№ 37
гр. Разград, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20223330200793 по описа за 2022 година
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Х. М. ЕГН **********, живущ в
******************************, против Наказателно постановление №
22-1873-000146 от 18.11.2022г. на ВПД Началник Сектор РУМВР към
ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 3000.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП. Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло
НП, като неправилно и незаконосъобразно, оспорва фактическите
обстоятелства, отразени в АУАН и НП.
За въззиваемата страна не се явява проц. представител, депозирано е
становище, в което счита жалбата за неоснователна и моли НП като правилно
и законосъобразно да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.10.2022г. около 22,00ч. в гр. Разград, по бул. „Странджа“, посока
ул. „ Дунав „, М., като водач на л.а. „ БМВ” с рег. № ТХ 8965 АК, собственост
на Р.А.Р. ЕГН **********., използва път, отворен за обществено ползване за
1
други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на
хора и товари, като принуждава задната част на автомобила да се отклонява
от праволинейното си движение, извършвайки дрифт, с които си действия
създава непосредствена опасност за останалите участници в движението и
опасност от възникване на ПТП. Действията на нарушителя продължават до
новопостроената автомивка на самообслужване до хотел „ Интеррум“".
Свидетели на поведението на нарушителя станали полицейските служители
– свидетелите М. И. и Т. Ш., първият от които съставил на жалбоподателя
АУАН бл. № 053329, в който описал нарушението по посочения начин от
фактическа страна, квалифицирал нарушението като такова по чл. 104б, т.2 от
ЗДвП, запознал нарушителя със съдържанието, който вписал, че няма
възражения и му връчил екземпляр от АУАН.
На база съставеният АУАН на 18.11.2022г. е издадено и процесното НП,
в което нарушението било описано по идентичен с АУАН начин, отново
квалифицирано по чл.104б, т.2 и адм. наказващият орган на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, наложил адм. наказание „глоба” в размер на
3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок дванадесет
месеца. НП е връчено на жалбоподателя на 14.12.2022г., жалбата срещу него
подадена пред адм. наказващия орган на 14.12.22г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и
против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на
изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното
от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа
се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са
конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните
норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на
2
това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и
всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административните нарушения, вменени във вина на нарушителя, поради
което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57,
ал.1 от ЗАНН от формална страна.
От разпита на свидетелите в хода на съдебното следствие, по
категоричен и безспорен начин се установяват нарушението извършено от
жалбоподателя. Същият не успява по същество до обори фактическите
констатации по АУАН, респективно в НП. Свидетелските показания на
свидетелите М. И. и Т. Ш. по безспорен и категоричен начин обосновават
извода на съда за авторството на процесното нарушение. Добавени към тях
АУАН бл. № 053329, справка за нарушител/водач, Докладна записка,
Удостоверение, Заповед на Министър на вътрешните работи, категорично
установяват обективните елементи от състава на нарушението и допринасят
за доказване и на субективната страна на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Съдът не кредитира показанията на св.В.Ч. приятел „ селски „ на
жалбоподателя, които изграждат защитна версия, че деянието е извършено
непредпазливо. Актосъставителят и свидетелят по АУАН са изключително
подробни в показанията си, като освен за конкретните действия на водача,
свидетелстващи за умишлено извеждане на МПС от контрол. Не се
потвърждава твърдяното от св. Ч. за пясък и пепел в кръстовището. Напротив
– неговите показания категорично се опровергават от останалите свидетели,
като се установи, че времето и пътната настилка са били сухи. Съдът отчете
възможната заинтересованост на свидетелските показания на св. Ч. и не ги
използва при изграждане на убеждението си относно фактите, които прие за
установени.
В закона не се съдържа легална дефиниция за "ползването на път за
други цели, освен за превоз на хора и товари", което съгласно трайната
съдебна практика, предполага запълването на бланкетния състав с конкретно
съдържание според особеностите на всяка хипотеза.
При описание на този вид нарушения в практиката се е наложила
използваната в НП дума "дрифт". Това понятие не е дефинирано в ЗДвП, но
същото е навлязло в разговорния език като техника на шофиране, при която
3
водачът на МПС преднамерено го извежда извън контрол чрез рязко подаване
на газ и завъртане на волана, довеждайки до загуба сцеплението на задните
гуми, насочено към отклоняване на МПС от траекторията му на движение
чрез поднасяне и други подобни ефекти, които не биха могли да настъпят при
нормално управление на автомобила.
По делото се установи, че жалбоподателят е поднасял управлявания
от него лек автомобил, завъртал е МПС и е навлизал в съседната лента за
движение, като не се твърдят или установяват уважителни причини за това.
Подобно целенасочено опасно шофиране в никакъв случай не представлява
използване на пътя в съответствие с основната цел за това за превоз на хора и
товари. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят от обективна страна
е осъществил състава на вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно
описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасните последици от
деянието си и е искал настъпването им, а именно осъзнавал е, че предприема
маневри, които не съответстват на предназначението на пътя, по който се
движи и е искал и целял именно това.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и
"лишаване от право да управлява МПС" са предвидени кумулативно и са с
фиксиран в закона размер и продължителност, поради което за настоящата
инстанция не съществува възможност да измени НП в частта относно
санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната
степен на обществена опасност за нарушенията от този вид. Използването на
пътищата не по предназначение, чрез съзнателно извеждане на МПС извън
контрол, е поведение със значителна обществена опасност за всички
участници в движението, включително и за самия нарушител, поради което
обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътищата
са засегнати в степен, която оправдава прилагането на административна
санкция.
От изложеното съдът намира възраженията на процесуалния
представител за неоснователни.
4
В този смисъл като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва
да бъде потвърдено.
От този изход на делото съдът намира искането на процесуалния
представител за присъждане на разноски по водене на делото в полза на
жалбоподателят за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1873-000146 от
18.11.2022г. на ВПД Началник Сектор РУМВР към ОДМВР Разград, с което
за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на М. Х. М. ЕГН **********, живущ в
****************************** му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5