Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1730

гр. Пловдив, 27.09.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти н.с. в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №4729/2019г. по описа на ПРС, ХVІІІ-ти н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от ЕТ „М.**- Н.К.“, БУЛСТАТ:**, със седалище и адрес на управление: **, срещу Наказателно постановление №442967-F482021 от 17.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл.180 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от  ППЗДДС.

В жалбата се потвърждават изводите на наказващия орган, че лицето е реализирало оборот над 50 000 лева, но не е подало своевременно заявление за регистрация по ЗДДС. Посочва се, че въпреки това, в момента, в който е установило, че е реализирало посочения оборот, доброволно е подадено заявлението. Възразява се, че оборотът надвишава 50 000 лева едва с 678 лева, за което са му наложени имуществени санкции в размер на половината реализиран оборот. Доколкото това се явява първо по ред нарушение на жалбоподателя, същият възразява, че случаят се явява маловажен. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. По същество излага съображения, идентични с тези в депозираната жалба. От съда се иска отмяна на НП.

Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив, редовно призована, се представлява от юрк. Ф., която представя пълномощно. По същество излага съображения за доказаност на извършеното административно нарушение. Иска потвърждаването на атакувания административен акт.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 04.02.2019г. ЕТ „М.**Н.К.“ подал Заявление за регистрация по ЗДДС вх. №303911900274507. Предвид подаденото заявление на свидетелката Г.И. било възложено да извърши проверка на търговеца. В рамките на същата от него били изискани справки и документи. От тях се установило, че за периода 01.09.2017г. – 31.08.2018г. ЕТ е формирал облагаем оборот в размер на 50 678.77 лева. Предвид достигнатия оборот от над 50 000 лева, свидетелката И. констатирала, че жалбоподателят е следвало да подаде заявлението за регистрация по ЗДДС в срок до 07.09.2018г.

На 13.02.2019г. с акт за регистрация №160421900369875, жалбоподателят бил регистриран като данъчно задължено лице. Свидетелката И. констатирала, че за периода от 22.09.2018г. – датата, следваща датата, на която е следвало да бъде издаден акта за регистрация, до 12.02.2019г. – датата, предхождаща регистрацията, ЕТ „М.**Н.К.“ е следвало да бъде регистриран по ЗДДС и да начисли данък за извършване на облагаеми доставки на територията на страната, както следва: за данъчен период 01.10.2018г. – 31.10.2018г. - 744.05 лева, за данъчен период 01.11.2018г. – 30.11.2018г. -1150.55 лева, за данъчен период 01.12.2018г. – 31.12.2018г. – 789.97 лева, за данъчен период 01.01.2019г. – 31.01.2019г. – 400.23 лева, и за данъчен период 01.02.2019г. – 12.02.2019г. – 746.69 лева. Констатациите на свидетелката И. били обективирани в протокол №**********/09.04.2019г.

На 09.04.2018г. чрез активиране на електронна пратка от електронен адрес, жалбоподателят получил покана изх. №**********-1/09.04.2019 г., с което бил поканен за съставяне на АУАН.

Въз основа на така извършените констатации, свидетелката И. съставила АУАН №F482021/12.04.2019г. в присъствието на жалбоподателя, с който му вменила нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 ППЗДДС. Въз основа на издадения АУАН било издадено обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г.И.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 ЗДДС за този данъчен период; 3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съобразно ал.2 данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

Нормата на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС определя кога данъкът става изискуем, а именно: от датата на възникване на данъчното събитие, което съобразно чл.25, ал.2 от ЗДДС е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Данъчният период е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, и съвпада с календарния месец. За посочените доставки за периода 01.01.2019г. – 31.01.2019г., данъчният период е именно януари месец 2019г., респ. за посочените доставки, жалбоподателят е следвало да подаде справка – декларация с начислен данък до 14.02.2019г. включително. Тъй като данъкът не е бил начислен до 14.02.2019г., то несъмнено жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение.

Въпреки изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и влече незаконосъобразност на обжалваното НП, доколкото е налице противоречие между описаната фактическа обстановка, определената от административнонаказващия орган санкция и приложената санкционната норма.

Така съобразно обстоятелствената част на обжалваното НП нарушението се изразява в това, че в срок до 14.02.2019г. жалбоподателят е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки през периода 01.01.2019г. – 31.01.2019 г., за което на същия е наложена санкция 500 лева, тъй като размера на неначисления данък, определен съобразно чл.53, ал.2 от ППЗДДС е 400,23 лева. В НП обаче като санкционна норма е посочена чл.180, ал.3 от ЗДДС, съгласно която когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лева. Следователно, на първо място е налице разминаване между описаната фактическа обстановка, доколкото в същата не се възприема обстоятелството, че жалбоподателят е начислил дължимия данък в шестмесечен срок от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, за което не са ангажирани и доказателства, и приложената санкционна норма. Също така определена по този начин санкцията в размер на 500 лева съответства на разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС, а именно: размерът на неначисленият данък, но не по – малко от 500 лева. Ако административнонаказващият орган е искал да наложи санкция на жалбоподателя по чл.180, ал.3 от ЗДДС, същата е следвало да е в много по-нисък размер, а именно 5% от 400,23 лева, което се равнява на 20.01 лева, но тъй като е по-малко от минимума 200 лева, то е следвало да бъде определена санкция в размер на 200 лева. По този начин за жалбоподателя се създава затруднение да разбере по коя норма е бил санкциониран – основният състав по чл.180, ал.2 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 500 лева, или по привилегирования състав на чл.180, ал.3 ЗДДС, в който случай санкция би следвало да бъде определена в размер на 200 лева.  

В допълнение следва да се посочи, че с едно деяние е невъзможно да бъде осъществено нарушение както по чл.180, ал.2 от ЗДДС, така и по чл.180, ал.3 от ЗДДС, тъй като първата разпоредба касае въобще неначислено ДДС, а втората – късно начислено ДДС /виж Решение от 21.10.2011г. по к.а.н.д. №1598/2011г. на Административен - съд Пловдив; Решение № 1618 от 21.10.2011г. по к.а.н.д. №1598/2011г. на Административен съд – Пловдив/.

Поради посочените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №442967-F482021 от 17.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на ЕТ „М.**- Н.К.“, БУЛСТАТ:**, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл.180 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от  ППЗДДС.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                  

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.