РЕШЕНИЕ
№ 772
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502618 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от А. В. Л. с ЕГН **********; против
решение № 1430/09,08,2021 г., постановено по гр. д. № 369/2021 г. на РС Пловдив,
ХVII гр. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – гр. София, ЕИК *********; иск за
прогласяване нищожността на сключения между тях договор за паричен заем № *** г.
поради противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 9, 10, 11 и чл. 10а от
ЗПК; КАКТО И В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за връщане на получените въз
основа на посочения договор суми като платени при начална липса на основание, ЗА
РАЗЛИКАТА над уважения размер от 126,98 лв., до размер от 171,61 лв. (или за сума
от 44,63 лв., представляваща заплатена възнаградителна лихва по договора). Като
счита обжалваното решение за незаконосъобразно в посочените части поради
противоречие с материалния закон и необоснованост, жалбоподателят претендира за
отмяна на същото и вместо това – за уважаване на посочените по-горе претенции.
Ответникът по въззивната жалба „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – гр.
София, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на решението в обжалваните части
1
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по обективно съединени при
условията на кумулативност искове с правна квалификация чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр.
чл. 22 от ЗПК; и чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Предявени от А. В. Л. с ЕГН **********;
против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – гр. София, ЕИК *********.
От съда се иска да постанови решение, с което: да признае сключения между
страните договор за паричен заем № *** г. за нищожен поради противоречие със
закона – с разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 9, 10, 11 и чл. 10а от ЗПК; както и да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 902,35 лв., получена при начална липса
на основание въз основа на посочения по-горе недействителен договор, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 13,01,2021
г., до окончателното й плащане.
Ответникът заявява становище за неоснователност на предявените искове.
С обжалваното решение РС е приел за неоснователни и е отхвърлил исковете
за прогласяване нищожността на договора, както и за връщане на заплатените въз
основа на същия суми, с изключение на сумата от 126,98 лв., представляваща
недължимо заплатена неустойка по процесния договор, като последната е присъдил на
ищеца.
Предмет на производството пред настоящата инстанция са исковете за
прогласяване нищожност на договора и за връщане на сумата от 44,63 лв.,
представляваща получена от ответника възнаградителна лихва по договора.
При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания
съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.
Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, в рамките
на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния
закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема
следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че помежду им е сключен
посочения по-горе договор за кредит. Със същия ответникът е предоставил на ищеца
сумата от 800 лв., като ответникът се е задължил да я върне в срок от десет месеца при
размер на месечната вноска – 93,39 лв., ведно с възнаградителна лихва. Посочен е
„фиксиран годишен ли4хвен процент по заема – 35 %“; както и „лихвен процент на
ден, приложим при отказ от договора – 0,10 %. Посочен е и „годишен процент на
разходите – 41,27 %“.
Безспорно е, че ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
2
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства; ищецът е физическо лице, при което
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Спорни по делото са правните въпроси дали са допуснати въведените от
ищеца нарушения на предвидените в чл. 22 от ЗПК императивни изисквания, при
сключването на потребителския договор, при което последният следва да бъде обявен
за недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Наведените в исковата молба доводи за
недействителност на договора са: липса на посочване на общата сума дължима от
потребителя, липса на посочени условия за прилагане на договорния лихвен процент,
липса на погасителен план.
Съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се посочи ГПР и
общата дължима сума от потребителя. В конкретният случай това изискване е спазено,
доколкото в чл. 3, т. 7 е посочен общият размер на всички плащания – 933,90 лв., а в
т. 8 е посочен ГПР – 41,27 %.
Основателно обаче е възражението на ищеца за неспазване изискването на
чл. 22 ЗПК. Посочената разпоредба предвижда, че договор за потребителски кредит е
недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В конкретният случай в договора е посочено, че лихвеният процент е
фиксиран на 35 %(т. 6), заедно с което е уговорен и „лихвен процент на ден, приложим
при отказ от договора – 0,10 %“, като по никакъв начин не е посочено какви са
условията за прилагане на уговорената лихва при отказ – нито какво е основанието за
прилагането й, нито върху каква база ще се начислява същата. Липсва посочване на
общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва. Наред с това
– при фиксиран годишен лихвен процент от 35 % и при липса на уговорки относно
дължими допълнителни разноски и такси по заема, с договора се предвижда годишен
процент на разходите в размер на 41,27 %, като неясно остава на какво се дължи
разликата на разходите над уговорената лихва.
Следователно съдържанието на процесния договор не позволява да се
извърши преценка относно обхвата на задължението на потребителя и същият следва
да се приеме за недействителен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК. Констатираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е още
3
едно самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит (чл. 22 от
ЗПК). Поради това предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния
договор следва да се приеме за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е
връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други
разходи. Доколкото между страните е безспорно, че ищецът е заплатил на ответника
сумата от 44,63 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора , то същата се
явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане. Поради това и тази претенция следва да се приеме за основателна.
Доколкото първоинстанционното решение е в противоположен смисъл,
същото следва да се отмени в обжалваните му части, както и в частта за разноските,
обусловени от изхода на спора. Вместо това искът за установяване нищожността на
договора и за връщане на възнаградителната лихва в размер на 44,63 лв., следва да се
уважат.
На жалбоподателя следва да се присъдят разноски: за първоинстанционното
производство – сумата от 50 лв. (част от заплатената държавна такса по съразмерност),
и за въззивното производство – сумата от 50 лв.( заплатена държавна такса).
На представителя на въззиваемия следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за осъщественото по реда на чл. 38 от ЗА безплатно процесуално
представителство в размер на 150 лв. – за първоинстанционното производство, и 150
лв. – за въззивното.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1430/09,08,2021 г., постановено по гр. д. № 369/2021
г. на РС Пловдив, ХVII гр. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от А.
В. Л. с ЕГН **********; против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – гр. София, ЕИК
*********; иск за прогласяване нищожността на сключения между тях договор за
паричен заем № *** г. поради противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11 ал. 1
т. 9, 10, 11 и чл. 10а от ЗПК; КАКТО И В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от А. В. Л. с ЕГН **********; против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – гр. София,
ЕИК *********; иск за връщане на получените въз основа на посочения договор суми
като платени при начална липса на основание, ЗА РАЗЛИКАТА над уважения размер
от 126,98 лв., до размер от 171,61 лв. (или за сума от 44,63 лв., представляваща
заплатена възнаградителна лихва по договора), КАКТО И В ЧАСТТА, с която А. В.
Л. с ЕГН **********; е осъдена да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – гр.
4
София, ЕИК *********; деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение – ЗА
РАЗЛИКАТА над сумата от 50 лв. до присъдения от РС размер от 92,96 лв., КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между ищеца А. В. Л. с ЕГН
**********; и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – гр. София, ЕИК
*********; че сключеният между тях договор за паричен заем № *** г. е нищожен
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – гр. София, ЕИК *********;
да заплати на А. В. Л. с ЕГН **********; сумата от 44,63 лв. (четиридесет и четири
лева и шестдесет и три ст.), представляваща заплатена при начална лихва на основание
възнаградителна лихва по посочения по-горе договор.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – гр. София, ЕИК *********;
да заплати на А. В. Л. с ЕГН **********; сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща деловодни разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща деловодни разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – гр. София, ЕИК *********;
да заплати на адвокат С.Ж. П., със служебен адрес: гр. П., пл. ***; сумата от 150 лв.
(сто и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено, при
условията на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, безплатно процесуално
представителство за първоинстанционното производство, както и сумата от 150 лв.
(сто и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено, при
условията на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, безплатно процесуално
представителство за въззивното производство.
Присъдените суми могат да бъдат преведени по банкова сметка ***
(клиентска сметка на адвокат С.Ж. П.).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5