Решение по дело №743/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 177
Дата: 7 октомври 2024 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20241630200743
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Монтана, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630200743 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 24-0996-000752/02.05.2024г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - М. са наложени на К. М. П., с посочен
адрес в с.Г. В., област М., административни наказания - глоба в размер на 2000
(две, хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
(двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция
след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.), санкционирано на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП ( в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в
сила от 26.09.2017г.). С обжалваното НП спрямо водача П. са отнети 15
(петнадесет) контролни точки на основание Наредба № Із – 2539/12 на МВР (в
редакция след изм., ДВ, бр.27 от 24.03.2023г.).
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя П. лично и
чрез адв.Б. Ц. от АК – М., моли да бъде отменено. Редовно призован, в
първото по делото съдебно заседание, П. се явява лично и с адв.Ц., твърди се,
че наложеното наказание е явно несправедливо и незаконосъобразно, че е
наложено при непълнота на доказателствата и при неизяснена фактическа
обстановка. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган (АНО)
Началник Сектор ПП към ОДМВР - М., не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
1
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок след връчване
на НП по реда на чл.186а, ал.3 от ЗДвП, подписано от АНО, видно от
приложението към писмо № УРИ 301000-10754/25.06.2024г. на ОДМВР - М..
Отказът на жалбоподателя да получи препис от НП, е удостоверен с подпис на
свидетел.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 20.04.2024г. в 00:50 часа по РП І-1 в района на км 109+100 (местност
„П.о“, разклона за гр.Ч.) с посока на движение от гр.М. към с.Д. В., водача К.
М. П. управлявал л.а. „М. 170 ЦДИ“ с рег. № ХХХХХХ.
Св.Т. А. К., старши полицай в РУ – М. към ОД МВР – М., Група
патрулно постова дейност, бил на работна смяна с колегите си А. В. и Е. М.
на ул.В. срещу бензиностанция П.. Водачът на л.а. „М. 170 ЦДИ“ с рег. №
ХХХХХХ преминал с лекия си автомобил, като десет, петнадесет секунди
след неговото преминаване спрял друг лек автомобил при патрулиращите
полицаи, който подал сигнал, че автомобилът, който жалбоподателят е
управлявал, е криволичел по пътя. Поради това, водача К. М. П. бил спрян за
полицейска проверка. Полицаите от РУ - М. извикали за съдействие
колегите си от Сектор „Пътна полиция“ - св.П. Д. Л. и св.П. Ц. И., за да
извършат проверка за употреба на алкохол на П.. Като дошли св.Л. и св.И.,
същите поискали да проверят водача П. с техническо средство АЛКОТЕСТ
ДРЕГЕР 7510 с фабричен номер АRРМ-0828, но той не дал проба.
Многократно бил правен опит от жалбоподателя да даде проба, но той
саботирал самата проба и не изпълнявал разпорежданията на пътните
полицаи. Обяснявало се многократно от пътните полицаи как да даде точно
пробата за Дрегера, П. започвал да я дава (духал), но спирал. П. видимо
саботирал извършването на пробата чрез техническо средство. На водачът П.
бил издаден талон за медицинско изследване № ХХХ, който водача П. отказъл
да получи.
Св.П. Ц. И. е мл. авто-контрольор в Сектор ПП към ОДМВР – М., като
на посочената дата били дежурни с колегата му П. Л.. Колегите им от РУ – М.
ги извикали за съдействие за изпробване на водач за употреба на алкохол
в местността „П.о“, в района на кръстовището за гр.Ч.. Установили водача К.
М., който видимо бил в нетрезво състояние. П. отказъл да бъде проверен с
техническото средство. Той не искал да надуе. На същия му бил издаден и
талон за изследване, П. отказал да подпише талона и да получи препис от
талона. Отказал да подпише и съставения АУАН, казал, че няма да
подпише нищо. Жалбоподателят П. (нарушител към 20.04.2024г.) започвал
да надува, но отказвал, саботирал самата проба и отказвал да надуе.
Според св.П. И., П. съзнателно отказвал да даде проба, и бил във видимо
2
нетрезво състояние. Към момента на проверката на св.И. не му било известно
П. да има здравословен проблем, не споделил за такова нещо с
проверяващите, че поради здравословен проблем не може да надува. Поради
невъзможност за изпробване с техническото средство, св.И. издал талон, но
той отказал да го приеме и да даде кръв за изследване. П. бил във видимо
нетрезво състояние, говорел с дефект, клатушкал се, съзнателно отказал
и двете възможности за изпробване.
Св.П. Д. Л., мл. авто-контрольор в Сектор ПП към ОДМВР – М., е
свидетел на нарушението и при съставяне на акта. На посочените в акта
дата и час получили сигнал от автопатрул 352 за водач, който е
употребил алкохол и да окажат съдействие. При пристигане на място
установили П.. Същият видимо бил употребил алкохол, клатушкал се
наляво, надясно и лъхал на алкохол. Около 10-20 опита имало да го
изпробат за алкохол чрез техническо средство, но П. видимо саботирал
пробата и отказвал да надуе Дрегера и да даде проба за алкохол.
Впоследствие му бил издаден талон за медицинско изследване, който отказал
да получи. Автомобилът му останал на място, казали му да извика такси и да
се прибере. П. саботирал пробата с техническо средство, като започвал да
надува и спирал. Около 5 секунди са необходими и за около две е обема на
въздуха влязъл в него. Нищо не споделял относно заболяване. Казал, че не е
пил, но в същото време се клатушкал и лъхал на алкохол.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. М. П. дава обяснения, посочва, че във
връзка с пробата за алкохол много се бил притеснил и целия треперил.
Опитвал се да уцели, бил се много уплашил. Твърди, че не е саботирал
проверката, сигурно така му е изглеждало на полицая. Полицаите го спрели за
проверка на П.о на разклона. П. идвал от гр.М. и пътувал за с.Г. В.,
където живее. Не знае да е криволичил по пътя. Като го спрели полицаите,
му дали Дрегер, той няколко пъти се опитвал да даде проба. Пътните
полицаи като дошли му дали Дрегера за проверка. Като му дали Дрегера,
П. се опитал да духа, бил по къс ръкав, било му много студено и притеснено,
и не е саботирал пробата. Талон за медицинско изследване отказал,
защото бил се притеснил и се уплашил.
Като се има предвид гореизложеното, съдът приема, че от фактическа
страна в хода на извършената полицейска проверка, свидетелите доловили
признаци на употребен алкохол у водача жалбоподателя К. М. П.. Водачът П.
бил поканен да бъде проверен за употреба на алкохол чрез техническо
средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с фабричен АRРМ-0828, като П. не успял
да даде проба чрез техническо средство и категорично отказал медицинско
иззследване. Св.П. Ц. И. съставил талон за изследване № ХХХ, който водача
П. отказал да подпише и получи. Отказът бил удостоверен с подпис на св.Т. А.
К.. По отношение на П. бил съставен АУАН Серия GA № 752, бл. №
1143419/20.04.2024г. за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
П. отказал да подпише процесния АУАН, като този отказ бил удостоверен с
подпис на св.Т. А. К..
3
В АУАН Серия GA 752, бл. № 1143419/20.04.2024г. били изложените
обстоятелствата на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а
именно по РП І-1 в района на км 109+100 (местност „П.о“, разклона за гр.Ч.) с
посока на движение от гр.М. към с.Д. В. управлявал л. а. „М. 170 ЦДИ“ с рег.
№ ХХХХХХ, като водачът П. отказал да бъде проверен за употреба на алкохол
с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с фабр. № АRРМ-0828.
Издаден ТАЛОН ЗА МЕДИЦИНСКО ИЗСЛЕДВАНЕ № ХХХ, но водачът П.
отказал да даде биологичен материал за изследване. Въз основа на АУАН,
съставен по повод на установеното административно нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, от водача П. било иззето СУМПС. Датата 20.04.2024г., като дата
на отнемане на СУМПС от водача П. е удостоверена и в приложената по
делото справка за нарушител/водач относно П. (л.14 от делото).
Въз основа на изготвения АУАН Серия GA № 752, бл. №
1143419/20.04.2024г., НачалникСектор ПП към ОДМВР - М. като
административно-наказващ орган, оправомощен със Заповед № 8121з-
1632/21г. на МВР намерил, че К. М. П. е извършил административно
нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП и издал обжалваното НП,
санкционирайки го на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. –
ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.).
Видно от приложена и приета по делото справка за нарушител/водач
относно П., последния към 20.04.2024г. е притежавал СУМПС № *********,
валидно до 22.02.2026г., което със ЗППАМ № 24 – 0996 – 000122/22.04.2024г.
е отнето на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Съгласно справката за
нарушител/водач, спрямо П., водач от м.08.1996, има издадени 4 бр. НП, 1 бр.
влязъл в сила фиш и 1 бр. Заповед за ППАМ.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд (имайки предвид
вида дело) св.П. Ц. И., св.П. Д. Л. и св.Т. А. К. потвърждават изложеното в
АУАН и в талона за изследване № ХХХ. Жалбоподателят П. заявява, че не е
отказал да бъде проверен чрез техническо средство, просто не успял, защото
треперил, а не дал кръвна проба защото бил се притеснил и уплашил. Св.Е.
М.А П.А (сестра на жалбоподателя) и св.Д. К.ОВ П. (син на жалбоподателя),
дават показаня относно влошеното здравословно състояние на П. и това, че
трудно се справя без СУМПС живеейки сам в с.Г. В., област М..
След обективен и всестранен анализ на доказателствата по делото, които
са в контекста на гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че
административнонаказващия орган е приложил правилно закона, като е приел,
че е налице административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Проверката за употребата на алкохол у жалбоподателя К. М. П. като водач на
МПС е извършена съгласно законните изисквания на чл.174, ал.4 от ЗДвП,
респ. НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.81 от 2018г., изм. и доп. бр.99 от 20.11.2020г., в
сила от 1.01.2021г., бр.81 от 26.09.2023г.), действаща към времето на съставяне
4
на АУАН и издаване на НП. Съдът установява, че
административнонаказващия орган правилно е квалифицирал извършеното
нарушение и го е санкционирал позовавайки се на санкционната разпоредба
на чл.174, ал.3 от ЗДвП. П. е отказал проверка за употреба на алкохол с
техническо средство и доказателствен анализатор, а след издаване и
попълване на талон за изследване, е отказал да го получи, съответно П. не се
явил в определеното лечебно заведение, на практика е отказал медицинско
лабораторно изследване.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП за доказано по несъмнен
начин. Нарушението се оспорва от жалбоподателя и затова съдът следва да
изложи доводи по разбора на доказателствата и приложеното на закона в
детайли. Не се обори доказателствената сила на съставения АУАН, напротив
потвърждава се от доказателствата по делото, като настоящия съд кредитира
изцяло показанията на св.П. Ц. И., св.П. Д. Л. и св.Т. А. К..
Жалбоподателят П., чрез адв.Б. Ц. от МАК твърди, че неправилно е
наказан, при непълнота на доказателствата и при неизяснена фактическа
обстановка, но от доказателствата по делото, настоящият съд намира, че
нарушението е доказано за извършено по несъмнен начин и правилно са
отразени установените обстоятелства. Според настоящият съд НП № 24 –
0996 – 000752/02.05.2024г. е обосновано, издадено заради доказано
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП в съответствие със
закона и целите му. От правно значение е и че водачът П. е имал качеството на
такъв съгласно § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, обстоятелство безспорно доказано от
писмените и гласни доказателства по делото. Безспорно е установено, че към
20.04.2024г., 00:50 часа П. е имал качеството на водач на МПС, който е субект
на админитративното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, осъществено от
обективна и субективна страна от П.. Очевидно е от данните по делото, че не
само е имал качеството на водач, но П. е управлявал л.а. по път отворен за
обществено ползване, който има белезите на „път“ по смисъла на чл.2, ал.1 от
ЗДвП и § 6, т.1 от ДР на ЗДвП. Налице е управление на МПС преди
извършване на полицейската проверка, П. е управлявал л.а. и е имал
качеството на водач.
От приложеното по делото заверено копие на талон за изследване №
ХХХ е видно, че отказа на П. е удостоверен по надлежен ред съгласно чл.6,
ал.9 от Наредба № 1/19.07.2017г. ( Предишна ал.8 – ДВ, бр.81 от 2023г.), като
нарушителя П. е отказал да подпише и получи талона, което е удостоверено с
подпис на св.Т. А. К.. По несъмнен начин е доказано, че нарушителя П., е
отказал проверка за употреба на алкохол чрез техническо средство и
доказателствен анализатор, респ. и медицинско лабораторно изследване на
кръвна проба. При проверката му чрез техническо средство Алкотест Дрегер
7510 П. не е изпълнявал указанията на пътните полицаи, и на практика е
отказал проверката чрез техническо средство. Това, че бил по къс ръкав и
треперил не го оневинява, тъй като след като му е било трудно да даде проба
5
чрез техническо средство, не е имал силите да духа, то е следвало да даде
кръвна проба, а не да отказва и такава проверка.
Според настоящия съд са спазени изискванията на НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, като на практика К. М.
П. е осъществил с поведението си и двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП
относно отказа да бъде извършена проверка за употреба на алкохол – отказал е
проверка с техническо средство и доказателствен анализатор, отказал е и
медицинско лабораторно изследване за установяване на употребата на
алкохол.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция слез изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г.), не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били
налице и условията на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.189з. (Нов – ДВ, бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.) – „За нарушенията по този закон не се прилагат
чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“. АУАН и
НП са съставени при спазване изискванията на чл.40, ал.1, чл.42, чл.52, ал.4 и
чл.57 от ЗДвП без настоящия съд да сезира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на
защита на нарушителя П..
По безспорен начин е доказано извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя в лицето на жалбоподателя К. М. П. и неговата
вина – управлявал е МПС – л.а., а след покана в хода на полицейска проверка,
при доловени признаци за употребата на алкохол, водача П. е отказал да му
бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство и
доказателствен анализатор и да му бъде извършено медицинско изследване на
дадена кръвна проба. Писмените и гласни доказателства, които съдът
кредитира, са безспорни в тази насока. Показанията на св.Е. М.А П.А и св.Д.
К.ОВ П. , са житейски разбираеми, но ирелевантни относно доказаната
вина на П..
Настоящият съдът намира, че административнонаказващия орган е
съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне
размера на административните наказания по чл.174, ал.3 от ЗДвП, без да са
налице условия за изменение на НП, защото са наложени точно фиксираните
по размер административни наказания.
Изхождайки от значимостта на защитените обществени отношения,
тежестта на извършеното нарушение от П. и данните за проявленията на
водача П. изрично упоменати в справката за нарушител/водач от които е
видно, че като водач е извършвал и други нарушения по ЗДвП, цитирани като
брой по – горе, макар и водач с голям практически опит, считано от
м.08.1996г., по мнение на настоящия съд приложението на чл.28 от ЗАНН би
било правно необосновано, и то не само заради ново въведената разпоредба на
чл.189з от ЗДвП. Представените писмени данни за здравословното състояние
6
на П. (заверено копие на ЕР № 90671/33/15.02.2024г. и показанията на св.Е.
П.А и св.Д. П., и тези за месечния размер на пенсия (Разпореждане №
11230746292/30.06.2023г. на НОИ, ТП – М.), която получава П., не могат да
бъдат основание за отпадане на доказаната вина на жалбоподателя. За подобен
род административни нарушения, санкционирани съгласно чл.174 от ЗДвП,
съдебната практика изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. Неприложим е
чл.28 от ЗАНН, независимо и от представеното заверено копие на ЕР №
90671/33/15.02.2024г., съгласно което П. е с 71 % ТНР. Чрез представените
писмени данни и гласни такива чрез показанията на св.Е. П.А и св.Д. П. в тази
насока вероятно се цели навеждане на доводи за несправедливост на
административните наказания, но същите са строго фиксирани по вид и
размер, без правна възможност за изменението им.
Последица от горното е потвърждаване на НП, в т.ч. и в частта му, с
което спрямо водача П. са отнети 15 (петнадесет) контролни точки на
основание чл.6, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР (в
редакция след изм., ДВ, бр.27 от 24.03.2023г.), който е действащия закон
съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН.
По делото не се претендират разноски, поради и което съдът не се
произнася в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН (изм., бр.109
от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0996-
000752/02.05.2024г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - М., с което на К. М.
П., с посочен адрес в с.Г. В., област М., ул.Връбовчец № 25, са наложени
административни наказания - ГЛОБА в размер на 2000 (две, хиляди) лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ 24
(ДВАДЕСЕТ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА) на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП
редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.) и са ОТНЕТИ
15 (петнадесет) контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР.
Решението може да се обжалва пред АС–Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана:_______________________
7