеки е тръгнал към дома си като жалбоподателят е
разбрал на следващия ден, че другия участник е сигнализирал на ЕЕН 112 за
настъпилото ПТП, а констативния протокол е съставен по данни на другия
участник, без да е извършен оглед на място и при липса на жалбоподателя на
мястото на произшествието. С оглед изложеното се твърди, че описаните в
АУАН и НП нарушения са несъставомерни и издадените АУАН и НП са
изцяло материално незаконосъобразни. Освен изложеното се твърди, че при
съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, т. 7 ЗАНН, тъй като
не е посочен единен граждански номер на свидетеля, което е довело до
невъзможност да се идентифицира същия. Излагат се доводи, че е допуснато
нарушение на чл. 42, т. 8 ЗАНН, тъй като жалбоподателят в устна и писмена
форма е обективирал възраженията си, но видно от АУАН и НП те липсват и
не са взети предвид. Твърди се, че на жалбоподателя е представен нечетлив
Констативен протокол, което препятства защитата му. На последно място се
развиват съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли се да
бъде отменено оспореното наказателно постановление. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си,
поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения,
релевира доводи, че жалбоподателят не е извършил твърдените нарушения и
именно другият участник е навлязъл в неговата лента за движение и по този
2
начин е причинил пътнотранспортното произшествие и тъй като двамата
участници са се познавали и не са имали разногласия двата автомобила са
били преместени, за да осигурят безопасност на другите участници в
движението и след проведен разговор, жалбоподателят се е прибрал, но
въпреки постигнатата договорка другият участник е сигнализирал Сектор
„Пътна полиция“ и АУАН е съставен единствено въз основа на неговите
показания, без да са търсени свидетели очевидци. На последно място се
развиват съображения, че вредите са незначителни и лесно поправими,
поради и което наложените наказания не съответстват на обществената
опасност на деянието и на дееца.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН Серия GA № 745034 от 06.10.2022г. против
жалбоподателя, за това, че на 03.10.2022г., около 19,30 часа, в град Русе, ул.
„Касева чешма“ – срещу № 15, като водач на лек автомобил Хонда Сивик, с
рег. № Р 22 11 ВВ е извършил следните нарушения: 1. Нарушава правилата за
разминаване като не осигурява достатъчно странично разстояние с насрещно
движещия се лек автомобил БМВ с рег. № Н 69 76 ВР, в резултат на което се
сблъскват с левите си странични огледала, причинявайки ПТП с материални
щети и 2. Като участник в ПТП с имуществени вреди, не е оказал съдействие
за установяване на вредите от него като го напуска.
3
Въз основа на така приетите за осъществили се факти,
актосъставителят е субсумирал същите като нарушения по чл. 44, ал. 1 ЗДвП
и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
АУАН е подписан от жалбоподателя като същия е отразил в него, че
има възражения.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са били депозирани
подробни такива.
Във връзка с депозираните възражения срещу АУАН е била
извършена проверка от страна на наказващия орган, в хода на която са били
разгледани депозираните възражения и същите са били приети за
неоснователни.
Въз основа на така съставения АУАН е било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
всяко едно от двете деяния, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
жалбоподателя, са наложени следните административни наказания: по т. 1, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по
чл. 44, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 70 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП..
Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството по издаване на
наказателно постановление гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства – показанията на разпитаните в процесуалното
качество на свидетели актосъставител И. А. И., свидетелят - очевидец О. О. С.
и свидетеля П.Д.К.в, АУАН Серия GA № 745034 от 06.10.2022г., Възражение
срещу АУАН с рег. № УРИ 336000-7950/13.10.2022г, справка относно
възражение срещу АУАН с peг. No 1085р-6612/24.10.2022г., Докладна
записка рег. 1085р-6613/24.10.2022 г., относно обслужено ПТП, 4 бр. снимки,
Заявление за издаване на протокол за ПТП с peг.No 91 /03.10.2022 г.,
Протокол за ПТП № 1814585/06.10.2022г. и справка за нарушител/водач.
От показанията на свидетеля О. О. С., които по своята
доказателствена същност, представляват преки доказателства, тъй като се
касае за показания на свидетел-очевидец, който пряко и непосредствено е
4
възприели фактите от обективната действителност, за които свидетелства,
съдът намира за безспорно установено и доказано, че на посочената в АУАН
и НП дата и час действително е имало настъпило ПТП между управляваните
от жалбоподателя и свидетеля О. О. С. моторни превозни средства.
Свидетелят С. лично и непосредствено е възприел, движението на моторното
превозно средство, управлявано от жалбоподателя и заобикалянето на
контейнер, който частично е навлизал в неговата пътна лента, в резултат на
което е последвал удар между страничните огледала на двата автомобила. при
което са били причинени материални щети. Свидетелят лично и
непосредствено е възприел и поведението на жалбоподателя след
произшествието, а именно, че същият е спрял и след спор между двамата
водачи, за това кой е виновен и предложение от страна на свидетеля С. да
изчакат органите на реда, жалбоподателят е напуснал местопроизшествието.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С., въпреки възможната им
заинтересованост, доколкото същите напълно се подкрепят от показанията на
актосъставителя И. А. И., касателно установените от този свидетел факти от
обективната действителност – наличието на контейнер в лентата за движение
на автомобила, управляван от жалбоподателя, местоположението на
автомобила, управляван от свидетеля С. след произшествието, както и
наличието на спирачни следи, следи от счупени стъкла и парчета пластмаса в
лентата за движение на този свидетел. Показанията на свидетеля С. се
намират в синхронно единство със съставения протокол за ПТП, който по
своята доказателствена сила има характер на официален свидетелстващ
документ и приложените към същия снимки.
Съдът напълно кредитира показанията на разпитания в
процесуалното качество на свидетел актосъставител И. А. Д., по отношение
на показанията на който свидетел не са налице, каквито и да било данни за
възможна заинтересованост на депозираните от него показания.
Показанията на свидетеля П.Д.К.в, представляват само и единствено
преразказ на заявеното му от жалбоподателя същата вечер и този свидетел
лично не е възприел факти и обстоятелства, които да са от значение за
разкриване на обективната истина.
По изложените мотиви, касаещи оценката на събраните в хода на
производството доказателствени източници, съдът намира, че от събраните в
хода на производството доказателства не само не е опровергана
5
доказателствената сила, която законодателят е придал на съставения АУАН,
съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са установени и доказани
съдържащите се в същия фактически констатации.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства и
извършената им оценка се налагат следните правни изводи.
АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, са отразени датата, мястото и часа на всяко едно от
нарушенията. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци на съставите на
нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така
също и конкретните законови разпоредби, под която са субсумирани фактите,
установени от административния орган и санкционните норми, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
В хода на административнонаказателното производство наказващия
орган, в изпълнение на задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, се е
произнесъл във връзка с депозираните възражения срещу АУАН като е
намерил същите за неоснователни, поради и което не е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в тази насока, както се
твърди с жалбата.
Не е налице твърдяното нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като в
настоящия случай АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и
свидетел, който е присъствал при извършване на нарушението, както изисква
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН.
Не представлява съществено процесуално нарушение, имащо за своя
последица отмяна на оспореното наказателно постановление обстоятелството,
че в АУАН не е посочено изрично, качеството на свидетеля, тъй като същият
е разпитан в производството по обжалвана не наказателното постановление и
по този начин в пълнота са гарантирани процесуалните права на
6
жалбоподателя лично и непосредствено да участва при разпита на този
свидетел.
Неоснователни са твърденията, касаещи нарушения на чл. 42, т. 4 и
5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП изрично са
посочени всички приети за осъществили се факти от обективната страна на
съставите на всяко едно от двете нарушения, за които е санкциониран
жалбоподателя и същите са описани по начин, който напълно позволява на
наказаното лице да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти
от обективната действителност и да организира защитата си, както по
фактите, така и по правото.
Без опора в закона са твърденията, ангажирани с жалбата, касаещи
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН, тъй като след промените в ЗАНН ДВ
бр. 109 от 2020г. законът не изисква посочване на ЕГН на свидетелите, а само
и единствено три имена, точен адрес и дата на раждане, които в настоящия
случай се съдържат в съставения АУАН.
Неоснователни са твърденията за нарушение на чл. 42, т. 8 ЗАНН,
тъй като в АУАН е отразено, че жалбоподателят има възражения. Такива са
били депозирани от него в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН и са
обсъдени от страна на наказващия орган, преди издаване на наказателното
постановление, като са приети за неоснователни и именно затова не са били
взети предвид от страна на наказващия орган и е било издадено оспореното
наказателно постановление.
В разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, която именно определя
задължителното съдържание на наказателното постановление липсва
задължение на наказващия орган да излага мотиви във връзка с депозирани
възражения срещу АУАН, по които се е произнесъл по реда на чл. 52, ал. 4
ЗАНН, преди издаване на наказателното постановление, поради и което не е
налице и допуснато процесуално нарушение, както се твърди с жалбата.
Без опора в материалите по делото са твърденията, касаещи
нечетлив препис на протокола за ПТП. Такъв не е представен от страна на
жалбоподателя, а приложения по делото препис е четлив и ясен. Самият
жалбоподател лично е присъствал при неговото съставяне и е подписал
същия.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни
наведените с жалбата твърдения, че при съставянето на АУАН и издаването
7
на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за
последица отмяна на наказателното постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, съдът намира следното:
По т. 1 от наказателното постановление, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение по
чл. 44, ал. 1 ЗДвП, съдът намира, че от събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства и
извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от
правна страна извод, а именно че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушение по чл. 44, ал. 2 ЗДвП, а не на нарушението по чл. 44, ал. 1 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП, установява задължение за
водачите на МПС, съгласно което ако разминаване не може да се извърши
безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за
движение, водачът, чиято пътна лента е заета, трябва да намали скоростта или
да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
В настоящия случай от всички доказателства по делото безспорно се
установява, че на 03.10.2022г., около 19,30 часа, жалбоподателят е управлявал
лек автомобил Хонда Сивик, с рег. № Р 22 11 ВВ, по ул. „Касева чешма“ с
посока на движение от град Русе към в. з. Касева чешма, като в лентата му за
движение, на ул. „Касева чешма“– срещу № 15 е имало контейнер, който
частично е навлизал в лентата му за движение и жалбоподателят е бил длъжен
да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещият се по
същата улица в това време, но в протИ.положна посока, лек автомобил БМВ с
рег. № Н 69 76 ВР. Жалбоподателят не е изпълнил това си задължение,
произтичащото от разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП и не е пропуснал
насрещно движещото се моторно превозно средство, а е предприел
заобикаляне на препятствието, в резултат на което не е осигурил достатъчно
разстрояние за разминаване на моторните превозни средства и с лявото си
странично огледало е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил,
управляван от свидетеля О. О. С., в резултат на което автомобилите са се
сблъскали с левите си странични огледал и по този начин жалбоподателят е
причинил ПТП с материални щети.
Налице са предпоставките за приложението на чл. 63, ал. 7, т. 1
8
ЗАНН, като въззивната инстанция преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените факти, под друга нарушена законова разпоредба, доколкото в
случая следва да се приложи „закон за еднакво наказуемо нарушение“, при
което е налице несъществена промяна на релевантните за
административноказаталентото обвинение факти, с които факти нарушителят
е бил запознат и е могъл да упражни пълноценно правото си на защитата по
тях.
Доказателства, че пътнотранспортното произшествие е настъпило
именно в лентата за движение на свидетеля С., се съдържат, както в
показанията на същия, така и в показанията на разпитания, в процесуалното
качество на свидетел актосъставител, който е посетил местопроизшествието и
е установил, че автомобилът на жалбоподателя не е бил преместен и следите
от счупени стъкла и пластмаса са били именно в неговата пътна лента, поради
и което съдът намира за напълно опровергани твърденията на жалбоподателя,
че не той, а свидетелят С. е навлязъл в неговата пътна лента и по този начин е
причинил настъпилото пътнотранспортно произшествие.
За нарушението по чл. 44, ал. 2 ЗДвП, приложимата санкционна
разпоредба е именно тази по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, съгласно
която, на водач, който извърши нарушение на правилата за разминаване, в
резултат на което е настъпило ПТП се налага административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева, какъвто именно размер на административното
наказание е наложен на жалбоподателя.
Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.
189з ЗДвП, доколкото се касае за нарушение по ЗДвП, поради и което без
опора в закона е искането на защитата в тази насока.
С оглед обстоятелството, че се касае за две нарушения, не се касае и
за явно маловажен случай, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 5 ЗАНН,
доколкото нито едно от деянията не разкрива явно незначителна степен на
обществена опасност.
По т. 2 от наказателното постановление, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 70 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, съдът намира, че
9
от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, следва да бъде
изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал.1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП, а не на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява
и доказва, че жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие,
покриващо легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
съгласно която „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая, причинените
увреждания по другото превозно средство са възникнали в процеса на
движението на моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя,
поради и което е налице настъпило пътнотранспортно произшествие.
Жалбоподателят има качеството „Участник в пътнотранспортно
произшествие“, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП,
доколкото именно със своето поведение при управлението на МПС е станал
причина за неговото настъпване. Именно с факта на пътнотранспортното
произшествие, за жалбоподателя, в качеството му на участник в него са се
породили и задълженията му по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, уреждащи
поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП с имуществени вреди.
Фактът, че след настъпилото ПТП жалбоподателят е спрял и е
проведен разговор с другия водач, като двамата водачи не са имали съгласие
относно обстоятелствата свързани с настъпилото ПТП, а не е бил налице спор
относно вида и характера на вредите от произшествието, тъй вредите по двата
автомобила са били установени безспорно се доказа в настоящото
производство.
Жалбоподателят не е изпълнил именно задължението си по чл. 123,
10
ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като при наличие на несъгласие между участниците в
произшествието във връзка с обстоятелствата, при които е възникнало
същото, е напуснал местопроизшествието без да изчака да бъде уведомен
Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе и да изпълни дадените на участниците
указания, а това е сторил единствено и само другия участник в настъпилото
пътнотранспортно произшествие.
Налице са предпоставките за приложението на чл. 63, ал. 7, т. 1
ЗАНН, като въззивната инстанция преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние на това нарушение,
подвеждайки установените факти, под друга нарушена законова разпоредба,
доколкото в случая следва да се приложи „закон за еднакво наказуемо
нарушение“, при което е налице несъществена промяна на релевантните за
административноказаталентото обвинение факти, но с тези факти
нарушителят е бил запознат и е могъл да упражни пълноценно правото си на
защитата по тях.
За нарушението по чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, приложимата
санкционна разпоредба е именно тази по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, която
предвижда административни наказания „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца“ и „глоба“ от 50 до 200
лв. на водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие, каквото именно задължение е нарушил и
жалбоподателя.
При преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН,
релевантни при определяне на административното наказание, касаещи
тежестта на нарушението, смекчаващите отговорността обстоятелства и
имотното състояние на дееца, следва да бъде направен извод, че по
отношение на нарушителя, следва да бъдат наложени минималните размери
на предвидените в санкционната разпоредба кумулативни наказания. За да
достигне до тези си изводи, на първо място съдът съобрази по-ниската тежест
на извършеното нарушение, с оглед вида и характера на причинените
увреждания и оказаното впоследствие съдействие от страна на жалбоподателя
в хода на протеклото административнонаказателно производство.
По изложените мотиви, съдът намира, че наказания макар и в
минималните предвидени в санкционната разпоредба на закона размери, биха
постигнали целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН по отношение на дееца.
11
Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.
189з ЗДвП, доколкото се касае за нарушение по ЗДвП, поради и което без
опора в закона е искането на защитата в тази насока.
С оглед обстоятелството, че се касае за две нарушения, не се касае и
за явно маловажен случай, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 5 ЗАНН,
доколкото нито едно от деянията не разкрива явно незначителна степен на
обществена опасност.
С оглед изхода на делото и изцяло отхвърляне на доводите на
жалбоподателя, разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7,
т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-1085-003187/01.11.2022г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, В
ЧАСТТА МУ по т. 1 , с което на И. В. С., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП е административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗДвП,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 44, ал. 1 ЗДвП, в
нарушение по чл. 44, ал. 2 ЗДвП, при същото наказание, наложено на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, а именно административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200 (двеста) лева.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-1085-003187/01.11.2022г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, В
ЧАСТТА МУ по т. 2 , с което на И. В. С., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 70 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП., като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“
ЗДвП, в нарушение по чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, при прилагане на
същата санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание „ГЛОБА“ от 70,00 лева на 50,00
лева (петдесет лева) и потвърждава размера на наказанието „ЛИШАВАНЕ
12
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ от 1 (един) месец.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13