№ 4690
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100501509 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника ЗAД „ОЗК - Застраховане“ АД срещу решение № 20357 от 11.11.2024 г.,
постановено по гр. дело № 16287/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта, с която са
уважени предявените от К. П. А. осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
разликата над сумата от 3500 лв. до пълния уважен размер от 7000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, както и за разликата над сумата от 47 лв. до пълния уважен размер от 94 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 14.05.2022 г. около 14:00 ч. в гр. София, при движение по ул.
„Даскал Стоян Попандреев“ с посока от кв. Бояна към бул. „Черни връх“ и в района на пътна
връзка с ул. „Околовръстен път“, реализирано от Г. А. И. като водач на л.а. БМВ Х5, рег. №
****, за което е образувана щета № 0411-200-00007-2022 г. при ответника, ведно със
законната лихва върху сумите от 25.10.2022 г. до изплащането им.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът поддържа, че
размерът на определеното обезщетение нарушава критерия за справедлИ.ст и не съответства
1
на характера на претърпените физически увреждания, които не са тежки и възстановяването
от които е продължило едва около 1-2 месеца. Въззивникът намира за доказано наведеното
възражение за съпричиняване, чиято степен следвало да бъде определена в размер не по-
малко от 50 %, доколкото ищцата не си е поставила обезопасителен колан на задната седалка
на автомобила и така не е положила най-елементарни усилия да предпази жИ.та и здравето
си. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
отхвърляне на предявените искове за посочените суми.
Въззиваемата К. П. А. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението на СРС в обжалваната от ответника част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззивника Г. А. И. не подава отговор на въззивната
жалба и не излага становище по нея.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните имуществени и неимуществени вреди на претендираната
стойност в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и протИ.правно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане, респ. че е налице твърдяното от него
поведение на пострадалия, което да е допринесло за настъпване на вредите.
В случая предявените от К. П. А. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД осъдителни искове за
сумата от 7000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за сумата от
94 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, са изцяло уважени от
първоинстанционния съд, но ответникът обжалва решението само за половината от
присъдените суми. В останалата част – относно присъдено обезщетение за неимуществени
вреди от 3500 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 47 лв.,
първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Следователно, между страните е налице сила на пресъдено нещо по отношение на всички
елементи от фактическия състав на спорното право – виновно и протИ.правно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
2
ответника, в причинна връзка с което е настъпило описаното ПТП и са причинени
имуществени и неимуществени вреди на ищцата, като единственото спорно обстоятелство
между страните остава размерът на вземанията, определянето на който зависи от
основателността на наведеното от ответника възражение за съпричиняване и критерия за
справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на САТЕ се
установява, че процесното ПТП е настъпило на 14.05.2022 г. около 14:00 ч., като лек
автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ****, управляван от третото лице-помагач Г. А. И., се е
движил в гр. София, по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с посока от кв. „Бояна“ към бул.
„Черни връх“ и в района на пътна връзка с ул. „Околовръстен път“, при навлизане в дясна
крива със скорост на движение около 92,50 км/ч. (при разрешена скорост на движение от 50
км/ч. и критична скорост за преодоляване на завоя от 80,86 км/ч.) МПС се отклонява в ляво
по посоката си на движение, като настъпва страничен удар между лявата част на превозното
средство и метална еластична предпазна ограда (мантинела), а след приплъзване и
отклоняване на дясно автомобилът се удря в метален стълб на уличното осветление и се
преобръща по таван. При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че като пътник на задната седалка
на автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП К. П. А. не е била с поставен
обезопасителен колан. Според вещото лице по САТЕ, процесният автомобил е бил
оборудван с три броя триточкови инерционни колани с пиропатрони на задните седалки, но
ищцата не е била с поставен колан, тъй като след преобръщането на автомобила по таван е
намерена седнала върху него. Видно от изводите на вещото лице по САТЕ, а и от
дефинитивната разпоредба на § 6, т. 47 от ДР на ЗДвП, обезопасителният колан в автомобила
е предназначен да намали риска от увреждане на потребителя чрез ограничаване
подвижността на тялото му в случай на сблъскване или внезапно намаляване скоростта на
превозното средство, като предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на
автомобила – арматурно табло, волан, странични колони, предно и странични стъкла, като
по този начин се намали вероятността от получаване на тежки телесни наранявания при
автомобилна травма. Предпазният колан фиксира тялото на пасажера към седалката и така
намалява инерционното движение на тялото в първите хилядни от секундата след удара,
предпазвайки го от удари в части от вътрешната конструкция и от изхвърляне от
автомобила. Ето защо, според вещото лице по СМЕ, позицията на пострадалата след
преобръщане по таван на автомобила върху тавана категорично изключва възможността
тялото й да е било обезопасено при ПТП от поставен предпазен колан. В допълнение, от
приетото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че по делото не са
налице данни за т.нар. „коланни травми“ – увреждания по тялото на ищцата, причинени от
директно действие на поставения предпазен колан (лентовидни кръвонасядания в областта
на гръдния кош и корема, както и в областта на рамената в случай на преобръщане на
автомобила).
С оглед на изложеното и при липса на каквито и да било данни в обратен смисъл (по делото
3
не са разпитани свидетели относно механизма на ПТП и поведението на ищцата като
пътник в МПС, с оглед установяване на твърденията й, че е откопчала колана си след
инцидента), по делото несъмнено се доказва липса на поставен обезопасителен колан от
ищцата към момента на удара в нарушение на общата разпоредба на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП,
като спорно по делото остава обстоятелството в каква степен това протИ.правно поведение
на пострадалата е допринесло за настъпване на уврежданията.
От заключението на СМЕ се установява, че в причинна връзка с процесното ПТП ищцата е
получила физически увреждания, изразяващи се в травма на лява длан със закрито
неразместено счупване на три дланни кости – в основата на втора, трета и четвърта
следкиткови (метакарпални) кости на лява ръка; повърхностна травма на окосмената част на
главата, с анамнезни данни за порезно нараняване на челото, без наложила се хирургична
обработка или шев на рана (според вещото лице, такова увреждане не е регистрирано при
прегледи във ВМА и след като не е било обработено, следва да е било повърхностно);
травма в шиен и гръден отдели на гръбначен стълб с установен клинично изразен
цервикален и торакален вертебрален синдром; гръдна травма; травма на десен крак и
контузия на лява поясна област по анамнезни данни. С оглед наличните данни за механизъм
на ПТП според вещото лице по СМЕ с по-голяма вероятност може да се приеме, че травмите
в шиен и гръден отдели на гръбначен стълб са резултат от ударното съприкосновение при
достигане на главата до тавана на автомобила при настъпилото преобръщане.
Експертът изключва претърпяна черепно-мозъчна травма, като счита, че ищцата не е
изпаднала в безсъзнание, доколкото подобно увреждане не се установява от събраните
доказателства – показанията на водача Г. А. И. по досъдебното производство, както и
установеното от лекар от екипа на ЦСМП, които заявяват, че пострадалата е била в ясно
съзнание. В тази връзка вещото лице уточнява, че липсата на спомен не е еквивалент на
загуба на съзнание, а след проведен пълен неврологичен преглед и високо-информативно
образно изследване на глава не са установени каквито и да било данни за черепно-мозъчна
травма.
Според експертните изводи, травмата на лявата ръка е довела до трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за период от над 30 дни от инцидента, което е наложило
имобилизация в период от около 3-4 седмици, а при благоприятно протичане на
оздравителния процес (каквото в настоящия случай се констатира предвид липсата на данни
за настъпили усложнения) функционалното възстановяване на ръката е настъпило за около 2
месеца след инцидента. Получените увреждания на гръбначния стълб по отделно и в
съвкупност реализират критериите на медико-биологичния признак „временно разстройство
на здравето, неопасно за жИ.та“, последиците от които отшумяват за около 2-3 седмици, а в
останалата част травмите са причинили на ищцата болка и страдание.
Според изводите на СМЕ, напълно възможно е при поставен предпазен колан да не
настъпят някои, а дори и всички травми, като вещото лице уточнява, че при фиксиране на
тялото на ищцата с колан е щяло да се избегне достигането на главата с удар и
пристискането й до тавана, а това е щяло да изключи травмите по главата и гръбначния
4
стълб. Експертът уточнява, че теоретично е възможно при изпълнение на задължението за
поставяне на обезопасителен колан да бъде превантирана и травмата на лявата ръка, но
доколкото горният крайник е свободно подвижен без оглед на обстоятелството дали тялото е
фиксирано с колан, то тази травма не може да бъде изключена и при поставен колан,
доколкото е възможно съприкосновение с интериора на автомобила.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 17/1963 г. и
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и
постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д.
№ 1858/13 г. на ВКС, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от 19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019
г., ІІ т. о. и др., за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. В случаите, при които пострадалият е пътувал в лек автомобил, без да
ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе си приложението на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляване на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието
на категорични доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Определянето на степента на
съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента
и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпването на вредите.
В настоящия случай несъмнено се установява протИ.правно поведение на ищцата, което е
допринесло за настъпване на уврежданията й, доколкото при изпълнение на задължението й
за поставяне на обезопасителен колан някои от травмите нямаше да настъпят. За правилното
определяне на приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат съдът
съобразява конкретните обстоятелства, при които е настъпило произшествието, като следва
да извърши съпоставка и оценка на поведението на виновния за ПТП водач, от една страна,
и това на ищцата, возеща се на задната седалка на самокатастрофиралия автомобил, от друга
страна. При извършване на тази съпоставка в случая е видно, че причините за настъпване на
ПТП са управление на МПС с превишена и несъобразена скорост, която надвишава
критичната за взимане на завоя, което е довело до отклоняване на МПС от пътното платно,
5
удари в мантинелата и стълб за улично осветление и преобръщане на автомобила по таван.
При съпоставяне на поведението на пострадалата ищца, която се е возила в лек автомобил
на задната седалка без поставен предпазен колан, съответно не е изпълнила задължението си
по чл. 137а, ал. 1 ЗДВП, и на водача на лекия автомобил – нарушаване на правилата за
движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП с оглед движението с
несъобразена и превишена скорост, както и съобразявайки изводите на вещото лице по
СМЕ, които изключват получаване на по-леките травми от ПТП при поставен колан, но не и
на счупването на лявата ръка, се налага извод за значително по-съществен принос на водача
на МПС за настъпване на самото произшествие, а оттам и за причинените на ищцата
увреждания. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд
правилно е определил степента на съпричиняване в размер на 20 % и не е налице основание
за неговото увеличаване, като с този процент следва да бъде намален размерът на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Тъй като претърпените от лицето неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедлИ.ст.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедлИ.ст” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване на протИ.правното
деяние и характера на претърпените телесни увреждания – счупване на китката на лявата
ръка, повърхностна травма на главата и челото, травма в шиен и гръден отдели на гръбначен
стълб; повърхностни травми на десен крак и контузия на лява поясна област, в следствие на
пътно-транспортно произшествие. Съдът отчита преживяните от лицето физически болки и
страдания и морални неудобства, свързани с имобилизацията на лявата ръка за период от
един месец с гипсова шина, като лицето не е претърпяло хоспитализация, нито оперативно
лечение. Съобразно уточненията на вещото лице по СМЕ, имобилизацията е продължила 3-4
седмици, а средностатистическият период на възстановяване след инцидента е настъпил за
около 2 месеца, като липсват данни за настъпили усложнения, които да са наложили по-
дълъг оздравителен период при ищцата. От събраните в първоинстанционното производство
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С.П.Г. се установява, че след инцидента
ищцата е изпитвала силни болки в ръката, изпаднала е „в дупка“ и се е притеснявала, че ще
остане грозна от охлузванията по главата. Свидетелката допълва, че пострадалата
прекъснала образованието си и дълго време не е искала да излиза, като едва след 6-7 месеца
започнала пак да има контакти с приятели.
При определяне на сумата, с която неимуществените вреди трябва да бъдат компенсирани,
съдът не изхожда от общоприети средни размери за всички случаи на телесни повреди от
даден характер, а изследва особеностите на конкретния случай, като трябва да отчете какви
6
вреди са причинени на конкретното пострадало лице с оглед на обективно съществуващи
обстоятелства, свързани с неговата възраст, здравословно и семейно състояние,
емоционални преживявания и начин на жИ.т. С оглед на изложеното, при съвкупна преценка
на събрания доказателствен материал и при отчитане на конкретните физически и
емоционални увреждания, претърпени от К. А., характера на травмата и периода на
възстановителния процес, както и по-високата степен на психически стрес, преживян от
ищцата с оглед конкретното й емоционално състояние, настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционния съд, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди е 10000 лв. След намаляване на посочената сума с
определената степен на съпричиняване от 20 %, дължимата от застрахователя сума се
равнява на 8000 лв., като предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява изцяло основателен за сумата
от 7000 лв.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу размера на присъденото
обезщетение за имуществени вреди, поради което въззивният съд не следва да излага мотиви
в тази насока. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата направените разноски за настоящата инстанция в
размер на платеното адвокатско възнаграждение, като предвид наведеното в хода на устните
състезания възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира, че претендираният адвокатски
хонорар от 2500 лв. не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото
пред въззивната инстанция и е прекомерен, поради което следва да бъде намален до сумата
от 600 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20357 от 11.11.2024 г., постановено по гр. дело № 16287/2024
г. по описа на СРС, 27 състав, в частта, с която са уважени предявените от К. П. А., ЕГН
**********, срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, осъдителни искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 3500 лв. до пълния
уважен размер от 7000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и за разликата над сумата от
47 лв. до пълния уважен размер от 94 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.05.2022 г. около
14:00 ч. в гр. София, при движение по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с посока от кв. Бояна
към бул. „Черни връх“ и в района на пътна връзка с ул. „Околовръстен път“, реализирано от
Г. А. И. като водач на л.а. БМВ Х5, рег. № ****, за което е образувана щета № 0411-200-
00007-2022 г. при ответника, ведно със законната лихва върху сумите от 25.10.2022 г. до
7
изплащането им.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на К. П. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв.,
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8