Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

30.07.2020 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 30 юни

Тринадесети наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 905 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 20-1772-000053 от 28.04.2020 г. на ***01 РУ на МВР – Плевен към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, а. 1, т 1 от ЗДВП, чл. 185от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на ***, глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер на 20 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки за извършени нарушения по нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; чл. 86 от ЗДвП и чл. 87, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят ***, редовно призован, явява се лично. Моли съда да намали наложените му наказания.

Ответната страна по жалбата О.н.М.– П. редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН - ДОПУСТИМА е.

Разгледана по същество се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Атакуваното наказателно постановление 20-1772-000053 от 28.04.2020 г. е издадено от ***01-РУ на МВР – Плевен  при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 053 от 01.04.2020 г., от който е видно, че:

На 01.04.2020 г. около 16:00 часа в с. ***на ул. „***“ до № **в посока на движение, ул. „***“, управлява теглено МПС – лек автомобил „***“, с рег. № ***с мека връзка /верига/ от лек автомобил „***“, с рег. № ***, като:

-Автомобилът е без поставена на определеното за това място предна регистрационна табела.

-тегленият автомобил е без включен авариен сигнал и без поставен отзад светлоотразителен, предупредителен триъгълник;

-превозва на предна дясна седалка в тегления автомобил лицето ***, с ЕГН: **********.

- нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; чл. 86 от ЗДвП и чл. 87, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител *** и в същия е отразено, че заема длъжността ***в Първо РУ– Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН и НП разпоредби.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите *** и ***, които са очевидци на нарушенията, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушенията.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

В АУАН нарушенията са описани конкретно, ясно и последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателя.

 

По визираното в т.1 от НП административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:

 

Съдът намира, че в конкретния случай се установява по категоричен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на административно нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Санкционната норма на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, въз основа на която е санкциониран жалбоподателя, съдържа и материалноправни разпоредби, нарушението на които обуславя налагането на визираното в същата наказание.

В случая жалбоподателят на процесната дата, час и място е управлявал личният си автомол, който не е бил с поставена предна регистрационна табела на определеното за това място.

 

От негова страна не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят залегналите в АУАН констатации и неговата презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Напротив – същите се потвърждават изцяло от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетели.

По визираното в т.2 от НП административно нарушение по чл.86 от ЗДвП:

 

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата чл.86 от ЗДвП, която гласи, че по време на движение теглещото моторно превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини и авариен сигнал, а тегленото - с включен авариен сигнал или с поставен отзад предупредителен светлоотразителен триъгълник. При движение през нощта или в условията на намалена видимост и при неизправна осветителна уредба тегленото моторно превозно средство трябва да има отзад в лявата страна червена светлина.

Съдът кредитира в цялост показанията на разпитаните в о.с.з свидетели, които са свидетели очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушението.  

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.  

Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите по делото, са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визирано в чл.86 от ЗДвП.

 

По визираното в т.3 от НП административно нарушение по чл.87 ал. 1 от ЗДвП:

 

От събраните доказателства по делото се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят на 01.04.2020 г. около 16:00 часа в с. ***на ул. „***“ до № **в посока на движение, ул. „***“, управлява теглено МПС – лек автомобил „***“, с рег. № ***с мека връзка /верига/ от лек автомобил „***“, с рег. № ***, като превозва на предна дясна седалка в тегления автомобил лицето ***, с ЕГН: **********.

 

Съдът кредитира показанията на разпитаните по време на съдебното следствие свидетели- *** и ***  , тъй като същите потвърждават констатациите, като си спомнят случая, а и показанията са им обективни, логични, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото доказателства, а жалбопадателя не ангажира никакви доказателства в тази насока.

Правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран за нарушението по  чл. 87, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП с предвиденото административно наказание глоба в размер от 20.00 лева, поради което съдът намира, че НП-то и в тази му част е правилно и законосъобразно.

 

Съдът счита, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН.

АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити.

 И в акта,  и в НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени.

 Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани от страна на жалбоподателя, сам по себе си е доказателство за извършените нарушения, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

 

Не на последно място, в самия АУАН е вписано, че жалбоподателят няма възражения относно констатираните нарушения от страна на полицейските служители.

 

Също така, следва да се има предвид, че жалбоподателят впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Съдът по никакъв начин не кредитира направеното от страна на жалбоподателя възражение в жалбата, че не е извършил посочените в атакуваното наказателно постановление нарушения.

Съдът счита, че вменените във вина на жалбоподателя административни нарушения са доказани по несъмнен начин.

 

По изложените  съображения,  предвид  липсата  на  основания  за  отменяване  или  изменяване  на  наказателното  постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,

 

 Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 20-1772-000053 от 28.04.2020 г. на ***01 РУ на МВР – Плевен към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, а. 1, т 1 от ЗДВП, чл. 185от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер на 20 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки за извършени нарушения по нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; чл. 86 от ЗДвП и чл. 87, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: