Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 18.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на десети април , през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова…..………….…………………
и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 5046 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба подадена от адв. Р.Д. ***, като пълномощник на ищеца П.Г. Атанасов с ЕГН
**********,***. със съдебен адрес:***, офис 3. чрез адв. Р. Д. ***, с ЕИК
*********, гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 167 с предявен иск с
правно основание чл. 439 ГПК .
В исковата
молба се излагат обстоятелства, че срещу
ищеца П. А. е бил издаден изпълнителен лист от 06.03.2012
г. , като той е бил осъден да заплати по
сметка на ВСС сумата от 308 лева, представляваща ДТ за производството по гр.д.
№ 16488/2010 г. на PC Пловдив, както и сумата от 5 лева - ДТ за служебно
издаване на изпълнителния лист на основание чл. 11 от Тарифа за ДТ, приета с
ПМС № 38.2008 г. Поддържа се , че с
възлагателно писмо на Районен съд - гр. Пловдив с вх. № 8046/15.08.18
г. на основание чл. 3 ал. 2 от
Споразумение за сътрудничество за принудително изпълнение на вземанията на
органите на съдебната власт, сключено между ВСС и КЧСИ за събиране на държавни
вземания е образувало изпълнително дело № 287/2018 г. по описа на ЧСИ Л. М. с
per. № 819 на КЧСИ. ЧСИ е уведомил длъжника - ищец, че му е наложен запор на
банковите сметки в ПИБ и Уникредит Булбанк.
Твърди се,че
ищецът не дължи претендираните по изпълнителното дело суми, тъй като същите
били погасени по давност. Видно от приложения изпълнителен лист било, че същият
е издаден на 06.03.2012 г. От тази дата започва погасителната давност за
вземането, която е общата пет годишна давност арг. от чл. 110 ЗЗД вр. чл. 117
ал. 2 ЗЗД. Тоест, давността е изтекла на 06.03.2017 г.Твърди се още, че дори да
се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 171 ал. 1 от ДОПК и
давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, а именно 01.01.2013 г, то
давността на вземането е изтекла най-късно на 01.01 2018 г. Сочи се, че
изпълнителното дело срещу ищеца е образувано на 15.08.2018 г., към която дата
юридическото събитие, регламентирано в чл. 110 и чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, е
настъпило. Изтичането на период от време на бездействие на кредитора -
взискател по № 287/2018 г. по описа на ЧСИ Л. М. с per. Ns 819, се явявал
правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт, а именно погасителна
давност за претендираните по делото суми. Поради това тези вземания на
взискателя-ответник в настоящото дело срещу ищеца се явявали недължими, като
погасени по давност.Представени са писмени доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК от административния ръководител- председател на Районен съд- Пловдив, е постъпил писмен отговор в който изразява следното становище по допустимостта и
основателността на исковата претенция:
Сочи се, че искът е процесуално допустим, но разгледан по същество се
явявал изцяло неоснователен. Не се оспорва , че гр. дело № 16488/ 2010 г. по
описа на II бр. с-в на Районен съд- Пловдив, срещу ищеца е издаден на
06.03.2012 г. изпълнителен лист, с който същият е осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на ВСС следните суми: държавна такса по делото- 308,00 лева
и държавна такса за изпълнителен лист- 5 лева.
Сочи се, че в изпълнение на изискванията на чл. 93 от Правилника за
съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и
апелативните съдилища (обн. ДВ, бр. 95 от 26.10.2004 г.) /отм./, издаденият
изпълнителен лист е бил изпратен за събиране на дължимите по него суми в
съответното териториално поделение на Агенцията за събиране на държавни
вземания, като същият е бил получен в ТД на НАП- Пловдив. Доколкото
изпълнителният лист инкорпорира в себе си само публични задължения, редът за събирането
им се извършва по ДОПК, а органът на
принудителното изпълнение в случая е единствено публичният изпълнител. Именно
той е осъществявал необходимите действия по обезпечаване и принудително
изпълнение на съответните публични вземания.
От гореизложеното следва, че добросъвестно и в съответствие с
нормативните изисквания съдът е изпратил издадения изпълнителен лист с
присъдените в полза на Държавата суми, за събиране от овластената за това
институция- съответната структура на ТД на НАП. Оттук- изцяло в правомощията на
публичния изпълнител, а не на титуляря на вземането по листа, който освен това
не е конкретният съд, а Държавата чрез ВСС, както изрично е посочено в листа, е
да прецени дали, как и какви действия да предприема по събиране на вземанията,
посредством предвидените в ДОПК способи. В тази връзка, от една страна, не е
налице хипотезата на бездействие на ответника като взискател. защото първо не
съдът, а Държавата е кредитор по изпълнителният лист и второ, което е по-
важното- взискателят няма правомощия да влияе на публичния изпълнител като
орган на принудителното изпълнение. Кредиторът не може да определя способа за
събиране на дълга, нито пък начините на погасяване на публичното вземане,
поради което не може да се приеме, че точно взискателят се е дезинтересирал от
вземането си, след като законодателят е възложил единствено на публичния
изпълнител задължението да организира събирането на държавните дългове, част от
които са и съдебните, присъждани по делата.
От друга страна твърди, че в конкретния случай от страна на служителите
на ТД на НАП- Пловдив, са били предприемани и извършени необходимите
изпълнителни действия в течение на времето по съответното изпълнително дело,
насочени към събиране на публичното вземане по листа. Районният съд не е
уведомяван за хода и развитието на съответното изпълнително дело, образувано по
изпълнително дело № *********/ 2017 г., защото нормативната уредба не изисква
подобно нещо, поради което обективно съдът нито е имал възможността да
проследява делото, нито по какъвто и да е начин да участва в него. Държавата е
възложила в тази връзка правомощия само на публичния изпълнител, който в
изпълнение на тях е предприемал съответните действия по отношение на длъжника
за събиране на вземанията. Именно поради това давността за сумите по листа не е
изтекла, защото с всяко едно от извършваните изпълнителни действия от публичния
изпълнител тя е била надлежно прекъсвана и след това е започвала да тече нова
давност. Нещо повече, в случая не са приложими разпоредбите на давността по
ЗЗД, защото се касае за публични вземания, за които има специална уредба- по
ДОПК, като според нормата на чл. 171 ал. 2 от който в случая още не е изтекъл
общият 10- годишният давностен срок за погасяване на дълга. Това е така, защото
въпросният изпълнителен лист е издаден през месец март 2012 г., а началният
момент на давността за публичното вземане е считано от началното на следваща
година- 01.01.2013 г., докато настоящото дело е образувано чак през месец
декември 2018 г.
Отделно от горното, следвало да се има предвид, че ответникът не бил
станал и причина за завеждане на делото. В изпълнение на закона (цитираните
Правилник и ДОПК), съдът е изпратил на ТД на НАП- Пловдив за събиране на
публичното вземане по изпълнителния лист. През месец юли 2015 г. вече е
подписано споразумение между Висшия съдебен съвет и Камарата на частните
съдебни изпълнители за събиране на вземанията на съдебната система, в която
връзка в изпълнение същото, е предоставена възможността за събиране на тези
съдебни вземания от ЧСИ. Така въпросният изпълнителен лист е изискан обратно и
след връщането му той е бил изпратен за събиране на конкретен ЧСИ, след като до
длъжника е изпратено и получено на адреса му уведомление за доброволно
изпълнение и такова е липсвало. От изложеното следва, че районният съд е спазил
съответните нормативни изисквания и дадените му институционални предписания, за
да осигури възможността за събиране на присъдените на Държавата публични
вземания, използвайки съответните законови способи. Оттук- нито е налице
бездействие от страна на съда или каквато и да е дезинтересираност по отношение
на присъдени бюджетни средства, нито пък причината за завеждане на настоящото
дело от ищеца са действията на съда, свързани с опита за събиране на тези
средства посредством ЧСИ. В този смисъл, моли при постановяване на решението, в
случай на евентуално уважаване на иска, да не бъдат възлагани разноски в тежест
на ответника, по аргумент от нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, визираща
добросъвестното поведение на тази страна.
Във връзка с изложените обстоятелства, моли съда да постанови решение по
съществото на спора, с което да отхвърли
изцяло като неоснователен искът, предявен срещу Районен съд- Пловдив,
ведно с произтичащите от това законни последици.Представени са писмени
доказателства. Формулирани са доказателствени
искания.
Третото
лице помагач, привлечено на страната на ответника "Национална агенция по
приходите" гр. София, чрез ТД на НАП гр. Пловдив и надлежно
упълномощен процесуален представител е депозирал отговор-становище. Твърди, че в ТД
на НАП Пловдив е преустановило събирането на процесния изпълнителен лист,
издаден от РС Пловдив, същия е върнат на взискателя, поради което липсва правен
интерес за встъпване като трето-лице помагач. Ангажира доказателства.
След
анализ на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено
следното .
Не
е спорно и се установява от представените по делото писмени доказателства - Покана за доброволно изпълнение по изп. дело №
20188190400287 по описа на ЧСИ Л. М. с
рег. № 819 изх. № 33492/ 2011.2018
г. с данни за връчване по електронен път
; копие от Изпълнителен лист от 06.03.2012 г. – издаден по гр. дело № 16488/2010 г. по описа на ПлРС , както и копия от другите представени по
същото документи , че против ищеца П.Г.
А. е образувано въз основа на възлагателно писмо изх. № 16969/11.06.2018 г.
изпълнително дело за сумата в размер на
308,00 лв. плюс 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Установява
се , че взискател в това производство е ответникът Районен съд гр. Пловдив.
Преди
това с писмо РС Пловдив, в качеството на взискател е поискал от ТД на НАП
прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителни листове, издадени
от същия. С разпореждане на НАП от 07.12.2017 г. е разпоредено частично прекратяване
на принудителното изпълнение на публични вземания по изп. дело № *********/
2017 г. с длъжник П.Г. А. за сумата в размер на 313,00 лв. главница и 214,42
лв. лихва за забава.
От
ДТ на НАП Пловдив е изпратено копие от изп. дело № *********/ 2017 г. – образувано срещу ищеца П.Г. А. . От същото е
видно, че делото е било образувано по
предаден от РС Пловдив изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 16488/2010
г. от 06.03.2012 г. До длъжника П. Атанасов на 15.05.2017 г. е изпратено съобщение за доброволно
изпълнение, а с разпореждане от 04.07.2017 г.
е извършено присъединяване и на други задължения за принудително
събиране. Издадени са също – постановление за налагане на обезпечителни мерки –
запор от 04.07.2017 г. , съобщение до ЦРОЗ
за наложени обезпечителни мерки – запор върху вземания на длъжника от
трето лице , както и няколко запорни съобщения до третото задължено лице.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Относно
приложимите в случая процесуални правила
, следва да се има предвид , че при възлагане за събиране на публични държавни
вземания / каквото е процесното / въз
основа на издаден изпълнителен лист на
съдебни изпълнители , редът за събирането им ще е този по ГПК.
Материалноправната защита на длъжника според съдебната практика също следва да се осъществява по реда на ГПК
пред гражданския съд , тъй като ВКС и ВАС
трайно приемат , че видът на изпълнителния процес / ГПК или ДОПК / определя
и вида на защитата на длъжника.
Относно
надлежната пасивна процесуално –правна легитимация съдът взема предвид, че се
касае за вземане на съдебната власт за дължима държавна такса по приключило дело.
Изпълнителният лист е издаден от конкретен съд, който е и взискател по
изпълнителното дело , в която връзка именно този съд следва да бъде ответник в процеса, доколкото спрямо него ищецът има
правен интерес да установи , че не дължи
търсената сума . Без значение е в чия полза е издаден изпълнителния лист или кой е органът , който се разпорежда с
бюджета на съдебната власт , защото това са въпроси, които са неотносими към легитимацията на ответника. Релевантно за
правния интерес на ищеца е само
обстоятелството кой претендира спрямо
него дължимостта на съответните суми ,
защото именно спрямо този субект , ищецът трябва да установи , че не дължи. /В
случая конкретния правен спор не се покрива с този визиран в Решение № 64 /
03.04.2014 г. по гр.д. № 3283 / 2013 г.
на ІV г.о. на ВКС и даденото от
съда тълкуване по това дело не касае настоящия казус/.
По
същество. Предявеният установителен иск
с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК е допустим при наличие на правен интерес. В хипотезата на чл. 439 ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението,
като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Съдебната практика безпротиворечиво
приема, че основание за наличие на правен интерес е висящ изпълнителен процес за събиране на вземането
по изпълнителния лист. Не се спори по делото, а и от представените писмени
доказателства се установява, че срещу ищеца П.Г.Д. , е издаден ИЛ по гр. д. 16488/2010 г. на Пловдивския РС, който е бил
изпратен на ТД на НАП Пловдив, за събиране на вземането с писмо от 06.03.2012
г. Въз основа получения в ТД на НАП
Пловдив изпълнителен лист, е било образувано изп. дело № *********/2017 г., до длъжника П. Атанасов е било изпратено съобщение за доброволно
изпълнение на 15.05.2017 г. , както и са били постановени разпореждания за присъединяване на
кредитори, за налагане на обезпечителни мерки , включително и запор върху
вземанията на длъжника от трето лице. С
разпореждане от 07.12.2017 г. на публичен изпълнител от ТД НАП гр. Пловдив, е
прекратено производството по отношение на процесното вземане и служебно издадения изпълнителен лист по
посоченото гражданско дело е бил изпратен на ЧСИ Л. М. на 11.06.2018 г., за събиране на вземането.
При ЧСИ Мурджанова е образувано изп.дело №
287/15.05.2018 г., като на ищеца П. А. е изпратена Покана за доброволно изпълнение.
По изпълнително дело са изискани служебни справки.
В
т.10 от ТР № 2/26.02.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
подробно са изброени примерно действията, които прекъсват давността и е прието,
че давността се прекъсва от което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане и т.н., до постъпване на суми от плащания от трети
задължени лица.
В
настоящия случай безспорно се установява , че от публичния изпълнител не са
извършвани никакви действия в периода от 2012 г. до 2017 г. /когато е било
образувано изпълнителното производство / - или други действия по изпълнението,
които да прекъсват давността преди 2017 г. До ищеца е била изпратена ПДИ на 15.05.2017
г., но изпращането на ПДИ обаче не прекъсва давността. В случая обаче видно от
приетото като доказателство по делото заверено копие от изпълнителен лист от 06.03.2012 г., срещу ищеца е било
предприето принудително изпълнение въз
основа на влязло в сила съдебно решение от 22.03.2011 г. , а по отношение на това вземане не са приложими
разпоредбите на давността по ЗЗД, а тези по ДОПК. Съгласно чл. 171 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок , считано от 1 януари на годината , следваща годината , през която
е следвало да се плати публичното задължение. Към момента на издаване на
изпълнителния лист , съдът е констатирал наличието на ликвидно и изискуемо / въз
основа на влязлото в сила съдебно решение / вземане. Давността за това вземане
според разпоредбата на чл. 171 ал.1 ДОПК е започнала да тече на 01.01.2012 г. ,
тъй като не изпълнителният лист, а съдебното решение е направило изискуемо това
задължение. Поради това следва да се приеме, че 5- годишната кратка давност е
изтекла на 31.12.2016 г. Изпълнителното производство по служебно издадения
изпълнителен лист е започнало едва през 2017 г. , но към момента на неговото
образуване , вземането вече е било погасено по давност. Поради това в случая са
без значение всички последващи изпълнителни действия и доколко те спират или прекъсват давността ,
тъй като тази давност вече е била погасила вземането. Следователно
правопогасяващото възражение по делото е
успешно упражнено , поради което предявеният отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ал.1 ГПК , като
основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
Съобразно
с изхода на делото, направеното искане и на основание чл.
78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
по производството (съобразно представени доказателства за направени такива) в
размер на 50,40 лева.държавна и банкова такса, 350,00 лв. адвокатски хонорар , 24,00 лв. за
преписи от ЧСИ и 18,84 лв. гориво за път / съгласно представен по делото касов бон / или общо в
размер на 443,24 лв.
Водим
от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.
439 ГПК, по иска предявен от П.Г.
А. с ЕГН **********,***. със съдебен адрес:***, офис 3. чрез адв. Р. Д.,***,
булстат *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. "6-ти Септември" 167,
че същият не дължи, поради погасяването
му по давност, вземането по изпълнителен лист, издаден на 06.03.2012 г. по гр.д. № 16488/2010 г. на
Пловдивския РС, за сумите: 308,00 лв. държавна такса в гражданското производство и 5,00 лв.
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист предмет на изпълнение
по изп.дело № 20188190400287 по описа на ЧСИ Л. М. , рег. № 819, с район на
действие Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
Районен съд град Пловдив, булстат *********, с адрес: гр. Пловдив, бул.
"6-ти Септември" 167, да заплати на П.Г. А. с ЕГН **********,***. със
съдебен адрес:***, офис 3. чрез адв. Р. Д. разноски по производството в размер
на 443,24 лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника
Районен съд Пловдив – "Национална агенция по приходите" със седалище
гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 52, чрез ТД на НАП гр.
Пловдив със служебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „Асен Златаров „ № 7, ет.3,
стая 312.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: