№ 299
гр. Русе, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500504 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от Г. В. К., ЕГН: **********, с адрес гр. София,
бул. „Г.Т.“ № 8, партер, длъжник по изпълнително дело № 2009/2022 г. по
описа на ДСИ при СИС на РС – Русе, против публичната продан на недвижим
имот, негова собственост, представляващ ДВОРНО МЯСТО – УПИ XIV-681
в квартал 49, с площ 1 300 кв. м, заедно с построения в него МАСИВЕН
ГАРАЖ с площ 30,80 кв. м, с адрес с. Червена вода, общ. Русе, ул. „Л.К.“ №
9.
Жалбоподателят счита така предприетото действие на съдебния
изпълнител за незаконосъобразно. Задължението му по изпълнителното дело
възлизало на около 1 050,56 лв., а началната цена, от която щяло да започне
наддаването при публичната продан била 15 678,72 лв. Не бил наясно по
какъв начин е била определена тази оценка и кой я е извършил. Оценката не
му била връчвана. Налице е несъразмерност на задължението и възбранения и
обявен за продан недвижим имот, като разликата между двете била близо 15
пъти. Намира процесният недвижим имот за несеквестируем на основание чл.
1
435, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което не може да се насочи принудително
изпълнение спрямо него. Излага твърдения, че е безработен и няма
възможност да заплати дължимите суми. Възразява срещу начисления
адвокатски хонорар в размер на 350 лв. по изпълнителното дело. Моли за
отмяната на публичната продан.
В законоустановения 3-дневен срок взискателят по изпълнителното
дело Н. И. К. чрез адв. Л. В. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Ц.“
№ 2, е депозирала възражение, с което взема становище както за
недопустимост, така и за неоснователност на жалбата. Основанията за
обжалваемост на действията на съдебния изпълнител били установени в чл.
435 ГПК. В настоящия случай длъжникът неправилно сочел процесния
недвижим имот като несеквестируем, защото изпълнението било насочено
срещу гараж, което като имущество не попада в закрилата срещу
принудително изпълнение. В чл. 435 ГПК не било предвидено възможност за
обжалване действията на съдебния изпълнител в нарушение на чл. 422а ГПК,
поради което жалбата в тази част се явявала недопустима. Преценката за
съразмерност на предприетите изпълнителни действия не се обуславяла
единствено от аритметичното съпоставяне на размера на дълга и стойността
на имуществото, предмет на принудително изпълнение. Съдебният
изпълнител бил длъжен да вземе предвид и процесуалното поведение на
длъжника, както и да се прецени възможността вземането на кредитора да
остане неудовлетворено. В случая ДСИ съобразил разпоредбата на чл. 422
ГПК, според която взискателят може да насочи изпълнението върху всяка
вещ и вземане на длъжника, както и с чл. 133 ЗЗД, която гласи, че цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.
Длъжникът предложил разсрочено плащане на дълга по смисъла на чл. 454,
ал. 1 ГПК, като публичната продан е била спряна и искането на длъжника е
било удовлетворено от ДСИ. Същият обаче не погасявал задължението си с
аргумента, че бил безработен. Липсата на средства не освобождавала
длъжника от заплащане на дълга му. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в
законоустановения двуседмичен срок от лице, разполагащо с активна
процесуална легитимация и срещу действие на съдебен изпълнител, което
подлежи на обжалване съгласно изчерпателно изброените хипотези на чл. 435
2
ГПК, а именно изнасянето на недвижим имот на публична продан.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоначално изпълнителното производство е било образувано при
ЧСИ рег. № *** на КЧСИ И.Х., с район на действие ОС – Русе, във връзка с
издаден в полза на Н. И. К. изпълнителен лист, с който длъжникът Г. В. К. е
осъден да му заплати сумата от 300 лв., разноски за гр. д. № 7245/2019 г. на
РС – Русе. След направен самоотвод на ЧСИ И.Х. и изрично искане на
взискателя, делото е препратено на СИС при РС – Русе за продължаване на
действията по изпълнение.
Обжалваната публична продан се явява втора такава. Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо. В жалбата са изложени доводи, че процесният недвижим
имот, представляващ дворно място, заедно с построения в него масивен
гараж, представлява несеквестируемо имущество. Твърдението, че този
недвижим имот представлява несеквестируема вещ е неоснователно.
Несеквестируемостта на недвижимите вещи е уредена в чл. 444 ГПК. В т. 5 и
т. 7 са посочени случаите, когато недвижим имот се явява несеквестируем,
като в първата хипотеза се има предвид земеделска земя, когато длъжникът е
земеделски стопанин, а във втората – жилището на длъжника. При наведени
доводи за несеквестируемост на имущество в тежест на длъжника е да
докаже, че същото е такова. От доказателствата по делото става ясно, че
изнесеният на публична продан недвижим имот не представлява земеделска
земя, а длъжникът няма качеството на „земеделски стопанин“ по смисъла на
горецитираната разпоредба. На следващо място този недвижим имот не
представлява и „жилище“, доколкото не е спорно по делото, че в дворното
място е построен гараж. Съгласно § 5, т. 30 ЗУТ "жилище" е съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Очевидно е,
че построена като гараж сграда не може да бъде използвана като жилище,
поради което твърденията за несеквестируемост на имуществото са
неоснователни. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебният
изпълнител е вдигнал възбраната върху недвижим имот, представляващ
дворно място в с. Червена вода, с площ 1 650 кв. м, в която са изградени
3
масивна жилищна сграда, лятна кухня, две масивни стопански постройки и
една паянтова стопанска постройка, т.е. налице е друго имущество, което по
предназначение може да се ползва за жилищни нужди и от което длъжникът
не е лишен, защото не е предмет на принудително изпълнение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е запознат с
оценката и с начина, по който е оценен процесния недвижим имот. Същата му
е била връчена лично на 26.04.2021 г. на посочения в жалбата негов адрес в
гр. София. Чл. 485, ал. 2 ГПК предвижда заключението на вещото лице
относно стойността на недвижимия имот да бъде оспорено в 7-дневен срок
пред съдебния изпълнител, не е предвиден съдебен ред за оспорване на
оценката, поради което настоящият съдебен състав не разполага с
правомощието да извърши нова преценка за определената от експерта
стойност. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдебният
изпълнител правилно е изчислил началната цена, от която следва да започне
наддаването при публичната продан, която е 90% от определената цена на
първоначалната продан 17 420,80 лв. съгласно изискванията на чл. 494, ал. 2
ГПК.
Доводите за приложимост на разпоредбата на чл. 422а ГПК са също
неоснователни. С разпоредбата на чл. 441, ал. 2 ГПК явната несъразмерност
на наложените обезпечения е предвидена като основание да се търси от
съдебния изпълнител отговорност за вреди. С разпоредбата на чл. 442а, ал. 2
ГПК е предвидено, че по възражение на длъжника съдебния изпълнител може
да вдигне наложените обезпечения, ако същите са несъразмерни, но не е
предвидена възможност отказа на съдебния изпълнител да бъда обжалван от
длъжника. В настоящия случай не се обжалва такъв отказ, още повече че
съдебният изпълнител се е съобразил с направеното възражение за
несъразмерност от страна на длъжника и е вдигнал частично наложените
върху недвижимото му имущество възбрани. Предвид изложеното и
императивният характер на разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които
не позволява разширителното им тълкуване (в този смисъл мотивите към
Тълкувателно решение № 2 от 23.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г.,
ОСГК и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014
г., ОСТК; Решение № 28 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5067/2016 г., III
г. о., ГК и др.), не може да се приеме, че длъжникът може да обжалва отказа
на съдебния изпълнител по чл. 442а, ал. 2 ГПК или че може да обжалва
4
действията на съдебния изпълнител с доводи за несъразмерност.
По отношение доводите за разноските по изпълнителното производство,
изразяващи се в адвокатски хонорар в размер на 350 лв., въззивният съд
намира, че не може да се произнесе по тях, доколкото същите са подлежали
на самостоятелно обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Съгласно
т. 2 на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК
на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. В настоящия случай тези разноски са били
определени от съдебния изпълнител за първи път с поканата за доброволно
изпълнение, връчена на длъжника още на 16.09.2020 г. В хода на
изпълнителното производство на същия неколкократно му е било съобщавано
какъв е размерът на дълга, макар и това да не представлява произнасяне по
разноските доколкото същите не са били определяни или преразпределяни
наново.
Поради тези съображения жалбата на Г. В. К. против публичната продан
на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО – УПИ XIV-681 в
квартал 49, с площ 1 300 кв. м, заедно с построения в него МАСИВЕН
ГАРАЖ с площ 30,80 кв. м, с адрес с. Червена вода, общ. Русе, ул. „Л.К.“ №
9, се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението Г.
В. К., ЕГН: **********, с адрес гр. София, бул. „Г.Т.“ № 8, партер, против
публичната продан на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО –
УПИ XIV-681 в квартал 49, с площ 1 300 кв. м, заедно с построения в него
МАСИВЕН ГАРАЖ с площ 30,80 кв. м, с адрес с. Червена вода, общ. Русе,
ул. „Л.К.“ № 9, по изпълнително дело № 2009/2022 г. по описа на ДСИ при
СИС на РС – Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6