Решение по дело №2199/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27 от Закона за общинската собственост ЗОС/.

2. Образувано е по жалба на „Металстрой“ АД, ЕИК ***, адрес: община Родопи, с. Браниполе, м. ***, представлявано от член на СД – К. Т. Д., чрез адв. И. А., срещу заповед № 24OA-2438/10.09.2024г. на кмета на община Пловдив, с която на основание чл.25, ал.2 от ЗОС е отчужден от жалбоподателя част с площ 945,40 кв.м. от поземлен имот с к.и. № 56784.536.54 по Кадастралната карата и Кадастралния регистър /КК и КР/ на гр. Пловдив, включен в парцел II – НПК за КЗР, кв. 11 по план на ЮИЗ – III, гр. Пловдив, ведно със сграда к.и. № 56784.536.54.2 по КК и КР на гр. Пловдив, който съгласно ПУП – ПУР на СМФ-юг с устройствени зони, одобрен с Решение № 340, взето с Протокол № 15 от 17.09.2015 г. на Общински съвет – Пловдив, срещу парично обезщетение в размер на 118 940,77 лв.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед в цялост, поради издаването и в условията на висящо съдебно производство по оспорване на Решение № 340, взето с Протокол 15 от 17.09.2015 г. на Общински съвет – Пловдив. Алтернативно се иска изменение на заповедта в частта, с която е определен размер на паричното обезщетение като се твърди, че същият е занижен. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

3. Ответникът – кмет на община Пловдив, чрез процесуалните си представители – юр. М. С. и юр. М. Т., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че макар по отношение на Решение № 340, взето с Протокол 15 от 17.09.2015 г. на Общински съвет – Пловдив да е налице образувано съдебно производство, тъй като предметът му е контрол върху валидността на административния акт, то не са налице пречки за провеждане на процедурата по отчуждаване. Претендира се, че дори висящият съдебен спор да се явява преюдициален за предмета на настоящото съдебно производство, не са налице основания за отмяна на заповедта, тъй като може да се приложи редът за спиране на съдебния процес, до решаване на преюдицилания въпрос. По същество се поддържа, че заповедта е законосъобразна и определеният размер на обезщетението е справедлив. Претендира са присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размера на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. С Решение № 340, взето с Протокол 15 от 17.09.2015 г. на Общински съвет – Пловдив е одобрен ПУП – план за улична регулация на смесена многофункционална зона – Юг с устройствени зони, Район Южен, гр. Пловдив.

6. По жалба на „Металстрой“ АД срещу Решение № 340, взето с Протокол 15 от 17.09.2015 г. на Общински съвет – Пловдив, в частта му, засягаща поземлен имот с кадастрален идентификатор 56784.536.54 по КККР на гр.Пловдив, за който е отреден УПИ II-НПК за КЗР, кв.11 по регулационния план на ЮИЗ – III част, с административен адрес гр. Пловдив, [улица], е образувано адм. дело № 2654 по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив, чиито предмет е съдебен контрол върху валидността на издаденото решение. За оспорването е обнародвано съобщение в ДВ бр. 12 от 09.02.2024 г., а за определяне предмета на производството на основание чл. 218 ЗУТ е постановено определение № 3075 от 22.12.2024 г., което не е оспорено и е влязло в сила на дата 16.01.2024 г. Към настоящия момент делото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

7. Със заповед № 24OA-2438/10.09.2024г. на кмета на община Пловдив, на основание чл.25, ал.2 от ЗОС е отчуждена от „Металстрой“ АД част с площ 945,40 кв.м. от поземлен имот с к.и. № 56784.536.54 по Кадастралната карата и Кадастралния регистър /КК и КР/ на гр. Пловдив, включен в парцел II – НПК за КЗР, кв. 11 по план на ЮИЗ – III, гр. Пловдив, ведно със сграда к.и. № 56784.536.54.2 по КК и КР на гр. Пловдив, който съгласно ПУП – ПУР на СМФ-юг с устройствени зони, одобрен с Решение № 340, взето с Протокол № 15 от 17.09.2015 г. на Общински съвет – Пловдив, попада в улична регулация, срещу парично обезщетение в размер на 118 940,77 лв.

IV. От правна страна:

8. Според чл. 21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.

Правилото на чл. 166, ал. 1 АПК предвижда, че оспорването на административния акт пред съда спира неговото изпълнение. Тълкуването на тази норма обосновава извода, че оспорването, независимо дали е за отмяната или е за обявяване на нищожността на административния акт, спира изпълнението му (в този смисъл Определение № 10774 от 17.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11403/2009 г., II о.).

На следващо място по аргумент от специалното правило на чл. 217 ЗУТ (ред. ДВ, бр. 65 от 2003 г.), жалбите и протестите пред съда спират изпълнението на решения и заповеди за одобряване на подробни устройствени планове. Този текст също не въвежда разграничение в предмета на оспорването, поради което следва да се приеме, че изпълнението на акта се спира независимо дали се иска отмяната му или обявяването му за нищожен.

По отношение обжалването на актовете, с които се одобряват подробни устройствени планове, законодателят не е предвидил изрично изключение от суспензивния ефект на жалбата както е сторил това за общите устройствени планове (чл. 127, ал. 2 ЗУТ). Не е изключил и спиране на действието на акта в хипотезата на съдебен контрол по валидността му, както е сторил това за издадените разрешение за строеж (156, ал.6 ЗУТ).

При това положение се обосновава изводът, че обжалването на актовете, с които са одобрени подробни устройствени планове спира тяхното изпълнение, без оглед предмета на съдебния контрол.

По смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗОС влизането в сила на подробния устройствен план като правно основание за издаване на заповедта за отчуждаване се свързва пряко с възможността за неговото изпълнение. Това се подкрепя от факта, че нормата поставя равенство в правния ефект на влезлия в сила ПУП и одобрения ПУП с влязло в сила допуснато с разпореждане предварително изпълнение.

Тук следва да се отбележи, че по правилото на чл. 132, ал. 1, т. 2 ЗУТ вр. пар. 22, ал. 1, т. 1, б. „а“ ДР ЗУТ, с изтичане срока за обжалване на акта за одобряване на ПУП, последният влиза в сила и се счита приложен по отношение на регулацията, но за да бъде основание за издаване на заповед по чл. 25, ал. 2 ЗОС, следва да не е налице пречка за изпълнение на неговите предвиждания.

В случая към датата на издаване на заповед № 24OA-2438/10.09.2024г. на кмета на община Пловдив е било налице образувано съдебно производство със суспензивен ефект върху изпълнението на Решение № 340, взето с Протокол 15 от 17.09.2015 г. на Общински съвет – Пловдив. Предвид обнародването на съобщение в ДВ бр. 12 от 09.02.2024 г., административният орган се е считал уведомен за това обстоятелство към датата на формиране на окончателното за административното производството волеизявление. Това обстоятелство и смисълът на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 вр. ал. 2 АПК, изключват преюдициланост на производството по адм. дело № 2654 по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив спрямо настоящия съдебен спор. Подобна хипотеза ще бъде мислима само в случаите, когато оспорването на акта за одобряване на ПУП е извършено след издаване на заповедта за отчуждаване. Тогава съдът, разглеждащ спора по законосъобразността на заповедта по чл. 25, ал. 2 ЗОС, следва да приложи правилото на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая наличието на образувано съдебно производство по чл. 215 ЗУТ е поставяло задължение за административния орган да приложи редът по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК и да спре административното производство по чл. 21 ЗОС до приключване на съдебния контрол. Като не е сторил това ответникът е издал административен акт при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с правилото на чл. 35 АПК, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, даващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, но в противоречие с процесуалните правила, материално правните норми и целта на закона, поради което, подадената срещу него жалба се явява основателна.

V. За разноските

9. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 4200 лева за адвокатска защита. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.2, т. 1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър минималното възнаграждение е в размер на 1250 лв. След отмяната на §2, ал. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г./, съдът може на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Настоящият състав на съда намира, че посочената хипотеза е налице, тъй като действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на извършените процесуални действия не се такава, че да оправдават възмездяването на адвокатско възнаграждение в размер, трикратно превишаващ минимално установения. Съдът приема, че е справедливо на жалбоподателя да бъде присъден по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, а именно 1300 лв. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 24OA-2438/10.09.2024г. на кмета на община Пловдив.

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати „Металстрой“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: община Родопи, с. Браниполе, м. ***, сумата от 1300 (хиляда и триста) лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване или протест.