РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Благоевград, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210101331 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от ЧСИ В.Й. Т., ЕГН
**********, с рег. №.... с адрес/седалище/ адрес на управление/: град Б.....със съдебен адрес
гр. Б....чрез адвокат С.Б. против ИВ. ХР. З., с ЕГН **********, с адрес: град Б.....
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца В.Й. Т.-Ч.... с рег.№... район на
действие Окръжен съд - гр. Б... Код по БУЛСТАТ: **********, с адрес на кантората в гр.
Благоевград, ул. „Т...сумата от 380, 18 лв. /триста и осемдесет лева и осемнадесет ст./-
главница, представляваща дължими и незаплатени такси и разноски с ДДС, начислени по
изпълнително дело №348/2009 год. по описа на ЧСИ В.Т., рег.№....район на действие
Окръжен съд - гр....ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението 25.02.2021год. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 513/2021 год. по описа на
Районен съд гр. Б....
Претендират се сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Твърди се от ищцата в исковата молба, че упражнява дейност като частен съдебен
изпълнител, регистриран под № 795 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район
на действие - Окръжен съд - гр. Б..... Сочи се, че на 12.10.2009 год. пред нея, в качеството й
на частен съдебен постъпила молба от "П..... за образуването на изпълнително дело срещу
длъжника и ответник в настоящето производство ИВ. ХР. З. за принудително събиране на
суми съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 24.09.2009 год., издадени по ч.гр.д. №2341/2009 год. по описа на
Районен съ....д - Б.. След извършена проверка и като констатирала, че отправеното искане е
законосъобразно и че са спазени законоустановените изисквания, разпоредила и образувала
срещу длъжника ИВ. ХР. З. изпълнително дело под номер 348 по описа за 2009 год.
Твърди, че на длъжника по изпълнителното дело е изпратена Покана за доброволно
изпълнение с изх.№..... в която е указан размера на задължението, включително и
дължимите по изп.д. такси и разноски. Същата е надлежно връчена на 13.12.2009 год. Тъй
като длъжника не изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение в хода на
изпълнителното производство, предприела действия за установяване имущественото
състояние на длъжника, действия по изпращане на книжа и документи с оглед
1
принудително събиране на вземането. Сочи се, че за извършените действия взискателят не е
заплащал авансово дължимите такси и разноски.
Поддържа се, че в последствие с Уведомление вх.№....взискателят по делото я е уведомил,
че длъжника е погасил директно към банката всички вземания по изпълнителното дело. Въз
основа на платените към взискателя суми начислила и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Тъй като
взискателят не е внесъл авансово дължимите към ЧСИ такси и разноски, същите са останали
неплатени и са за сметка на длъжника. Поддържа се, че в тази връзка и в съответствие с
изискванията на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ по делото е изготвена Сметка №.....в която са
посочени извършените действия по изп.дело и начислените такси по т.,3,4,5,12, 26 от
ТТРЗЧСИ, а именно: такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ /справки за имущественото състояние на
длъжника/ в размер на 5 лева без ДДС, такса по т.4 от ТТРЗЧСИ /изпращане на документи
по пощата/ - 10 лв., без ДДС, такса по т.5 от ТТРЗЧСИ /изготвяне и връчване на книжа/ -
общо 180 лв. без ДДС, такса по т.12 /за изготвяне на сметка за размера на дълга/ - 30 лв. без
ДДС, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, в размер на 91.82 лв. без ДДС. С начисляването на
20%ДДС вземането се равнява на общата сума от 380.18 лв.
Поддържа се в исковата молба, че на длъжника е изпратено Съобщение с изх.№.в....едно с
изготвената сметка за дължимите такси по изпълнителното дело, като е посочен срок за
плащане и уведомление, че при неплащане на задължението в дадения срок, ЧСИ ще поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ТПК. Същото е редовно връчено на
03.07.2020 год. До настоящия момент длъжника И.З. не е заплатил дължимите към мен
такси по изп.д. №.....в размер на 380.18 лв.
Твърди се от ищеца, че съгласно изискванията на ТПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ дължимите
такси и разходи по образуване и движение на изпълнителното дело се заплащат авансово от
взискателя и в последствие биват възстановени от длъжника. В случай, че това не е сторено
дължимите такси остават за събиране направо от последния, като за дължимите неплатени
такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния
размер / чл. 79, ал.З от ЗЧСИ/. Така и съгласно т.11 от ТР № 2/2013 г., ако взискателят не е
внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал.2 от ГПК,
когато длъжникът отговаря за тази такса. Според чл. 79, ал.1 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1 ./делото се прекрати
съгласно чл. 433, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното
производство, или 2./изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда. Поддържа се, че в настоящият случай делото е прекратено поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, т.е. разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. Обстоятелството, че не са събрани авансово от
взискателя не освобождава длъжника от отговорност за тях. В случая не е налице нито едно
от изключенията от общия принцип /чл.79, ал.1 от ГПК/ и ЧСИ, който не е събрал авансово
от взискателя дължимите такси, има право да ги събере от длъжника по реда на чл.410 от
ГПК. Същевременно таксата по т.26 от Тарифата се дължи по всяко изпълнително дело за
парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на
взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител. Твърди се, че поради липсата на плащане
на дължимите такси по изпълнителното дело и предвид предоставената в чл. 79, ал. 3 от
ЗЧСИ възможност е подала срещу ответника пред Районен съд - гр. Б.....Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 25.02.2021 год. Съдът е уважил
подаденото заявление, като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр. д. № 513/2021 год. по описа на Районен съд - гр. Б.....ответника е осъден да
заплати сумата от 380.18 лв. /триста и осемдесет лева и осемнадесет ст./ с ДДС,
представляваща дължими и незаплатени такси и разноски начислени по изпълнително дело
№348/2009 год. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство
разноски. В последствие на 07.05.2021 год. й е връчено Съобщение по ч.гр.д. №.... по описа
на Районен съд - гр. Б.... с което е уведомена, че срещу издадената заповед за изпълнение е
2
подадено в срок възражение от длъжника и е указано, че в едномесечен срок от получаване
на съобщението, може да предявя иск за установяване на вземането си, предмет на
заявлението.
С разпореждане ....№ .съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с
чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и
доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок
може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е връчен на ответника на
08.06.2021г. Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок на
09.07.2021г. /изпратен по куриер на 08.07.2021г./ е постъпил писмен отговор от ответника.
Със същия се оспорва предявения иск като неоснователни по основание и размер. Иска се
отхвърлянето му. Претендират се сторените по делото разноски. Твърди се от ответника, че
претендираната сума от страна на ищеца е недължима на няколко самостоятелни основания:
Сочи се, че изпълнително дело №348/2009г. е образувано по молба на взискателя „П.....въз
основа на изпълнителен лист от 24.09.2009г., издаден по гр.дело №****по описа на Районен
съд Б..... Впоследствие изцяло погасил дълга към взискателя „П....Към настоящия момент
***години след издаването на изпълнителния лист, съдебният изпълнител претендира за
дължими, но неплатени такси по изпълнителното дело. Ответникът сочи, че съгласно
чл.112, ал.1 от ЗЗД „с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания
срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е
отсрочено или разсрочено. “ Също така съгласно чл. 119 от ЗЗД „ с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за
тях да не е изтекла. С оглед на посочената нормативна уредба се поддържа в писмения
отговор, че претендираната сума от страна на ЧСИ Т., се явява погасено по давност. Ето
защо прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.112,ал,1 и чл.119 от
ЗЗД относно претендираната сума от страна на ЧСИ Т..
На следващо място се поддържа, че изпълнително дело №****въз основа на което ЧСИ Т.
претендира за дължими суми към нея, е перемирано на основание чл.433,ал.1т.8 от ГПК.
Съгласно посочената нормативна уредба „изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Перемпцията
представлява законово определеният период за съществуването на едно право. Това е
правото на взискателя да иска от съдебния изпълнител да предприема принудителни
действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този времеви период, самото право на
взискателя престава да съществува. Константната съдебната практика приема, че актът
(постановление) на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело има
декларативно действие, поради което неговото съставяне не е условие за прекратяване на
изпълнителното дело.
Сочи, че при преглед на изпълнително дело№348/2009г. се установило, че последното
изпълнително действие е извършено на 27.04.2012г. С оглед на този факт и посочената
законовата разпоредба перемпцията е настъпила на 27.04.2014г. С нарочна молба с вх.
№10580/15.04.2021г. поискал от съдебния изпълнител да перемира делото. До момента
съдебния изпълнител не е перемирал делото, нито му е връчил отговор на депозираната
молба. С оглед на гореизложеното се поддържа, че изпълнително дело№348/2009г. е
перемирано на основание чл.433, ал.1т.8 от ГПК, поради което предявения иск се явява
неоснователен.
На второ място- оспорва изцяло размера на предявения иск.
Сочи, че по изпълнителното дело №348/2009г. са изготвяни няколко документа относно
дължимите такси. При преглед на същите / постановление за образуване от 2009г. и сметки
за дълга от 2012г. и 2020г.-2бр. / се установява, че някой от таксите по изпълнителното дело
са начислени без правно основание, на несъществуващо правно основание или по
неправилен начин.
3
В писмения отговор ответникът сочи, че с оглед на установяването на това обстоятелства
извършил справка на място в кантората на ЧСИ Т.. По време на справката установил също
така, че съдебният изпълнител е начислил и такси за изпълнителни действия, които са
отказани/изоставени от взискателя. Установил, че преди пълното погасяване на дълга от
страна на длъжника, взискателят е поискал опис на движими вещи. В деня на описа
съдебният изпълнител е изпратил съобщение до взискателя, с което го информира, че няма
да пристъпи към изпълнение на посочения метод, тъй като взискателят не е заплатил
дължимите такси. Опис на недвижими вещи не се състоял, но съдебният изпълнител е
начислил такси за реализиран изпълнителен способ- опис на движими вещи.
За изясняване на обстоятелството относно начисляването на такси по ИД
№****депозирал молба за копие на документи, находящи се в кориците на делото. Но с
резолюция съдебният изпълнител отказал да ги предостави. Поддържа се от ответника, че
преди да извърши пълното погасяване на дълга по изпълнителното дело, извършил няколко
вноски по изпълнителното дело. При прегледа на делото обаче, не установил дали същите са
отразени като постъпления по изпълнителното дело и какво точно от дълга е погасено с тях.
При правилно отразявани на вноските не би следвало да има остатък по изпълнителното
дело.
Ответникът сочи, че съдебен изпълнител Т. претендира за начислени и дължими такси в
размер на 380.18 лева. По делото са начислени и погасени още такси. Главницата по
изпълнителното дело е в размер на 1000 лева., а събраните суми по изпълнителното дела са
в размер на 2283,67 лева. Твърди, че общият сбор на всички начислени такси по ИД №***е
в противоречие на чл.73а, ал.1 от ГПК. Ето защо в съответствие с чл.73а,ал.3 от ГПК таксите
над установения размер по ал.1 са за сметка на взискателя, без да се начисляват на
длъжника. С оглед на посоченото претендираните такси от ЧСИ Т., по повод на които е
образувано настоящото съдебно производство, са за сметка на взискателя и не са дължими
от ответника.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована се представлява от адвокат Б., поддържа
предявения иск, ангажира писмени доказателства. По същество изразява становище за
основателност и доказаност на предявения иск. Подробни съображения излага в писмени
бележки. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от
ГПК.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, се представлява от адвокат Х., която
поддържа подадения отговор, като се иска по същество отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представеното копие на изпълнително дело № 348/2009г. по описа на
ЧСИ В.Т., рег. № ****, район на действие ОС-Б**** че ищцата е частен съдебен
изпълнител, пред който по молба вх № 9390/12.10.2009г от „П......срещу ИВ. ХР. З. е
образувано срещу ответника по настоящото дело ИВ. ХР. З. посоченото изпълнително дело
за принудително събиране на суми съгласно изпълнителен лист от 24.09.2009г., издаден по
ч.гр.дело №****о описа на РС- Благоевград. Съгласно изпълнителния лист И.З. е осъден да
заплати на .....следните суми: -1 000,00 лева - главница; -129,37 лева - просрочени лихви за
периода 08.03.2009г.-23.09.2009г.; -125,00 лева -разноски по издаване на ИЛ (25 лв ДТ и 100
лв юристконсулстко възнаграждение); -законна лихва върху главницата, считано от
24.09.2009г до пълното й изплащане. Със същата взискателят е посочил и способи за
изпълнение.
С Постановление на ЧСИ В.Т. от дата 12.10.2009г е образувано изп.д. № 348/2009г със
страни: Взискател -....и Длъжник - И.... П... З.. С Постановлението са определени следните
такси: -20,00 лева - за образуване на делото - т. 1 ТТР към ЗЧСИ; -20,00 лева - за връчване на
покана за доброволно изпълнение - т.5 ТТР към ЗЧСИ; 50,0 лева - за цялостно проучване на
4
длъжника - т.2 ТТР към ЗЧСИ; Определена е такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ към момента на
образуване на производството на 170,19 лева с ДДС.
От материалите по представеното към настоящето дело, изп.д. № 348/2009 год. по описа
на ЧСИ В.Т. се установява, че ЧСИ е изпратил по пощата искания за справки до ПП-КАТ и
НАП, като до А........ Д... С... и до НАП-С.... са изпратени съобщения по чл. 191 от ДОПК за
започнато принудително изпълнение.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, като е уведомил взискателя със съобщение изх №
7791/10.11.2009г, за датата за опис на движими вещи в жилището на И.З. - 05.02.2010г. от
12,00 часа., връчено чрез служителя при ЧСИ. Определена е авансова такса от 48,00 лева за
връчване на уведомления по т.5 от ТТР към ЗЧСИ, както и авансова такса съобразно т.20 от
ТТР към ЗЧСИ.
До длъжника и ответник в настоящото производство И.З. е изпратена Покана за
доброволно изпълнение изх. № 7790/10.11.2009г., в която е посочено, че задължението по
изп.д. възлиза на: 1 000,00 лева - главница; 135,44 лева - лихва до 06.10.2009г.; 325,00 лева -
разноски, както и 170,19 лева - съгласно т.26 от ТТР към ЗЧСИ и 218,00 лева от ТТР към
ЗЧСИ в полза на ЧСИ В.Т. ведно с ДДС, както и всички последващи такси и разноски по ИД
с ДДС. Уведомил го е, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение ще пристъпи
към опис на движими вещи в жилището му на 05.02.2010г. ог 12:00 ч. Поканата е връчена на
длъжника чрез служител на ЧСИ. Видно от данните по изпълнителното дело и протокол за
опис на движими вещи такъв е извършен на 05.02.2010г.
От ЧСИ Т. е издадена Сметка № .... получате...л - ., в която са посочени такса за
извършване на опис на движими и недвижими вещи по т.20- 50, 00 лв. без ДДС, 60, 00
лв. с ДДС., като е издадена и фактура.
С молба вх. № 01043/30.01.2012г. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на
движими вещи, собственост на длъжника в жилището му по постоянен адрес.
ЧСИ Т. е насрочила опис на движими вещи за 12.04.2012г. от 11:00 ч., за което е връчила
чрез свой служител съобщение на взискателя, като е изпратена и призовка за доброволно
изпълнение на длъжника, връчена чрез служител на ЧСИ на .....
Видно от Протокол от 12.04.2012г. описът не е извършен, тъй като не са заплатени от
взискателя авансовите такси.
На 27.04.2012г. е постъпила молба от взискателя до ЧСИ, с която се иска производството
по изп.д. № 348/2009г. да бъде спряно на основание чл. 432, т. 2 от ГПК.
С Писмо изх. № ... ЧСИ В.Т. е уведомила ИВ. ХР. З., че във връзка с постъпила молба от
взискателя ....с вх. № ...... за спиране на изпълнителното производство дължи сумата от
222,00 лева, представляваща такси от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ В.Т., ведно с ДДС.
Същото е връчено чрез служител на ЧСИ на 12.05.2012г.
По изпълнителното дело е постъпило уведомление от взискателя с вх. №
11033/09.10.2015г., с което е уведомил ЧСИ В.Т., че на 08.10.2015г са погасени всички
вземания на Банката по изп.д. № 348/2009г. по описа на ЧСИ В.Т. срещу И.З.. На
09.10.2015г. е поставена резолюция от ЧСИ да се уведоми длъжника за дължимата такса за
прекратяване на изп.д.
Производството по делото не е прекратено от съдебния изпълнител, като е продължило за
събиране на разноските в производството.
По изпълнителното дело ищцата е издала Постановление за разноски от 14.10.2015г., в
което е прието, че за извършените в хода на изпълнителното производство действия и за
прекратяване на изп. д. № 348/2009г. се дължат такси, както следва: такса за извършване на
справка за имущественото състояние на длъжника — т. 3 от ТТР към ЗЧСИ- 6 лв. с ДДС,
такса за изпращане по пощата на призовка, преписи, уведомление и книжа – т. 4 от ТТР към
ЗЧСИ- 12, 00 лв.с ДДС, такса за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов
служител на покана, призовка, жалба, уведомление или книжа – т. 5 от ТТР към ЗЧСИ- 216,
00 лв. с ДДС, такса за изготвяне на сметка за размера на дълга от ЧСИ-т. 12- 36, 00 лв. с ДДС
5
и такса изпълнение на парично вземане — т. 26 от ТТР към ЗЧСИ- 110, 19 лв. с ДДС.
Постановлението е връчено на длъжника на 28.10.2015г., като е предупреден с
уведомлението, че в противен случай на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ ще бъде съставена
сметка и ще бъде поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
ЧСИ В.Т. е издала Сметка № ...........с получател - ИВ. ХР. З. по изп.д. № .....в която са
посочени разпоредбите от Тарифата, въз основа на които са начислени таксите: извършване
на всяка справка за имущественото състояние на длъжника- т. 3- 5,00 лв.; за изготвяне и
връчване от съдия изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал.
2 и 3 от ГПК- т. 5- 180,00лв.; изготвяне на сметка за размер на дълга от ЧСИ- т. 12- 30, 00лв.;
изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа- т.4- 10,00 лв.;
изпълнение на парично вземане т.26- 91, 82 лв. или всичко 225, 00 лв. без ДДС, а с ДДС-
380, 18 лв. Сметката е връчена на И.З. на дата 03.07.2020г.
След това ЧСИ е продължило да извършва действия във връзка със събиране на
разноските, като с Постановление от 27.04.2021г. е прекратила изп.д. № 348/2009г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Няма спор по делото, че длъжника И.З. не заплатил дължимите от него такси по
изпълнително дело №348/2009 год., като същите не са заплатени и към момента.
Предвид незаплащане на дължимите разноски, ЧСИ депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.д. №
513/2021г. по описа на Районен съд Б.....Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение № ..... с която е разпоредено длъжникът ИВ. ХР. З., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: град Б....., ул. „И. да за....плати на кредитора ЧСИ В.Й. Т., ЕГН
**********, с рег. № 795, с адрес/седалище/ адрес на управление/: град... Б. следните суми и
на следните основания: - сумата от 380.18/ триста и осемдесет лева и осемнадесет стотинки/
лева , представляваща неизпълнение на задълженията на длъжника по изпълнително дело №
348/2009г. по описа на ЧСИ Т., за заплащане на такси и разноски, съгласно изготвена и
връчена сметка от 03.07.2020г. по чл. 79 от ЗЧСИ по изп. дело № 348/2009г. на ЧСИ В.Т.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
25.02.2021г. до изплащане на дължимото; - сумата от 25.00 / двадесет и пет/ лева за
заплатена държавна такса; - сумата от 300 /триста/ лева за заплатен адвокатски хонорар.
Съобщението ведно с издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника на
09.03.2021г., като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за
изпълнение с възражение вх. № 91955/09.04.2021г., предвид на което в едномесечен срок е
депозиран искът, предмет на настоящото производство.
По делото са приети и Банкова справка от ПИБ с изх. № . и Б......анкова справка от ПИБ с
изх. № 200- 2242#2/24.01.2022г., видно от които е какви суми ответникът е внасян в банката
във връзка с погасяване на задължението си.
По делото са изготвени основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице С.Т..
В основното си заключение вещото лице е констатирало, че по изпълнителното дело има
оправдателни документи и постановления за начислени суми, посочени в сметка №
35857/22.06.2020г, издадена от ЧСИ В.Т. и получател - ИВ. ХР. З., като в справка 6 е
посочило всяко действие, основанието за начисляване на такси и оправдателните
документи.
Заключило е още, че сумите, посочени в сметка от 22.06.2020г. съответстват на
посочените суми в ТТРЗЧСИ. Според вещото лице размерът на начислената по т. 26 от
ТТРЗЧСИ такса е 91, 84 лв. без ДДС, респ. 2110, 20 лв. с ДДС. Видно от основното
заключение по изпълнителното дело няма данни ответникът да е заплатил претендираните
по исковата молба такси и разноски по изпълнителното дело - за 380,18 лева с ДДС.
Изплатените такси и разноски по изпълнителното дело от страна на ПИБ АД към ЧСИ са в
общ размер на 158,00 лева, от които: платени на 13.10.2009г -98,00 лева и платени на
6
08.02.2010г - 60,00 лева. Изплатените суми са във връзка с издадени от ЧСИ Сметки за
дължими суми с получател ПИБ АД. В съдебно заседание при изслушвоане на основното
заключение вещото лице Т. сочи, че сумата от 158, 00 лв. не е включена в сметката към
ответника.
Според допълнителното заключение на вещото лице Т. дължимите такси и разноски по
уведомяването на длъжника по процесното ИД № 348/2009г. за периода до 09.10.2015г. са в
размер на 150,00 лева с ДДС, от които: -по т. 3 от от ТТРЗЧСИ: За извършване на всяка
справка за имущественото състояние на длъжника - 6,00 лева с ДДС и по т. 5 от ТТРЗЧСИ:
За връчване на призовка, препис от жалба, уведомления и книжа - 144,00 лева с ДДС. По
сметката на ЧСИ В.Т. не са постъпвали суми във връзка с ИД № 348/2009г. от наложен запор
при Общинска банка АД.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният установителният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК във вр. с чл. чл. 79, ал.1 и ал.2 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЧСИ. Възражението на
ответника с правно основание чл. 112 и чл. 119 ЗЗД.
Искът е процесуално допустим, доколкото е депозиран в законоустановения едномесечен
срок, за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му,
тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът-длъжник е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.
Разгледан по същество същият е частично основателен предвид следните съображения:
По делото не е спорно, че ответникът е бил длъжник по изп. дело № 348/2009 г. по описа
на ЧСИ В.Т., че му е връчена надлежно ПДИ и че е погасил изцяло директно към взискателя
сумите, предмет на изпълнителното дело. Установи се и че претендираните от ищеца такси
и разноски по изпълнителното дело не са заплатени.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ за дължимите неплатени такси и разноски
частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,
ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.
За преценка на това дали и какви разноски дължи ответникът, следва на първо място да де
даде отговор на въпроса кога изпълнителното производство е било прекратено. С
настъпване на някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 433 от ГПК същото се
прекратява ex lege, т.е по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител само
констатира настъпилото прекратяване. В случая изпълнителното производство е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като взискателят, е уведомил за изплащане на
цялото вземане с молба от 09.10.2015г. От тук следва изводът, че след дата 09.10.2015г.
всички начислени разноски са недължими от страна на длъжника. Наяма значение кога ЧСИ
е издал постановлението за прекратяване /в случая такова е издадено на 27.04.2021г. Нещо
повече, още на 09.10.2015г. ЧСИ Т. е поставила резолюция да се уведоми длъжника за
дължимите такси за прекратяване на изпълнителното дело, като е издала и постановление за
разноски от 14.10.2015г.
След като изпълнителното производство е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от
ГПК – по писмено искане на взискателя, поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, следва изводът, че ответникът-длъжник дължи заплащането
на разноски.
Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато
длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от
взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва,
когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на
7
основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст
държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в
срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от
частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно
изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото
правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е
постъпила по изпълнителното дело.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение №
...................., в които е прието, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на
длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1 ГПК случаи, в които не е включено плащане,
направено след започване на изпълнителното производство.
Неоснователно е твърдението на ответника в писмения отговор, че в случая изп.д. е
перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което предявения иск се явява
неоснователен. На първо място в случая липсва перемпция, тъй като до 12.04.2012г. са
извършвани действия за принудително изпълнение, а н...а .взискателя е поискал спиране на
изп.д., поради което при спряно изпълнително делоне е било необходимо взискателят да
прави искания за извършване на изпълнителни действия, за да избегне настъпването на
перемция и такава не настъпва. На 09.10.2015г. взискателя е уведомил ЧСИ, че всички
вземания са погасени от длъжника. С извършване на доброволното плащане на дължимите
суми на взискателя за длъжника е възникнало и задължението да заплати на съдебния
изпълнител таксата по т. 26 от Тарифата, като с оглед събиране на таксите и разноските
изпълнителното дело не е било приключило и е останало висящо.
Установи се от материалите по приобщеното към настоящето дело изп.д. №348/2009 год.,
както и от съдебно-счетоводната експертиза, че взискателя е заплатил авансово дължимите
такси към ЧСИ за извършените действия, в размер на 158, 00 лв., като тази сума не е
включена в процесната сметка.
Длъжникът отговаря за разноските по изпълнението, направени преди датата на
прекратяването му - 09.10.2015г.
По делото е представена Сметка №....с получател - ИВ. ХР. З. по изп.д. №......в която са
посочени разпоредбите от Тарифата, въз основа на които са начислени таксите: извършване
на всяка справка за имущественото състояние на длъжника- т. 3- 5,00 лв.; за изготвяне и
връчване от съдия изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал.
2 и 3 от ГПК- т. 5- 180,00лв.; изготвяне на сметка за размер на дълга от ЧСИ- т. 12- 30, 00лв.;
изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа- т.4- 10,00 лв.;
изпълнение на парично вземане- т.26- 91, 82 лв. или всичко 225, 00 лв. без ДДС, а с ДДС-
380, 18 лв.
По отношение на таксата по т. 3 от Тарифата от изпълнителното дело се установи, че
действително ЧСИ е предприел действия по извършване на справки за длъжника и неговото
имущество- изпращани са писма до Пътна полиция и НАП Благоевград. Съгласно
разпоредбата на т. 3 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители /ТТЕЗЧСИ/ за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество
се събира такса 5 лв. Следователно начислената и претендирана от ищеца такса от 5 лв. е
дължима от страна на длъжника-ответник.
На следващо място е посочено, че се претендира една такса в размер на 10 лв. /без ДДС/
за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа. От
приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че са изпращани по пощата
писма до различни институции, но същите са свързани с изследване имущественото
8
състояние на длъжника и не са за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, като липсват данни такива да са изпращани по пощата. Предвид
изложеното съдът намира, че претендираната сума от 10 лв. без ДДС по т. 4 не се дължи.
Съдът не споделя приетото от вещото лице, че в тази точка се включва съобщение до АДВ за
започнато принудително изпълнение изх. № 6896/12.10.2009г. Както това съобщение, така и
уведомлението до НАП за започнало принудително изпълнение изх. № 6897/12.10.2009г.
/включено от вещото лице в т. 5 от Тарифата/ са такива по чл. 191 ДОПК и нямат характер
на справка за длъжника и неговото имущество по т. 3 от ТТРЗЧСИ, възложена за
извършване на ЧСИ по силата на чл. 18 ЗЧСИ от взискателя, нито на могат да се включат в
т. 5 или т. 4 от Тарифата, същите са извършени в изпълнение на задължението по чл. 191, ал.
3 ДОПК на съдебния изпълнител да изпраща съобщение на Националната агенция за
приходите за всяко започнато от него изпълнение. Поради това и за същите длъжника не
отговаря.
На следващо място ЧСИ е начислил 9 такси по 20, 00 лв., или общо 180, 00 лв., по т. 5 от
Тарифата за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана,
призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление
на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК. В кориците на изпълнителното дело от
образуването му до дата на подаване на молбата за прекратяване на производството са
налични шест акта, които са връчвани от служител на ЧСИ , както следва –съобщение изх №
7791/10.11.2009г, за датата за опис на движими вещи в жилището на И.З. - 05.02.2010г. от
12,00 часа. до взискателя, връчено чрез служителя при ЧСИ, Покана за доброволно
изпълнение изх. № 7790/10.11.2009г., връчена на длъжника чрез служител на ЧСИ,
съобщение до взискателя за насрочен опис на движими вещи за 12.04.2012г. от 11:00 ч., чрез
служител на ЧСИ, призовка за доброволно изпълнение на длъжника, връчена чрез служител
на ЧСИ на 12.02.2012г., писмо изх. № 05318/10.05.2012г., с което ЧСИ В.Т. е уведомила ИВ.
ХР. З., че във връзка с постъпила молба от взискателя ПИБ АД с вх. № 04998/04.05.2012г. за
спиране на изпълнителното производство дължи сумата от 222,00 лева, представляваща
такси от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ В.Т., ведно с ДДС, връчено чрез служител на ЧСИ
на 12.05.2012г., Постановление за разноски от 14.10.2015г., връчено чрез служител на ЧСИ
на длъжника на 28.10.2015г.
Независимо от това обаче според съда не се дължат от длъжника разноски за следното:
Връчването на книжа след прекратяване на производството и съответно начисляването на
такси за това са недължими от страна на ответника.
Съдът намира, че не се дължат от длъжника разноски за съобщение до взискателя за
насрочен опис на движими вещи за 12.04.2012г. от 11:00 ч., чрез служител на ЧСИ и за
призовка за доброволно изпълнение на длъжника, връчена чрез служител на ЧСИ на
12.02.2012г. за същия опис. Видно от данните по изпълнителното дело- Протокол от
12.04.2012г. описът не е извършен, тъй като не са заплатени от взискателя авансовите такси.
За да достигне до този извод, съдът намира за приложими и мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на В......ОСГТК. Със същото е
прието, че по своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството
разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на
виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в
това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за
образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в
същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са
били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не
отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на
реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с
изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил
удовлетворен чрез други способи. Длъжникът не може да носи отговорност и за разноските,
които са направени във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което
9
не е съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението,
когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или поведение, което
е непротивопоставимо на взискателя. В този случай изпълнителният способ няма да бъде
реализиран поради обективни причини, стоящи извън поведението на длъжника. При
липсата на поведение на длъжника, което да е станало пречка за реализирането на
изпълнителния способ, което поведение е основание за възникването на отговорността на
длъжника за разноски по изпълнението, на него не може да му бъде възложена
отговорността за извършените от взискателя във връзка с нереализирания изпълнителен
способ разноски, а същите следва да останат в тежест на извършилия ги, като в тази връзка
са и т. 6 и т. 11 от ТР № 2/26.02.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съдът намира посоченото за приложимо и в случая, като макар тези разноски да са
дължими на ЧСИ, а не на взискателя, длъжникът не би следвало да отговаря за тях,
доколкото описът не е извършен.
Разноските за останалите съобщения, връчени чрез служител на ЧСИ, включително и за
съобщението за постановлението за разноски /доколкото съдия-изпълнителя е длъжен да
съобщи на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство и дължимите
разноски/ са дължими от ответника. От всичко гореизложено следва изводът, че длъжникът
дължи четири такси към ЧСИ по т. 5 в размер на общо 80, 00 лв. /4х20, 00 лв./, а не както е
посочено 180, 00 лв.
На следващо място ЧСИ е начислил такса по т. 12 от Тарифата за изготвяне на сметка за
размера на дълга от ЧСИ. Налице са доказателства, че такива сметки са били изготвяни.
Таксата е начислена съобразно размера посочен в т. 12 от Тарифата, а именно в размер на 30
лв., от което следва изводът, че същата е дължима.
На следващо място е посочено, че ответникът дължи пропорционална такса за изпълнение
на парично вземане в размер на 91, 82 лв. Таксата върху събраната сума за изпълнение на
парично вземане по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за
сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил
плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В
случаите, когато изпълнението се извършва от ЧСИ, длъжникът дължи такса и при плащане
в срока за доброволно изпълнение, какъвто е настоящият случай. В посочения смисъл е
Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията ....Ц.. постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно и тази такса следва да се
възложи на ответника. Установи се от заключението на вещото лице Т., че същата е 91, 84
лв. /с две стотинки повече от приетото от ЧСИ/. Предвид изложеното и тази такса се дължи
в пълен размер.
Няма данни дължимите суми да са платени от ответника.
Предвид всичко гореизложено според настоящия съдебен състав общо дължимите такси и
разноски по изпълнителното дело от ответника са в размер на 206, 82 лв. без ДДС. Няма
спор, че ЧСИ Т. е регистрирана по ЗДДС, поради което и се дължи ДДС върху
регламентираните в ТТРЗЧСИ такси. С оглед изложеното дължимите такси и разноски са в
размер на 248, 18 лв.
Неоснователно съдът намира възражението на ответника в писмения отговор, че общият
сбор на всички начислени такси по ИД №348/2009г. е в противоречие на чл.73а, ал.1 от
ГПК, поради което в съответствие с чл.73а,ал.3 от ГПК таксите над установения размер по
ал.1 са за сметка на взискателя, без да се начисляват на длъжника. В случая при просто
пресмятане се установява, че няма начислени такси в противоречие та чл. 73 а от ГПК.
От страна на процесуалния представител на ответника е сторено изрично възражение за
погасяване по давност на вземането на основание чл. 112, ал. 1 от ЗЗД и на основание чл.
119 от ЗЗД.
Съдът намира, че изцяло неоснователно е наведеното от ответника възражение за
погасяване на вземането по давност на основание чл. 112 ал. 1 от ЗЗД с изтичане на 10-
годишната абсолютна погасителна давност. От една страна това възражение е
10
неоснователно, тъй като ответника твърди, че са изминали повече от десет години от
издаване на изпълнителният лист, послужил като основание за предприемане на
принудително изпълнение срещу него. Давността за вземането, за събирането на което е
предприето принудително изпълнение няма никакво отношение към давността за
вземанията на ЧСИ за такси и разноски по изпълнителното дело. От друга страна това
възражение е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЗД е обнародвана в
ДВ, бр. 102 от 2020 г. и в сила от 03.06.2021 г. С Решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС на РБ
по к. д. № 1 / 2021 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на §_2 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за
задълженията и договорите (ДВ, бр. 102 от 1.12.2020 г.), предвиждаща, че за заварените
случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
а при висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по
изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който
е признато вземането. С прогласяване противоконституционността на пар.2 от ПЗР на ЗИД
на ЗЗД следва, че нововъведената разпоредба на чл. 112, ал. 1 от ЗЗД има действие от
влизането й в сила и считано от тази дата, т.е. от 03.06.2021 год. започва да тече
абсолютната погасителна давност. В този смисъл възражението за погасяване на вземането
по давност на основание чл. 112, ал.1 от ЗЗД е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на основание чл. 119 ЗЗД,
съгласно която разпоредба „с погасяване на главното задължение се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла“. В
случая разноските за ЧСИ не са акцесорно вземане към главното вземане и разпоредбата на
чл. 119 ЗЗД не е приложима за тях.
Съдът намира, че от страна на ответника е сторено изрично възражение за давност само на
посочените основания, а не общо такова за погасяване на претендираното вземане по
давност, в който случай съдът би бил длъжен да изследва всички давностни срокове.
Доколкото давността не се прилага служебно, а следва да е наведено конкретно възражение
от длъжника в тази връзка и предвид обстоятелството, че единственото възражение на
длъжника в настоящия случай е изтекла абсолютна давност по чл. 112 от ЗЗД и по чл. 119
ЗЗД, което е неоснователно, то не следва да се обсъжда въпроса за изтекла давност по чл.
110 или чл. 111 от ЗЗД предвид липсата на конкретно наведени възражения от длъжника за
погасяване по давност на вземането в някоя от посочените хипотези.
Предвид горното вземането не е погасено по давност на посочените основания.
С оглед изложеното съдът намира предявения иск е основателен за сумата от 248, 18 лв.,
като за тази сума следва да бъде уважен, а над сумата от 248, 18 лв. до претендирания
размер от 380, 18 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумата от 248, 18 лв., считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-25.02.2021г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е претендирал заплащане от ответника на направените разноски, като е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
На ищцовото дружество се дължи разноски в заповедното производство в размер
съобразно уважената част от иска: на същия са присъдени със заповедта разноски за
действително дължима в заповедното производство държавна такса в размер на 25, 00 лв. и
300, 00 лв. адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете ответника
следва да заплати на ищцата разноски в заповедното производство в общ размер от 212, 16
11
лв.
По отношение на разноските в исковото производство ищцата претендира сторените
разходи, за които са ангажирани доказателства за извършването им, съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. За исковото производство ищцата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 25, 00 лв., за адвокатско възнаграждение в размер на
300, 00 лв. /представен е договор за правна защита и съдействие, съдържащ доказателства за
плащане/, 300, 00 лв.-възнаграждение на вещо лице или общо сумата от 625, 00 лв. Предвид
изложеното ответника следва да заплати на ищцата съобразно уважената част от исковете
сумата от 408, 00 лв., представляваща разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице в исковото производство.
От страна на ответника също е сторено искане за присъждане на разноски, като е
представен и списък по чл. 80 от ГПК. Видно от данните по делото същият е сторил
разноски - 150, 00 лв. за възнаграждение на вещо лице, 5, 00 лв. държавна такса за съдебно
удостоверение и 300, 00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение /видно от представения
договор за правна защита и съдействие или общо сумата от 455, 00 лв. Предвид изложеното
ищцата следва да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от иска сумата от 157,
98 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИВ. ХР. З., с ЕГН **********, с адрес: град Б.....
дължи на В.Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител с рег.№... район на действие Окръжен съд -
гр. Б.... Код по БУЛСТАТ: **********, с адрес на кантората в гр. Б. сумата от 248, 18 лв.
/двеста четиридесет и осем лева и осемнад....есет стотинки/ с ДДС- главница,
представляваща действително дължими и незаплатени такси и разноски с ДДС, начислени
по изпълнително дело №348/2009 год. по описа на ЧСИ В.Т., рег.№.... район на действие
Окръжен съд - гр. Б.... ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението- 25.02.2021год. до окончателното изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 513/2021 год.
по описа на Районен съд гр. Б...КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 248, 18
лв. до предявения размер от 380, 18 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ИВ. ХР. З., с ЕГН **********, с адрес: град
Б.....ДА ЗАПЛАТИ на В.Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител с рег.№.... район на действие
Ок........ръжен съд - гр. Б. К...од по БУЛСТАТ: **********, с адрес на кантората в гр. Б.
сумата от 212, 16 лв. /двеста и дванадесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
сторени разноски в заповедното производство съобразно уважената част от иска и сумата от
408, 00 лв. /четиристотин и осем лева/, представляваща разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице в исковото производство
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЧСИ В.Й. Т., ЕГН **********, с рег. № 795, с
адрес/седалище/ адрес на управление/: град Б., със съдебен адрес гр. Б....ул. „Т....чрез
адвокат С.Б. да заплати на ИВ. ХР. З., с ЕГН **********, с адрес: град Б........сумата от 157,
98 лв. /сто петдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща сторени
разноски в исковото производство за такси, възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните, пред Окръжен съд Б....
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12