Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр. София, 10.11.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав в публично заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
М.МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 11326
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 26388 от 30.01.2019 г. по гр.дело № 606/2016
г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 142 състав, съдът е признал за установено в отношенията между страните, че ответникът
Л.Д.Г., ЕГН **********, адрес: *** дължи на ищеца „А.Б.Б.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.Ч.С., сума в размер
на 932,57 лв.
- главница по Договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.10.2015 г. до окончателното заплащане на
сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 101,36 лв.
- лихва върху главницата за периода от 10.10.2014 г.
до 25.09.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 62290/2015 г. по описа на СРС, 142 състав, като е отхвърлил частично
иска за лихва за сумата над 101,36 лв. до пълния предявен размер от 117,04 лв.
С
решението ответникът Л.Д.Г. е осъдена да заплати на ищеца „А.Б.Б.“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 861,61
лв., разноски, сторени в исковото производство, както и сумата от 74,32 лв. -
разноски, сторени в заповедното производство. Л.Д.Г. и осъдена да заплати по
бюджетна сметка на Софийски районен съд сумата от 200 лв. - възнаграждение на
вещо лице, назначено по приетата съдебно графична експертиза.
Недоволна от решението, с което
установителният иск при квалификацията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал.
1 вр. чл. 99 ЗЗД е уважен е останала ответницата Л.Д.Г., която в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез особения си представител адв. М.Я. го
обжалва при твърдения, че решението е неправилно и необосновано. По-конкретно
поддържа, че няма данни по делото ответницата да е била уведомена за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което и същата не дължи
плащане на цесионера. На следващо място заявява, че от заключението на ССчЕ се
установява, че няма данни за един дълъг период от време какви записвания е
имало в счетоводните книги на ищеца, свързани с движението по издължаването на
процесния кредит. Искането й към въззивната инстанция е да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което да се признае за установено недължимост на
сумите по отношение на ищцовото дружество. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „А.Б.Б.“
ООД - редовно
уведомено, не взима становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Третото лице помагач на ищеца „Т.Ю.“ ЕАД - редовно уведомено, не взима становище
по въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по
гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от
5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е
допустимо. Същото, обаче е неправилно, поради нарушение на императивната
разпоредба на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД по следните съображения:
Предявения пред първоинстанционният
съд иск е установителен при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за
признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 62290/2015 г. по описа на
СРС, ГО, 142 състав.
Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414,
ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
процесуално допустимо.
При съвкупната преценка на събраните
по делото писмени доказателства се установява, че "Т.Ю.“
ЕАД /с
предишно наименование „Т.Б.А.К.“ ЕАД/ в качеството си на кредитор по Договор за потребителски кредит № **********/01.11.2013
г. предоставя на ответницата Л.Д.Г., в качеството й на потребител, кредит за сумата от 1 882,52 лв., като потребителя се задължава да
изплати обратно сумата от 2 221,37 лв. на 9 равни месечни вноски от по 246,82
лв. Правото си на
кредитор на спорното вземане ищцовото дружество „А.Б.Б.“ ООД извежда от
представеното по делото Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.
3 ЗЗД, видно от което "Т.Ю."
ЕАД прехвърля на "А.Б.Б.” ЕООД всичките си вземания, посочени изрично в
Приложение № 1 към Договора за цесия, сред които е и вземането, което
дружеството има към Л.Д.Г. по Договор за потребителски кредит № **********/01.11.2013
г.
От заключението на изготвената и приета по делото пред първоинстанционният съд съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвена, се установява, че ответницата е върнала на ищеца общо
суми в размер на 1 209,32 лв., като след извършените погасявания
задълженията й по процесния договор за паричен заем
са в общ размер от 1 012,06 лв., от които 932,57 лв. – главница и 79,49
лв. – лихви.
От заключението на изготвената и приета по делото пред
първоинстанционният съд съдебно графическа експертиза, която съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвена, се установява, че подписа и ръкописния текст „Л.Г.“
положени под Договора за потребителски кредит са положени от ответницата Л.Д.Г..
По делото пред СРС е представено Пълномощно, с което цедента "Т.Ю. ЕАД"
упълномощава цесионера "А.Б.Б." ЕООД да
уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ГПК от името на "Т.Ю. ЕАД" всички
длъжници на дружеството и всички трети лица за сключения Договор за цесия,
съгласно който вземанията на Дружеството към всеки конкретен длъжник, посочен в
Приложение № 1 към Договора за цесия, се прехвърля в полза на пълномощника.
"А.Б.Б." ЕООД е
изпратило до длъжника Л.Д.Г. Уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
с което я уведомява, че на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД с Договор за цесия от 23.02.2015
г., „Т.Б.А.К.“ ЕАД /с актуално наименование „Т.Ю.“ ЕАД като цедент
е прехвърлило на "А.Б.Б." ЕООД, като цесионер всички свои вземания произтичащи от Договор за
потребителски кредит № ********** от 05.08.2014 г., което Уведомление не е
достигнало до адресата си.
Съгласно чл.99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Прехвърлянето поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по
отношение на третите лица и длъжника от момента на съобщаване на последния от
предишния кредитор - изискване на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Установеното с тази норма и с нормата на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължение на цедента
(стария кредитор) да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Настоящият въззивен състав приема, че в
разглеждания казус цесията не проявила
своето действие, доколкото длъжникът/ответникът не е получил Уведомлението от
стария кредитор за извършената цесия.
В установената съдебна практика е възприето становището, че
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който следва да
бъде уведомен длъжникът за извършената цесията, то надлежно уведомяване е
налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. В случая по делото са представени доказателства,
че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В случая обече
длъжникът Л.Д.Г. не е
получила препис от исковата молба и приложенията към нея, вкл.
Уведомлението от стария кредитор за извършената цесия, видно от върнатите в
цялост призовки, в които длъжностното лице е отбелязало, че при посещенията на
изброените дати както на постоянния адрес, така и на настоящия лицето не е
намерено, тъй като не живее на тях. ИМ и приложенията са връчени на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепване на уведомление и на същия
наоснование чл. 47, ал. 5 от ГПК е назначен особен представител. Предвид
изложеното съдът приема, че ответницата Л.Д.Г., не е надлежно уведомена за извършената цесия. В тежест на ищеца е да
докаже съобщаване на станалото прехвърляне на вземанията по процесния
договор за заем на длъжника. Доказателства за това не са представени от страна
на ищеца в производството, поради което искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. Доколкото не се установява активната материално правна легитимация
на ищцовото дружество безпредметно се явява обсъждането
на другите спорня въпрос относно дължимостта
на исковата сума.
В упражнение на правомощията си по чл. 271
от ГПК въззивната инстанция е длъжна да отмени
решението и отхвърли предявения при квалификацията на чл. 422 от ГПК установителен иск.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 26388 от 30.01.2019 г. по
гр.дело № 606/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 142 състав, с което съдът е
признал за установено в отношенията между страните, че ответникът Л.Д.Г., ЕГН **********,
адрес: *** дължи на ищеца „А.Б.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от К.Ч.С., сума в размер на 932,57лв. - главница
по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва
върху главницата от 15.10.2015 г. до окончателното заплащане на сумата, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 101,36 лв. - лихва върху
главницата за периода от 10.10.2014 г. до 25.09.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62290/2015
г. по описа на СРС, 142 състав, като е отхвърлил частично иска за лихва за
сумата над 101,36 лв. до пълния предявен размер от 117,04 лв.,
както и в ЧАСТТА, с която Л.Д.Г. е осъдена да заплати на ищеца „А.Б.Б.“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 861,61
лв., разноски, сторени в исковото производство, както и сумата от 74,32 лв. -
разноски, сторени в заповедното производство и в ЧАСТТА, с която Л.Д.Г. е
осъдена да заплати по бюджетна сметка на Софийски районен съд сумата от 200 лв.
- възнаграждение на вещо лице, назначено по приетата съдебно графична
експертиза и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Б.Б.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.Ч.С.
срещу Л.Д.Г., ЕГН **********,***, установителен
иск при квалификацията на чл. 415 вр.чл. 422 от ГПК вр. 240 от ЗЗД за сума в размер на 932,57 лв. - главница по
Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва върху
главницата от 15.10.2015 г. до окончателното заплащане на сумата, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 117,04 лв. - лихва върху
главницата за периода от 10.10.2014 г. до 25.09.2015
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 62290/2015 г. по описа на СРС, 142 състав.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.