Определение по дело №59/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260120
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Пенка Томова Петрова
Дело: 20211400500059
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

                       гр.Враца,19.02.2021г.

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско  отделение,

в   закрито    заседание на  19.02.2021г.,  в състав:

 

   Председател:Евгения Симеонова

Членове:Пенка Т.Петрова

        Ана Ангелова

                                 

при участието на

прокурора                    секретар         като разгледа докладваното от съдията  П.Петрова в.ч.гр.  дело N`  59   по описа за  2021   година,

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

С.Ц.С. от гр.Мездра, чрез проц.представител адв.К.Т. е обжалвала разпореждане на РС гр.Враца ОТ 21.12.2020 г., постановено по гр.д.№2459/2020 г., с което е прекратено производството по делото на осн.чл.129 ал.3 от ГПК,и е върната искова молба вх.№261320/29.09.20 г.                 Поддържа се в частната жалба, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.Неправилно първоинстанционният съд не бил уважил искането на ищцата за служебно изискване и прилагане на посоченото изпълнително дело, а издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с препис от същото изпълнително дело значително затруднило ищцата,и я поставило в невъзможност да изпълни указанията на съда.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

С частната жалба не са сочени нови доказателства.

Тъй като производството по делото е на фаза нередовност на исковата молба, препис от същата не е изпращан на ответника, респективно и препис от частната жалба.

Врачански окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и съображения в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване , и против съдебен акт подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд жалбоподателката, чрез адв.К.Т. от ВрАК, е предявила иск против БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, гр.София с пр.основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост на суми по ИД№5437/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., рег.№756/предишно дело №739/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й./. Поддържа се в исковата молба, че вземането, предмет на цитираното изпълнително дело е погасено по давност съгласно чл.110 от ЗЗД, поради което предявява настоящия иск с посочения петитум и пр.основание.С исковата молба е направено искане за спиране изпълнението по ИД№5437/2020 г. на ЧСИ Ц. Н., както и искане служебно да бъде изискано и приложено същото ИД.Направено е и искане за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса по делото. Към исковата молба е приложена декларация по чл.83 от ГПК.

С определение от 29.09.2020 г., районният съдия указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба да посочи: каква е цената на предявения иск и какво е фактическото твърдение за началния момент, от който ищцата счита, че е започнал да тече давностния срок,като е указано на същата, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната. На ищцата са дадени и указания за представяне на допълнителни доказателства във връзка с искането за освобождаване от предварително внасяне на такса.

Със същото определение съдът е оставил без уважение искането за служебно изискване и прилагане на изпълнителното дело и е постановено на ищцата да бъде издадено съдебно удостоверение при поискване от нейна страна, по силата на което да се снабди с копие от ИД. Определението с дадените указания е получено от ищцата, чрез нейния пълномощник адв.К.Т. на 12.10.2020 г. На 20.10.2020 г. ищцата, чрез пълномощника си е поискала продължаване на дадения от съда срок. С разпореждане от 21.10.20 г., съдът на основание чл.63 ал.1 от ГПК продължил предоставения на ищцата срок за изпълнение на указанията, дадени с определението от 29.09.20 г., като изрично отново е посочено ,че при неизпълнение на дадените указания, исковата молба ще бъде върната и производството по делото прекратено.Издаденото съдебно удостоверение е получено от пълномощник на ищцата на 30.10.2020 г., а е издадено на 30.09.2020 г.Ищцата е уведомена за продължаването на срока със съобщение, получено на 02.11.2020 г. С писмо от 03.11.20 г.ищцата, чрез проц.си представител уведомила съда, че частично е изпълнила указанията му, тъй като кантората на ЧСИ Ц. Н. се намирала извън гр.Враца - в гр.Плевен. Ищцата била пуснала молба по електронната поща на пълномощника си до ЧСИ Цв.Н., но до настоящия момент нямала отговор. Към молбата е приложен незаверен препис и без входящ номер от молба до ЧСИ Цв.Н..

С обжалваното разпореждане от 21.12.20 г. първоинстанционният съд прекратил производството по делото и върнал исковата молба, заедно с приложенията на техния подател С.С..

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна. Ищцата и нейният пълномощник не са изпълнили разпорежданията на съда относно отстраняване на констатирани недостатъци на исковата молба-непосочване цената на иска и непосочване началния момент, от който ищцата смята, че тече погасителната давност, на която се позовава. Недостатъците не са отстранени, нито в първоначално дадения от съда срок, нито в продължения такъв срок, нито до датата на постановяване на обжалваното разпореждане. При тази фактическа обстановка на съда не е оставала друга възможност, освен да прекрати производството по делото и върне исковата молба на основание чл.129 ал.3 вр. ал.2 и ал.1 от ГПК.

Дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване недостатъци на исковата молба са правилни . Посочването цената на иска на предявения иск е задължителен елемент от съдържанието на исковата молба съгласно чл.127 ал.1 т.3 от ГПК.Посочване началния момент на погасителната давност, от който факт ищцата черпи права е от значение с оглед очертаване предмета на спора и организиране защитата на ответника, предвид разпоредбата на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК. Излаганите от жалбоподателя доводи за отдалеченост на кантората на ЧСИ ,и, че същият не й отговорил са ирелевантни и неотносими към предмета на спора. А следва да се има предвид, че ищцата е била в състояние да изпълни указанията на съда, видно от данните по делото и без прилагане на изпълнителното дело,но въпреки това не го е сторила.

При наличие на повече усърдие от страна ищцата, същата би се снабдила своевременно с препис от ИД и би изпълнила указанията на съда.

При така изяснената фактическа обстановка, частната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане-да се потвърди.

Водим от горното ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260696/21.12.20 г. по гр.д.№2459/2020 г. по описа на РС Враца.

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок пред САС.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........