№ 924
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100500948 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на П. В.
К., чрез адв.Н. против Решение № 1502 от 29.10.2021 година, постановено по
гр.дело № 11 225/2020 година, по описа на ВРС, по което е било постановено
и Решение 938 от 05.04.2022 година, за поправяне на ОФГ, с което е била
отхвърлена исковата претенция на въззивницата против Д. Д. Ф., с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН, да бъде постановено Решение, по силата на което и
на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за попълване на запазената част на ищцата П.
В. К., ЕГН **********, да бъде намалено с 1/4 идеална част, извършеното с
нотариален акт № 39 том III, рег. № 3087, дело № 357 от 2005 г. на нотариус
А.А., рег. № 316 в нотариалната камара от К.П.П., ЕГН **********, поч.
01.09.2019 г., дарение в полза на ответницата Д. Д. Ф., ЕГН **********, с
пост. адрес: ***, на следния недвижим имот: а именно:ЗАСТРОЕНО МЯСТО
с площ от 840 /осемстотин и четиридесет/ кв.м., находящо се в с. ***, ***
/седем/, съставляващо урегулиран поземлен имот с № XIV-64 /четиринадесет
римско - шестдесет и четири арабско/ от кв. 26 /двадесет и шест/ по
устройствения план на селото, ведно с построената в същия имот едноетажна
ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от две стаи, кухня и антре със застроена
площ от 56 /петдесет и шест/ кв.м. и МАЗА с площ от 25 /двадесет и пет/
1
кв.м.; подобрения и насаждения в двора, при граници на мястото: улица; имот
№ XV-66; имот № IX-63; имот № ХШ-64, както и да бъде осъдена
ответницата да заплати сумата от 4 000 лева, представляваща стойността на
запазената част на ищцата, която би получила от дарението, както и в частта,
с която въззивницата е била осъдена да заплати в полза на ответницата сумата
от 600.00 лева (шестстотин лева) представляваща сторените съдебно –
деловодни разноски по делото от ответницата пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Според аргументите в жалбата, ВРС неправилно е отчел представените
по делото доказателства и респективно неговия правен извод също се явява
неправилен.Излага се още, че съдът погрешно е възприел и обсъдил
заключението на вещото лице по представената Експертиза; че в хода на
процеса е починала една от сестрите, респективно е неправилен извода, че
Д.Ф. не е сред лицата, явяващи се наследници по закон.Твърди се съществено
нарушение на съдо производствените правила и по същество се иска отмяна
на атакувания съдебен акт, както и уважаване на исковата претенция.
По делото е бил депозиран отговор от страна на Д. Д. Ф., чрез адв.Г.
/ВАК/с които се иска съдът да потвърди решението, като правилно и
съответно на представените доказателства.
В съдебно заседание по делото въззивницата П. В. К., е редовно
призован, не се явява, но чрез своя процесуален представител, в лицето на
адв.Н. поддържа жалбата си и моли съдът да я уважи на посочените в нея
основания.
Въззиваемата страна – Д. Д. Ф., редовно призована, не се явява,
представляват се от адв.Г., която излага, че решението е правилно,
съобразено е с доказателствата и следва да се потвърди.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
В ИМ ищцата К. излага, че е наследник по закон на общият с
ответницата наследодател, в лицето на К.П.П., ЕГН **********, починала на
11.09.2019 година.Ищцата излага още, че с н.а.№ 39, том III, рег. № 3087,
дело № 357 от 2005 година К.П., заедно с В.И.П., ЕГН **********, починал
на 14.09.2006 година, са надарили на внучката си и ответница по делото Д.Ф.
2
със собствения си придобит по давностно владение в режим на СИО
недвижим имот - застроено място с площ от 840 кв.м., находящо се в с. ***,
община *** , съставляващо УПИ XIV - 64 от кв.26 по устройствения план на
селото, ведно с построената в имота едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА
състояща се от 2 стаи, кухня и антре със застроена площ от 56 кв.м. и МАЗА с
площ от 25 кв.м., подобрения и насаждения в двора, при граници на
мястото:улица, имот № XV - 66, имот IX -63 , имот XIII - 64.
Също в молбата се сочи още, че на по – късен етап ответницата се
разпоредила с този имот, като с н.а. акт № 166, т. VIII, дело № 1537 от 2006 г.
го е продала на К.С.И. ЕГН ********** за сумата от 2 093 лева. Ищцата се
позовава на нормата на чл. 28, ал. 1 ЗН, твърдейки, че когато наследодателят
остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява
запазена част от наследството. В конкретния случай, при откриване на
наследството, пояснява още ищцата, наследодателката К.П.П. оставила само
низходящи наследници - три живи деца: Й.К.С., ЕГН **********, Я.В.П.,
ЕГН ********** и П. В. К., ЕГН **********, респективно според чл. 29, ал.
1 ЗН запазената част от наследството за всеки от наследниците на К.П. била
от една четвърт идеални части. Като наследник по закон, ищцата намира, че
до момента не била получила активи от наследството поради което и счита, че
не е необходимо да се образува маса по чл.31 ЗН, а намалението на
дарственото разпореждане с процесния имот следвало да се извърши в дробна
част, съответстваща на запазената част на ищцата като наследник по закон. В
настоящия случай, според ищцата, била неприложима разпоредбата на чл.36
ЗН за връщане на процесния имот в наследствената маса, т.к. било извършено
последващо възмездно отчуждаване от ответницата, респ. за ищцата бил
налице правен интерес да бъде възмездена със сумата която би получила от
дарението което наследодателката извършила в полза на ответницата.
Също пред ВРС в молба от 5.10.2020 година (л. 17) ищцата изрично е
твърди, че желае намаляване само на дарственото разпореждане извършено
от К. П. като е прецизирала исканията си до съда.
От данните по делото се установява, а не и спорно между страните, че
ищцата П. В. К. е дъщеря на В.И.П., ЕГН **********, починал на 14.09.2006
година и К.П.П., ЕГН **********, починала на 1.9.2019 година.
3
Не е спорно още, че след откриване на наследството на В. П., към
14.09.2006 година негови наследници са били преживялата съпруга К. П.,
Я.В.П., ЕГН ********** – дъщеря, П. В. К. - дъщеря, ЕГН ********** и З.
В.в П., ЕГН ********** - син.
От друга страна след смъртта си на 01.09.2019 година са трите й дъщери
Й.К.С. ЕГН **********, Я.В.П., ЕГН ********** и П. В. К., ЕГН **********.
Също не е спорно, че с н.а. № 39, т. III , рег.№ 3087, дело № 357/2005
година, нот. с рег. № 316 по описа на НК, акт вписан в АВ СВ с вх.рег.№
13056 от 1.6.2005 г., акт № 21 , т. XLI , д.9717/05 година, приживе В.И.П. и
К.П.П., действащи чрез пълномощника си Ф. Н. Ф.ов, ЕГН **********, са
дарили на внучката си и ответница по делото Д. Д. Ф., ЕГН **********
следния свой недвижим имот, придобит по давностно владение и притежаван
в СИО, а именно: Застроено място с пространство 840.00 кв.м., находящо се
село ***, ***, представляващо урегулиран поземлен имот № ХI V – 64 от
кв.26 по устройствения план на селото , ведно с построената в същия имот
Едноетажна Жилищна Сграда, състояща се от две стаи, кухня и антре;
подобрения и насаждения в двора, при граници на мястото: улица, имот №
ХV – 66,имот № IX-63 и имот № XIII -64, при данъчна оценка на имота 2480
лева.
Не е спорно още, че въззиваемата Д.Ф. е отчуждила имота, като този
факт се доказва от приложеното на лист 12 –ти заверено за вярност с
оригинала копие на н.а. покупо-продажба на недвижим имот № 166, том VIII,
рег.№ 11553, дело № 1537/2006 година. От него става ясно, че на 23.10.2006
г. пред нотариус О.Ш., нот. с рег. № 147 е била извършена възмездна правна
сделка между ответницата в качеството й на продавач и трето на спора лице
К.С.И., по силата на която сделка,на 23.10.2006г. ответницата е продала
дарения й на 01.06.2005 г. имот на купувача К.И. за сумата от 2 093 лева, при
запазване на правото на продавачката за ползва имота предмет на сделката –
безсрочно, докато е жива.
По делото са налични още доказателства, че с н.а. за дарение на
недвижим имот № 66, т. I , рег. № 2153, дело № 66 от 2005 г. на нотариус
В.П., нот. с рег.№ 205 , акт вписан в АВ СВ с вх. рег. № 4493, от 08.03.2005 г.,
акт № 153, т. IV , дело № 3252/2005 г. , приобщен на лист 110 на 08.03.2005 г.
приживе К.П.П., действаща чрез пълномощника си /ищцата по делото /П. В.
4
К. е надарила дъщеря си П. В. К. собствените си недвижими имоти : НИВА с
площ от 7.351 дка , ***, в землището на с.***-Детелина, община Д.Чифлик,
при данъчна оценка на имота 756,40 лв.,
НИВА с площ 3.901 дка . местност ЧУКИТЕ, парцел 18, масив 54, в
землището на с.***-Детелина,община Д.Чифлик, при данъчна оценка на
имота 419,40 лв. и НИВА с площ 2.940 дка, местност Б. имот № ***, в с.***,
община Д.Чифлик, при данъчна оценка на имота 290,80 лв.
При тези данни ВРС е достигнал до извода, че претенцията се явява
неоснователна.
Становището на съда е следното:
С нормата на чл. 30, ал. 1 ЗН се установява, че е налице накърняване на
запазена част на наследник с такава част, ако последният не може да я получи
от свободните наследствени имущества, т.е. от онова, което остава след като
се приспаднат безвъзмездните разпореждания на наследодателя (дарения и
завещания).По отношение предявеният против Д. Д. Ф. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН
решаващия съд е съобразил, че към момента на откриване наследството на
дарителите й, тя не е била наследник по закон, призован към наследяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена
част е накърнена, упражнява правото си да иска намаляване на завещанията
или даренията спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е
той да е приел наследството по опис. Тъй като с ТР № 1/2005 г. на ОСГК на
ВКС е обявена за загубила сила т. 7 от ППВС № 4/64 г., в случая следва да се
имат предвид дадените в ТР № 28/62 г. на ОСГК на ВС задължителни
разяснения, според които наследници по закон по смисъла на цитираната
разпоредба са само онези от тях, които в конкретния случай са призовани към
наследяване. В настоящия случай към момента на откриване наследството на
К. П. П., починала на 01.09.22019 година, въззиваемата Д.Ф. не е от
посочения кръг лица. Необходимо условие за уважаване на иска по чл. 30, ал.
1 ЗН е приемането на наследството от страна на ищцата по опис. С оглед на
задължителната съдебна практика и прилагайки точно разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 ЗН, ВРС е приел, че упражняването на правото за намаляване на
завещателното разпореждане от ищцата, с предявяване на иска по настоящото
дело спрямо ответницата, която не е призована към наследяване, е
обусловено от наличието на визирания в закона правнорелевантен факт -
приемане на наследството по опис. По делото е безспорно, че ищцата не е
приела наследството по опис. При това положение тя не е материалноправно
легитимирана да претендира за намаляване на завещателното разпореждане
до размера на запазената й част.
Както бе посочено по горе, след смъртта си К. П., починала на
5
01.09.2019 година е оставила за наследници своите три дъщери - Й.К.С., ЕГН
**********, Я.В.П., ЕГН ********** и П. В. К., ЕГН **********. Приел е, че
макар ищцата да е легитимирана по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН
за намаляване на дарението, извършено от наследодателя й в полза на
въззиваемата Д.Ф. и съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН има запазена част в размер на
1/4 ид. ч. от имуществото на наследодателя, то този иск е неоснователен.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, който твърди, че му е
накърнена запазената част, упражнява правото си да иска намаляване на
дарението спрямо лице, което не е наследник по закон, е необходимо да е
приел наследството по опис. В конкретния случай, дарението е извършено в
полза на ответницата Ф., която е внучка на наследодателката, но не е
призована към наследяване по право на заместване, поради което няма
качеството на наследник по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН и съобразно
разясненията, дадени с ТР № 1/2005 г., ОСГК.С посоченото ТР не се изменя
материалният закон, приложим към спора, което би довело до неприлагането
му без изрично предвиждане на ретроактивно действие. С него се дава
задължително за органите на съдебната власт тълкуване на разпоредбата,
която не е изменяна, отговарящо на съвременните обществено-икономически
отношения в страната. Няма данни ищцата да е приела наследството по опис,
поради което и претенцията по чл. 30, ал. 2 ЗН е неоснователна. ВРС съд е
обосновал извод, че дори да се приеме обратното, то не е накърнена
запазената част на ищцата с оглед формираната наследствена маса към
момента на откриване на наследството.Това е така, тъй като към момента на
откриване на наследството на дарителката й - 01.09.2019 година Ф. не е била
призована към наследяване, т. е. не е била наследник по закон (ТР № 28/62г.
на ОСГК на ВС). Към момента на смъртта, съответно откриване на
наследството на К.П., наследниците призовани да я наследят и имащи
качеството на наследници по закон съгласно чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, са били
трите й дъщери. При това положение и в съответствие с установената
съдебна практика, упражняващата правото за намаляване на дарственото
разпореждане с цел възстановяване на накърнена запазена част, е следвало да
установи и докаже, че е приела наследството по опис, съгласно ал. 2 на чл. 30
ЗН. Приемането по опис се извършва по определен в чл. 61, ал. 1, вр. чл. 49,
ал. 1 ЗН начин, а именно с подаването на писмено заявление до районния
съдия, в района на който е открито наследството, в тримесечен срок, откакто
наследниците са разбрали за откриването на наследството, като приемането
се вписва в особена за това книга. Не се представиха никакви доказателства в
тази насока от ищцата по делото, върху които съгласно чл.127 ГПК пада
доказателствената тежест за установяване на изгодните за нея факти. В този
смисъл се явява и конкретно постановената съдебна практика от страна на
ВКС - Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, II г. о. ;
Решение № 57 от 7.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5702/2013 г., I г. о., ГК,
докладчик председателят Т.Н.; Решение № 108 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 105/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.Г. и други.Нещо повече –
6
съответствие с Решение № 859 от 3.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2007
г., I г. о., докладчик съдията Ж.Д. „Наследници, които имат право да искат
намаляване и възстановяване на запазена част, са: низходящи, възходящи,
съпруг, които са призовани към наследяване и са приели наследството.
Когато правото се упражнява спрямо лица, които не се наследници по закон,
наследникът следва да е приел наследството по опис. Само ако заветникът
или надареният едновременно са и наследници по закон на същия
наследодател, които са призовани към наследяване, при оспорване на
завещанието като накърняващо запазената част на другите наследници
по закон, не е необходимо приемане на наследството по опис . Когато
заветникът или надареният не е наследник по закон, възстановяване на
запазена част на наследник се допуска, ако той е заявил изрично, че приема
наследството по опис и такъв опис е съставен от районния съдия. При
направено искане за намаляване на завещателно разпореждане или дарение се
прави наследствена маса, в която следва да се включи цялото имущество,
което е принадлежало на наследодателя към момента на смъртта му. Именно
за да бъдат защитени правата на заветника и надарения, е предвидено в този
случай наследството да е прието по опис. За да се ползва от изгодите на
приемането по опис, наследникът трябва да заяви преди всичко, че приема
наследството и то - по опис. Заявлението се прави писмено пред районния
съд и се вписва в особената книга по реда на чл.49 ЗН. Приемането по опис е
винаги изрично. То не може да се презюмира от други действия на
наследника. Дори да е съставен по някаква причина опис на наследството,
последното не се счита прието по опис. След вписване на заявлението се
извършва опис на цялото имущество на наследодателя. Задължението на
наследника е да посочи на районния съдия всички наследствени имущества,
които са му известни. Описът трябва да бъде направен от районния съдия, а
не от друг орган. Орган на общинския съвет или на кметството може да
състави опис, но само ако това действие е възложено от районния съд, а
протоколът за описа се изпраща на съда“.
При тези данни и като прецени, че доводите в жалбата не са
основателни, ВОС намира, че решението на първата съдебна инстанция
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в полза на Д.Ф. следва да бъде присъдена
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени в хода на
производството пред ВОС, съдебно деловодни разноски, по представения на
л.12 Списък.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1502 от 29.10.2021 година, постановено
по гр.дело № 11 225/2020 година, по описа на ВРС, четиридесет и втори
7
състав.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН ********** да заплати в полза на Д. Д. Ф.,
ЕГН ********** разноски за производството в размер на 400 /четиристотин/
лева, представляващи адвокатски хонорар пред ВОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8