Решение по дело №2477/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е И. С. И., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1. В производството жалбоподателят участва лично и чрез пълномощник – адвокат Н. Д. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е кмета на община Царево. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат Г. Н. от АК Бургас.

Заинтересована страна е М. В. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес]. Тази страна участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат Н. Д. от АК Бургас.

Предмет на оспорване е заповед № РД-01-537/29.06.2023г. на кмета на община Царево, с която на основание чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ, вр. с чл.56 ал.2 от ЗУТ, е наредено И. Г. Г. да премахне посочени преместваеми обекти – контейнер и дървено помещение към него, за които е прието, че са монтирани в собствен на Гагов поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], м.Коросията, без разрешение за поставяне и без одобрена схема.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, тъй като жалбоподателя И. не е адресат на заповедта. Сочи, че адресата Гагов е провел съдебно оспорване на заповедта и същата е била потвърдена от съда по а.д. № 1368/2023г. на А. съд Бургас.

Съдът счита направеното възражение за недопустимост на жалбата за неоснователно, тъй като жалбоподателят е представил доказателства (подробно описани по-долу), че ползва процесната заградена част от поземлен имот въз основа на договор за наем със собственика Гагов, както и че е изградил въз основа на този договор и притежава обектите, определени със заповедта за премахване. По този начин жалбоподателят обосновава интереса си да търси съдебна защита срещу административен акт, с който се засягат правата му и по-конкретно собствеността му върху определените за премахване обекти, макар И. да не е посочен като адресат на заповедта. Що се отнася до проведеното съдебно производство, при което собственика и посочен адресат на заповедта Гагов я е обжалвал, то това оспорване е било отхвърлено от съда (според описаното по-долу), при което приложима се явява нормата на чл.177 ал.1 изр.1 от АПК, съгласно която съдебното решение има сила за страните по делото. Жалбоподателят не е бил страна по заведеното от Гагов дело по оспорване на заповедта, нито оспореният акт е бил отменен или изменен от съда, за да има съдебното решение действие и спрямо И. И..

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

От фактическа страна съдът установи следното.

На 28.10.2022г. гражданинът Н. П. е подал по електронна поща до община Царево сигнал, съдържащ твърдения за незаконно поставено бунгало с навеси и други обекти в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], м.Коросията. Този сигнал е с вх. № 62-01-337/31.10.2022г. на община Царево. Въз основа на този сигнал е започнало процесното административно производство. Извършена е служебна проверка на имота на място и по документи, въз основа на които е съставен констативен акт № 10/13.06.2023г. от гл.специалист КС при община Царево и мл.експерт Екология и градоустройство“ при кметство [населено място]. Въз основа на проверка по кадастралните данни е установено, че собственик на имот с [идентификатор] е И. Г. Г. от [населено място], [улица], ет.1 ап.3. Относно собствеността върху имота не са събрани други доказателства, но това не е било необходимо, доколкото липсват данни, сочещи нещо различно от наличните в кадастралния регистър. Установено е наличието на „битов контейнер и дървено помещение към него“, намиращи се в част от поземления имот, оградена с телена мрежа. Уточнено е в констативния акт, че контейнера е с размери 5.6/7.5 м. и е поставен върху бетонови бордюри и дървени палети. Долепено е до контейнера дървено помещение с приблизителна площ около 6 кв.м. с вероятно предназначение за санитарно помещение. посочено е, че в оградената част от имота е налично ел.табло и шахта за вода. Констатирана е липса на разрешение за поставяне на обектите. Констативният акт е изпратен на Гагов по пощата с обратна разписка, получена на 19.06.2023г. от съпругата на адресата.

Въз основа на така описания констативен акт е издадена процесната заповед, в която са възпроизведени същите констатации и изводи. Процесната заповед № РД-01-537/29.06.2023г. на кмета на община Царево е обжалвана от посочения в нея адресат И. Г., при което с решение № 1236/05.12.2023г. оспорването е отхвърлено. Няма данни това решение да е било обжалвано от жалбоподателя Гагов, при което с изтичане на срока за обжалване то е влязло в сила. С пощенско клеймо от 13.12.2023г. Гагов е изпратил до И. И. и М. Б. (сега Кузманова) „уведомление/покана“. С. Г. се позовава на обстоятелствата, че с И. и Кузманова имат сключен с него договор за наем от 06.01.2021г. за 300 кв.м. ид.ч. от имот с [идентификатор], м.Коросията, землище на [населено място], както и на това, че въз основа на този договор за наем И. и Кузманова са поставили обект за сезонно ползване. Гагов информира адресатите, че е издадена процесната заповед, с която е задължен да премахне поставения от наемателите обект, както и оспорването на заповедта пред съда е било отхвърлено. Гагов кани адресатите да премахнат поставения от тях обект, както и да заявят желаят ли продължаване на наемните отношения спрямо поземления имот. По делото липсват данни жалбоподателят да е знаел за провеждането на административното производство и издавеното на процесната заповед преди получаването на това уведомление на 19.12.2023г.

Представен е договор за наем на недвижим имот от 06.01.2021г., с който И. Г. е отдал под наем на И. И. и М. Б. (сега Кузманова) 300 кв.м. ид.ч. от имот с [идентификатор], м.Коросията, землище на [населено място], целия с площ 4988 [жк], че отдадената под наем част от имота се намира в североизточния му ъгъл и ще бъде уточнена на място с приемо-предавателен протокол. Изрично е посочено и това, че посочения имот ще се ползва за поставяне на каравани или друг тип обекти за сезонен отдих, за което наемодателя е уведомен, съгласен и ще оказва съдействие за снабдяване с документи и разрешителни, когато такива са необходими. Договореният наем е в размер 1000лв. за първата година и [рег. номер]. за следващите години. Договорът е сключен за срок от пет години.

Съгласно договора предаването и уточняването на отдадения под наем терен е извършено с приемо-предавателен протокол от 09.01.2021г., приложен по делото.

Приложен е договор № 617/20.09.2021г., с който И. И. е възложил на ДА Р. С. ЕООД, срещу заплащане, да осъществява охрана на имота чрез сигнално-охранителна техника.

Представено е удостоверение рег. № 302000-270/05.03.2024г. на РУМВР Царево, от което се установи, че в управлението е получено надлежно уведомление от ДА Р. С. ЕООД за сключения договор № 617/20.09.2021г.

По делото е назначена съдебнотехническа експертиза, чрез заключението по която да се установят физическите характеристики на определения за премахване обект, както и съответстващата на тях правна [жк], че в заградената процесна част от имот с [идентификатор], м.Коросията, землище на [населено място], собственост на И. Г. и ползвана въз основа на описания по-горе договор за наем от И. И. и М. К., се намира метален павилион под формата на буква „Г“с външни размери 7.85 на 5.53 метра, образуван от долепени две стаи, всяка с отделен вход към обща веранда. Павилиона е със стоманена носеща пространствена рамкова конструкция, изпълнена от : (1) подложна скара от основни стоманени профили (затворен профил тип кутия) с напречно сечение 8х8 см. и свързващи профили; (2) колони от стоманени профили (затворен профил тип кутия) с напречно сечение 8х8 см. – шест крайни и 3 средни (средните по-високи за създаване на двускатен покрив), както и една дървена колона за оформяне на покрива над верандата; (3) столици, подложни столици и ребра на покрива, всички от стоманени профили. Свързването между отделните елементи е със заварки. Подложната скара е изравнена с подложки от бетонови кубчета, бетонови тротоарни плочи, няколко стоманени колонки от профила, ползван за скарата. Не е установено от вещото лице трайно свързване на конструкцията на павилиона с терена. Височината на павилиона в двата края при стрехите е 2.60м., а при билото 3.20м., спрямо пода. Двете помещения отвътре са изпълнени с под от кофражни плоскости върху металната конструкция, върху който е монтиран ламиниран паркет. Монтирани са на двете стаи врати и прозорци от пластмасова дограма. От вътре стените и таваните на двете помещения са изпълнени с гипсокартон, шпаклован и боядисан. Верандата е с под от дюшеме и е с оформен кухненски кът с мивка. Павилионът е електроснабден в двете стаи и верандата, както и с доведена вода и канал до верандата. Заетата от павилиона площ е 41.84 кв.м. Вида и обзавеждането на павилиона определят предназначението му за сезонно обитаване. Общото тегло на павилиона е около 3200 кг., а обема е 122 куб.м.

Санитарното помещение е дървен навес с три оградни стени, като четвърта е стената на павилиона, до която е изградено това помещение. Размерите са 1.95/2.72 м., а площта 5.32 кв.м. Конструкцията е изпълнена с четири дървени колони, монтирани върху дървена скара, поставена върху изравнения терен. Отгоре е монтиран едноскатен покрив от сандвич панели. Външната облицовка е от гипсфазерни плоскости, наредени на „люспа“. Отвътре облицовката е от гипсокартон и частично от керамика. На изравнения терен е изпълнена циментова замазка с теракота. Монтирани са тоалетен моноблок, и на стената – ел.бойлер и душ батерия и малко прозорче от пластмасова дограма. Това помещение е електроснабдено, има водоснабдяване и канализация.

Вещото лице подробно е обсъдило установените характеристики на павилиона и дървеното помещение към него и е обосновало извод, че описания обект технически не може да бъде преместен в цялост за ползване на друго място. Възможно е разглобяване на обекта на части от конструкцията, които да се пренесат на друго място и отново да се заварят една към друга. Изводите на вещото лице са обосновани и последователни, поради което съдът не намира основание да не ги възприеме. Също така вещото лице е изложило подробни съображения защо описания обект не може да се разглежда като контейнер или като бунгало и следва да се счита за павилион. Към заключението е приложена изготвена от вещото лице подробна схема на обекта.

В съдебно заседание на 18.03.2024г. като свидетел е разпитан М. И.. От показанията му се установи, че е бил дълги години в приятелски отношения с жалбоподателя И. И.. Пролетта на 2021г. жалбоподателят му казал, че е намерил едно място до [населено място], което ще вземе под наем. Жалбоподателят поискал от свидетеля съвет дали за си сложи каравана или контейнер в мястото, на което св.И. предложил да му изработи павилион с метална конструкция от профили и сандвич панели. По-нататък в показанията си св.И. посочва как през лятото на 2021г. е изградил описаните в заключението на вещото лице елементи от павилиона.

Като свидетел в същото съдебно заседание е разпитан и П. П., ползвател на съседен имот. Този свидетел също потвърждава времето и начина на изграждане на процесния павилион. От тогава познавал св.М. И..

Предвид събраните безпротиворечиви доказателства – показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещото лице, удостоверението за регистриране на договора за охрана на имота, съдът намира, че датите на представените частни документи – договор за наем, приемо-предавателен протокол и договор за охрана, са достоверни, а направеното от ответната страна оспорване в този смисъл е неоснователно.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.57а ал.3 от ЗУТ компетентен орган да издава заповеди за премахване на незаконно поставени преместваеми обекти е кметът на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице. В случая заповедта е издадена от кмета на община Царево. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Спазено е изискването по чл.57а ал.2 от ЗУТ обстоятелствата по чл.57 ал.1 да се установят с констативен акт. Такъв в случая е съставен, според изискването на закона, от служители по чл.223 ал.2 от ЗУТ, а именно от служители за контрол по строителството в администрацията на община Царево. Издаденият констативен акт надлежно е бил съобщен на собственика на поземления имот, на когото е била предоставена възможността да изложи становище и да реализира правото си на защита. Липсват данни собственика Гагов да е посочил жалбоподателя като лице, поставило процесния павилион или като наемател на имота. Така при решаващия административен орган не е била налична информация, сочеща трето лице като държател на обекта, поради което правилно заповедта е била издадена с адресат собственика на земята, а неучастието на И. И. в проведеното производство не може да се разглежда като допуснато от органа съществено процесуално нарушение.

Независимо от горното заповедта е незаконосъобразна поради неправилно и непълно описание на значимите по случая факти и поради неправилно приложение на материалния закон.

Преди всичко следва да се посочи, че определения за премахване обект няма характеристиките на преместваем обект по смисъла на закона и премахването му не може да се реализира законно по реда на чл.57а от ЗУТ.

За определянето на даден обект като преместваем обект, законодателят е въвел кумулативно приложение на две категории критерии – (1) конструктивните характеристики на обекта, посочени в §5 т.80 от ДР за ЗУТ и (2) предназначението на обекта, съобразно чл.56 ал.1 от ЗУТ. Преместваем обект е налице, когато едновременно са налице критериите по двете посочени разпоредби. ( В този смисъл напр. решение № 1845/25.02.2022г. по а.д. № 9869/2021г. на ВАС, ІІ о.)

В процесния случай се установи, че и двете категории критерии не са налице, за да бъде определен обекта като преместваем, съответно премахването му да може да бъде реализирано по реда на чл.57а от ЗУТ.

Съгласно §5 т.80 от ДР за ЗУТ преместваем обект е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Установи се от заключението на вещото лице, че изградените в имот с [идентификатор], м.Коросията, землище на [населено място] павилион и дървено помещение към него не могат да бъдат преместени в цялост без да бъдат демонтирани на части. Това сочи, че се касае за строеж, а не за преместваем обект. ( В този смисъл напр. решение № 7146/2023г. по а.д. № 4002/2023г. на ВАС, ІІ о.)

Не е налице и критерий по чл.56 ал.1 от ЗУТ. Установи се, че предназначението на процесния павилион и дървено помещение към него е за сезонно ползване от изградилите го наематели на поземления имот. Този начин на ползване не съответства на нито един от посочените в закона, а по-специално не представлява и „друга обслужваща дейност“ по смисъла на чл.56 ал.1 т.2от ЗУТ. Тълкуването на чл.56 ал.1 от ЗУТ сочи, че всяка една от дейностите, определящи обекта като „преместваем обект“, следва да е насочена към задоволяване на обществена нужда, а не на частен интерес, както е в случая. Затова процесните обекти и по това съображение не може да се определят като преместваеми, както неправилно ги е квалифицирал органа при издаването на заповедта за премахване. ( В този смисъл напр. решение № 8552/2022г. по а.д. № 3096/2022г. на ВАС, ІІ о.)

Сумирайки изложеното съдът прие, че в оспорената заповед (както и в констативния акт преди това) определените за премахване обекти са непълно и неясно описани, неправилно квалифициран като контейнер с дървено помещение към него и съответно като преместваем(и) обект(и). Материалния закон е бил приложен неправилно, като законовата процедура по чл.57а от ЗУТ за премахване на незаконно поставени преместваеми обекти е била приложена спрямо обекти, нямащи такива характеристики. Оспорването е основателно, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорената заповед следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И. С. И., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, заповед № РД-01-537/29.06.2023г. на кмета на община Царево.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез А. съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.