№ 26014
гр. София, 16.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110128406 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД против К. Р. А..
Ищецът е предявил срещу ответницата кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда за
сумата от 1 688.92 лв., иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 175.44
лв., иск по чл. чл. 124, ал.4 ГПК, с което се иска да бъде признато за
установено, че трудовото правоотношение с ответницата е прекратено на осн.
чл. 326 КТ, а не на осн. чл. 327, ал.1, т.3 КТ, както и иск по чл. 344, ал. 1, т. 4
КТ, с което се иска да бъде извършена поправка на основанието за уволнение
в трудовата книжка на ответницата.
С разпореждане № 80326/21.05.2025г. съдът е дал указания на ищеца да
установи правния си интерес от предявяване на исковете по чл. 124, ал.4 ГПК
и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
С молба от 11.06.2025 г., подадена в изпълнение на Разпореждане №
80326 от 21.05.2025 г. ищецът посочва по отношение на иска с правно
основание по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ ищецът сам признава, че тази процесуална
възможност е предвидена в закона единствено в полза на работника или
служителя. По отношение на установителния иск по чл. 124 ГПК, с който се
иска да бъде признато за установено, че трудовото правоотношение с
ответницата е прекратено на осн. чл. 326 КТ, а не на осн. чл. 327, ал.1, т.3 КТ,
правилно сочи, че въпросът за законосъобразността на упражненото от
ответницата право за прекратяване на трудовия договор е преюдициален за
решаването на основните осъдителни искове за неустойка по чл. 92 от ЗЗД и за
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, но съдът ще изследва този въпрос като
част от мотивите си по основните искове, поради което разглеждането му като
самостоятелен установителен иск не е необходимо.
Съдът намира, че производството по предявения положителен
установителен иск по чл. 124, ал.4 ГПК и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ следва да
бъдат прекратени поради недопустимост.
1
1.По отношение на предявения установителен иск, с който се иска
да бъде признато за установено, че трудовото правоотношение с
ответницата е прекратено на осн. чл. 326 КТ, а не на осн. чл. 327, ал.1, т.3
КТ, съдът намира че същия за недопустим поради следните съображения.
На първо място съдът намира, че предявения иск е с правна
квалификация чл. 124, ал.4, изр. 2-ро ГПК, а именно за установяване
съществуването на факт, а не за установяване съществуването или не на едно
правно отношение или право когато има интерес от това.
По принцип иск за установяване на съществуването или
несъществуването на факти е недопустим по аргумент от чл. 124, ал.4 ГПК.
Иск за установяване на съществуването или несъществуването на други факти
с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона
(чл.124, ал.4, изр. 2 ГПК). Такива са например исковете за установяване и
оспорване на произход – чл. 60, ал.2 СК, чл. 62 СК, чл. 68 и чл. 69 СК. Такива
са и исковете с правно основание чл. 38, ал.4 ЗГР, касаещи установяването на
унищожени актове за гражданско състояние.
При исковете за установяване на факти с правно значение , подобно на
конститутивните искове и за разлика от установителните искове по чл. 124,
ал.1 ГПК и осъдителните искове е налице една специална процесуална
предпоставка – определена от съответната правна разпоредба възможност
даден юридически факт да бъде установен или оспорен по съдебен ред. Това
означава, че тези искове са допустими само в определени от закона случаи.
Практическото значение на това е свързано с проверката, която съдът следва
да извърши при сезирането му с такъв иск. Предявеният иск, с който се цели
установяване на юридически факт, следва да бъде приет за разглеждане по
същество, само ако е налице правна норма, която да предвижда, че това става
по исков ред. Винаги липсата на посоченото условие за предявяване на иска
по чл. 124, ал.4 ГПК прави исковата претенция процесуално недопустима.
Поради обсъжданите причини ще бъде недопустим иск за установяване
на възникване на определена дата на трудово правоотношение (Определение
№ 216 от 26.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№ 45/2012г.) Съставът на ВКС приема,
че искът, така както е формулиран, има установителен характер, като
предмета на установяване се явяват посочените от ищеца факти с правно
значение.
В настоящия случай с исковата молба не се иска да бъде признато за
установено съществуване или не на трудово правоотношение, а се иска да
бъде признато за установено че правоотношението е прекратено на различно
основание, изводимо от фактическите твърдения, което представлява и
установителен иск за факт, какъвто законът не предвижда /в този смисъл и Р Е
Ш Е Н И Е № 319 от 20.06.2012 г. по гр.д.№ 333/ 2012 г. на ВКС/.
Същото така, следва да има предвид в конкретика, че установителен иск,
за това че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327 ал. 1
т. 3 от КТ недопустим /в този смисъл е определение № 307 от 03.05.2012г по
ч. гр. д. № 123/2012г., Г.К. ІІІ Г.О. на ВКС/.
2.По отношение на предявения иск по чл. 344, ал.1, т.4 КТ съдът
2
намира че същия за недопустим поради следните съображения.
Видно от текста на закона, разпоредбата е насочена към защита на
правата на работника/служителя. Целта на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е да се
впише правилното основание, на което е прекратено трудовото
правоотношение, което е в интерес на работника/служителя, а не на
работодателя.
Работодателят има правомощието сам да отмени заповед за уволнение
до предявяване на иск от работника или служителя пред съда (чл. 344, ал. 2
КТ). Това е извънсъдебно производство, което не е свързано с предявяване на
иск по съдебен ред.
Съдебната практика е категорична, че исковете по чл. 344 КТ са искове
на работника/служителя. Работодателят няма правен интерес да предявява
такъв иск, тъй като той е страната, която е издала заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение и е вписала основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение. Ако работодателят констатира грешка, той има
механизми да я коригира (например чрез отмяна на заповедта по чл. 344, ал. 2
КТ или по друг административен ред), но не и чрез съдебен иск по чл. 344, ал.
1, т. 4 КТ.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
производството по предявения с исковата молба установителен иск, с който се
иска да бъде признато за установено, че трудовото правоотношение с
ответницата е прекратено на осн. чл. 326 КТ, а не на осн. чл. 327, ал.1, т.3 КТ,
както и иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, предявен от работодателя, следва да
бъдат прекратени.
С оглед изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по ГД №
28406/2025 г., по описа на СРС, в частта по отношение на предявения с
исковата молба установителен иск, с който се иска да бъде признато за
установено, че трудовото правоотношение с ответницата е прекратено на осн.
чл. 326 КТ, а не на осн. чл. 327, ал.1, т.3 КТ, както и по отношение на
предявения от ищеца- работодател иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, с който се
иска да бъде извършена поправка на основанието за уволнение в трудовата
книжка на ответницата.
ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията, на ищеца в частта й по
отношения на предявения с исковата молба установителен иск, с който се иска
3
да бъде признато за установено, че трудовото правоотношение с ответницата е
прекратено на осн. чл. 326 КТ, а не на осн. чл. 327, ал.1, т.3 КТ, както и по
отношение на предявения от ищеца- работодател иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ,
с който се иска да бъде извършена поправка на основанието за уволнение в
трудовата книжка на ответницата.
Препис от определението да се изпрати ищеца.
Определението може да се обжалва от ищеца, в едноседмичен срок от
съобщаването му, с частна жалба, пред СГС.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4